Р Е Ш Е Н
И Е
№2017
гр.
Пловдив, 28 октомври 2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–ПЛОВДИВ, ХХI
касационен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ
при секретаря КОСТАДИНКА РАНГЕЛОВА и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ,
като разгледа КАНД № 1924 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Й.Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.63, ал.1, пр.2 от Закона
за административните нарушения и наказания, вр с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на ЦУ на НАП, чрез процесуален представител по
пълномощие, против Решение № 8 от 01.06.2021 г. по АНД № 333 по описа на
Асеновградския районен съд за 2021 г., с което е отменено Наказателно
постановление № 564222-F581477 от 04.03.2021г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“- Пловдив, в Централно управление на Национална агенция по приходите,
с което на ЕТ „***“, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на
500 лева за нарушение по чл. 31, ал.4 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ,
вр.чл. 118, ал.4,т.4 от ЗДДС.
В
жалбата се твърди, че постановеното решение е незаконосъобразно, тъй като
изводът за противоречие между фактическото описание на нарушението и нарушената
законова разпоредба е неправилен и не почива на установените факти и
обстоятелства. Претендира се за отмяна на решението на районния съд и
потвърждаване на издаденото наказателно постановление и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по касация-ЕТ „***“, чрез адв. И.М.- пълномощник, оспорва жалбата като се иска
оставяне в сила на решението на АРС. Претендира разноски.
Участвалият
по делото прокурор от ОП-Пловдив, изразява становище, че касационната жалба е
основателна и да се отмени решението на АРС.
Настоящият
съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на
наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта
и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено
следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в 14 - дневния срок по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес
от обжалване.
Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С
Решение № 8 от 01.06.2021 г. по АНД № 333 по описа на Асеновградския районен
съд за 2021 г. е отменено Наказателно
постановление № 564222-F581477 от 04.03.2021г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“- Пловдив, в Централно управление на Национална агенция по приходите,
с което на ЕТ „***“, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на
500 лева за нарушение по чл. 31, ал.4 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ,
вр.чл. 118, ал.4,т.4 от ЗДДС.
За да
постанови съдебен си акт, въззивният съд е приел, че наказателното
постановление следва да се отмени на процесуално основание, поради противоречие
между фактическото описание на нарушението и нарушената законова разпоредба,
което не може да бъде санирано в хода на съдебното производство, тъй като е
налице неяснота по отношение на вмененото нарушение и на приложения закон.
Касационната
инстанция счита, че приетата от районния съд фактическа обстановка е изцяло
съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в
съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя направения извод за
незаконосъобразност на наказателното постановление. Правилно и законосъобразно
е прието, че обжалваното наказателно постановление е издадено при допуснати
съществени процесуални нарушения. Съображенията на АРС в тази насока изцяло се
споделят от настоящия съдебен състав.
В
случая като нарушена е посочена разпоредбата на
чл. 31, ал. 4, изр. първо от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., според която
сторно операция при операторска грешка се извършва до 7-мо число на месеца,
следващ месеца, в който е допусната грешката. Това е невярно. Данните по делото
сочат, че на 09.08.2020 г., в 17:17:22 часа мин. търговецът е издал фискална
касова бележка от ФУ за извършена сторно операция по фискална касова бележка №
0035650 от 09.08.2020 г., съдържаща реквизитите, предвидени в чл. 31, ал. 2 от
наредбата, но с грешен номер на касовия бон.
Административнонаказващият
орган е акцентирал върху реда по който се извършват сторно операции при
извършена операторска грешка, без да е посочил кой от способите описани в
наредбата е нарушен.
Способите
за извършване на сторно операции изрично са посочени в нормите на чл. 31, ал. 1
и чл. 36, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006год. Извършването и документирането
на сторно операция са обект на специална регулация, тъй като това е операция с
отрицателен знак, отчитането на която води до документално намаляване на
регистрирания във фискалното устройство оборот и целта на двата способа е
именно, да създаде наличие на документална обоснованост за намаление на
регистрирания търговски оборот.
В
случая, като нарушена норма в наказателното постановление е посочена тази на
чл. 31, ал. 4 от наредбата, чието самостоятелно отбелязване, без връзка с
конкретен способ е лишено от смисъл, а в случая е довело и до неправилно
интерпретиране на фактите по делото.
Съдът
не може да изменя, конкретизира или допълва волята на административнонаказващия
орган, нито чрез систематично тълкуване на правните норми /функционално и
логическо/ да достига до изводи, които може би са били целени от органа, но са
останали непосочени от него. Не на последно място, следва да се отбележи, че
извършената сторно операция по никакъв начин не води до щета за фиска,
напротив, обуславя допълнителна данъчна тежест за дружеството.
Правилото
на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН изисква в наказателното постановление да бъдат
посочени законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Като не е
изпълнил това свое задължение, административнонаказващия орган е издал
незаконосъобразен акт, с който неправилно е ангажирал административнонаказателната
отговорност на едноличния търговец.
При
този изход на делото ответникът по касация има право на съдебно-деловодни разноски
за настоящата инстанция. Те се определиха в размер на 350 лева заплатено
адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.
63, ал. 1, от ЗАНН, Административен съд -Пловдив, ХХI касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 8 от 01.06.2021 г. по АНД № 333 по описа на Асеновградския районен съд за
2021 г.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати на ЕТ „***“, ЕИК ********* сумата от 350(триста
и петдесет) лева съдебно-деловодни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: