Определение по дело №130/2019 на Окръжен съд - Бургас

            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   №494

                                                        Гр.Бургас, 18.03.2019г.

 

 

Бургаски окръжен съд, в закрито заседание на осемнадесети март, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: Диляна Йорданова

 

като разгледа гр. д.  № 130 по описа за 2019 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 140 ГПК.

Постъпила е искова молба от Н.Н.А. против В. Любомир Д.-пълнолетен, и двамата от гр. Бургас, ул. „Александровска“№137, вх.2, ет.1. Ищцата твърди, че ответникът е нейн син и страда от трайно заболяване - лека умствена изостаналост, като с решение на ТЕЛК му е определена 50 процента трайно намалена работоспособност. Поддържа, че дееспособността на ответната страна е ограничена и препятства възможността напълно самостоятелно да се грижи за своите работи. Моли съда да го постави под ограничено запрещение.

            С исковата молба са представени писмени доказателства- удостоверение за раждане, удостоверение за наследници, 2 броя експертни решения от МБАЛ-гр. Бургас, протокол на медицинска комисия, медицинско удостоверение, , педагогическа характеристика,както и разпореждане от НОИ, с което на ответника е отпусната пенсия по инвалидност.

            В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

            Предявеният иск е с правно основание чл. 5, ал.1 ЗЛС – за поставяне под запрещение.  Искът е предявен от легитимирано лице, съгл. чл. 336, ал. 1 ГПК. Спорът подлежи на разглеждане от съда, според чл. 14 от ГПК и е подсъден на окръжен съд, съгл. разпоредбата на чл. 104, т. 1 от ГПК. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК и искът е процесуално допустим.

            Представените с исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към спора.

            Предмет на иска по чл. 5 от ЗЛС е дееспособността на лицето, чието поставяне под запрещение се иска, а основанието му е наличие на душевна болест или слабоумие, което е медицински критерий. За изясняване на тези възникнали по делото въпроси са нужни специални знания из областта на медицината и на основание чл. 175 ГПК следва да се назначи експертиза.

            На осн. чл. 140 ГПК във вр. с чл. 339 ГПК, делото следва да се разгледа в открито заседание.

            Така мотивиран, съдът

 

 

    

                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

            НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на  12.04. 2019г. от   10,00 ч., за когато да се призоват страните, ОП-Бургас, както и вещото лице след внасяне на депозита.

            ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.

ОТВЕТНИКЪТ следва да се яви лично в съдебно заседание, за да бъде разпитан на осн. чл. 337, ал. 1 ГПК, като ЗАДЪЛЖАВА ищцата да осигури присъствието му в първото по делото съдебно заседание.

            ДОПУСКА двама свидетели на ищцата за първото по делото съдебно заседание.

            НАЗНАЧАВА съдебно-психиатрична експертиза с вещо лице д-р Андрей Стоянов със задача: След запознаване с материалите по делото и преглед на ответника, както и събиране на гласните доказателства  чрез разпита на свидетелите, да даде заключение страда ли и от какво психиатрично заболяване и ограничава ли то и в каква степен способността на лицето да се грижи за своите интереси. На вещото лице да се изпрати съобщение за задачата.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 250 лева, вносим от ищцата в едноседмичен срок от съобщението по сметка на БОС

            Да се връчи на страните препис от определението.

            СЪОБЩАВА  на страните проект за доклад по делото:

            По чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК:

Постъпила е искова молба от Н.Н.А. против В. Любомир Д.,***. Ищцата твърди, че ответникът е нейн син и страда от трайно заболяване - лека умствена изостаналост, като с решение на ТЕЛК му е определена 50 процента трайно намалена работоспособност. Поддържа, че дееспособността на ответната страна е ограничена и препятства възможността напълно самостоятелно да се грижи за своите работи. Моли съда да го постави под ограничено запрещение.

            По чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК:

            Предявеният иск е с правно основание чл. 5 от ЗЛС – за поставяне под запрещение. Предмет на иска по чл. 5 от ЗЛС е дееспособността на лицето, чието поставяне под запрещение се иска, основанието му е наличие на душевна болест или слабоумие и отражението им върху способността на лицето да се грижи за своите работи.

            По чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК:

            Няма  права и обстоятелства, които да се признават. Съгл. чл. 339 ГПК в това производство признанието няма действието на чл. 237 от ГПК, поради което и всички обстоятелства подлежат на доказване.

            По чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК:

            Съдът намира, че не са налице обстоятелства, които не се нуждаят от доказване, предвид разпоредбите на чл. 337, 338 и 339 от ГПК.

            По чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК:

            В тежест на ищеца е да установи твърдените в исковата молба факти, а именно, че ответникът страда от душевна болест или слабоумие.

            Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

 

 

                                                                                     Съдия: