РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110207170 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Я. К. Г., ЕГН ..., с адрес гр. С., жк. Б., бл. ., вх. ., ет.
., ап. . срещу наказателно постановление № 21-4332-008236/19.04.2021г.
издадено от Началник група при ОПП - СДВР, с което за нарушение на чл.
36, ал. 1 от ЗДвП, му на жалбоподателя е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 200. 00 /двеста/ лева, на осн. чл. 179, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН /НП е връчено на
26.04.2021 г., а жалбата против него е подадена на 27.04.2021 г. / и от
надлежна активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес
да обжалва НП, поради което е процесуално допустима.
В жалбата се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно, като
не били посочени всички факти и обстоятелства за вмененото нарушение,
било налице противоречие между вмененото нарушение в АУАН и НП, което
ограничавало правото на жалбоподателя да разбере какво нарушение е
извършил и да организира адекватно защитата си по него. Моли се съда да го
отмени изцяло.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и с адв. Х., с пълномощно по делото. Поддържа се жалбата, като в
съдебните прения отново се набляга на несъответствието между правната
квалификация на нарушението в АУАН и НП, недоказаност на нарушението и
се излагат основания за приложимост на чл. 28 от ЗАНН.
1
Въззиваемата страна - редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като
се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
За да постанови Решението си съдът следва да обсъди наличието на
административно нарушение, доказателствата относно субекта на
административното нарушение, административното наказание и реда, по
който то е наложено. Процедурата по установяването на административно
нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е
уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84
от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В
производството по обжалване на наказателно постановление /респективно
ЕФ/, административнонаказващия орган е този, който поддържа
адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за
него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение /респ.
ЕФ/ фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция.
Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със
способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
Разпоредбата на чл.189 ал. 11 от ЗДВП има приложение единствено и само в
процедурата по налагане на административно наказание пред
административнонаказващия орган, не и в съдебното контролно въззивно
производство.
Административно-наказателното производство е започнало със
съставянето на акт за установяване на извършено административно
нарушение бл. Серия GA № 402904 от 24.03.2021г. от Л.Й., на длъжност "мл.
автоконтроьор" при Отдел "ПП"- СДВР, в присъствието на С. К. с посочен
адрес за призоваване – ОПП – СДВР, като не е отразено в какво качество е
свидетел – дали на установяване на нарушението, дали е очевидец или е
присъствал само при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение.
В обстоятелствената част на акта е посочено, че се съставя срещу
жалбоподателката за това, че "на 24.03.2021г., около 09.45ч, в гр. С., ул. Л. П.,
с посока на движение от бул. С. към бул. Т. Д., управлява лек автомобил „М.“
с рег. № ..., регистриран на А. Т. Д., като на кръстовищто с Ген. В. Д.
извършва маневра завиване на лявоза навлизане в друг път, с двупосочно
движение, като не навлиза по най-краткия път в дясно на платното за
движение, с което става причина за ПТП с намиращия се от ляво лек
автомобил „П.“ с рег. № .. Така описаното деяние е квалифицирано като
нарушение на чл. 36, ал. 2 от ЗДвП
Съставеният акт е предявен и връчен на нарушителя, който го подписал,
като бланково било отразено, че няма възражения.
Били събрани декларация от жалбоподателката и водача на другия
автомобил – св. М., изготвена скица на местопроизшествие, съставен
протокол за ПТП № 1787108 от 24.03.2021г.
В законоустановения тридневен срок не постъпили възаржения от
жалбоподателя пред административнонаказващия орган.
2
Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на
фактическата обстановка е издадено обжалваното наказателно постановление.
Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 36, ал. 1 от ЗДвП, като
словом е посочено, че водачът не завива наляво от лентата предназначена за
това.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
жалбоподателя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз
основа на АУАН, който е съставен от компетентен орган - младши
автоконтрольор при СДВР, в рамките на материалната и териториална
компетентност на последния, съгласно и т. 1. 3 от Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и
материално компетентен орган, съгласно и т. 2. 10 от Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи и представената
Заповед № 8121К-/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи за
заеманата длъжност от Г. Борисова.
С обжалваното наказателно постановление, отговорността на
жалбоподателя Г. е ангажирана за допуснато нарушение по чл. 36, ал. 1 от
ЗДвП, в резултат, на което е настъпило ПТП. Посочената разпоредба урежда
правилата за извършване на маневра завой наляво, при наличието на повече
от една пътна лента на платното за движение, като изисква, това да става от
най-лявата такава. При описанието на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено, обаче нито актосъставителят, нито наказващия орган са
посочили дали платното за движение в пътния участък, където е настъпило
произшествието се е състоял от повече от една пътни ленти в посоката на
движение на лекия автомобил, управляван от жалбоподателя, нито дори каква
е ширината на същото. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че се е
изразило в това, че жалбоподателят е предприел неправилна маневра ляв
завой за навлизане в път с двупосочно движение като не навлиза по най-
краткия път вдясно на платното за движение.
Това описание на нарушението, макар и да не е описано пълно, по-скоро
съответства на обективните признаци на нарушение на разпоредбата на чл.
36, ал. 2 от ЗДвП, с каквато правна квалификация е квалифицирано деянието
в АУАН. Съгласно тази разпоредба: "При завиване наляво за навлизане в
път с двупосочно движение водачът на пътното превозно средство завива
така, че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на
платното за движение. ", но не така е квалифицирано деянието в
обжалваното НП, в което същото е квалифицирано като нарушение на чл. 36,
ал. 1 от ЗДвП. Освен това, в НП допълнително е добавено, че водачът "не
завива на ляво от лентата предназначена за това", каквото словесно обвинение
изобщо не е повдигнато на жалбоподателя със съставения срещу него АУАН.
При това положение липсва съответствие между словесното и цифрово
описание на нарушението в обжалваното НП. Освен това, липсва единство
между квалификациите на нарушението в АУАН и НП, както и с НП е
повдигнато на жалбоподателя словесно обвинение, каквото изобщо не му е
повдигнато с акта. По този начин в НП е допуснато смесване на фактическите
състави на нарушението на чл. 36, ал. 1 и на чл. 36, ал. 2 от ЗДвП, което е
3
довело до ограничаване на правото на санкционираното лице да разбере за
какво точно нарушение е санкциониран.
С оглед на това, съдът намира, че наличното разминаване в обжалваното НП
между факти и нарушена правна норма, представлява нарушение на
процесуалните правила довело до неяснота в рамките на административното
обвинение и представлява основание за отмяна на обжалвания санкционен
акт, като незаконосъобразен. Липсата на яснота относно параметрите на
обвинението от своя страна прави невъзможно извършването на съдебен
контрол за правилното приложение на материалния закон, поради което не
следва да се обсъжда правният спор между страните по същество.
Ето защо, с оглед изложените съображения, жалбата се явява
основателна, и процесното наказателно постановление следва да бъде
отменено, предвид допуснатите нарушения на процесуалните правила, при
описанието на нарушението и цифровата му правна квалификация.
Предвид обстоятелството, че страните не правят искания за разноски, то
и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-008236/19.04.2021г.
издадено от Началник група при ОПП - СДВР, с което на Я. К. Г., ЕГН ...., с
адрес гр. С., жк. Б., бл. ., вх.., ет. ., ап. . за нарушение на чл. 36, ал. 1 от ЗДвП,
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200. 00 /двеста/
лева, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като
незаконосъобразно и неправилно.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му по реда на глава 12 от АПК, на касационните
основания предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4