№ 16
гр. Пловдив , 13.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор С. Спасов
Членове:Емилия А. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Нестор С. Спасов Въззивно частно търговско
дело № 20215001000244 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274 от ГПК.
Същото е започнало по повод две на брой частни жалби против
постановеното по т. дело № 129/2020 г. по описа на Пазарджишкия окръжен
съд, определение № 260114 от 22.02.2021 г., с което е постановено следното:
ИЗМЕНЯВА решение № 260031 от 29.01.2021 г. по т. дело № 129/2020
г. по описа на Пз ОС в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА „М.ц.* - С.“ ЕООД, ЕИК *********, **** да заплати на Д. Д.
М., ЕГН **********, **** допълнително още сумата от 150 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение за първа инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 261192 от 29.01.2021 г. от
ищеца по делото Д. Д. М., ЕГН **********, **** за изменение на решението
в частта за разноските за разликата между претендираните 350 лв. и
присъдените допълнително 150 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Едната жалба е подадена от Д. Д. М., ЕГН **********, гр. С. и с нея
споменатото по- горе определние се обжалва в частта оставила без важение
молбата му по чл. 248, ал.1 от ГПК за допълнително присъждане на разноски
за разликата между претендираните 350 лв. и присъдените допълнително 150
лв.
1
Другата частна жалба е от „М.ц.* - С.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. С. и с
нея определинето се обжалва в частта постановила измемение на решението в
частта за разносикет и осъждане на дружеството да заплати още 150 лв.
Във всяка от жалбите се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на определнието в обжалваните му части.
Съответно всяка от страните изложила и доводи за неоснователност на
жалбата на другата.
Съдът, като се запозна с акта предмет на обжалване и данните по делото
намери за установено следното:
На 29.01.2021 г. Пз ОС по реда на чл. 376 от ГПК е постановил решение
по т. дело № 129/2020 г., с което предявеният от Д. Д. М. иск по чл. 517, ал.4
от ГПК иск за прекратяване на „М.ц.* - С.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. С. е
отхвърлен.
По отношщение на разноските в прозиводството съдът е приел, че
такива следва да се присъдят на ищеца по причина, че исковата претенция
към завеждането й е била основателна, но е отхвърлена поради настъпилите в
хода на прозиводството нови факти независещи от ищеца.
С диспозитива на решението е поставено осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 530 лв., от които 450 лв. адвокатско
възнагражедине и 80 лв. ДТ.
По отношение на възнаграждението за адвокат в мотивите е посочено,
че същото на основание чл. 78, ал.5 от ГПК следва да са намали поради
преокомерност. Така от общо платените 800 лв. са пирсъдени споменатите
450 лв., за окито е посочено, че се равняват на 3 / 4 от минималното
възнагражедине за прцесния тип дело по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения , т.е. 3 / 4 от 600 лв.
На 29.01.2021 г. от страна на пълномощника на ищеца е постъпила
молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските,
като е поискано на ищеца да се присъди пълният платен от него размер от
800 лв.
2
Препис от тази молба е изпратен на ответника, който в отговора си е
изразил становище за неоснователност на същата.
Съдът на 22.02.2021 г. е постановил определение, с което е формиран
извод, че решението в частта за разноските следва да се измени, като
присъдените разноски се увеличат с още 150 лв., а в останала част искането
следва да се остави без уважение.
Така дружеството е било осъдено да заплати още 150 лв. , в останала й
част молбата по 248 ГПК е оставена без уважение.
Недоволни от това определение са останали и двете страни и са подали
жалбите довели до образуване на настоящето дело.
По повод на същите ПАС намира за нужно да спомене, че според чл. 78,
ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от ЗА.
В този текст на ЗА пък е предвидено, че размерът на възнаграждението
се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и
клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер
за съответния вид работа.
Съпоставката на тези разпоредби на ГПК и ЗА води до извод, че
споменавания в текста на ГПК минимален размер е този посочен в Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Видно от съдържанието й размерът на възнагражденията е обусловен от
вида на предоставените адвокатски услуги.
Те на първо место са разделени на четири основни групи :
Възнаграждения за съвет, справки, изготвяне на книжа и договори и
заверяване на преписи от документи по чл. 32 от ЗА- Раздел ІІ, чл. 6 от
3
Наредбата,
Възнаграждения по граждански и административни дела за една
инстанция- Раздел ІІІ, чл. 7-11 от Наредбата,
Възнаграждения по наказателни и административнонаказателни дела за
една инстанция- Раздел ІV, чл. 12-18 и
Възнаграждения за участие в специално уредени със закон
производства за една инстанция- Раздел, чл. 19-36 от Наредбата.
В случая предмет на спор са дължимите разноски във връзка с
разглеждането на едно търговско дело, т.е. приложими правилата определени
в Раздел ІІІ - възнаграждения по граждански и административни дела.
В него стойността на предоставяните във връзка с този вид дела
адвокатски услуги е разделена на няколко групи.
Първата е свързана с възнагражденията за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански и административни
дела /чл. 7 и 8/.
Втората е свързана с изготвяните само на книжа, но без процесуално
представителство по такива дела/искова молба, писмен отговор по искова
молба, въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, касационна жалба с
основания за допускане на касационно обжалване, изготвяне на отговор по
касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване/- чл. 9.
Третата определя възнагражденията по изпълнителни дела-чл. 10.
Последната опредяла възнагражденията за съдебни поръчки, за
изготвяне на частни жалби, за обжалване на действията на съдия-изпълнителя
или на нотариуса.
При запознаване със съдържанието на чл. 9 от Наредбата става ясно, че
възнаграждението за изготвяне на книжа по гр. и адм. дела без осъществяване
на пр. представителство се равнява винаги на 3/4 от възнагражденията по чл.
7 и 8 от Наредбата. Това сочи, че изготвянето на книжата е част от
предоставяната адвокатска услуга за процесуално представителство по този
4
вид дела
В процесния случай видно от съдържанието на договора за правна
помощ /стр. 4 от делото на Пз ОС/ възложената от ищеца на адвоката работа е
за / ПЪЛНО ПРОЦЕСУАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО ПРИ
ПЪРВОНИСТАНЦИОННОТО ГЛЕДАНЕ НА ДЕЛОТО - т. 1 и 2 от
договора/. Дължимото по него възнаграждение е определено общо на 800 лв.,
като страните са индивидуализирали, че от тях 300 лв. е за изготвяне на ИМ и
500 лв. за водене на делото пред първа инстанция - т. 5 от договора.
Тази разбивка обаче касае вътрешните отношения между страните, а
общото възнаграждение по договора следва да се определя с оглед
възложената с него работа в т.1 и 2. Тя е за осъществяване на процесуално
представителство. То обхваща видно от изложеното по- горе изготвяне на ИМ
и водене на делото пред съд и е равно на 800 лв.
Процесният иск е с основание чл. 517, ал. 4 от ГПК и е неоценяем.
Минималното възнаграждение за производството по същия според чл. 7, ал.1,
т. 4 от Наредбата е 600 лв. Така при формиране на извод, че делото не е с
прекомерна сложност следва да се присъди възнаграждение в този минимален
размер.
В случая процесното дело с оглед развитието му е точно такова и
дължимото от ответника възнаграждение следва да се намали до 600 лв. В
случая за ПАС е без значение какви са конкретните уговорки в договора за
правна помощ по простата причина, че те както се спомена касаят
отношенията между страните по договора, а при извод за прекомерност съдът
се води не от тях, а от определеното възнаграждение за съответния вид
работа с Наредбата.
Това сочи, че дължимото от ответника възнаграждение следва да е
равно на 600 лв.
Пз ОС с решението си е присъдил по- малко такова и правилно в
производството по чл. 248 от ГПК е коригирал същото до достигане на сумата
от 600 лв.
Правилен е и изводът на Пз ОС съобразно изложеното по- горе, че
5
молбата по чл. 248 от ГПК в останала й част е неоснователна.
Водим от това съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 129/2020 г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд, определение № 260114 от 22.02.2021 г., с което е
постановено следното:
ИЗМЕНЯВА изменено решение № 260031 от 29.01.2021 г. по т. дело №
129/2020 г. по описа на Пз ОС в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА „М.ц.* - С.“ ЕООД, ЕИК *********, **** да заплати на Д. Д.
М., ЕГН **********, **** допълнително още сумата от 150 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение за първа инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 261192 от 29.01.2021 г. от
ищеца по делото Д. Д. М., ЕГН **********, **** за изменение на решението
в частта за разноските за разликата над присъдените допълнително 150 лева и
претендираните 350 лева за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6