№ 2485
гр. София, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110148310 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
14.02.2025 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и девети януари две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №48310 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр. чл.412 от КЗ, вр. чл.410, вр. чл.411 от
КЗ.
1
Образувано е във връзка с постъпила в съда искова молба от ......., ЕИК .........., със
седалище и адрес на управление гр. ......, представлявано от ........- изп. директори, чрез юрк.Р.
К., срещу ......., ЕИК:........, със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от
......- изп. директори, с която се иска да се признае дължимостта на регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение по щета №..., за която е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №32811/2024г. на СРС, 165 състав, по застраховка
„...“, за причинени имуществени щети на застрахования при ищеца л.а. „.....“, рег. №.....,
застрахователна полица №......, във връзка с ПТП, настъпило на РП I-6, кm.319+600, общ.
Казанлък, на 11.11.2023г., като се търси ½ част от обезщетението от длъжника, ведно с
ликвидац. разноски от 15 лв., като отговорността на ответника се реализира на основание
застраховка „Гражданска отговорност“ на л.а. „....“, рег. №..... Претендират се разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба, чрез юрк...., с който се
оспорва исковата претенция по основание и по размер. Твърди се, че приложения към ИМ
протокол за ПТП за липсата на нужната дистанция не отговаря на механизма на ПТП.
Оспорва изключителната вина на водача на застрахованото при него МПС. Твърди се
съпричиняване, поради липса на достатъчно дистанция между двете МПС.
С доклада е прието за безспорно между страните, че ищецът е застраховател по застр.
„Каско“ на л.а. „.....“, рег. №....., а отв. страна- по застр. „ГО“ на л.а. „....“, рег. №.....
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
основателен. Съображенията за това са следните:
Приложени към исковата молба са преписи на Протокол за ПТП №......г., съставен от
органите на МВР и застрахователната преписка, ведно с опис на претенцията,
ликвидационен акт и преводно нареждане за изплащане на застрахования по образуваната
щета парично обезщетение от 2 062,15 лв.
Проведен е разпит на водача на л.а. „.....“, рег. №..... по делегация от РС- гр.Варна- И. Г.,
който посочва, че при движение преднодвижещият се автомобил внезапно, без да подаде
светлинен сигнал, натиска спирачките, за да предприеме маневра- завой наляво, при знак
„задължително надясно“ с цел обръщане посоката на движение в лентата за насрещно
движещите се МПС, поради което не успява да спре своевременно и настъпва
съприкосновение в предната лява част на управляваното МПС. Посочва, че се е движел със
скорост от около 50 км/ч.
Служебно са изискани от ОДМВР- гр.Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, преписи
на административно- наказателната преписка, образувана по горния протокол за ПТП и
АУАН №.........., спрямо С. И. А., като съставеното наказателно постановление на водача на
л.а. „....“, рег. №.... не е влязло в законна сила към момента, поради ненадлежното му
връчване.
Съгласно приетото по делото заключение по съдебно- автотехническа експертиза, в
участъка е налице надлъжна пътна маркировка „М2“- двойна непрекъсната линия и знак
„задължително надясно“, като вещото лице намира, че вредите от ПТП са в причинно-
следствена връзка с проц. събитие. Описва същите в заключението и дава среднопазарна
стойност за отстраняване на щетите от 2 347,52 лв., с ДДС
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
На осн. чл.24 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява
скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно
произшествие. Преди да намали значително скоростта на движение на управляваното от него
пътно превозно средство, водачът е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението и че няма да затрудни излишно тяхното движение. В
2
чл.25 от ЗДвП е предвидено задължение за водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като напр. да се отклони надясно по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. Преди да завие или да започне каквато и да е
маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен своевременно да подаде ясен и
достатъчен за възприемане сигнал. В чл.26 от ЗДвП са описани начините за подаване на
сигнал.
В случая е налице неправомерно поведение на водача на л.а. „....“, рег. №...., който
извършва неразрешена маневра- завой надясно, пресичайки двойна непрекъсната линия
„М2“, за което е ангажирана и административно- наказателната му отговорност.
Съпричиняване е налице в случай, че за настъпването на вредата са допринесли както
деликвента, така и пострадалия чрез собствените си виновни действия или бездействия.
Приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която се
позовава на него. Изводът за наличие на предпоставки за приложението на чл.51, ал.2 от
ЗЗД, не може да почива на предположения, а предполага доказани при условията на пълно и
главно доказване конкретни действия или бездействия на увредения, с които е способствал
за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването му. В чл.23 от
ЗДвП е прогласено задължението на водача на пътно превозно средство да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. В случая не може да се
приеме съпричиняване от водача на задностоящия автомобил поради недостатъчна
дистанция, тъй като неправомерното поведение на водача на предностоящия автомобил, с
което се нарушават пътните маркировка и знаци за движение, не може да се предполага.
Разпоредбите на ЗДвП предвиждат спазване на необходима дистанция между участниците в
движението с оглед внезапно спиране на предностоящо ППС от внезапно изникнала
опасност на пътното платно, избягване настъпване на пътно произшествие и др. Извършено
е нарушение на правилата за движение по пътищата от водача на предностоящия автомобил
......., което се установява от ангажираната доказат. съвкупност, поради което е настъпило
ПТП. Поради това възражението, че не е спазена достатъчна дистанция от водача на
задностоящото МПС не може да се приеме. Процесното вредоносно събитие е настъпило по
изключителна вина на водача на л.а. „....“, рег. №.....
Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.1 от КЗ, застрахователят по имуществена
застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно е причинило вредата на
застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този застраховател, като
прилага доказателствата, с които разполага, в това число доказателства за удостоверяване на
пътнотранспортно произшествие в случаите на застраховка „Гражданска отговорност“ на
3
автомобилистите. На осн. чл.386, ал.2 от КЗ, обезщетението трябва да бъде равно на размера
на вредата към деня на настъпване на събитието. С оглед на гореизложеното и предвид
приетото заключение по САТЕ исковата претенция подлежи на уважаване изцяло в
предявения размер от 1 031,04 лв., ведно с ликвидац. разноски от 15 лв.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. В процесния случай в тежест на отв. дружество следва
да се възложат сторените от ищеца разноски по делото за сумата от общо 395 лв.,
представляваща сторени разноски в двете производства за заплатени държ. такси, депозит за
експертиза от 175 лв., депозит за разпит по делегация на свидетел от 20 лв. и
юрисконсултско възнаграждение, определено в мин. размер от 100 лв. за исковото
производство по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ....... АД, ЕИК:........, със
седалище и адрес на управление гр. ......, представлявано от ......- изп. директори, че в полза
на ищеца ......., ЕИК .........., със седалище и адрес на управление гр. ......, представлявано от
........- изп. директори, съществува вземане за сумата от общо 1 046,08 /хиляда четиридесет и
шест лева и осем стотинки/ лв., представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по щета №..., по застраховка „...“, за причинени имуществени
щети на застрахования при ищеца л.а. „.....“, рег. №....., застрахователна полица №......, във
връзка с ПТП, настъпило на РП I-6, кm.319+600, общ. Казанлък, на 11.11.2023г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на съдебно сезиране- 30.05.2024г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. №32811/2024г. по описа на СРС, 165 състав.
ОСЪЖДА ....... АД, ЕИК:........, със седалище и адрес на управление гр. ......,
представлявано от ......- изп. директори, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на ......., ЕИК
.........., със седалище и адрес на управление гр. ......, представлявано от ........- изп. директори,
сумата от общо 395 /триста и деветдесет и пет/ лв., представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски в исковото и в заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните.
Районен съдия:
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5