№ 4442
гр. София, 17.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. КУРТОВ
при участието на секретаря ТЕОДОРА ЕВГ. ПЕТКОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ
Административно наказателно дело № 20211110206607 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „Еко Варна“ ЕАД редовно уведомени по телефон, чрез
адв. И. Б. – процесуален представител на дружеството, представляват се от
адв. И. Б..
ВЪЗЗИВИВАЕМАТА СТРАНА Регионална инспекция по околната
среда и водите – София, редовно призовани, представляват се от адв. Митева,
с подновено пълномощно, представено днес.
СВИДЕТЕЛЯТ ИН. В. ЦВ. редовно уведомена, чрез адв. Митева, явява
се.
Страните /поотделно/: Да се даде ход на далото.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличността на явилия се свидетел:
ИН. В. ЦВ. ЕГН: **********, българка, българска гражданка, с висше
образование, неосъждана, работи като гл. инспектор в РИОСВ - София, без
дела и родство с жалбоподателя.
СЪДЪТ предупреждава свидетеля за наказателната отговорност по
чл.290, ал.1 от НК.
1
Свидетелят обеща да каже истината и бе изведен от съдебна зала.
Адв. БАЛТОВ: Нямам искания на този етап.
Адв. МИТЕВА: Нямам искания на този етап.
СЪДЪТ, като намира, че липсват процесуални пречки за продължаване
хода на съдебното следствие
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
Страните /поотделно/: Нямаме искания. Да се разпита свидетеля.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля И.Ц., която бе въведена
в съдебна зала.
Свидетелят Ц.: При извършване на проверка на място, на терена, на
площадката за разделяне на отпадъци, стопанисвана от „Еко Варна“ ние
вземаме всичката налична информация. Лицето, което стопанисва
площадката ни посочи къде ще бъде разположена самата площадка. Прави се
справка в кадастъра и по този начин съобразяваме коя е заявената площ. Ние
преди да започне проверка ние знаем коя точно и колко е разрешената за
2
ползване площ. Мисля, че площта беше около 10 000 м. Не цялата площ на
терена, собственост на „Еко Варна“ беше разрешена за ползване за отпадъци,
само част от имота. Когато се влезе през централния вход, по дължина до
около средата на терена. Теренът не е разграничен. Целият имот е ограден.
Единственото разграничение, което можеше да се направи е площадката на
„Метал Трейдър“, всичко останало място се използваше от „Еко Варна“. При
външен оглед не може да се определи кои са точно тези 10 декара разрешени
за складирани на отпадъци, общо от 50-те общо собственост на „Еко Варна“,
освен по бетонната площадка, която трябва да изгради „Еко Варна“ за
съхранение на отпадъци. В случая имаше такава бетонна площадка и нейното
разположение съвпадаше по скица, по моята лична преценка на око - тази
бетонна площадка беше по-малка от 10 декара. Аз съм завършила инженерна
екология, но не съм геодезист. Смятам, че мога да различа кога 1 терен е 10
декара или 7, но разбира се не мога с точност да преценя, но бетонната
площадка е била на мястото, където е според скицата. По малка е от 7 декара,
но това е мое субективно възприятие. Разходихме се из целия терен.
Навсякъде имаше отпадъци. Бяха на купчини, а излезлите от употреба МПС-
2
та бяха едно до друго. Между купчините имаше пътеки за преминаване и
разстояние между тях. На бетонираната площадка, където по скица е
разрешено да се съхраняват отпадъци, обаче, нямаше отпадъци защото там
имаше автокантар, административно-битова зона и зона за приемане на
отпадъци, а самите отпадъци бяха на двора.
От предоставената ми информация, от материалите по нашата преписка
разбрах, че РОИСВ не е дало разрешение да се ползва целия терен за
22
площадка, който е 50 000 м, а само 10 000 м от тях.
По наличието на отпадъци по целия терен разбрах, че има извършено
нарушение.
В същия имот има и сме дали разрешение за съхранението на отпадъци
2
и на „Метъл Трейдър“, който не мога да кажа колко м ползват, но неговата
площадка е оградена с ограда. „Еко Варна“ е собственик на имота, а „Метал
Трейдър“ е наемател. Разрешената площадка на „Еко Варна“ е по-голяма от
разрешената на площадка на „Метал Трейдър“.
Страните /поотделно/: Нямаме въпроси към свидетеля.
ПОРАДИ изчерпване на въпросите към свидетеля ОБЯВЯВА разпита
за приключил и освобождава същата от съдебна зала.
