Решение по дело №2644/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба от О. Ч., [държава], [ЛНЧ], чрез адв. А., против Заповед № ЗСПД/Д-В/30578 от 25.10.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, с която на основание чл. 10, ал. 4 от Закона за семейните помощи за деца и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПД, във вр. с чл. 10а, ал. 5 и ал. 6 от ЗСПД и въз основа на подадено заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-В/30578 от 23.10.2024г., на жалбоподателката на основание чл. 6 ал.1 от ЗСПД е отказано отпускане на еднократна помощ при раждане за две деца.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради съществени нарушения на административно-производствените правила, материална незаконосъобразност и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят се позовава на съображения от ЗСПД, Конвенцията на ООН за правата на детето, Конституцията на РБългария, ЕСХ. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление със задължителни указания. Претендира присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, не се явява, не се представлява. С молба със с.д. № 126 от 06.01.2025г., чрез адв. А. се поддържа подадената жалба. По съществото на спора се отправя искане оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна и необоснована, и преписката бъде върната със задължителни указания и въз основа на подаденото заявление-декларация от жалбоподателката да бъде разпоредено да бъде отпусната еднократна помощ за всяко едно от децата Е. Ч. и М. Ч.. Направено е искане за присъждане на разноски, съгласно представен списък, в т.ч. и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответната страна – Директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна, редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба с.д. № 58/03.01.2025г. сочи, че оспорва изцяло депозираната жалба. Изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че отказа е постановен при правилно приложение на материалния закон. Отправя искане за отхвърляне на жалбата.

Административен съд - Варна, като обсъди доводите на страните, приетите по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е започнало по подадено от жалбоподателят заявление – декларация с вх. № ЗСПД/Д-В/30578 от 23.10.2024г. с искане като гражданин на Република Украйна, спрямо когото е предоставена временна закрила като бежанец на територията на Р България, да и бъде отпусната еднократна помощ при раждане на живо дете, на основание чл.6 от ЗСПД за всяко едно от децата Е. Ч. и М. Ч. родени на ********г.

Приложена е регистрационна карта на О. Ч. на чужденец [ЛНЧ] с предоставена временна закрила на територията на Р България.

Със № ЗСПД/Д-В/30578 от 25.10.2024г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, на основание чл. 10, ал. 4 от Закона за семейните помощи за деца и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПД, във вр. с чл. 10а, ал. 5 и ал. 6 от ЗСПД на жалбоподателката на основание чл. 6 ал.1 от ЗСПД е отказано отпускане на еднократна помощ при раждане за две деца.

В мотивите си административният орган е приел, че са налице обстоятелства, изключващи исканата помощ от заявителя, тъй като членовете на семейството са с ******** гражданство. Няма друг закон или сключен международен договор, по който РБългария да е страна и в който да е предвидено получаването на този вид помощ.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 29.10.2024 г., като е оспорена на 11.11.2024г.

По делото са приобщени удостоверения за раждане на Е. В. Ч. и М. В. Ч..

При така установеното от фактическа страна, като съобрази становищата на страните и прецени събраните писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:

Жалбата като подадена в законоустановения 14 дневен срок, срещу подлежащ на обжалване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от обжалването е процесуално допустима

Разгледана по същество е основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в изискуемата писмена форма, при липса на съществено нарушение на процесуалните правила, които да са основания за нейната нищожност.

По отношение на съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби, административно производствените правила и целта на закона, съдът приема, че е издадена при съществено противоречие с тях, което води до нейната незаконосъобразност.

Съгласно чл. 6 ал.1 (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) от ЗСПД, майката има право на еднократна помощ при раждане на живо дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето.

Не е налице спор по делото, че О. Ч. е подала заявление –декларация до Дирекция „Социално подпомагане“ Варна за отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете – в случая две деца сестри близначки – Е. и М. Ч..

Спорно по делото е приложението на чл.3, т.5 от ЗСПД, като според административния орган семейството на жалбоподателката няма право на семейни помощи за деца, тъй като те са граждани на ***** и не попадат в обхвата на ЗСПД, като няма сключена спогодба между двете държави в областта на семейното подпомагане.

Настоящият съдебен състав намира, че неправилно административния орган е приел, че в случая не са налице основанията за отпускане на заявената от жалбоподателката еднократна помощ.

Съгласно чл.3, т.5 от ЗСПД, право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Съгласно чл.39, ал.1, т.4 от Закона за убежището и бежанците, чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, което според чл.2, ал.6 от Закона за социалното подпомагане, включва само социалните помощи по този закон. Ето защо настоящия случай не попада сред хипотезите уредени в посочените разпоредби, но това не означава, че жалбоподателката няма право на заявената от нея еднократна помощ за раждане на дете.

Според чл.47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. С разпоредбата на чл.51, ал.1 от КРБ е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане. Чл.26, ал.2 КРБ сочи, че чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство, каквото изискване в случая липсва.

Отделно от това в случая приложение следва да намери и Конвенцията за правата на детето (ратифицирана през 1991г.), която по силата на чл.5, ал.4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които и противоречат. В чл.2 от нея е предвидено, че държавите – страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.

Разпоредбата на чл.3, § 1 от Конвенцията регламентира, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи.

Съгласно § 2 държавите – страни по Конвенцията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.

Едно от основните права, признати от Конвенцията, е правото на жизнен стандарт. В чл.27, § 1 от Конвенцията е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

Съгласно съображение 15 от приложимата Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица (Директивата), задълженията на държавите – членки по тази директива следва да предоставят адекватно ниво на защита на тези, които се нуждаят от нея. В чл.3, § 2 от Директивата е предвидено, че държавите-членки прилагат режима на временна защита при стриктно спазване на човешките права и основните свободи, и на техните задължения за недискриминация, а съгласно чл. 13, § 2 държавите - членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила.

Семейните помощи за деца по ЗСПД са особен вид социални помощи по смисъла на чл.47, ал.1 от Конституцията на РБ, които се финансират от държавния бюджет съгласно чл.5 от ЗСПД (Решение № 2 от 2006 г. по к. д. № 9 от 2005 г. на Конституционния съд на РБ). Те се предоставят с оглед на разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл.1, ал.2 от ЗСПД и да осигурява най-добрия им интерес в съответствие с принципа по чл.3, т.3 от Закона за закрила на детето.

От така цитираните правни норми се налага извода, че децата, ползващи се от временна закрила, не могат да се поставят в по-неблагоприятно положение от останалите деца (граждани на РБългария, чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденци с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в РБългария, чужденци, на които е предоставено убежище, чужденци на които е предоставена временна закрила, лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна). Семейните помощи са сред основните помощи, гарантиращи правото им на жизнен стандарт в съответствие с техните висши интереси, поради което семействата им и/или лицата, полагащи грижи за тях, не могат да бъдат изключени от кръга на правоимащите по чл.3, т.5 от ЗСПД. Ето защо ограниченията, предвидени в чл.3, т.5 от ЗСПД и чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ, според които чужденците с предоставена временна закрила могат да се ползват само от правото на социални помощи по ЗСП, но не и от правото на семейни помощи по ЗСПД, не съответстват както на Конституцията на РБ и Конвенцията, така и на Директивата, поради което и на основание чл.5, ал.1 и ал.4 от КРБ и принципа на примата на общностното право, не следва да се прилагат.

По изложените съображения, съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна - постановена в противоречие с нормите на общностното право и международните договори в областта на закрилата на детето и предоставянето на временна закрила на чужденци, както и в несъответствие с целта на закона. Поради това същата следва да бъде отменена, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

На основание чл.174 от АПК следва да бъде определен срок за издаване на административния акт, а именно четиринадесет дни.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК разноски се дължат на жалбоподателя, който е направил своевременно искане за тяхното присъждане. Съобразно приложения договор за правна защита и съдействие е посочено безплатно адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, за което дължимите разноски за него са в минимален размер 1000.00 лв. на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 173, ал. 2 от АПК вр. чл. 10, ал. 6 от ЗСПД, Административен съд- Варна

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на О. Ч., [държава], [ЛНЧ], подадена чрез адв. А., Заповед № ЗСПД/Д-В/30578 от 25.10.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна.

ВРЪЩА преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна за ново произнасяне по заявление-декларация с с вх. № ЗСПД/Д-В/30578 от 23.10.2024г. в 14 – дневен срок от получаване на решението, съобразно задължителните указания по приложението на закона.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане - София, да заплати на адв. Д. А. сумата [рег. номер]. (хиляда) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане - София да заплати на О. Ч., [държава], [ЛНЧ] сумата в размер на 10. 00 (десет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 10, ал. 6 от ЗСПД