Р Е Ш Е Н И Е
№ 448 /13.06.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура – Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 164 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково против Решение № 8 от
11.01.2023г., постановено по а.н.д. №982/2022г. на Районен съд – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е било постановено в нарушение на закона, което довело до неговото нарушаване и необоснованост. Изводите на съда били неверни и неправилни. Неправилно било прието от съда, че мястото на извършване на нарушението не било установено. Приложените по делото писмени доказателства надлежно документирали точното място. От всички доказателства се установявало законосъобразното провеждане на административнонаказателното производство.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено, като се потвърди отмененото с него наказателно постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Д.Б.Д., чрез пълномощник в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище в насока неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното решение Районен съд – Хасково е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление № 22-1253-000931/11.07.2022г. на Началник група към ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, с което за извършеното нарушение на чл.104б, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)и на основание чл.175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП, на Д.Б.Д. е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3 000 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца“.
За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че административното нарушение, за което била ангажирана отговорността на Д.Б.Д., не било реализирано. Служителите на сектор „Пътна полиция“ не били на място, когато лицето управлявало автомобила и подавало рязко газ, повишавал оборотите на двигателя, с което превъртал задвижващите колела на м.п.с. и го извеждал извън контрол. За това обстоятелство служителите на ОДМВР – Хасково били научили по-късно, след разговор със свидетели. Посочил на следващо място, че дрифтът се извършвал в пространството пред бившето лятно кино в парк ***, което не представлявало нито „улица“, нито „път“ по смисъла на закона. Поради това не било налице нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Дори наказаното лице да извършвало поведение като описаното в тази норма, не било осъществено нарушаване на забраната, тъй като по смисъла на закона тя се отнасяла само за улици и пътища.
Настоящата инстанция намира атакуваното решение за правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателства и доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Касационният състав споделя извода на районния съд в насока липса на доказаност на осъществено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Цитираната забрана се отнася само за „пътищата, отворени за обществено
ползване“. По смисъла на § 6, т.1 от ДР на ЗДвП, „път“ е всяка земна площ или
съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни
превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.
Според чл.2, ал.1 от ЗДвП, „отворен за обществено ползване“ е всеки път,
условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Според
определението за „участник в движението“ съгласно § 6, т.28 от ЗДвП такъв е
всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие
оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците,
пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.Дефиницията по § 1, т.7 от ДР на
Закона за пътищата пък гласи, че „обществено ползване на пътищата“ е обичайното
използване на пътищата за превоз на пътници и товари с общоприетите пътни
превозни средства или за придвижване на пешеходци.
Следователно, за да е доказано осъществяването на нарушението от обективна страна е необходимо да бъде доказано, че конкретното място на нарушение притежава признаците на „път отворен за обществено ползване“.
.В случая, в АУАН и НП като мястото на извършване на нарушението е посочен парк *** в гр.Х.. От доказателствата по делото не се установява по надлежен начин процесното място да е обичайно използвано за превоз на пътници и товари, или за придвижване на пешеходци и че условията за използването му са еднакви за всички участници в движението. Ето защо недоказано се явява обстоятелството, че посоченото в АУАН и НП място на нарушението представлява именно път отворен за обществено ползване. Ето защо крайният извод на районния съд за отмяна на НП се явява съобразен с материалния закон.
Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи действително заплатено възнаграждение за един адвокат за настоящата инстанция, в размер на 600.00 лева, съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 02.02.2023г.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8 от 11.01.2023г., постановено по а.н.д. №982/2022г. на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати
на Д.Б.Д. ***, ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 600.00
(шестстотин) лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
оказване на правна защита и съдействие пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.