Страните /поотделно/: Смятаме, че делото е изяснено от фактическа
страна. Нямам искания за събиране на други доказателства.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените материали по делото.
СЪДЪТ ОБЯВИ СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧИЛО.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
За жалбоподателя адв. БАЛТОВ: От цялата представена фактология са
допуснати съществени нарушения на ЗАНН, а именно чл.42, т. 4 относно
съставянето на АУАН и чл.57, ал. 1, т. 5 относно съставянето на НП т.е.
липсва описание, параметри на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено и доказателства, които да го потвърждават. АНО в НП твърди, че
дружеството е разширило границите, но е не описано как и по какъв начин -
липса посока, площта на така нареченото разширение. Това е така, защото
3
констатираното нарушение е измерено на око без да се ползва обективен
способ за измерване. Необходимо е да се опишат детайли за извършване на
разширението – чл. 57, т. 1 от ЗАНН. Описаният пропуск се явява порок на
издаденото НП и моля да отмените НП, като незаконосъобразно и
неправилно, а при условията на евентуално чл.28 от ЗАНН, а именно, че
дружеството не е извършено нарушение.
Моля да осъдите отсрещната страна за направените съдебно-деловодни
разноски, за които представям списък.
За въззиваемата страна адв. МИТЕВА: Моля да потвърдите НП, като
правилно. Издадено е от компетентен орган, представените и събрани в хода
на производството писмени и гласни доказателства считам, че нарушението е
безспорно установено. Голямата площ, която е завзета от неразрешени
отпадъци създава опасност за околната среда, така че не може да се говори за
маловажност.
Моля да постановите Решение и моля да ми предоставите възможност
да се запозная с разноските, представени от отсрещната страна.
Предвид изхода на делото, моля да редуцирате разноските съгласно
Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет, които считам за прекомерни.
СЪДЪТ, след взе предвид становището на страните, се оттегли на тайно
съвещание, след провеждане на което, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. От ЗАНН.
Жалбоподателят се ползва от Решение 12-ДО-1254-01/14.04.2015г на
РИОСВ София (за допълване на предходно такова решение, разрешаващо
дейности по третиране на отпадъци), в т.7.3 от Решението е заложено условие
за изпълнение на изискванията по чл.73, ал.2 от ЗУО, като жалбоподателят е
задължен допълнително, освен по закон, да уведоми компетентния орган за
предстоящи промени в така издаденото Разрешение. Това разрешение е
издадено за ползвана от жалбоподателя площадка с площ 10 дка в имот от
общо 50 дка, намиращ се в София, кв.Бусманци. При проверка извършена от
разпитания предходното съдебно заседание свидетел и от днес разпитаната
свишдетелка на 19.10.2020г е установено, че жалбоподателят съхранява
отпадъци върху цялата площ на имота, изключая площта, ползвана от друго
дружество, вместо само върху определената му с Решението площадка с площ
4
от 10 дка. За разширяване на площта на съхранение на отпадъци
законодателят е предвидил специален ред по изменение и допълнение на
ползваното Решение – чл.73, ал.3, вр.ал.1, т.2 и 3 от ЗУО. Законодателят
изрично е разграничил реда по чл.73, ал.3 от ЗУО (изискващ предварително
разрешение за промени по т.2 и 3 на ал.1 на чл.73 ЗУО) от реда по чл.73, ал.2
от ЗУО, установяващ 2-месечен срок от настъпването на промените по чл.73,
ал.1, т.1 от ЗУО (промяна на нормативните изисквания, свързани с
разрешението). Обстоятелството, че Решението в своята в т.7.3 вменява на
дружеството задължението да изисква предварително, а не последващо
промяната в нормативната уредба иницииране на процедура по изменение и
допълване на вече издадено Решение за съхраняване на отпадъци
противоречи на закона, а и само по себе си представлява правен абсурд –
дружеството не може да знае кога и какви законодателни промени ще
настъпят, за да инициира такова изменение в разрешителното. А дори и да
инициира такива, преди законодателните промени, за каквито говори т.1 на
ал.1 на чл.73 ЗУД все още няма да са влезли в сила, т.е. искането за
изменение ще бъде неоснователно. Не може да бъде направена привръзка на
твърдяната в обстоятелствената част на обжалваното НП разпоредба на чл.73,
ал.2 от ЗУО (задължаваща дружеството съхраняващо отпадъци да подава
предварително заявление за изменение на Решението в частта му относно
видът (кодът и наименованието), количеството и произходът на отпадъците,
които ще се третират, както и относно дейностите по третиране на отпадъците, с
условието в т.7.3 от Решението за изпълнение на изискванията по чл.73, ал.2 от
ЗУО (В двумесечен срок от настъпване на промяната по ал. 1, т. 1 лицето
подава ... заявление за изменение и/или допълнение на разрешението...).
