Решение по дело №8590/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 16.07.2021 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:          

                              

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА   

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ДИМИТРОВ

                                                                                                          мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА

 

при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл.съдия Е.Маринова гр. д. № 8590 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 ГПК.

С решение № 72534 от 14.04.2020 г., постановено по гр. д. № 31142/2018 г. на СРС, II ГО, 52 състав, са отхвърлени предявените от „С.В.“ АД срещу И.С.В. искове за признаване на установено, че И.С.В. дължи на „С.В.“ АД, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 2 744, 62 лв., представляваща неизплатена цена на доставена питейна вода и отвеждане на отпадни води за имот с адрес: гр. София, ж.к. „*****, клиентски № ********** за периода 23.06.2012 г. – 16.08.2017 г., ведно със законната лихва от 20.11.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 538, 53 лв. мораторна лихва за периода 24.07.2012 г. – 16.08.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 81968/2017 г. на СРС, 52 състав. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 420 лв. разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „С.В.“ АД. Счита, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано качеството на ответника на потребител на ВиК услуги. Поддържа, че последното се установява от представеното по делото удостоверение от Столична община, Дирекция „Общински приходи“, отдел „Красна поляна“, неоспорено от ответника, в което се съдържат данни, че именно той е декларирал имота по реда на чл.14 ЗМДТ. Излага съображения, че макар удостоверението от Столична община да не е титул за собственост, това не го лишава от доказателствена стойност, като в случая същото не е било оспорено от ответника. Счита, че по делото се установява съществуването на облигационно правоотношение с ответника, а за стойността на предоставените услуги е изслушана експертиза, с оглед на което ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да установи съществуването на възникналите в негова полза вземания. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника И.С.В..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение, свързано с предоставянето на ВиК услуги. По силата на чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системи или от съответния регулаторен орган. По силата на чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „С.в.“ АД  ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, клиентски № **********. За периода 23.06.2012 г. – 16.08.2017 г. са налице неизплатени задължения за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води на стойност 2 744, 62 лв., като в полза на ищеца е възникнало и вземане за мораторна лихва върху посочената сума за периода 24.07.2012 г. – 16.08.2017 г. в размер на 538, 53 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 81968/2017 г. на СРС, 52 състав. Ищецът претендира установяване на вземанията му спрямо ответника, както и сторените в исковото и заповедното производство разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по основание и размер, в т.ч. качеството си на собственик или вещен ползвател на процесния имот. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

На 20.11.2017 г. заявителят „С.в.“ АД е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И.С.В. за сумата от 2 744, 62 лв. – главница за периода 23.06.2012 г. – 16.08.2017 г., както и мораторна лихва в размер на 538, 53 лв. за периода 24.07.2012 г. – 16.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението до окончателното изплащане, както и сторените разноски.

С разпореждане от 01.12.2017 г. съдът е постановил исканата заповед, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 115, 66 лв., от които: 65, 66 лв. – държавна такса, както и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение от страна на длъжника И.С.В..

В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Представено е удостоверение рег. индекс СОА18-ДИ11-8914/2/07.01.2019 г. на Началник Отдел ОП „Красна поляна“, в което се сочи, че с декларация по чл.14 ЗМДТ вх. № 72776/27.05.1998 г. И.С.В. е декларирал собственост на имот с адрес: гр. София, ж.к. „Красна поляна I част“, бл. *****и същият е данъчно задължено лице за имота. Към писмото е приложена обективиран на хартиен носител електронен документ - справка за данъчния обект, от която е видно, че е била обработена декларация от 27.05.1998 г. на И.С.В. за имот с посочения адрес, с номер на партидата 7208H21005.

Представена е справка по лице от 14.11.2018 г. от отдалечен достъп до Служба по вписванията-София за периода 01.01.1992 г. – 14.11.2018 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида на ответника 698629, в която се съдържат данни за вписване на възбрана по отношение на имота за задължения на ответника на 04.07.2011 г. и заличаване на възбрана на 29.05.2013 г.

От заключението на съдебно-техническата и счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Е.М., което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че процесният имот е водоснабден. Титуляр на партидата за имота с клиентски № ********** е И.С.В.. Изразходваното количество вода за процесния период е определено по показания, изчислени на база 23.06.2012 г. – 12.02.2015 г. и водомер с № ********** за периода 24.03.2015 г. – 17.07.2017 г. Консумацията, отразена във фактурите за периода, е 1 444, 38 м3. Стойността на услугите за исковия период е определена в съответствие с предоставените количества и утвърдените от КЕВР цени. За исковия период са издадени фактури на обща стойност 2 774, 62 лв. Посочено е, че задълженията за периода 23.06.2012 г. – 20.11.2014 г. възлизат на сумата от 1 346, 39 лв., а за периода 20.11.2014 г. – 16.08.2017 г. – на сумата от 1 398, 23 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, с оглед на което следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.

Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.

По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

По делото е представено удостоверение, издадено от СО, Дирекция „Общински приходи“, Отдел „ОП Красна поляна“, неоспорено от ответника, от което се установява, че на 27.05.1998 г. ответникът е декларирал собственост на имота, като е подал декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № 72776/27.05.1998 г. Тъй като същото е издадено от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, същото е официален документ и като такъв съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, съгласно нормата на чл.179, ал.1 ГПК, в т.ч. – че имотът е бил деклариран от посоченото лице пред данъчната администрация, като по делото е представена и справка за данъчния обект с посочване номера на последния, както и на данъчно задълженото лице. По делото е представена и справка от 14.11.2018 г. от отдалечен достъп до Служба по вписванията-София, от която се установява, че по персоналната партида на ответника по отношение на процесния имот са вписани възбрана и заличаване на възбрана, съответно – на   04.07.2011 г. и 29.05.2013 г. С оглед така ангажираните доказателства, преценени в тяхната съвкупност, се налага извод, че през исковия период ответникът е имал качеството потребител на ВиК услуги за процесния имот.

От страна на ответника не се твърди и установява извършването на разпоредителни действия с процесния имот, доказателствената тежест за които при наличието на твърдения в сочения смисъл би била на ответника.

Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6, ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. През исковия период приложение намират Общите условия на ищеца от 2006 г., одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-064/17.07.2006 г., публикувани във в-к „Стандарт“ на 30.07.2006 г. и във в-к „Куриер“ на 28.07.2006 г., в сила от 01.09.2006 г., както и Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2/13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г.

С оглед на това следва да се приеме, че страните в производството са били обвързани от облигационна връзка през исковия период, възникнала по силата на публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, в съответствие с изискванията на чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда да присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.  От страна на ответника не се твърди и установява в срока по чл.11, ал.8 ЗРВКУ да е внесъл в съответния ВиК оператор заявление, в което да е предложил различни условия, респ. – такива да са били приети от ВиК оператора и отразени в допълнително писмено споразумение.

По изложените съображения по делото се установява качеството на ответника на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния имот през исковия период, както и съществуването на облигационно правоотношение с ищцовото дружество.

За установяване доставянето на питейна вода в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, по делото е изготвена съдебна счетоводно-техническа експертиза, чието заключение следва да се кредитира като компетентно и обективно дадено. От същото се установява, че имотът е водоснабден. Титуляр на партидата за имота с клиентски № ********** е И.С.В.. Вещото лице е съобразило справки за издадени фактури на база отчетените  количества от водомера за процесния клиентски номер по издадени фактури за периода 23.06.2012 г. – 17.07.2017 г. Изразходваното количество вода за процесния период е определено по показания, изчислени на база 23.06.2012 г. – 12.02.2015 г. и водомер с № ********** за периода 24.03.2015 г. – 17.07.2017 г. Консумацията, отразена във фактурите за периода, е 1 444, 38 м3. Стойността на услугите за исковия период е определена в съответствие с предоставените количества и утвърдените от КЕВР цени. За исковия период са издадени фактури на обща стойност 2 774, 62 лв.

От страна на ответника своевременно е заявено възражение за изтекла погасителна давност.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията за цена на доставената вода отговарят на така даденото тълкуване на понятието „периодични плащания“, тъй като всички те имат един общ правопораждащ факт – неформален договор при общи условия, падежът им настъпва през предварително определени интервали от време – в 30-дневен срок от фактуриране на потребените количества вода съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ от 2006 г. и чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г., като размерът на плащанията е определяем по установения в Наредба № 4 ред. Поради тази причина същите се погасяват с изтичането на 3-годишна погасителна давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.

Съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ от 2006 г. и чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г. потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.

