Решение по дело №2046/2024 на Административен съд - Пловдив

 

Производството е по реда на чл.39 ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ във връзка с чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Н. Г. М. с [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез адв. Д. Д., срещу отказ на "Банка ДСК" АД, обективиран в писмо рег. № 16-10-13055/2 от 24.09.2024 г. за изтриване на лични данни от системата на банката, издадено от ръководител отдел „Грижа за клиентите“ по молба от М.от 12.08.2024 г. с искане да бъде отменен.

Жалбоподателят сочи, че е кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление от 14.09.2005 г., сключен с „Банка ДСК“ АД. По силата на чл. 10 от Наредба № 22 на БНБ от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър институциите по чл.4 ал.1 са длъжни да събират и подават към ЦКР информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. Поради изложеното при възникване на горецитирания договор за кредит „Банка ДСК“ АД е подала информация към ЦКР като Н. Г. М. е бил включен в регистъра като длъжник по горепосочения договор. През 2011 г. банката се е снабдила с Изпълнителен лист, издаден по ЧГД 22339/2010 г. по описа на Районен съд - Пловдив и е образувала ИД 238/2011 по описа на ЧСИ Л. М., с рег. № 819 при КЧСИ и район на действие - Окръжен съд - Пловдив. На 16.08.2012 г. по силата на Договор за покупко-продажба на вземания „Банка ДСК“ АД е цедирала вземането си на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********. А през 2018 г. горепосоченото изпълнително дело № 238/2011 г. по описа на ЧСИ Л. М. с рег. № 819 при КЧСИ и район на действие - Окръжен съд - Пловдив е прекратено.

През 2021 г. в проведена кореспонденция между „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ********* и Н. Г. М. е получил становище, в което цесионерът, въпреки че твърди, че приема вземането му за погасено по давност, отказва да подаде информация към Централния кредитен регистър, с която да отпише вземането.

През 2023 „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* се е преобразувало чрез вливане в „Банка ДСК“ АД, което е вписано в Търговския регистър към Агенция по вписвания с номер на вписване 20230525130733. Като съгласно чл.11 ал.1 от Договор за преобразуване чрез вливане всички права и задължения на преобразуващото се дружество преминават върху приемащата банка.

Тъй като вземането на Н. Г. М. е погасено по давност, което не се оспорва от праводателя на ответника по жалбата, същият е подал молба с вх. № 1610-13055/12.08.2024 г. до „Банка ДСК“ АД. Заявил е, че задължението му се е погасило по давност и няма да го плати доброволно, като поискал от ответника по жалбата да спре да обработва личните му данни, както и да подаде информация за изменението на кредита в Централния кредитен регистър и отписването му като длъжник, след което да спре да подава личните данни на доверителя ми към ЦКР.

Твърди се, че не е получил произнасяне по искането му до момента и според него е налице мълчалив отказ.

Иска се съдът да отмени мълчаливия отказ на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. София, общ. Столична, [населено място], р-н Оборище, [улица], за спиране обработването на лични данни на доверителят ми Н. Г. М., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], и заличаване на последните от регистрите на банката и за подаване на информация за изменението на кредита в Централния кредитен регистър и за последващо спиране подаването на лични данни на Н. Г. М., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], *** към Централния кредитен регистър.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. И. К., която поддържа жалбата по доводи, подробно изложени в представеното по делото становище. Претендира разноски по делото.

Ответникът – „Банка ДСК“ АД, чрез процесуалния си представител юриск. П., намира жалбата за неоснователна, тъй като същата не следва да бъде насочена срещу „Банка ДСК“ АД, предвид факта, че в справка на ЦКР срещу име на кредитор е посочен настоящият такъв – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, както и, че считано от м.12.2021 г. банката не подава кредита на М.като активен кредитор. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

На 14.09.2005 г. “Банка ДСК” АД сключва с Н. Г. М. договор за кредит за текущо потребление. Страните не спорят по този факт.

На 16.08.2012 г. банката сключва договор за покупко-продажба на вземания (цесия), с който е цедирала пакет от вземания на купувача „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ********* (понастоящем заличен търговец), в това число вземането, произтичащо от горепосочения договор за кредит, сключен с Н. Г. М..

На 14.12.2021 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД (понастоящем заличен търговец) е сключил договор за покупко-продажба на вземанията (цесия), с който е цедирала пакет от вземания на купувача „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК *********, в това число вземането, произтичащо от горепосочения договор за кредит, сключен с Н. Г. М..

На 25.05.2023 г. в Търговския регистър при Агенцията по вписвания под № 20230525130733 е вписан договор за преобразуване чрез вливане на „ОТП Факторинг България“ ЕАД (заличен търговец) в „Банка ДСК“ АД.

На 12.08.2024 г. в деловодството на „Банка ДСК“ АД е входирана молба с рег.№ 16-10-13055 от Н. Г. М., чрез адвокат Д., с която се иска банката да преустанови обработването на личните данни на Н. Г. М., като последните бъдат заличени от регистрите й; подаде информация за изменение на кредита в Централния кредитен регистър и „да спре да подава“ личните данни на Н. Г. М..

„Банка ДСК“ АД е отправила писмен отговор с изх. № 16-10-13055 от 24.09.2024г. по молбата от 12.08.2024г. Посочено е, че вземанията по сключения договор за кредит за текущо потребление от 14.09.2005г. са прехвърлени от „ОТП Факторинг България“ ЕАД на „ЕОС Матрикс“ ЕАД по силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 14.12.2021г. Считано от тази дата „ОТП Факторинг България“ ЕАД, чийто правоприемник е „Банка ДСК“ АД, не е подавала данни към ЦКР за задължения по Вашия кредит.

По отношение на изтриването на лични данни от системата на банката, е отговорено на Н. М., че за „Банка ДСК“ АД, в качеството й на кредитна институция, съществува законово задължение по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари да съхранява Вашите лични данни за срок от пет години от началото на календарната година, следваща годината на прекратяването на отношения между страните. Посочено е, че молбата за заличаване на данни не може да бъде удовлетворена, тъй като са налице нормативно установени задължения за съхраняването на същите. Н. М. е уведомен, че предвидената обработка на личните му данни, ще бъде сведена единствено до тяхното съхранение с цел изпълнение на посочените нормативни задължения.

В хода на съдебното производство към делото са приобщени: договори и искане с вх. рег. № 16-10-13055/12.08.2024 г. от Н. Г. М. и правила за защита на личните данни на „Банка ДСК“ АД, ведно с приложения, представени от ответника с молба вх. № 7437/05.05.2025 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата, като подадена е в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно компетентността на органа, издал процесния отказ. Видно от приложеното по делото „Процедура за предоставяне на становище по обработване на жалби, свързани с лични данни и за упражняване на правата на субектите на данни по ОРЗД“, в т.4 „Работен процес/Действия и стъпки за обработване на жалби, свързани с лични данни и за установяване и наблюдение на процеса по упражняване на правата на субектите на данни по ОРЗД“, подт.3. „Длъжностно лице по защита на данни/служител от отдел „Защита на данни“ и подт.5 „Служител дирекция „Клиентско изживяване и дизайн на услуги., отдел „Грижа на клиентите“, като компетентно лице е посочено такова от отдел „Грижа за клиентите“. В случая, настоящият отказ рег. № 16-10-13055/2 от 24.0.2024 г., е изготвен от ръководител отдел „Грижа за клиентите“.

Не е спорно по делото обстоятелството, че между жалбоподателя Н. Г. М. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД са налице правоотношения, възникнали по силата на прехвърляне на вземания по сключен договор за кредит за текущо потребление от 14.09.2005 г. с Банка СК“ АД от „ОТП Факторинг България“ ЕАД (заличен търговец) на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 14.12.2021 г., като жалбоподателят е субект -кредитополучател, чийто лични данни са обработвани от банката – ответник по жалбата.

Не е спорен и фактът, че към 23.10.2018 г. изпълнителното производство по отношение на Н. М. с взискател „ОТП Факторинг България“ ЕАД е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Не е спорно и, че “ОТП Факторинг България“ ЕАД е заличен търговец в резултат на вливане в „Банка ДСК“ АД, считано от 25.05.2023 г.

