Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.03.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври две
хиляди и петнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Ц.П.,
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 4 722
по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 284
ал.1 т.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 284 ал.2 от КЗ /отм./
за сумата от 1 000 000 лв.
В исковата молба на И.М.К. се твърди,
че на 16.05.2007 г. в Република Гърция, Общински участък М. - Г. се е
осъществило ПТП от водача на мотоциклет с рег. № *** – Й.Г.Й., който се
отклонил от направлението си се ударил в крайпътна мантинела, в резултат, на
което пострадал ищецът – пътник на мотоциклета. Изложени са твърдения, че
вследствие на удара той получил малък тежък хематом на челната дясна част,
фрактура на слепоочието, фрактура в дясно и ляво на раменната става и множество
наранявания на прешлените, както следва – фрактури на гръдните прешлени,
фрактура на напречните израстъци в долната част на гръдните прешлени, компресивна фрактура на кръстния прешлен 02, фрактура на
напречните израстъци вдясно. Тези травматични увреждания причинили на ищеца
временно състояние на кома като излизайки от това състояние се установило, че
той не може да движи долните си крайници и няма усет в тях. Лечението на ищеца
продължило в България, където се установило, че той получил, вследствие
катастрофата, долна параплегия с нарушения на всички
видове сетивност от ниво 10-11 надолу, страда от тазово – резервоарни
нарушения, поради което бил с катетър и в момента е с призната инвалидност от
100%. Изложени са твърдения, че ищецът е
в млада възраст, чувства се напълно негоден физически, което състояние го
травмира и депресира постоянно.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответникът
да му заплати сумата от 1 000 000 лв. – обезщетение
за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените му травматични
увреждания. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по
чл. 80 от ГПК.
Ответникът С. „Н.Б.Б.А.З.”,
редовно уведомен, е депозирал писмен отговор с релевирани
в същия възражения досежно недопустимостта на ищцовата претенция, при условията на евентуалност за
нейната неоснователност, включително възражение за съпричиняване.
Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв.
Г..
Възраженията на ответника се поддържат
в открито съдебно заседание от адв. Д..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП, издаден от Полицейско
управление – Г., от който се установява, че на 16.05.2007 г. в 19,45 часа на
Общински участък М. – Г., мотоциклет с рег. № ***, управляван от Й.Г.Й. със
спътник И.М.К. се е отклонил от направлението си, след което се блъска в /не се
чете/ с резултат травмирането на водача и спътника.
По делото е представен протокол № 2514/9/6-1 на Дирекция Полиция М. от
28.11.2007 г. за внасяне на съдебна преписка, от който се установява, че се
касае за ПТП с телесни увреждания от 16.05.2007 г., при което мотоциклет с рег.
***, управляван от Й.Г.Й. със спътник И.М.К. се блъска първоначално в стена, а
след това плъзгайки се излиза извън асфалта, в стената на жилищен балкон, от
което са ранени водачът и спътникът като водачът на мотоциклета няма
разрешително за управление на мотоциклет, като водачът и спътникът са били без
каски.
По делото е представен акт 19/2012 г. по член 4 от З.4043/13.02.2012 г. на
Прокуратурата на Първоинстанционен съд – К., от който
се установява, че е прекратено наказателното производство срещу Й.Г.Й. и Руска
Георгиева Гинчева, поради погасяване на наказуемостта по давност.
По делото е представено писмо изх. № 1-3886/22.08.2008 г. от НББАЗ, от
съдържанието на което се установява, че мотоциклет с рег. № *** към датата
16.05.2007 е имал сключена застраховка „ГО”, издадена от INTERNATIONAL UNION, а представител на
гръцкия застраховател по 4-тата моторна директива е „А.Б.”.
Представено е и писмо с изх. № 6721/07.11.2008 г. от ЗПАД „А.Б.”,
адресирано до АД „Й. и Е.”, от което се установява, че е отказано /на този
етап/ изплащане на застрахователно обезщетение, поради неприключил съдебен
процес.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р П.Н.Н., изслушана и приета пред ОС – В.Т.. В
заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че в следствие на ПТП-то
И.К. е получил „съчетана травма – глава, гърди, гръбначен стълб”, изразяваща се
в контузия на главата, хематом в дясната челна област, счупване на черепни
кости, изпадане в състояние на кома, контузия на дясна гръдна половина, хемопневмоторакс в дясна гръдна половина, закрито компресивно счупване на 9 торакален
и 2 лумбални прешлена, парализа на ниво 9 торакален прешлен надолу с липса на сетивност, движения на
долните крайници и невъзможност да контролира тазовите резервоари, декубитус в глутеалната и
сакралната област. Вещото лице е обосновало извод, че ищецът е опериран като му
е направена торакоцентеца на дясната гръдна половина,
интубиран и поставен на командно дишане, опериран
гръбначен стълб с цел реклинация на фрактурите на 9 торакален и 2 лумбален прешлени и
метална остеосинтеза. Обоснован е извод за
медикаментозно лечение и извършена рехабилитация. Обоснован е извод, че към
момента не са възстановени уврежданията на гръбначния мозък и декубитус в лявата глутеална
област. Вещото лице е обективирало извод, че
телесните увреди са причинили болки и страдания на ищеца във висока степен за
не по-малко от 10-12 месеца и трайно затруднено движение на гръбначния стълб и
парализа на долните крайници, което е невъзстановимо. Обоснован е извод, че ако
ищецът е ползвал предпазна каска е възможно да се избегне черепно-мозъчната
травма, но не и останалите увреждания.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице С.И.С., изслушана и приета пред ОС – В.Т.. В
заключението си вещото лице е обосновало извод, че на пътния участък, където е
осъществено ПТП-то са поставени 2 броя прагове, ограничаващи скоростта на
движение /”легнал полицай”/ и същите са обозначени с предупредителни знаци от
вертикалната сигнализация. Обоснован е извод, че ПТП-то е настъпило при
нормална пътна обстановка, по движение по крива на завой и асфалтова настилка.
Вещото лице е обосновало извод, че средната скорост на движение на мотоциклета
е била около 55 км/ч при разрешена скорост на участъка от 30 км/ч. Обоснован е
извод, че моментът, в който водачът на мотоциклета е възприел опасността и е
предприел маневра аварийно спиране е на около 20-25 м от мястото на първия
удар, реализиран в ограничителния праг, вследствие на който е загубил
управление върху мотоциклета като опасната зона за спиране при скоростта, с която
се е движил е 51,7 м. При тези данни вещото лице е обосновало извод, че ударът
е бил неизбежен. Обоснован е извод, че вследствие нарушената устойчивост на
мотоциклета е последвал втори удар в мантинелата, а след около 3,7 м. е
последвал и челен удар в стената на изоставена къща. Обоснован е извод, че от
експлоатационна гледна точка причина за ПТП е високата скорост на движение по
крива на завой, преминаващ в прав участък с осигурителен праг като ударът е бил
предотвратим при движение със 34 км/ч.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетели пред ОС – В.Т..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Настоящият съдебен
състав напълно споделя възражението на ответната страна, че по реда на чл. 228
ал.3 от ГПК е недопустимо да се конституира нов ответник, наред с първоначалния
такъв, доколкото от съдържанието на нормата е видно, че същата касае само
замяна на страна, а не конституиране на нова такава. Същото е установено и с ТР
1/2014 г. на ОСТК на ВКС, което е задължително за настоящия съдебен състав. В мотивите
си към т. 5 установява, че при прекратяване на иска спрямо деликвента
– първоначален ответник е допустимо и следва да се разгледа производство по
евентуалния иск срещу новоконституирания такъв във
висящото производство. Искът спрямо предпочитания ответник е прекратен чрез десезиране на съда, съобразно правилото на чл. 232 от ГПК,
поради което настоящият съдебен състав дължи произнасяне по заявения евентуален
иск, още повече, че въпросът за допустимостта на производството е разрешен и с
влязло в сила определение на ВКС – 886 по ч.търг. дело 130/2011 г. на ВКС.
Нормата на чл. 284 ал.1 от КЗ/отм./ установява, две хипотези, при които НББАЗ, като компенсационен орган, следва да заплаща обезщетения на увредено
лице, което пребивава в Р България. Първата хипотеза, визирана в т.1 на
горецитираната разпоредба визира случаите, в които застрахователят на деликвента или неговият представител за уреждане на
претенции в РБ не е изпълнил задълженията си в срока, посочен в чл. 271 ал.1 КЗ
/отм./, а втората хипотеза, предмет на т.2 от цитираната по-горе норма касае
случаите, когато застрахователят на виновния водач не е назначил представител
за уреждане на претенции на територията на Р България. В настоящия случай по делото са налични доказателства, установяващи
отказа на представителя на застрахователя на деликвента
да изплати обезщетение по претенция, предявена пред него в указания тримесечен
срок в нормата на чл. 271 ал.1 от КЗ /отм./, с оглед, на което са спазени
изискванията на нормата на чл. 284 ал.1 т.1 от КЗ /отм./.
Правото на обезщетение, съгласно чл. 284
ал.2 от КЗ /отм./ възниква в полза на увредено
лице, което пребивава в Република България и при кумулативното
наличие на предвидените в разпоредбата предпоставки, а именно: договорът за застраховка с деликвента
да е сключен със застраховател, установен в държава членка, различна от Р
България, застрахованото МПС на виновния водач, обичайно да се намира в държава
членка, различна от Р България и застрахователното събитие да е настъпило извън
пределите на Р България в държава членка или на територията на трета държава по
време на пътуване между териториите на две държави членки. Видно от
доказателствата по делото увреденият е български гражданин, живеещ на
територията на Р България. Договорът за застраховка с деликвента
е сключен с гръцки застраховател и касае МПС, което се намира на територията на
Р Гърция респ. самото застрахователно събитие е осъществено на територията на Р
Гърция.
Страните не са формирали спор относно фактът на настъпване на процесното
ПТП. Ответникът е заявил възражение, касаещо авторството на извършеното деяние
като е навел твърдения, че водач на мотоциклета е бил именно ищецът, от което
обосновава твърдение, че същият не е легитимиран да търси обезвреда за
причинените му вреди. Съдът намира това възражение за неоснователно и
недоказано, доколкото същото не намира опора в ангажираните по делото
доказателства. Видно от представения констативен протокол за ПТП, издаден от Полицейско управление – Г., протокол № 2514/9/6-1 на
Дирекция Полиция М. от 28.11.2007 г. за внасяне на съдебна преписка и акт
19/2012 г. по член 4 от З.4043/13.02.2012 г. на Прокуратурата на Първоинстанционен съд – К. в същите като водач на
мотоциклета се сочи Й.Й., а не ищеца. Същите са
официални документи и се ползват с обвързваща съда формална доказателствена
сила. Представените от ответника протоколи за разпит на свидетели, разпитани
пред гръцките органи в друго производство не само, че не са в състояние да
разрушат тази доказателствена сила, а и са недопустими доказателствени средства
с оглед противоречието им с основните принципи на непосредственост и устност, установени в ГПК.
Противоправният характер на деянието на водача на мотоциклета се установява
от изводите на изслушаната по делото САТЕ, в която вещото лице е обосновало
извод, че същият е управлявал МПС-то със скорост надвишаваща нормативно
разрешената за пътния участък, при това без да притежава свидетелство за
правоуправление, което се установява и от констативния протокол на Полицейско
управление – Г..
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза.
Понесените от ищеца неимуществените вреди се установяват от събраните
гласни доказателства, които съдът цени като непосредствени лични впечатления,
които пресъздават обективно състоянието на ищеца.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените му травматични увреждания, невъзможност респ. силна ограниченост
да извършва ежедневните си битови нужди, отражението върху емоционалното и
психологическото му състояние представляват пряка и непосредствена последица от
деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва да се
определи от съда. Съгласно чл. 3.4 от Вътрешните правила между бюрата, участващи в системата „Зелена карта” обезщетението, което следва да
заплати НББАЗ, се определя по правото
на държавата, където е възникнало ПТП-то т.е. съгласно
гръцкия закон. При определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищеца, степента на увредата
– тежка съчетана травма на главата, гърди и гръден кош, множество фрактури,
извършените хирургически интервенции, периодът от време, през който е търпял
болки, страдания и ограничения /силни и интензивни болки в период от 10-12
месеца/, техният интензитет, състоянието на кома, в което същият се е намирал
през определен период от време, последвалата пълна инвалидизация
на ищеца, която има траен и необратим характер. Настоящият съдебен състав счита, че при съвкупна преценка на упоменатите
по-горе обстоятелства следва да се
присъди сума от 300 000 лв., която сума е адекватна репарация за нанесените на
ищеца травматични увреди.
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за
съпричиняване, изразяващо се в обстоятелството, че увреденото лице е пътувало
на мотоциклета без поставена предпазна каска. Доколкото никой
не може да
черпи права от собственото си противоправно поведение. Съдът възприема като основателен довода на ответника
за наличие на съпричиняване от страна на
ищеца,
досежно черепно-мозъчната травма, причинена на същия. За да достигне до този извод
съдът кредитира заключението на вещото лице по съдебно медицинската експертиза,
което е обосновало извод, че тази травма вероятно не би настъпила ако ищеца е
бил с поставена предпазна каска. По отношение на гръдната травма и тази на
гръбначния стълб поставената предпазна каска е без значение за тяхното
избягване. С оглед на обстоятелството, че ищецът претендира обезвреда
на травматичните си увреждания в глобален размер /общо за цялостното си
увреждане/ съдът като взе предвид фактът на съпричиняване
само по отношение на черепно-мозъчната травма, изразяваща се в контузия на главата, хематом в дясната челна област, счупване на черепни
кости и изпадане в състояние на кома, както и обстоятелството, че
възражението за съпричиняване е неоснователно в
останалата си част - по отношение на другите травматични увреждния
и съобрази степента на увредата от черепно-мозъчната травма съпоставена с
общата увреда на ищеца намира, че следва да възприеме процент на съпричиняване в размер на 40% по отношение на
черепно-мозъчната травма, който процент съпоставен към общата увреда на лицето
/с оглед начина на предявяване на претенцията в глобален размер/ съдът
преценява на 10%, с който процент следва да бъде намалено определеното
обезщетение. Предвид тези съображения и като вземе предвид възприетият общ
процент на съпричиняване съдът намира, че дължимото
обезщетение на ищеца следва да се определи на сума в размер на 270 000 лв.
/300 000 – 10% процент на съпричиняване/.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата се следва от датата на изтичане на
предвидения в нормата на чл. 285 ал.2 от КЗ /отм./ тримесечен срок, който в
случая изтича на 07.11.2008 г., с оглед данните по делото /стр.13/ т.е. лихвата
е дължима, считано от 08.11.2008 г.
По разноските: Ищецът е депозирал списък на разноски по чл. 80 от ГПК, съгласно
който ищецът е сторил разноски в размер на 400 лв. Припадащата се част от
внесените депозити за съдебни експертизи , съобразно уважената част от исковете
възлиза на сума в размер на 360 лв., която сума се дължи на ищеца на основание
чл. 78 ал.1 от ГПК.
Сторено е и искане от процесуалния му представител да бъде определено
възнаграждение на същия на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. По делото е представено адвокатско пълномощно /стр.283/, в което не е посочено някое
от основанията по чл. 38 от ЗА за оказване
на безплатна правна помощ /посочено е само
„безплатно”/, а в останалите намиращи се по делото пълномощни изобщо не е
отразено, че предоставената правна помощ е безплатна. Това обуславя извод, че не се
дължи присъждане на адвокатско възнаграждение
по този ред.
От друга страна няма обективни данни ищецът да е финансово затруднен, дори
и да е бил освободен от
държавна такса, това не рефлектира
автоматично върху възможността адвокатът да окаже безплатно
адвокатска помощ и съдействие и не предопределя приложението на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА, нито вменява задължение на съда да определи
възнаграждение по ал.2 на чл. 38 от ЗА /в този смисъл е и задължителната
съдебна практика - РЕШЕНИЕ № 220 ОТ 07.01.2013 Г. ПО Т. Д. №
1106/2011 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, РЕШЕНИЕ № 165 ОТ 26.10.2010 Г. ПО
Т. Д. № 93/2010 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС
и др./.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски
пропорционално на отхвърлената част от исковете. Същият е сторил разноски,
съобразно списъкът по чл. 80 от ГПК. Заявил
е искане за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 36 000 лв..
Видно от представената по делото фактура, установяваща неговото заплащане /стр.
175/ е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 30 000 лв. и сумата
от 6 000 лв. – ДДС. По отношение на което е сторено възражение от страна
на ищеца по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК. С оглед заявената цена на иска
минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено по чл. 7 ал.1 т.4
от Наредба 1/2004 г. възлиза на сума в размер на 30 530 лв., заплатеното
възнаграждение на ответника е 30 000 лв., върху която сума е начислен ДДС
с оглед факта на регистрацията му по ЗДДС, предвид което възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Припадащата се
част от тези разноски с оглед отхвърлената част от исковете възлиза на сума в
размер на 27 010, 54 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ в размер на 10 800 лв.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С. „Н.Б.Б.А.З.”, със съдебен адрес:*** – адв. Д.Д. на основание чл. 284
ал.1 т.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 284 ал.2 от КЗ /отм./
да заплати на И.М.К., ЕГН **********,*** – адв. А.Г. сумата
от 270 000 /двеста и седемдесет
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП, реализирано на 16.05.2007 г. в Р Гърция, общински участък М. -
Г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2008 год.
до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за горницата до 300 000 лв. поради
уважено възражение за съпричиняване, а до пълния
предявен размер от 1 000 000 лв. като неоснователен и
недоказан.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. А.Г. за присъждане на адвокатско
възнаграждение на чл. 38 ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА И.М.К., ЕГН **********,*** – адв. А.Г. да заплати
на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на С. „Н.Б.Б.А.З.”,
със съдебен адрес:*** – адв. Д.Д.
сумата от 27 010, 54 /двадесет и седем хиляди и десет лева и петдесет и
четири стотинки / лв. – разноски.
ОСЪЖДА С. „Н.Б.Б.А.З.”, със съдебен адрес:*** – адв.
Д.Д. да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78
ал.6 от ГПК сумата от 10 800 /десет хиляди и осемстотин/ лв. – дължима ДТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: