Р Е Ш Е Н И
Е
№………./…….07.2019
г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на трети юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията Митева
въззивно търговско дело № 813 по описа
за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна
жалба на разглеждане въззивна жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ
ВАРНА”ООД срещу решение №1145/19.03.2019г по гр.д.6018/18г по описа на ВРС, 48 с-в, с
което е бил отхвърлен иска му срещу потребител В.П.Л. за установяване на
дължимост на 40.70 лв за цена на потребена водоснабдителна услуга в периода м.
07.16 – 01.2017г и лихва за забава в размер на 4.65лв от съответния падеж до
16.10.2018г претендирани като вземания на доставчик, за които е издадена
оспорена заповед за изпълнение, със съответни акцесорни последици от проведено
заповедно производство и съответно определените разноски.
Въззивникът, чрез юрисконсулт Я. сочи допуснати нарушения при
постановяване на решението, изразяващи се в неправилно интерпретиране на
доказателствата и необосновани изводи. Въззивникът твърди, че неправилно съдът
е приел за недоказано потреблението на доставената услуга само въз основа
установено придобиване на собственост от друго лице, като е игнорирал
задължението на потребителя да поиска своевременно закриване на абонатната му
партида. Счита, че като неизправна страна бившия собственик не може да се
ползва от пропуска да обяви промяната в лицето на потребителя и съответно отричането на вземането за
стойността на начисленото потребление за имота, притежаван преди разпореждането
от ответницата противоречи на материалния закон.
В писмено становище по същество, юрисконсулта обосновава доводите си за
основателност на предявената претенция за заплащане на отчетената консумация за
имот, притежаван от въззиваемата в процесния период, като сочи, че обвързващите
потребителя общи условия съхраняват задълженията му да заплаща потреблението до
обявяване на промяната на собствеността с искане за закриване на партидата и с
оглед доказаното неизпълнение на потребителя да уведоми доставчика, счита иска
за доказан в заявените размери на неплатени задължения за този имот и моли те а
бъдат установени след отмяна на обжалвания акт.
Въззиваемата страна, чрез адв. П., назначена за особен представител на
отсъстващ от адреса си ответник, оспорва жалба като на първо място излага
доводи за недоказано правопораждащо основание за каквито и да е вземания.
Оспорва договорните отношения с доставчика и наличието на основание за
начисляване на претендираните размери на потреблението, поради разминаване на
данните за имота, по партидата с процесния абонатен номер и този, описан в
персоналната партида на ответницата в имотния регистър. Подобни несъответствия,
но в данни за потребителя (ЕГН) са установени и в отчетните карнети. Оспорва
действието на общите условия като противопоставими на бивш собственик.
Евентуално счита, че предвидената в чл. 64 ал.1 хипотеза не може да се прилага
по отношение на собственик, за който няма данни да е знаел за принудително
разпореждане с имота му, за да е недобросъвестен и по отношение на доставчика.
Отделно сочи, че в съставените от служители на въззивника удостоверителни
документи е отразено узнаване на придобиване на собствеността от друго лице,
което е налагало добросъвестния доставчик да зачете промяната от дата на
придобиване на собствеността от новия му клиент. Позовава се и на недоказано
доставяне на оспорената услуга като количество и цена.
Пред настоящия съд представителят пледира за отхвърляне на изцяло
недоказаната претенция като моли решението да бъде потвърдено. В допълнително
писмено становище акцентира върху недоказана недобросъвестност на потребителя,
понесъл принудително изпълнение на собствения му имот и знание на доставчика за
следващата промяната в собствеността, обявени от нов собственик на имота.
Въззивникът е предявил и искане за определяне на разноските в двете
инстанции, конкретизирани в неоспорен списък (л.25).
Предварителните
въпроси и допустимостта на производството въззивният съд е разгледал в
определение №2036/30.05.2019г., като към настоящия момент не са настъпили
обстоятелства които да налагат промяна на това произнасяне.
Решението на първоинстанционния съд е действително и съответства на
предявения иск за установяване на вземане, за което е била издадена заповед за
изпълнение по твърдения на кредитора (чл. 410 ГПК). Основанието на иска е
очертано от първоинстанционния съд изцяло съответно на твърденията на кредитора
като дължимост на вземане за цена на комунална услуга при общи условия.
Първоинстанционният съд е разгледал иска за установяване на вземане, изцяло
съответно на заявен от кредитора дълг в издадена заповед за изпълнение, основан
на твърдения за дължима цена на доставена водоснабдителна услуга на абонат №
1727896, използвана в жилище на адрес гр. Варна бул. Сливница бл. 52 вх.А ап.1,
фактурирана в период от 31.08.2016 до
10.02.2017г. Съдът приема че производството по иска и произнасянето на акта по
чл. 415 ГПК вр. чл.16 ЗЗД е съответно на основанието на претенцията и
изцяло съответства на описанието в т. 9 „в” от заявлението,
възпроизведено и в заповедта за изпълнение. Интересът на ищецът е обоснован с
неприсъствено връчване на заповедта на длъжника, нанамерен на регистрирани
постоянен и настоящ адрес.
Първоинстанционното решение е
допустимо.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно
чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Доставчикът е основал твърденията си за пораждане на задълженията на
своя клиент единствено на удостоверените по имотна партида данни за
собствеността на водоснабдения обект. Липсват данни посоченото като абонат
физическо лице да е заявявало искане за откриване на партида при придобиване на
01.02.2008г, респективно за закриване на партида при отчуждаване на имот на
05.03.2014г., представляващ жилище с адрес бул. Сливница №52 вх.А ет. 2 ап.1. Представен е констативен
протокол, от 26.01.2017г, в който е отразено посещение във водоснабден обект,
където потреблението се отчита с пломбиран водомер № 721246 като задължение на
абонат № 1727896, като служителите на доставчика са удостоверили, че достъп за
отчет е осигурен от лицето Станислава Димитрова Златева в имот с адрес бул.
Сливница № 52 А ет.1 ателие 4, както
и карнет с отчетени показания през 2015-2016г, в който са отразени данните за
този абонат, но са нанесени както имената на въззиваемата, така и на друго лице
(Славчо Кирилов Енев) към друг абонатен номер от 18.01.2017г и добавка към
описанието на жилището („ателие 4 – апартамент 1“) без данни за етажа.
Въз основа на тези доказателства въззвиният съд не може да установи с
категоричност, че именно въззиваемата, след като е станала абонат на услугата
не е изпълнила задължение за заяви промяна на собствеността. Такова задължение
за нея би възникнало само ако беше безспорно, че партидата й е била открита по
нейно искане или поне че този потребител е знаел, че е регистриран като абонат
именно за жилището, посещавано от служителите на доставчика за отчет на
консумираната питейна вода за домакински нужди. В случая обаче нито едно от
доказателствата не сочи този факт.
Отношенията между собственик на водоснабден имот и доставчикът на „В и
К“ услугата в урбанизирана територия се уреждат с НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи( Наредбата) и общите условия на
доставчика. В чл. 7, 9а, 43 т.11 и и
пар.1 от ДР от Наредбата е предвиден
фактическия състав за възникване и промяна на правоотношението със
собствениците на водоснабдените обекти, като задължението за актуализиране на
данни за собствеността и произтичащото от него противопоставяне на
прекратяването на договорната връзка несъмнено е възложено изначално на лице,
което надлежно е прието за абонат при първоначално присъединяване на конкретен
обект с индивидуален уред за отчет към водоснабдителна мрежа на съответния
оператор. При липса на съвпадение на описанието на жилището, придобито от Л. и
това, в което е монтиран отчитания за абоната водомер в тежест на доставчикът е
да установи основанието, на което именно това физическо лице се третира като
потребител за това потребление. Самата Л. е придобила имот с покупка, поради
което не може да се презумира, че е първоначален инвеститор, договорил с
доставчика първото присъединяване към мрежата като абонат № 1727896 и
ползването на услугата, измервана с водомер № 721246. Не са представени
доказателства за подадено от нея или от праводателя й „СТРОЙ МАТ“ЕООД заявление, въз основа на което тя да
е регистрирана като нов потребител именно с посочения абонатен номер.
Началното пораждане на отношенията
с доставчика е изрично оспорено в отговора на исковата молба и се поддържа и в
отговора към въззивната жалба, но надлежно доказване в тази връзка не е
предприето от кредитора.
В тази връзка изцяло необосновани остават оплакванията за игнориране на
задължението на въззиваемата като абонат да актуализира данни за промяна в
собствеността, при липса на доказано нейно качество като клиент, обвързан с
общите условия на доставчика.
Дори да се приеме, че доставчикът е ползвал възможността, предвидена в общите
си условия служебно да открие партида на нов клиент поради едностранно
уведомяване от първоначалния собственик (чл. 63 ал.2 от Общи условия в общоизвестната им редакция,
действала от 2006г, оповестена на Интернет страница на доставчика и чл. 64 ал.2 от новата редакция), то изискването от такъв клиент да изпълнява задължение за
следващо оповестяване на промяна би било неравоправно.
Отделно от това, от данните, отразени по персоналната партида на
собственика Л., е видно, че придобитата от нея през 2008г собственост е била
разпоредена принудително чрез публична продан през 2014г. Новата партида за
имота, захранван от доставчика е била открита едва през 2017г., тъй като в
карнетния лист са вписани нови данни за лицето – абонат и нов абонатен номер на 18.01.2017г. Явно е, че към този момент
новия собственик не е можел да се легитимира с документ за собственост,
придобита пряко от предишен абонат. В този случай третирането на Л. като
„предишен“ собственик по смисъла на чл. 64 ал.1 от действащите Общи условия е
несъвместимо с изискванията за добросъвестност. Пропускът на въззивникът да
отчете непрякото преминаването на собствеността без да приложи предоставената
му нормативна възможност да открие служебно партида на лицето, придобило права
от публичната продан(правоприемник на Л.) при наличие на несъмнено знание у
доставчика за такъв предишен собственик, изключва възлагането на тежестта от
неизпълнение на задължението на по-предходния абонат.
В заключение съдът намира за изцяло неоснователно оплакването на
въззивника за неприлагане на закона спрямо недобросъвестен абонат на услугата,
неизпълнил задължение да поиска своевременно закриване на абонатната му
партида. Като достига до изводи, идентични с тези, изложени в обжалвания акт,
въззивната инстанция намира жалбата за изцяло неоснователна.
Обжалваното решение, с което неоснователната претенция на доставчика е
била отхвърлена смисъл следва да бъде изцяло потвърдено.
Съответно на този резултат следва да бъдат понесени и разноските,
направени от страните във въззивното производство. Разноски за защита,
осигурена от особен представител в тази инстанция, са били авансирани от
въззивника, поради което и следва да останат в негова тежест.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 272 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№1145/19.03.2019г. по гр.д.6018/18г по описа на ВРС, 48 с-в.
Разноски не се определят.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл. 280
ал.3ГПК.
Решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.