Предвид гореизложеното, като е разширил площта на съхранение на
отпадъците – а оттук и количеството съхранявани отпадъци – което съдът
намира за доказано по бенесъмнен начин въз основа на целия събран до
момента доказателствен материал – никое доказателство не противоречи на
този извод, жалбоподателят не е нарушил условието на т.7.3 от Решението,
имащо отношение в случаите на нормативна, а не на фактическа промяна на
обхвата на предоставеното разрешение. Като следствие от това,
жалбоподателят не може да извърши твърдяното нарушаване на разпоредбата
на чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО, неправилно привъэрзана към условието по т.7.3 от
Решението, препращащо към реда за изменението му само в случаите на
5
коментираните т.2 и т.3 на ал.1 на чл.73 ЗУО. След като не може да бъде
направена тази привръзка с условията в т.7.3 от Решението, неоснователно
с9е налага и санкцията по чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО (не изпълнява условията,
определени в разрешението по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО), а става въпрос за
нарушение по чл.136, ал.2, т.14 от ЗУО (не заяви в срок промяна в
обстоятелствата по чл.73, ал.1).
Затова обжалваното НП следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Съдът споделя становището на процесуалния представител на
жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното НП, т.к. нарушението
не е коректно посочено. В духа на горното, съдът вече констатира, че
твърдяното нарушение е посочено в обжалваното НП крайно пестеливо,
въпреки поредицата от бланкетни норми и препращания в нормативната
уредба.
Намираме се в наказателно, макар и само в
административнонаказателно производство. Точното описание на
нарушението и механизмът на неговото извършване е не самоволно изискване
– реквизит на НП. То е необходимо не само с оглед правото на защита, но и с
оглед постигане на целите на наказанието – санкционираното лице да разбере
точно в какво е обвинено, за да коригира поведението си и в бъдеще да не
допуска осъществяването на конкретния фактически състав на нарушението.
В случая лошо е описано нарушението. Бланкетните норми не са изпълнени
със съдържание и в този смисъл е правилно възражението на жалбоподателя,
че не е описан механизмът на извършване на нарушението. В тази връзка
съдът изразява увереността си, че ако АНО бе изпълнил задължението си
точно да посочи нарушението и да опише механизмът на извършването му, не
би квалифицирал погрешно деянието.
На трето място: твърди се в обстоятелствената част на обжалваното НП,
че в Решение 12-ДО-1254-01/14.04.2015г на РИОСВ София (за допълване на
предходно такова решение, разрешаващо дейности по третиране на
отпадъци), в т.7.3 от Решението е заложено условие за изпълнение на
изискванията по чл.73, ал.2 от ЗУО, като жалбоподателят е задължен
допълнително, освен по закон, да уведоми компетентния орган за предстоящи
промени в така издаденото разрешение. Като не е уведомило предварително
6
Директора на РИОСВ – София за промяната на площта на прощадката, се
прави извод за нарушение по чл.73, ал.3, т.13 от ЗУО с непълно посочена
редакция на многократно изменяната и допълвана норма – посочено е само,
че се взема предвид редакцията на чл.73, ал.3, т.13 от ЗУО от ДВ бр.53/2012г,
изменяна и допълвана, но кое точно изменение и допълнение на тази
разпоредба АНО има предвид, не е посочена.
За съда е ясно, че меродавна е редакцията на тази разпоредба, действала
към 19.10.2020г и това е редакцията от на ЗУО ДВ, бр. 56 от 16.07.2019 г., в
сила от 16.07.2019 г. Предвид характера на производството, за АНО е налице
и задължението не само коректно да посочи нарушението и механизма на
неговото извършване, но и приложимия закон в случая, а и това не е сторено.
Неизпълнението на това задължение има отношение към ефективното
упражняване на правото на защита на жалбоподателя.
Това е друго самостоятелно основание съдът да приеме обжалваното
НП за незаконосъобразно, което и да наложи неговата отмяна.
На трето място, АУАН е съставен без посещение на място:
актосъставителят, разпитан в предходно заседание заяви, че не е ходил на
място. АУАН е следвало да се издаде след като се констатира, че
предписанията не са изпълнени. Към момента на издаване на АУАН не е било
установено по никакъв начин, а и не се твърди от никое от разпитаните лица,
че констатираното с Констативен протокол нарушение да продължава и след
издаването на Предписанието за преустановяването му, дадено в същия този
Констативен протокол. Затова и не може да се разсъждава в посока
приложението на чл.28 от ЗАНН.
След като с Констативния протокол са установени множество
нарушения, сред които и процесното, контролният орган е дал предписание за
отстраняване на нарушението – видно от съдържанието на самия Констативен
протокол.
Съдът е на мнение, че веднъж издадено такова предписание, е следвало
да бъде проконтролирано изпълнението му и едва след констатиране на
неизпълнение, да се пристъпи към санкциониране по
административнонаказателен ред това неизпълнение на задължително
указание, дадено в писмена форма в Констативен протокол.
Вместо това актосъставителят след известен период от време, но в срока
7
по чл.34 от ЗАНН, е пристъпил директно към съставяне на АУАН, без да
извърши последваща проверка.
Безспорно, пред всеки контролен орган стои възможността за директно
образуване на административнонаказателно производство, щом установи
нарушение – независимо от обстоятелството дали преди съставянето на
АУАН има съставен Констативен протокол или не. Кантролният орган е
компетентен да състави АУАН за настоящото нарушение и констативен
протокол за това и останалите нарушения в обекта, като даде предписание за
отстраняване на общественоопасните последици на тези други нарушения.
Пред него има и втора възможност – да състави констативен протокол за
всички констатирани при проверката напрушения, като може да даде
предписания за част от тези нарушения, като впоследствие да проконтролира
изпълнението на тези предписания. А за тези нарушения, за които не е дал
предписания, е компетентен да състави впоследствие АУАН.
Не може обаче едновременно да даде предписание за отстраняване на
констатирано нарушение и преди да е изтекъл срока за изпълнението му – а в
случая този срок е определен като „безсрочен“, видно от Констативния
протокол, което означава веднага, в 24-часов срок, и същевременно да
образува административнонаказателно производство чрез съставянето на
АУАН без да е проверено изпълнението на това предписание. При евентуално
констатирано неизпълнение на самото предписание, нямало пречка да се
констатира с нов АУАН както неизпълнението на нарушението, така и новото
нарушение, каквото отново ще съставлява нелицензираното разширяване на
териториалния обхват на лицензията, но на нруга дата на извършване на
твърдяното нарушение, т.е. друго нарушение.
При всички положения обаче, съдът намира за нелогично да се дава
предписание в Констативния протокол, чието изпълнение да не се
контролира, а вместо това да се ангажира административнонаказателната
отговорност на правния субект. Възприемането на тезата, че е възможно да се
образува административнонаказателно производство чрез АУАН за
нарушение, чието отстраняване е предписано в предхождащ го Констативния
протокол, обезсмисля даването на каквито и да е предписания.
По претендираните от адв.Балтов разноски съдът приема за такива
8
вписаните в справката сума от 700 лева, представляваща адвокатски хонорар,
в обичайния размер - 10% от обжалваната санкция. Не приема за разноски
представените доказателства за направени транспортни разходи – за
самолетни билети по линията Варна-София, т.к. въпреки че отношенията
адвокат-жалбоподател са доминирани от отношението на доверие на страната
по делото към негов процесуален представител , в случая защитата не е
задъллжителна. За да се произнесе по въпроса с разноските съдът отчита и
обстоятелството, че обжалваното НП се отменя не защото не е извършено от
жалбоподателя, а на посочените по-горе формални основания.
Воден от горепосоченото и на основание чл.63 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 86/02.04.2021г. на
Директора на РИОСВ - София, с което на „Еко Варна“ ЕАД е наложена
имуществена санкция в размер на 7000 лева за нарушение по чл. 136, ал. 2, т.
4, пр. 1 от Закона за управление на отпадъците.
ОСЪЖДА въззиваемата страна да заплати на жалбоподателя „Еко
Варна“ АД направените разноски за адвокатски хонорар в размер на 700 лева,
като оставя без уважение искането за признаване на разноски, в частта
относно на самолетните билети за пътуване от гр. Варна до гр. София.
Решението и мотивите се съобщиха в присъствието на страните, като
им бе разяснено, че същото може да бъде обжалвано пред АССГ в 14-дневен
срок от днес.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:47
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
9