Настоящият иск се счита предявен на датата на заявлението по чл.410 ГПК – 20.11.2017 г. по арг. от нормата на чл.422, ал.1 ГПК, поради което погасени по давност се явяват вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 20.11.2014 г., каквито в случая се явяват вземанията по фактури, издадени до 18.11.2014 г. /последната от които - фактура № 53604887/18.10.2014 г., давността за която е изтекла на 17.11.2014 г./, възлизащи на сумата от общо 1 291, 33 лв., определена при съобразяване на инкорпорираната в  констативно-съобразителната част на експертизата таблица на издадените фактури за исковия период. Заключението на експертизата не следва да бъде кредитирано в частта, с която се сочи, че погасени по давност са вземания на стойност 1 346, 39 лв. Наличието на погасени по давност вземания  е въпрос на правна преценка, дължима от съда, а заключението на вещото лице има отношение към извода относно размера на вземането. В случая разликата от 55, 06 лв. между приетия от съда размер (1 291, 33 лв.) и посочения от вещото лице такъв (1 346, 39 лв.) се равнява на вземането по фактура № 54118517/18.11.2014 г., което обаче с оглед чл. 31, ал. 2 от ОУ от 2006 г. не се явява погасено по давност.

При съобразяване на горното, непогасени по давност се явяват вземанията по фактури, издадени в периода 18.11.2014 г. – 16.08.2017 г., чиято изискуемост е настъпила след 20.11.2014 г., в размер на сумата от 1 453, 29 лв., определен по реда на чл.162 ГПК при съобразяване на инкорпорираната в  констативно-съобразителната част на експертизата таблица на издадените фактури за исковия период.

Задължението за заплащане на доставената питейна вода е парично и за периода на своята забава потребителят дължи обезщетение за забава, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ от 2006 г. и чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г. потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, като в случая претенцията се явява установена по основание. Върху погасената по давност главница не се дължи мораторна лихва по арг. от нормата на чл.119 ЗЗД. Мораторната лихва върху непогасената по давност главница е дължима за периода 19.12.2014 г. – 16.08.2017 г. и е в размер на 285, 24 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която искът за главницата е отхвърлен за сумата от 1 453, 29 лв. – главница, дължима по фактури, издадени в периода 18.11.2014 г. – 16.08.2017 г., а искът за мораторна лихва – за сумата от 285, 24 лв. за периода 19.12.2014 г. – 16.08.2017 г., като исковете следва да се уважат в посочената част. В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.

По разноските:

С оглед изхода на спора, ищецът има право, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, на сумата от 61, 25 лв. разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и сумата от 235, 11 лв. разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство

Ответникът има право, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на сумата от 197, 60 лв. разноски за исковото производство съобразно отхвърлената част от исковете, с оглед на което решението следва да се отмени в частта, с която му е присъдена сумата над 197, 60 лв. до 420 лв.

На жалбоподателя-ищец следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 68, 78 лв. разноски и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от жалбата.

Ответникът по жалбата има право на разноски за въззивната инстанция съобразно отхвърлената й част, но доколкото не е заявил искане за присъждане на такива, нито е ангажирал доказателства за извършването им, разноски не следва да му се присъждат.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 72534 от 14.04.2020 г., постановено по гр. д. № 31142/2018 г. на СРС, II ГО, 52 състав, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от „С.В.“ АД, ЕИК *****, срещу И.С.В., ЕГН ********** иск за признаване на установено, че И.С.В., ЕГН ********** дължи на „С.В.“ АД, ЕИК *****, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 1 453, 29 лв. главница за предоставени ВиК услуги по фактури, издадени в периода за периода 18.11.2014 г. – 16.08.2017 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, клиентски № **********, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 20.11.2017 г. до окончателното изплащане, и на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 285, 24 лв., представляваща мораторна лихва за периода 19.12.2014 г. – 16.08.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 81968/2017 г. на СРС, 52 състав, както и в ЧАСТТА, с която „С.В.“ АД е осъдено да заплати на И.С.В., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата над 197, 60 лв. до 420 лв. разноски за исковото производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените „С.В.“ АД, ЕИК *****, срещу И.С.В., ЕГН ********** искове, че И.С.В., ЕГН ********** дължи на „С.В.“ АД, ЕИК *****, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 1 453, 29 лв. главница за предоставени ВиК услуги по фактури, издадени в периода 18.11.2014 г. – 16.08.2017 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, клиентски № **********, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 20.11.2017 г. до окончателното изплащане, и на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 285, 24 лв., представляваща мораторна лихва за периода 19.12.2014 г. – 16.08.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 81968/2017 г. на СРС, 52 състав.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 72534 от 14.04.2020 г., постановено по гр. д. № 31142/2018 г. на СРС, II ГО, 52 състав, в останалата обжалвана част.

 

ОСЪЖДА И.С.В., ЕГН ********** да заплати на „С.В.“ АД, ЕИК *****, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 61, 25 лв. разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство; сумата от 235, 11 лв. разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и сумата от 68, 78 лв. разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

 

Решението  не  подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

                                                                       

                                                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                     2.