Р Е Ш Е Н И Е № 73/4.6.2020 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, шести
състав, в публично заседание на тринадесети май две хиляди и двадесета година в
състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст.Гюмлиева, разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 57 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „Агрозем-АВ“
ООД със седалище и адрес на управление ***, **, ***, ЕИК *, представлявано от управителя
А.Д.Ч., чрез пълномощника си адвокат С.Т. ***, със съдебен адрес:***, *, против
Ревизионен кт № Р-02002819003546-091-001/31.10.2019 г. издаден на основание
чл.119, ал.2 от ДОПК от Д.И.В.на длъжност Началник на сектор „Ревизии“,
възложил ревизията и Д.Ж.Й. на длъжност главен инспектор по
приходите-ръководител на ревизията, с който на „Агрозем-АВ ООД със седалище и адрес
на управление ***, **, ***, ЕИК *, представлявано от управителя А.Д.Ч., са определени задължения за лихви върху
данъци, както следва: по чл.89 ЗКПО за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016
г. лихва в размер на 1759,54 лева, потвърден в обжалваната част с Решение №6/09.01.2020
г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Бургас
при ЦУ на НАП.
В жалбата се твърди, че ревизионния акт е незаконосъобразен, като
постановен в противоречие с разпоредбите на материалния и процесуалния закон,
т.к. органът по приходите е разтълкувал и приложил неправилно съответните
материалноправни разпоредби и е нарушил процесуалния закон като е приел, че за ревизираното
дружество са установени задължения за лихви в размер на 1759,54 лв. За да
постанови обжалвания Ревизионен акт, ревизиращият екип е констатирал, че през
2016 г. дружеството е следвало да прави авансови вноски по чл.85 ЗКПО, съгласно
който тримесечните авансови вноски се определят на база на прогнозна данъчна
печалба за текущата година. В Годишна данъчна декларация по чл.92 ЗКПО за 2016
г. дружеството декларирало тримесечна авансова вноска за 2016 г. в размер на 0
лв. Сочи се, че с тези свои действия органът по приходите фактически е отнел
правото на избор на дружеството по отношение на това да определи авансовите
вноски на база на прогнозна данъчна печалба за текущата година. През 2016 г. е
бил налице сериозен срив в цената и на пшеницата, и на ечемика, в сравнение с предходните
години, а получените субсидии от ДФ „Земеделие“ са били в значително занижен
размер, като субсидиите по СЕПП за 2016 са били получени на 03.02.2017 г.
Вследствие на направения анализ, дружеството прогнозирало, че данъчната 2016 г.
ще завърши с данъчна загуба и с оглед на това декларирало тримесечна авансова
вноска за 2016 г. в размер на 0 лв, спазвайки разпоредбата на чл.87 от ЗКПО.След
приключване на календарната 2016 г., дружеството формирало положителен финансов
резултат и платило дължимия за съотетната година данък. Оспорващият се
мотивира, че законодателят е дал право на платеца на данъка да определи
прогнозна данъчна печалба за текущатя година, въз основа на която се определя и
размера на тримесечните авансови вноски. Иска се да бъде отменен Ревизионен кт №
Р-02002819003546-091-001/31.10.2019 г., потвърден в обжалваната част с Решение
№6/09.01.2020 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“-Бургас при ЦУ на НАП.
В съдебно заседание за оспорващия се явява адв.Т., който
претендира да се постанови решение, с което да се уважи жалбата и отмени
обжалвания ревизионен акт по подробните съображения изложени в жалбата и
депозираните писмени бележки.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител гл.юрисконсултМ.,
прави искане да се отхвърли жалбата като неоснователна по доводите подробно
посочени в решението на директора на дирекция ОДОП Бургас, като се присъди и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 354 лева.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства
в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-02002819003546-020-001/10.06.2019 г.. изменена със Заповед № Р-
02002819003546-020-002/09.09.2019 г. издадена от Д.И.В.на длъжност Началник на
сектор при ТД на НАП-Бургас и връчени по електронен път съответно на 11.06.2019
г. и на 10.10.2019 г., на основание чл.112 и чл.113 ДОПК е възложено да бъде
извършена ревизия на „Агрозем-АВ“ ООД със седалище и адрес на управление ***, **,
***, ЕИК *, представлявано от управителя А.Д.Ч., от екип от ревизори: 1.Д.Ж.Й.-главен
инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и 2.Д.М.И.-главен инспектор
по приходите, като ревизията обхване следните видове задължения по периоди:
1.Корпоративен данък от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионният
доклад № Р-02002819003546-092-001/14.10.2019 г., връчен по електронен път на
същата дата, против който не е подадено възражение.
