№ 6842
гр. София, 10.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110130126 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 10.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 30126/2024 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Подадена е молба с вх. № 348414/31.2024 г. от адв. Н. К., като процесуален
представител на М. К. К., като е поискано изменение на Решение № 18876/21.10.2024 г.,
постановено по гр. д. № 30126/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за
разноските. Твърди, че несправедливо е определен размера на адвокатското възнаграждение,
като същият вместо претендирания бил определен за сумата от 50,00 лева за заповедното
производство и сумата от 300,00 лева за исковото производство. Поддържа, че съобразно
НМРАВ бил определен абсолютен минимум на адвокатското възнаграждение, като
единствено можел да бъде уговорен по-голям, но не по-малък размер. Навежда доводи, че
не било ясно по какви критерии съдът определял фактическата и правна сложност на
производството, като настоящото производство било срещу монополист, което било сложно
от правна страна, като страните не били равнопоставени. Излага съображения, че не
следвало да се прилага ДЕС, тъй като националното законодателство било с превес пред
всички европейски директиви, като НМРАВ се прилагала повече от 20 години и била
формирана трайна практика. Иска изменение на решението в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е подаден отговор на молбата, като се сочи, че същата е
неоснователна. Твърди, че съдът правилно е изчислил размера на адвокатското
възнаграждение. Поддържа, че не се дължало адвокатско възнаграждение по акцесорната
претенция за мораторни лихви. Инвокира доводи, че НМРАВ е неприложим, което
обосновава с практика на ВКС и решения на СЕС. Излага съображения, че процесуалните
действия на адвокат К. били минимални, което също не обосновавало по-голям размер на
1
адвокатското възнаграждение от определения. Твърди, че в заповедното производство
принципно на длъжника не следвало да се присъждат разноски, като такива се дължали само
на заявителя. Поддържа, че правилно е намален размера на адвокатското възнаграждение.
Иска молбата да бъде оставена без уважение.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от надлежно легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
Настоящият съдебен състав намира, че в мотивите на Решение № 18876/21.10.2024 г.,
постановено по гр. д. № 30126/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав подборно е
изяснил защо намалява адвокатското възнаграждение, както и какви критерии за фактическа
и правна сложност на едно производство е приел, като са дадени и примери в тази насока.
За пълнота трябва да се посочи, че само по себе си фактът, че ищецът или ответника
по една дело е монополист или се намира във фактическо монополно, или господставщо
положение, респ. е икономически по-силна страна няма значение за определянето на едно
производство като фактическа и/или правна сложност. Последните зависят от фактите по
делото, респ. събраните доказателства, който следва да се обсъдят, за да се установят или не
доказателственорелевантните факти, или зависи от сложността на приложимото право –
множество закони, подзаконови нормативни актове, приложимо международно право и т. н.
В тази насока трябва да се посочи, че доводът на адв. К., че националното право превалира
ДЕС (първичен източник на правото на СЕС) е флагратно погрешен, което само по себе си е
основание, за да съда да не измени решението си в частта за разноските.
Останалите доводите във връзка с формирана практиката по приложението на
неприложимата НМРАВ са ирелевантни и не следва да бъдат обсъждани.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 348414/31.2024 г., подадена от от адв. Н.
К. от САК, л. № **********, с адрес: гр. София, ......... като процесуален представител на М.
К. К., ЕГН: **********, като е поискано изменение на Решение № 18876/21.10.2024 г.,
постановено по гр. д. № 30126/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за
разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до
страните пред Софийският градски съд с частна жалба.
Препис от определението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2