Съгласно чл. 39 ал.1 от Закона за личните данни при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора или на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК.

Съгласно чл.2 от Наредба №22 от 16.07.2009 г. за централния кредитен регистър, издадена от УС на БНБ на основание чл.56 ал.4 и §13 от Закона за кредитните институции - Централният кредитен регистър е организирана и поддържана от БНБ информационна система за кредитната задлъжнялост на клиентите към банковите и финансовите институции, към платежните институции и дружествата за електронни пари, отпускащи кредити по ЗПУПС, които извършват дейност на територията на страната, както и към инвеститори, предоставили заем по проект чрез доставчик на услуги за колективно финансиране, с изключение на чуждестранните доставчици, които извършват директно дейност на територията на страната.

Съгласно чл. 4 ал.1 от Наредба 22, банките и другите кредитни институции подават в Централния кредитен регистър и получават информация за кредитната задлъжнялост на клиентите си. Съгласно чл.10 ал.1 от същата наредба кредитните институции са длъжни да събират и подават към ЦКР информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. При сключване на нов договор за кредит или при изменение на вече сключен договор за кредит кредитните институции подават информация към ЦКР в срок до 5 работни дни, считано от датата на сключване на договора или изменението. Съгласно чл.10 ал.3 – кредитните институции подават към ЦКР ежемесечно до 15-о число на месеца, следващ отчетния, информация за състоянието по всички активни кредити на техни клиенти към последната дата на отчетния месец. Те подават в същия срок и информация за извършените корекции по кредити на техни клиенти за предходни отчетни периоди.

Съгласно чл. 17 от Наредба № 22, БНБ не извършва корекции на подаваната от кредитните институции информация към ЦКР. Кредитните институции носят отговорност за верността, пълнотата и своевременното подаване на информацията по наредбата, както и за спазване изискванията за защита на личните данни. Подаваната от институциите информация в регистъра следва да съответства на данните, поддържани в информационните им системи. Съгласно чл.19 ал.2 информацията за кредитната задлъжнялост на клиентите включва данни както за текущото състояние на кредитите, така и за просрочията по активни и по погасени кредити за 5-годишен исторически период. Разпоредбата произтича от нормата на чл.56 ал.10 от Закона за кредитните институции, въз основа на който е издадена наредбата, и според който информацията в системата на ЦКР се съхранява за срок 5 години от датата на последния отчетен период.

Кредитът на Н. Г. М. е отпуснат от „Банка ДСК“ АД на 14.09.2005 г. Като задължено лице по чл.4 ал.1 от Наредба № 22/2009 г. банката е подавала ежемесечна информация за състоянието на кредита до ЦКР.

С представеното съобщение изх. № 29630/23.10.2018 г. от ЧСИ рег. № 819 до Н. М., че изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и писмо изх. № R-4914-A/2021 г. на изпълнителния директор на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, че вземането е погасено по давност, безспорно е налице изтекла погасителна давност и задължението по кредита се счита погасено. В писмото се посочва още, че предвид горните обстоятелства, дружеството потвърждава, че подаваната от него информация към ЦКР на БНБ за кредитното задължение на М.към „ОТП Факторинг България“ ЕАД е коректна и в съответствие с изискванията на Наредба № 22 на БНБ.

Отделно от това, с молба вх. № 16 – 10-13055/12.08.2024 г. до „Банка ДСК“ АД М.категорично е заявил, че е узнал за погасяване на задължението по давност и е заявил изрично, че няма да го плати.

Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно с изтичането на срока, а само по възражение на длъжника, каквото в случая е налице, тъй като категорично е отказал да плати задължението си, като се е позовал на изтекла давност. „Банка ДСК“ в отговора си до М.рег. № 16-10-13055/2 от 24.09.2024 г. е посочила, че вземането е прехвърлено от „ОТП Факторинг България“ ЕАД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на договор за покупко-продажба на вземания /цесия/, считано от 14.12.2021 г., както и, че „Банка ДСК“ АД, не е подавала данни към ЦКР за задълженията по кредита на лицето. С писмото М.е уведомен и, че банката, като кредитна институция има законовото задължение да съхранява личните данни за срок от 5 години от началото на календарната година, следваща годината на прекратяване на отношенията между страните, поради което не е в състояние да удовлетвори молбата на Н. М.. В писменото си становище по делото, ответникът отново излага посочените доводи, като отбелязва и, че липсват каквито и да било доказателства, от които да се установи, че в ЦКР при БНБ е налично вписване за кредитна задлъжнялост на жалбоподателя към „Банка ДСК“ АД към настоящия момент.

Според чл.118 ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението си и след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Случаят не е такъв, защото длъжникът категорично е заявил, че няма да го заплати като се е позовал на изтеклата погасителна давност и на това основание иска да бъде счетоводно отписано и да се преустанови подаването на информацията към ЦКР, както и да се заличи информацията за кредита за минал период в ЦКР и в регистрите на банката. Или, налице е възражение за изтекла погасителна давност, банката не оспорва, че давностният срок е изтекъл, без през този петгодишен период да е предприемала действия по събиране на вземането, нито има претенция да го търси, но разчита да бъде доброволно платено. В случая е налице възражение от длъжника за изтекъл давностен срок, и признание от банката, че задължението е прехвърлено към „ЕОС Матрикс“ ЕООД, което е сторено с договора за покупко-продажба на вземания (цесия) от 14.12.2021 г., т. е. отписано е счетоводно от базата данни на банката, както и, че последната не е подавала данни за задължения на Н. М. към ЦКР. На практика, към датата на подаване на жалбата пред настоящата инстанция – 16.09.2024 г., искането на М.е било удовлетворено.

Погасяването на кредита, независимо от способа – дали чрез плащане или поради изтекла давност, е основание по чл.10 ал.1 от Наредба № 22/2009 г. за преустановяване подаването на информация до ЦКР за кредита. След погасяване на кредита по давност, банката следва да отпише задължението на това основание и вече няма основание да подава информация за кредитното задължение до ЦКР, защото то не е активно. Считано от 15-то число на следващия месец – 15.03.2024г. това е сторено като банката преустановява подаването на информация за задължения и това искане впоследствие също е било удовлетворено. Отделно от това, каза се, вземането е продадено на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Или иначе казано, дори да съществуват някакви данни в ЦКР за задлъжнялост на лицето, то тогава отговороността за това е на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Следва да се посочи, също така, че на основание чл.19 ал.2 от Наредба № 22 информацията за кредитната задлъжнялост на клиентите включва данни както за текущото състояние на кредитите, така и за просрочията по активни и по погасени кредити за 5-годишен исторически период, в съответствие с чл.56 ал.10 от Закона за кредитните институции, според който информацията в системата на ЦКР се съхранява за срок 5 години от датата на последния отчетен период. Затова на това основание не може да бъде заличена от ЦКР кредитната история за 5 години назад, а и ответникът няма такова правомощие да поиска заличаването. Може да подава информация за извършени корекции по кредити на клиенти за предходни отчетни периоди по реда на чл.10 ал.3 от наредбата, когато установи, че подадената информация за състоянието на кредита е невярна, неточна или непълна, или не съответства на данните, поддържани в информационните регистри на банката. Но случаят не е такъв, защото не се касае за подавана грешна информация за кредита за минал период, която да подлежи на корекция по този ред и е налице законово основание за съхраняването на информацията за движението по кредита от ЦКР към БНБ за 5 годишен исторически период от датата на последния отчетен период, в който банката е подавала информация за задължение към ЦКР.

Съгласно чл. 67 ал.1 и ал.2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари кредитните институции като задължени лица по чл.4 от същия закон имат задължението да съхраняват за срок от 5 години всички събрани и изготвени по реда на този закон и правилника за прилагането му документи, данни и информация. В случаите на делови/договорни/ отношения с клиенти този срок започва да тече от прекратяване на отношенията. Или в случая от погасяване на задължението по кредита по давност и счетоводното му отписване на това основание, считано от 14.12.2021 г. е започнал да тече този петгодишен срок, в който банката има законовото основание да съхранява личните данни на кредитополучателя за нуждите на ЗМИП с цел да бъдат на разположение и предоставяни при поискване от органите по чл.68 ал.1 ЗМИП – дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, на съответните органи за надзор и на одиторите за изпълнение на правомощията им, и срокът не е изтекъл. Затова банката не може да удовлетвори искането за заличаването на данните от собствените си информационни системи.

Чл.17 §1 от Регламент (ЕС) 2016/679 от 27.04.2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), на който се позовава жалбоподателя в подаденото до банката искане и го поддържа пред съда се отнася за правото на изтриване (право „да бъдеш забравен“) и регламентира основанията, при които това право на субекта на данни може да бъде упражнено. Съгласно чл.17 §1 от регламента субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените основания: а) личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин; б) субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните и няма друго правно основание за обработването; в) субектът на данните възразява срещу обработването и няма законни основания за обработването, които да имат преимущество.

В случая Банка ДСК като администратор на лични данни е отписала задължението по кредита като прехвърлено по договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 14.12.2021 г. и е преустановила обработването на лични данни на жалбоподателя за целите на кредита занапред в собствената си информационна система, както и е преустановила подаването на данни за активен кредит към ЦКР на БНБ, тъй като тези данни вече не са необходими за целите на кредита, с което е изпълнила задължението си, което е станало своевременно, считано от 14.12.2021 г., както е посочено в писмото от 24.09.2024 г.

По отношение съхраняването на информацията за движението по кредита в информационните регистри на банката, е налице законово задължение за последната, като администратор на лични данни, което произтича от чл.67 ал.1 и ал.2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, и това е друго правно основание по смисъла на чл.17 §1 „б“, „в“, което изключва заличаването им, независимо, че вече не са необходими за целите на кредита, за които са били събирани и обработвани със съгласие на лицето и въпреки оттегляне на съгласието му и възражението му.

За съхраняване на данните за погасения кредит в ЦКР към БНБ за 5- годишен исторически период от датата на последния отчетен период, в който банката е подавала информация за задължение към ЦКР, също е налице законово основание съгласно чл. 56 ал.10 от Закона за кредитните институции и банката няма законово основание и правомощие да поиска заличаването й от ЦКР на БНБ за минал период.

Информацията за историята на погасения по давност кредит подлежи на заличаване от регистрите на банката след изтичането на съответния петгодишен период по чл.67 ал.1 и ал.2 от ЗМИП, и от ЦКР на БНБ, съгласно чл.56 ал.10 от ЗКИ, които са законовите основания за съхраняването й по смисъла на регламента и след като обработването на данните вече не е било необходимо за целите на кредита. Това съхранение не е неограничено във времето, а е обвързано със срок и произтича от друго законово основание в защита на друг надделяващ обществен интерес, свързан с националната сигурност, борбата с корупцията и сигурността на финансовата система. Едва след изтичането на този срок данните ще бъдат заличени и лицето ще се възползва от регламентираното право „да бъде забравен“ и да се заличи кредитната му история. С прехвърлянето на задължението от „Банка ДСК“ АД на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, което впоследствие има за правоприеминик „Банка ДСК“ АД, както и със заличаването на задължението като погасено по давност, в регистъра се отбелязва, че той вече няма задължение към „Банка ДСК“, което съответства на обективната истина. Банката отговаря за подаването на коректна информация в ЦКР на БНБ за състоянието на кредита, но след погасяването на кредита няма отношение към съхраняването на информацията за минал период в регистъра и не може да поиска заличаването на данните.

По тези съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 900.00 (деветстотин) лева, съобразно разпоредбата на чл.8 ал.2 т.10 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, III състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Г. М. с [ЕГН], от [населено място], ***, срещу отказ на "Банка ДСК" АД, обективиран в писмо рег. № 16-10-13055/2 от 24.09.2024 г. за изтриване на лични данни от системата на банката, издадено от ръководител отдел „Грижа за клиентите“ по молба от М.от 12.08.2024 г. с искане да бъде отменен.

ОСЪЖДА Н. Г. М. с [ЕГН], от [населено място], ***, да заплати на „банка ДСК“ АД сумата от 900.00 (деветстотин) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.