№ 2707
гр. София, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря П.ЦВ.СЛ.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20221110116409
по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца
„АПС Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ********** срещу П. М. П., ЕГН **********, с
правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД във вр.чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 850,00 лева, представляваща главница
по Договор за потребителски кредит № *****/25.01.2016 г., 85,76 лева,
представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода от
10.02.2016 г. до 10.11.2016 г. , 443,83 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 10.02.2016 г. до 23.02.2021 г. , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 27.08.2021 г. до окончателно изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
31.08.2021 г. по ч.гр.д. № 49257/2021 г. по описа на СРС, 178-ми състав.
Ищецът твърди, че на 25.02.2016 г. ответникът е сключил Договор за
потребителски кредит ***** с „К“ АД, ЕИК *********, по силата на който е
получил сумата от 850 лева, като се е задължил да върне същата на 10 броя
вноски всяка в размер на 95,55 лева в срок до 10.11.2016 г. при фиксиран
лихвен процент в размер на 26,24 %, както и ГПР в размер на 50 %. Развива
подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при
спазване на действащата нормативна уредба. Сочи, че вземането,
произтичащо от процесния договор за кредит му е прехвърлено с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. от „К“ АД, за което
ответникът бил уведомен на посочения от самия него електронен адрес в
договора за кредит на 02.04.2021 г. Твърди, че ответникът не е изпълнил
1
задълженията си по договора за кредит. Аргументира, че ответникът дължи
лихва за забава в размер на законната лихва по силата на чл. 2, раздел
„Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от договора за
кредит, както и че такава не е претендира за периода на обявеното извънредно
положение от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. При тези твърдения, моли
съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез
назначения от съда особен представител, с който предявените искове се
оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на
облигационни отношения между страните и твърди, че подписът в договора
за кредит не е положен от него. Оспорва „К“ ЕАД да е предоставило
процесната сума. Оспорва се ответникът да е уведомен за извършеното
прехвърляне на вземания и в тази връзка се сочи, че никъде в договора за
кредит електронната поща не е посочена като адрес за кореспонденция.
Оспорва да е усвоена процесната сума. Оспорва и клаузите от договора за
кредит, уреждащи лихвата и неустойките, като нищожни. Прави възражение
за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Софийски районен съд, 178-ми състав е сезиран с първоначално обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр.чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Спорните материални субективни права са обусловени от осъществяването в
обективната действителност на следните материални предпоставки
(юридически факти):
1) наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит, в
който са уговорени и валидни клаузи за такси за услуги които не са
неравноправни и не противоречат на императивните материалниправни
норми и да са действително предоставени като услуги;
2) кредиторът да е предоставил, съответно длъжника да усвоил сумата по
отпуснатия потребителски кредит, като не са заплатени на уговорения в
договора падеж, дължимите вноски;
3) да е налице валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на
който ищецът да е придобил претендираното вземане;
4) ответникът да е надлежно уведомен за извършената цесия;
5) клаузите от договора да са индивидуално уговорени или да не нарушават
значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави.
По делото е представен препис от договор за потребителски договор №*****
от 25.01.2016 г. сключен между „К“ АД /кредитор/ и П. М. П. /длъжник/.
Договорът е сключен при общи условия, като по делото са приложени
преписи от общите условия и от стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити.
Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните и
ги обвързва с обективираните в негово волеизявления и произтичащите от
2
това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК. Договорът обвързва страните до
доказване неавтентичността на обективираните в него волеизявления.
В срока за отговор ответникът чрез назначения му от съда особен
представител е оспорил автентичността на представения по делото договор.
Във връзка с това възражение първоинстанционният съд е допуснал
изслушването на съдебно почеркова експертиза. Вещото лице е изследвало
подписите, положени по договора, включително на всяка страница от общите
условия към него.
От приетото и неоспорено заключение на СПЕ се установява, че подписите,
положени в изследваните документи, са идентични помежду си, като вещото
лице уточнява, че е практически невъзможно един човек да положи
идентични подписи, еднакви и повтарящи се /идентични са само копието и
оригиналът, както и подписите положени под индиго/, т.е. документът не е
подписан на всяка страница, а един подпис е пренесен на всички страници
чрез техническо средство. От заключението се установява още, че в
представения договор се намират копия на подписи, които не са изпълнени от
П. М. П..
При изслушването си в открито съдебно заседание вещото лице изрично
заявява, че подписът, който е положен по изследвания документ, е различен
от подписа на заявлението за издаване на документ за самоличност на П.. На
всеки лист са поставени 2 подписа, като техническото изследване е обхванало
и двата подписа. Доколкото са представени други документи, подписани от
същото лице малко преди датата на договора, вещото лице изключва
възможността П. да е променил по някакъв начин подписа си.
Съдът, при преценка на заключението на СПЕ, съобразно чл. 202 ГПК
намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на
поставените задачи, като по делото липсват доказателства експертът да е
заинтересован от изхода на правния спор или да е недобросъвестен.
С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че не е доказано при
условията на пълно и главно доказване наличието на валиден договор за
предоставяне на потребителски кредит. Представеният препис е от договор,
който не е подписан от ответника.
При това положение не следва да бъдат подлагани на изследване следващите
елементи от фактическия състав на исковете, предявени в настоящото
производство, а претенциите на ищеца трябва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца не се следват разноски, а сторените от него
следва да останат в негова тежест.
Ищецът обаче е останал задължен за разноски за възнаграждение на вещо
лице – с протоколно определение от 15.01.2024 г. определеното
възнаграждение на вещото лице по СПЕ е увеличено от 250 лв. на 520 лв.,
като на ищеца е дадено указание да представи доказателство за внесен
депозит на още 270 лв. в едноседмичен срок, но такова доказателство не се
намира по делото, поради което с настоящото решение ответникът следва да
3
бъде осъден да заплати сумата от 270 лв. в полза на съда.
Ответникът е представляват от особен представител и не му се следват
разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „АПС Б.Б.“ ЕООД, ЕИК **********,
срещу П. М. П., ЕГН **********, искове за признаване за установено по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК на основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр.чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 850,00 лева, представляваща главница по Договор
за потребителски кредит №*****/25.01.2016 г., сключен между П. М. П. и „К“
ЕАД, сумата от 85,76 лева, представляваща възнаградителна лихва върху
главницата за периода от 10.02.2016 г. до 10.11.2016 г., сумата от 443,83 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 10.02.2016 г. до 23.02.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.08.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.08.2021 г. по ч.гр.д. №49257/2021 г. по описа
на СРС, 178-ми състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „АПС Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ********** да
заплати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, сумата от 270,00 лева,
представляващи дължими деловодни разноски за първоинстанционното
производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4