Р Е Ш Е Н И
Е
№ 557 31.03.2015 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд петнадесети граждански състав
На двадесет и седми февруари две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Светлана Рачева- Янева
При секретар: А.С.
Като изслуша докладваното от съдия: Светлана Рачева-Янева
гражданско дело № 8670/ 2014г. по описа на БРС и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството
е исково по молбата на ‘БНП Париба Файненс” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
гр.С., адрес на управление ж.к.’М.” *, представлявано от Л.Л.П. – изпълнителен
директор на дружеството против И.Т.Т., ЕГН **********,***, с
която се претендира
решение за установяване
съществуването в полза на ищеца на вземане в размер на 1 786.98 лева – главница по договор за потребителски заем № CRED-05151944/ 07.02.2005г.,
сума в размер на 292,97 лева – надбавка, представляваща печалба на кредитора за
периода от 15.06.2005г. до 13.01.2006г. и сума в размер на 1 738.78 лева – мораторна лихва за периода от 15.07.2005г. до
26.09.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението – 21.10.2014г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноските по заповедното и установителното производство.
Ангажират се доказателства. Ищецът твърди, че между страните е сключен договор
за заем, по силата, на който ответникът е получил кредит в размер на 2 340 лева,
които е следвало да изплаща съобразно погасителен план по договора. Излага се,
че длъжникът е спрял да изплаща задължението от 15.06.2005г., с оглед на което
вземането е станало предсрочно изискуемо. За претендираните суми е издадена
заповед за изпълнение № 4330 по чл. 410 от
ГПК на 22.10.2014г., която е оспорена от ответника по делото.
В срока по
чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който се оспорва исковата претенция с едно основно възражение
– погасителна давност в полза на длъжника. Не се ангажират доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК във
вр.с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства и
изложените твърдения на страните намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори и се установява от договор за
потребителски паричен кредит от 07.02.2005г., че “БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД (преименувано от “Джеткредит” ЕАД) и И.Т.Т. са сключили договор за кредит.
Съгласно приложеният договор кредиторът – ищец е предоставил на потребителя-ответник
кредит при условията на индивидуалния договор и общите
условия по него. Съгласно разпоредбите на договора сумата по кредита в размер
от цената на стоката, предоставена за нейното закупуване от 2 600 лева за
главница е следвало да бъде върната на вноски от по 260 лева и първоначално
внесена такава от 260 лева на датата 07.02.2005г. Уговорена е клауза за
неустойка в случай на забавено плащане на една или повече вноски, която се
начислява от по пет лева за всеки работен ден от деня на забавата върху всяка
погасителна вноска. Отделно е уговорена и предсрочна изискуемост на
задълженията в пълния им размер вкл. и всички надбавки и неустойки. Вноските са
уговорени за изплащане в период от единадесет месеца като падежът е уговорен на
петнадесето число.
Няма спор и за това, че сумата е получена като платена за
закупуване на стока – протокол за продажба.
Не се спори и че задължението, с изключение на
първоначално заплатената сума от 260 лева, не е погасено чрез плащане на
кредитора.
Единственото наведено от ответника възражение е за изтекла
в негова полза погасителна давност като и за главницата, и за лихвата тя е
кратката такава, като ответникът приема, че вземанията към кредитора от негова
страна за периодични такива и попадат в приложеното поле на нормата на чл.111,
б.”в” от ЗЗД. В този смисъл се позовава на ТР № 3/ 18.05.2012г. по т.дело № 3/
2011г. на ВКС.
Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен и то при
направеното от ответника възражение за изтекла в негова ползва давност, но при
следните мотиви. По смисъла на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност
се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. По реда
на чл.111, б.а, б.б, б.в се погасяват с краткият тригодишен срок вземания на
кредитора за възнаграждения за труд, за които няма друга давност; вземанията за
обезщетения и за неустойки от неизпълнен договор и вземанията за наем, за лихви
и за други периодични плащания. Периодични са онези вземания, които се дължат
на едно и също основание, а тяхната изискуемост и размер е в зависимост
единствено от изтичането на определен срок. Дадената в заем сума по договора за
заем не е такова вземане. Погасяването й на вноски с определен падеж и размер е
начин на изпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума, но не и
задължение, което е периодично такова. При тези съображения настоящият състав
приема, че в конкретния случай приложим е института на общата давност. Нейният
начален период е денят, в който вземането на кредитора е станало изискуемо
цялото или част от него. Търси се неизплатената сума в пълен размер от датата
на последното плащане като предсрочно изискуемо към 15.07.2005г., за което
съгласно договора между страните не е нужно длъжникът да бъде уведомяван. Съдът
приема, че цялото задължение на длъжника към кредитора е станало изискуемо към
тази дата, от който момент е започнал да тече и петгодишният, погасяващ
задължението срок. Към 15.07.2010г. т.е около четири години преди сезиране на
съда със заявлението по чл.410 от ГПК вземането на кредитора е било погасено по
давност.
По правилото на чл.119 от ЗЗД с погасяването по давност на
вземането за главница се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания, макар и давността за тях да не е изтекла Случаят е такъв, което прави
и претенциите за обезщетение за забава и надбавката на дружеството върху
главницата за неоснователни.
При тези мотиви исковете за установяване на вземания в
полза на дружеството следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ответникът няма искания за присъждане на разноски по
делото.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 235 от ГПК Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният с правно основание по чл.422
от ГПК във вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.240, ал.1 от ЗЗД иск на ‘БНП Париба
Файненс” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.С. и адрес на управление ж.к.’М.”,
представлявано от Л.Л.П. – изпълнителен директор на дружеството против И.Т.Т.,
ЕГН **********,*** за установяване на вземане в полза на ищеца спрямо
ответника, както следва: за сумата от 1 786.98
(хиляда седемстотин осемдесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки) –
главница по договор за потребителски заем № CRED-05151944/ 07.02.2005г.,
сума в размер на 292,97 (двеста деветдесет и два лева и деветдесет и седем стотинки)
– надбавка, представляваща печалба на кредитора за периода от 15.06.2005г. до
13.01.2006г. и сума в размер на 1 738.78
(хиляда седемстотин тридесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки) –
мораторна лихва за периода от 15.07.2005г. до 26.09.2014г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на сезиране на съда - 21.10.2014г. до
окончателното изплащане на вземането, които са предмет на заповед по чл.410 от ГПК № 4330/ 22.10.2014г. по ч.гр.дело № 7442/ 2014г. по описа на БРС.
Решението е
обжалваемо по въззивен пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на съобщението за настоящото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.