Производството е приключило с Ревизионен акт №
Р-02002819003546-091-001/31.10.2019 г. от органа възложил ревизията и от главен
инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията, като акта е връчен
по електронен път на 31.10.2019 г.
Ревизионният акт е издаден на база Ревизионен доклад №
Р-02002819003546-092-001/14.10.2019 г., с който в резултат на извършените
действия и направените констатации и изводи е направено предложение да бъдат
установени размери на задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие
към тях, изчислени към 14.10.2019 г., както следва: Корпоративен данък–лихви 1759,54 лева. В Ревизионния
акт са възприети изцяло изложените в Ревизионния доклад факти и обстоятелства, направените
фактическите и правни изводи и предложенията за установяване на задължения по
вид и размер.
В съответствие с това е прието, че „Агрозем-АВ“ ООД
със седалище и адрес на управление ***, **, ***, ЕИК *, представлявано от
управителя А.Д.Ч. е регистрирано като земеделски произмодител в ОД „Земеделие“
гр.Ямбол и произвежда земеделска продукция. За същата дружеството ползва
преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 189б от ЗКПО.
В Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за
данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък вх.№
2800140029084/29.03.2016 г. дружеството посочва нетни приходи от продажба за
предходната година в размер на 2178845,48 лв., размер на определената
тримесечна авансова вноска за 2016 г. - 0 лв.,
като не е декларирало преотстъпване на авансови вноски на основание
чл.91 от ЗКПО.
За финансовата 2016 година дружеството е подало Годишна
данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО с вх. №2800И0039857/29.03.2017 г., в
която е посочено, че е ползвало преотстъпване на корпоративен данък по чл.189б,
ал.1 ЗКПО за 2016 г. в размер на 15366,86 лв., направените авансови вноски за
годината са 0 лева, разликата за внасяне е 32470,94 лева и внесения годишен
корпоративен данък е 32470,94 лева
В Ревизионния акт по отношение на Закона за
корпоративното подоходно облагане е посочено, че определените по реда на чл.86
и 87 авансови вноски за текущата календарна година се декларират с годишната
данъчна декларация за предходната календарна година, като се преотстъпва
корпоративен данък за текущата година, се преотстъпва и съответната част от
дължимите авансови вноски, пропорционално на преотстъпването и в случая данъчно
задълженото лице трябва да прави тримесечните авансови вноски, които вноски
дружеството е определило на 0 лева, но доколкото дължимия годишен корпоративен
данък надвишава с над 20 на сто сумата от определените месечни авансови вноски
за съответната година или когато 75 на сто от дължимия годишен корпоративен
данък надвиши с над 20 на сто сумата от определените тримесечни авансови вноски
за съответната година, то върху превишението над 20 на сто се дължи лихва. В
съотвествие с това и дължимия годишен корпоративен данък 32470,94 лева са
определени лихви по чл.89 от ЗКПО в размер на 1759,54 лв., каквито не са
внесени.
На тази база с ревизионния акт е установен размерът на
задълженията по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към
31.10.2019 г. на „Агрозем-АВ“ ООД, както следва: лихви върху данъци по чл.89 ЗКПО за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. лихва в размер на 1759,54
лева.
Ревизионният акт е оспорен по реда на чл.152 от ДОПК с
жалба с вх. № 04-Д-Ж-218/26.11.2019 г. и е постановено Решение №6/09.01.2020 г.
на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Бургас при
ЦУ на НАП, с което е потвърден равизионният акт в тази си част.
В Решението си контролната инстанция не е приела, че с
ревизионния акт органът но приходите е определил размер на авансовите вноски за
корпоративен данък различен от 0,00 лв., т.е. различен от определения и
деклариран от дружеството размер, т.к. нормата на чл.89 от ЗКПО указва, че се
дължи лихва върху годишния корпоративен данък, когато същият надвиши с над 20
на сто сумата от определените месечни авансови вноски за съответната година или
когато 75 на сто от дължимия годишен корпоративен данък надвиши с над 20 на сто
сумата от определените тримесечни авансови вноски за съответната година, върху
превишението над 20 на сто се дължи лихва, което не означава, че се
преизчислява размера на дължимите авансова вноска по тримесечие, а в подкрепа на
това е и разпоредбата на чл.89, ал.5 от ЗКПО, указваща периода, за който се
дължат лихвите и това е в синхрон с чл. 93 от ЗКПО.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорения административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 АПК и §2 от ДР на ДОПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна с правен интерес от обжалването, в преклузивния срок по чл.156 ДОПК
и при наличието на визираните в него предпоставки - ревизионен акт, който е
обжалван по административен ред и не е отменен с решението по чл.155 ДОПК, като
разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Ревизионен
кт № Р-02002819003546-091-001/31.10.2019 г. издаден на основание чл.119, ал.2
от ДОПК от Д.И.В.на длъжност Началник на сектор „Ревизии“, възложил ревизията и
Д.Ж.Й. на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, с
който на „Агрозем-АВ“ ООД със седалище и адрес на управление ***, **, ***, ЕИК *,
представлявано от управителя А.Д.Ч., са определени задължения за лихви върху
данъци, както следва: по чл.89 ЗКПО за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016
г. лихва в размер на 1759,54 лева, потвърден в обжалваната част с Решение
№6/09.01.2020 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“-Бургас при ЦУ на НАП.
При извършване на задължителната проверка по чл.160,
ал.2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е
приключила в определения от него срок, РА определя данъчни задължения за
периода, за който е възложена, поради което обжалваният РА не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност, като РА съдържа всички реквизити, предвидени в
чл.120 ДОПК.
В настоящия случай между страните няма разногласия по
отношение на фактическата обстановка и на направените изчисления при определяне
на размера на лихвата по чл.89 ЗКПО, като е спорен въпроса за възникване на
основанието й.
В чл.91, ал.1 ЗКПО е предвидено, че на данъчно
задължените лица, на които се преотстъпва корпоративен данък за текущата
година, се преотстъпва и съответната част от определените авансови вноски,
пропорционална на размера на преотстъпването.
По отношение на „Агрозем-АВ“ ООД са били налице
изискуемите предпоставки по чл.189б, ал.2 ЗКПО, поради което и му е преотстъпен
корпоративен данък в размер на 15366,86 лв., поставящо дружеството в горната
хипотеза.
При декларирани нетни приходи от продажба за
предходната година в размер на 2178845,48 лв. и ненадвишаване на предела по
чл.84 ЗКПО дружеството дължи да прави тримесечните авансови вноски по чл.85 ЗКПО, като размера на тримесечните авансови вноски се определя по формулата
залегнала в чл.87 ЗКПО.
Нормата на чл.87а, ал.1 ЗКПО задължава данъчния субект
да декларира определените по реда на чл.87 авансови вноски за текущата календарна
година с годишната данъчна декларация за предходната календарна година.
Данъчно задълженото лице е декларирало тримесечните
авансови вноски, но е посочило, че са в размер на 0 лева.
Съгласно чл.89 ЗКПО когато дължимият годишен
корпоративен данък надвиши с над 20 на сто сумата от определените месечни
авансови вноски за съответната година или когато 75 на сто от дължимия годишен
корпоративен данък надвиши с над 20 на сто сумата от определените тримесечни
авансови вноски за съответната година, върху превишението над 20 на сто се
дължи лихва.
В настоящия случай 75% от дължимия годишен
корпоративен данък-32470,94 лева надвишава с над 20% сумата от определените
тримесечни авансови вноски за съответната година, които дружеството е
определило в разме на 0 лева, поради което и за същото е възникнало
задължението за заплащане на лихва върху превишението.
Конкретните данни, въз основа на които се прилагат
относимите правни норми са посочени от дружеството-жалбоподател в подаваните от
него годишни декларации. Същото е направено при свобода на преценката както за
развиваната до момента на декларирането стопанска дейност, така и за очакваните
прогнозни резултати с оглед
икономическата ситуация, при която работи.
В тази връзка, за да се направят конкретните изводи,
въпросните данни са ползвани без да бъдат променяни или изменяни, и това е
довело да заключението за възникналото задължение за заплащане на лихва в
посочения му размер.
Ето защо са неоснователни доводите в жалбата, че с
действията си органът по приходите фактически е отнел правото на избор на
дружеството по отношение на това да определи авансовите вноски на база на
прогнозна данъчна печалба за текущата година, че през 2016 г. е бил налице
сериозен срив в цената и на пшеницата, и на ечемика, в сравнение с предходните
години, а получените субсидии от ДФ „Земеделие” са били в значително занижен
размер, като субсидиите по СЕПП за 2016 са получени на 03.02.2017 г., поради
което вследствие на направения анализ, дружеството прогнозирало, че данъчната
2016 г. ще завърши с данъчна загуба и с оглед на това декларирало тримесечна
авансова вноска за 2016 г. в размер на 0 лв, спазвайки разпоредбата на чл.87 от ЗКПО.
В противен случай и при намеса в свободната воля за
деклариране на размера на тримесечните авансови вноски и неговата промяна, т.е.
ако тя беше определена в разрмер различен от декларирания 0 лева, то или 75 %
от дължимия годишен корпоративен данък нямаше да надвишава с над 20 % сумата от
определените тримесечни авансови вноски за съответната година или превишението
над 20 % щеше да бъде различно по размер, поради което дължимата върху него
лихва нямаше да е равна на посоченото в ревизионния акт задължение.
На база посоченото може да се направи заключение, че
оспореният акт е издаден въз основа на установените факти и обстоятелства,
подкрепени със събраните в хода на
ревизията относими доказателства.
Ето защо при преценка на законосъобразността и обосноваността
на ревизионния акт, съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган
и в съответната форма, като са спазени процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му, поради което подадената жалба е неоснователна и
следва да се отхвърли изцяло.
При този изход на делото и с оглед направеното искане от
процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, жалбоподателят на основание чл.8, ал.1 във връзка с чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения следва да заплати на ответната страна направените по делото
разноски-юрисконсулско възнаграждение в размер на 245,57 лева.
Водим от горното, Я А С, шести административен състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
жалбата на „Агрозем-АВ“ ООД със
седалище и адрес на управление ***, **, ***, ЕИК *, представлявано от управителя
А.Д.Ч., чрез пълномощника си адвокат С.Т. ***, със съдебен адрес:***, *, против
Ревизионен кт № Р-02002819003546-091-001/31.10.2019 г. издаден на основание
чл.119, ал.2 от ДОПК от Д.И.В.на длъжност Началник на сектор „Ревизии“, възложил
ревизията и Д.Ж.Й. на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на
ревизията, с който на „Агрозем-АВ ООД със седалище и адрес на управление: ***, **,
***, ЕИК *, представлявано от управителя А.Д.Ч., са определени задължения за лихви върху
данъци, както следва: по чл.89 ЗКПО за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016
г. лихва в размер на 1759,54 лева, потвърден в обжалваната част с Решение №6/09.01.2020
г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Бургас
при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Агрозем-АВ“
ООД със седалище и адрес на управление ***, **, ***, ЕИК *, представлявано от управителя
А.Д.Ч., чрез пълномощника си адвокат С.Т. ***, със съдебен адрес:***, *, да
заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Бургас при ЦУ
на НАП направените по делото разноски-юрисконсултско възнаграждение в размер на
245,57 (двеста четиридесет и пет лв.и петдесет и седем ст.) лева.
На основание чл.160, ал.6 ДОПК решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВАС.
Решението да се съобщи на страните по реда на чл.138 АПК.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете