Решение по дело №601/2024 на Административен съд - Пазарджик

 

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, подадена чрез старши юрисконсулт Н. С. против Решение № 32 от 25.03.2024 год. постановено по административно-наказателно дело № 307 от 2023 год. по описа на Районен съд – Велинград, с което е отменено Наказателно постановление № 13-2300390 от 29.09.3023 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което на ТП ДГС „Селище“, ЕИК 2016195800210, е наложено административно наказание имуществена санкция, в размер на 1500,00 лева, на осн. чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 от същия, за нарушаване на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ и са присъдени разноски по делото.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. Мотивирана е с доводи за правилното прилагане на нормата на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН от страна на административно-наказващия орган при издаване на процесното НП, поради което счита, че първостепенният съд необосновано е приел за обосновано противното. Като място на извършване на нарушението, както в АУАН, така и в НП, органът е посочил два горски отдела в местността „С. чарк“ в Община Сърница и по този начин е ясно къде е извършено нарушението. Моли за отмяна на оспореното решение и вместо него съдът да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление като законосъобразно.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не изразява становище по спора. Депозирал е становище с вх. № 5265 от 07.06.2024 год., чрез юрисконсулт С., в което поддържа касационната жалба и по изложените в нея съображения счита, че са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 и т. 4 от АПК за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, в размер определен от съда. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответната страна – Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Селище“ в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за неоснователността й като счита, че следва да се отхвърли. Претендира разноски по списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК (л. 28 от настоящото дело).

Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение, с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, от страна имаща правен интерес от предявеното оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съображенията за това са следните:

Производството пред Районен съд – Велинград е образувано по жалба, подадена от ТП „Държавно горско стопанство - Селище”, с ЕИК 2016195800210, със седалище и адрес на управление: м. „Селище”, представлявано от Директора А. К., против НП № 13-2300390 от 29.09.2023 год. на Директора на Дирекция Инспекция по труда – Пазарджик, с което на ТП ДГС „Селище“ е наложено административно наказание имуществена санкция, в размер на 1500,00 лева, на осн. чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 от същия, за нарушаване на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. Издадено е, след като контролните органи на РДГ – Пазарджик и ОД на МВР – Пазарджик са извършили проверка на 20.04.2023 год. на ТП ДГС „Селище“, в обект на контрол – сечище/добив на дървесина в Община Сърница, местност С. чарк, отдел 147Г и 152А и са констатирали, че не е уредил отношенията при предоставяне на работна сила, а именно не е сключен писмен трудов договор със С. Р. Ч., [ЕГН], заварен да работи на посочения обект като дървосекач. Нарушението е констатирано на 08.06.2023 год. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик при извършена проверка на фирмената документация на ТП ДГС „Селище“ и при извършена справка е Регистър на уведомленията за трудови договори в ИС на ИА ГИТ. В НП е посочено, че е нарушен чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, поради което на осн. чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от същия е наложил имуществената санкция в размер на 1500,00 лева на ТП ДГС „Селище“. Изложени са мотиви, обосноваващи размера на наложената имуществена санкция.

Наказателното постановление е издадено след съставяне на АУАН № 13-2300390 от 16.06.2023 год. от С. Г. Г., на длъжност Главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, в присъствието на поименно посочени свидетели. Изготвен е и Протокол за извършена проверка № ПР2319700 от 16.06.2023 год.

Въз основа на така установените факти районният съд е направил изводи за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на процесното НП, предвид нормите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Посочил е, че описанието на мястото на извършване на нарушението е неясно описано, а посочването на две различни места н извършване на административното нарушение е наложило НП да се отмени като незаконосъобразно.

Решението е неправилно.

Първоинстанционният съд е достигнал до неправилни изводи за приложението на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Противно на приетото от инстанцията по същество наказателното постановление съдържа всички изискуеми реквизити, включително и мястото на извършване на нарушението. Посочено е, че добив на дървесина се извършва в Община Сърница, местност С. чарк, отдел 174Г (Позволително за сеч № 0711327 от 06.02.2023 год.) и 152А (Позволително за сеч № 0711320 от 06.02.2023 год.). По делото, като част от административно-наказателната преписка са представени посочените позволителни за сеч, както и технологични планове на двата отдела. От тях по безспорен начин се определя мястото на извършване на горската сеч. Следователно изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна, като всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, са установени и посочени в наказателното постановление, при конкретно посочване на нормативните разпоредби за които е прието, че се явяват нарушени. В този смисъл неправилно съдът е възприел спора от фактическа страна и респективно това е дало отражение на мотивите, изложени в оспорения съдебен акт, поради което неправилно е посочена като нарушени правните норми на чл. чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Предвид изложеното, релевираните касационни оплаквания са основателни и съдът следва да отмени оспореното решение и вместо него да постанови потвърждаване на наказателното постановление.

При този изход на делото на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски за две съдебни инстанции, предвид осъщественото процесуално представителство пред всички съдебни инстанции. В тази връзка следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 (двеста) лева, предвид чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от НЗПП. Тази сума следва да се възложи в тежест на ответната страна – Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Селище“.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 32 от 25.03.2024 год. постановено по административно-наказателно дело № 307 от 2023 год. по описа на Районен съд – Велинград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-2300390 от 29.09.3023 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което на ТП ДГС „Селище“, ЕИК 2016195800210, е наложено административно наказание имуществена санкция, в размер на 1500,00 лева, на осн. чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 от същия, за нарушаване на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

ОСЪЖДА ТП ДГС „Селище“, ЕИК 2016195800210 да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – Пазарджик разноски по делото за две съдебни инстанции, в размер 200,00 (двеста) лева.

Решението е окончателно.