Р Е Ш Е Н И Е № 208
гр. Сливница, 12. 07.
2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и
първи ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при секретаря Галина Владимирова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 539 по описа на съда за 2016 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на
чл.415, ал.1 ГПК от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша,
ул. „Рачо Петров Казанджията“ № 4-6, сграда Матрикс Тауърс, чрез пълномощника адв. Христова, срещу И.Г.В., с
ЕГН **********, с адрес ***, с който ищецът иска да бъде признато за установено
спрямо ответника, че съществува вземането на ищеца за сумата от 500 лева,
представляваща главница по договор за кредитна карта № 0809120270322163 от 12.09.2008
г., вземанията по който договор са били прехвърлени от страна на „Райфайзенбанк (България)” АД в полза
на ищеца с конкретен договор за цесия 25.04.2012 г., сумата от 597,85 лева договорна лихва за периода 12.09.2008 г. – 25.04.2012 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 19.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че между ответника
и „Райфайзенбанк (България)” АД е възникнало договорно правоотношение с предмет
– предоставяне на парична сума, определена като одобрен кредитен лимит в размер
на 500 лева, която банката е превела на кредитополучателя по договор за кредитна карта РайКАРТ № 0809120270322163
от 12.09.2008 г. Последният е усвоил чрез последователни тегления и
плащания предоставения кредитен лимит. Банката ежемесечно е олихвявала
ползваната сума от кредитния лимит и е начислявала такси. Срокът на договора за
кредит е три години, като срокът се подновява автоматично за нов
тригодишен период, ако картодържателят
не е в просрочие. Съгласно чл.46 от договора, той остава в сила и след
изтичането на тригодишния срок при условие, че към този момент
кредитополучателят има непогасен дълг към банката като кредитът се трансформира
от револвиращ в стандартен банков кредит (кредитния лимит не може да бъде
достъпван повече) и картодържателят е длъжен ежемесечно да внася минималната
погасителна вноска, до окончателното погасяване на кредита. Ищецът твърди, че
съгласно чл.47 от договора същият останал в сила за нов 20-месечен период след
12.09.2011 г.и така крайният падеж на договора е настъпил на 12.06.2013 г., до
която дата ответникът е следвало да върне предоставената сума, което той не е
направил. С договор за цесия от 25.04.2012 г. и приложение № 1А от договора „Райфайзенбанк
(България)” АД (в качеството си на цедент) е прехвърлило вземането си по
цитирания договор за кредит на настоящия ищец „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, което по силата на изрично пълномощно от цедента е
съобщено на ответника от цесионера. Ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, като било образувано
ч.гр.д. № 438 / 2016 г. по описа на РС – гр. Сливница и в законоустановения двуседмичен срок от връчване на препис от
заповедта, длъжникът депозирал възражение срещу дължимостта на претендираните
суми, поради изтекла погасителна давност, както и, че не е уведомен за това, че
кредитор е дружеството ищец. Това поражда правния интерес на ищцовото дружество
от предявяване на иска за установяване на вземането. Ищецът претендира и
разноски.
В едномесечния срок от получаване
на исковата молба ответникът не е депозирал писмен отговор.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Видно от представените по делото доказателства е, че на 12.09.2008 г. „Райфайзенбанк
(България)” АД (праводателя на ищеца) е сключил с ответника договор за кредитна карта РайКАРТ № 0809120270322163,
по силата на който заемодателя предоставил на ответника сумата от 500 лева по
картова разплащателна сметка, която може да бъде използвана само посредством
картата. Между страните е уговорено, че ползваната сума по кредитния
лимит се олихвява с лихвен процент 18 % на годишна база, която лихва се
начислява върху ползваната част от лимита, за периода, през който е ползван,
като олихвяването се извършва ежемесечно. Съгласно чл.12 от договора кредитополучателят
е поел задължение ежемесечно до 15-то число на месеца да заплаща месечна
погасителна вноска до окончателното издължаване на кредита. Месечната
погасителна вноска е в размер не по-малък от минималната погасителна вноска
(МПВ), която е в размер на 5 % от общата
дължима сума, формирана като сума от дължимия ползван лимит плюс сумата на
дължимите лихви, такси и комисионни, но не по-малко от 25 лева. Кредитополучателят
е поел задължение да погаси по всяко време ползвания кредитен лимит, да
обслужва редовно и в срок ползваната част от кредитния лимит. В чл. 49 от
договора, е уговорена автоматична предсрочна изискуемост на целия усвоен и
непогасен от картодържателя кредитен лимит при неплащане на четири поредни минимални
погасителни вноски в пълен размер и в дължимия срок. Срокът на договора за
кредит е три години, като срокът се подновява автоматично за нов
тригодишен период, ако картодържателят
не е в просрочие. Съгласно чл.46 от договора, той остава в сила и след
изтичането на тригодишния срок при условие, че към този момент
кредитополучателят има непогасен дълг към банката като кредитът се трансформира
от револвиращ в стандартен банков кредит (кредитния лимит не може да бъде
достъпван повече), като картодържателят е длъжен ежемесечно да внася
минималната погасителна вноска, до окончателното погасяване на кредита. С оглед
на горната уговорка вземането на банката е станало предсрочно изискуемо на 12.09.2011
г. Не намира покрепа в клаузите на договора твърдението на ищеца за
продължаване действието на договора след тази дата за нов 20-месечен период -
до 12.06.2013 г.
От приложения договор за кредитна
карта, съдът приема, че може да бъде извлечен извода, че именно ответникът И.В.
се е намирал в облигационна връзка с праводателя на ищеца и по силата на този
договор от 12.09.2008 г. (чийто срок на действие автоматично се е подновил за
нов тригодишен период - до 12.09.2011 г. при условията на чл.46), и доколкото ответникът
не оспорва, че му е била предоставена сумата по одобрения кредитен лимит в
размер на 500 лева, то същия дължи нейното връщане.
Въз
основа на договора за кредит
по
заявление на ищеца съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 222 от 15.09.2016 г. по ч. гр. д.
№ 438 /2016 г. по описа на РС – гр. Сливница за сумите,
предмет на настоящия установителен
иск.
Срещу издадената заповед за изпълнение ответникът е депозирал възражение, в която оспорва вземането като погасено по давност, оспорва, че до него е достигнало изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и за прехвърляне на вземането на нов кредитор.
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД е да докаже, че между първоначалния цедент „Райфайзенбанк (България)” АД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за кредитна карта, по което банката е предоставила на кредитополучателя претендираната сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен; както и че след настъпване на изискуемостта на вземанията са се осъществили факти, довели до спиране/прекъсване течението на давностния срок.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричните си задължения.
В случая се твърди, че вземането
на банката към ответника е прехвърлено с договор за прехвърляне на вземания
(цесия) на ищеца “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, като за извършената цесия е било съобщено на ответника с уведомително
писмо от ищеца, съгласно изискването на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
По легитимацията на ищеца като цесионер по договор за цесия от 25.04.2012 г. и Приложение № 1А към него съдът намира следното:
Договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на договорите.
В представените по делото договор от 25.04.2012 г. и приложение № 1А към него страните по договора и приложението са уговорили възмездно прехвърляне на цесионера „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД на вземания, произтичащи от договори за кредит, сключени от „Райфайзенбанк (България)” АД и включващи неиздължени от съответните длъжници погасителни вноски, които вземания ще бъдат индивидуализирани в приложение, неразделна част от договора от датата на неговото съставяне във вид на електронен документ. Приложение № 1А е изготвено със съдържанието, предвидено в договора за цесия, като в него е обективиран конкретният съществуващ падежирал договор за кредит, сключен между цедента и ответника по делото, по който са останали незаплатени вноски.
На следващо място договорът за цесия е каузален и в настоящия случай е сключен с придобивна цел – продажба, за което изрично е уговорена цена, дължима за прехвърлянето на вземанията и срокове, в които следва да бъде платена.
По делото не се спори, че неплатените вземания по процесния договор за кредит са прехвърлени на ищеца. Спорно обстоятелство е, дали длъжникът е уведомен за цесията, и в този смисъл, дали същата е породила действие за него.
Установеното в чл. 99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента), напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал.1 от ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор).
Съобразно разрешението, дадено от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК в решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д.№ 12/09 г. на ІІ т.о. и решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/13 г. на І т.о. уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал.3 пр.първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал.4 ЗЗД.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, съдът намира, че няма пречка то да бъде направено и чрез пълномощник, овластен изрично с това право, както е в настоящия случай. Видно от пълномощно на л.16 от делото старият кредитор е упълномощил изрично новия да изпраща писмени уведомления до длъжниците, чиито вземания са прехвърлени с процесния договор за цесия.
Поради което и съдът приема, че с факта на редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, включващи и договора за цесия и пълномощното, на основание чл. 46, ал.2 ГПК, с получаването на книжата от ответника на 10.11.2016 г., без възражение досежно липсващи приложения, длъжникът е получил изходящото от цедента, чрез пълномощник, до него уведомление. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото на основание чл. 235, ал.3 ГПК.
С оглед действителността на договора за цесия и установеното от настоящия съд уведомяване на длъжника съобразно чл. 99, ал.3 от ЗЗД, съдът следва да разгледа и направените възражения и оспорвания на вземането по договора за заем.
Установи се, че ответникът е усвоил предоставената като кредит сума. При това положение, в тежест на ответника е да установи плащане на погасителните вноски или наличието на други правоунищожаващи, правоотлагащи или правопогасяващи възражения. Същият не твърди погасяване в срок на всички вноски по договора за кредит, нито твърди условията по погасяване на кредита да са променени по взаимно съгласие на страните и на това основание – евентуално да се приеме тяхната недължимост.
Ако длъжникът в заповедното производство и ответник по установителния иск по чл.422 от ГПК се е позовал изрично на погасяване на вземането по давност във възражението по чл. 414, ал.1 ГПК, и това възражение е приобщено към исковото производство, то съдът следва да се произнесе относно давността, дори и ответникът да не е подал писмен отговор на исковата молба в срок (в този смисъл т.11а от ТР № 4.от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС). Ето защо, съдът счита за необходимо, с оглед пълнота на мотивите да разгледа възражението за давност на ответника, направено в производството по частно гр. дело № 438/2016 г. по описа на РС – гр. Сливница, независимо, че същото винаги е евентуално такова и предполага основателност на иска с предмет правото, което ответникът твърди да е погасено.
Доводите за погасяване по давност на главницата са неоснователни.
При договора за кредит е налице неделимо плащане и договореното връщане на кредита на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора, за които е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД (в този смисъл решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 523/11 г., III г. о., ГК), течащ за всяка отделна вноска от датата на настъпване на изискуемостта й. На основание чл. 422, ал.1 ГПК за начало на сезирането на съда следва да се зачита моментът на предявяване на заявлението – 19.07.2016 г. Начислените и падежирали до 19.07.2011 г. вземания следва да се считат погасени по давност. В настоящия случай длъжникът е преустановил обслужването на кредита, считано от 12.09.2011 г., когато е настъпил падежът на първата неплатена погасителна вноска по договорния между страните погасителен план, т.е. периодът на вземането за главница започва от посочената дата, която следва 19.07.2011 г., следователно същото е извън погасителната давност.
Съгласно чл.422 ГПК искът за установяване съществуването на вземането се
смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта
за изпълнение, поради което от анализа на представените по делото доказателства
се установява, че към този момент вземането е било дължимо. Предявеният главен иск
по чл.422 ГПК е основателен и доказан до пълния му размер от 500 лева и следва
да бъде уважен изцяло, тъй като към 19.07.2016 г. ответникът дължи на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, като правоприемник на банката, цялата непогасена сума по
договора ведно със законната лихва
върху главницата от 19.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид релевираното възражение за изтекла погасителна давност, и доколкото вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишен срок от настъпване на изискуемостта им, обхваната от последиците на погасителната давност е претенцията за обезщетение за забава в плащането на главницата в размер на 597,85 лева за периода от 12.09.2008 г. до 25.04.2012 г., така както е конкретизирана в заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При този изход на спора
ответникът следва да заплати на ищеца разноските по заповедното производство (в
този смисъл е и даденото разрешение в т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС) общо в размер на 175,34 лева, от които 25 лева – държавна такса и 150,34
лева – адвокатско възнаграждение, както и разноските в настоящото производство
общо в размер на 175,34 лева, от които 25 лева за държавна такса и 150,34 лева
– адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Г.В.,
с ЕГН **********, с адрес ***, по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, че съществува вземането на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ул. „Рачо Петров
Казанджията“ № 4-6, сграда Матрикс Тауърс, представлявано от адв. Христова,
за сумата от 500 лева, представляваща главница
по договор за за кредитна карта № 0809120270322163 от 12.09.2008 г., сключен
между „Райфайзенбанк (България)” АД и ответника, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с
договор за цесия от 25.04.2012 г. и Приложение № 1А, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда - 19.07.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 222 от 15.09.2016 г., издадена по ч. гр. д.
№ 438 / 2016 г. на РС – гр. Сливница.
ОТХВЪРЛЯ искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ул. „Рачо Петров
Казанджията“ № 4-6, сграда Матрикс Тауърс, представлявано от адв. Христова,
срещу И.Г.В., с ЕГН **********, с адрес ***, с който се иска да бъде признато
за установено съществуването на вземането на ищеца за сумата от 597, 85 лева,
представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата за
периода от 12.09.2008 г. до 25.04.2012 г., като погасено по давност, като
ОБЕЗСИЛВА В ТАЗИ ЧАСТ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№ 222 от 15.09.2016 г., издадена по ч. гр. д. № 438 / 2016 г. на РС – гр.
Сливница.
ОСЪЖДА И.Г.В., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ул. „Рачо Петров
Казанджията“ № 4-6, сграда Матрикс Тауърс, представлявано от адв. Христова,
разноските по заповедното производство общо в размер на 175,34 лева, от които
25 лева – държавна такса и 150,34 лева – адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА И.Г.В., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ул. „Рачо Петров
Казанджията“ № 4-6, сграда Матрикс Тауърс, представлявано от адв. Христова,
разноските по настоящото производство общо в размер на 175,34 лева, от които 25
лева – държавна такса и 150,34 лева – адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване
пред СОС в двуседмичен срок от получаването на съобщението от страните за
постановяването му.
С оглед изхода на делото и след
влизане в сила на настоящото решение, въз основа на заповед за изпълнение от 15.09.2016
г., издадена по ч. гр. д. № 438 / 2016 г. на РС – гр. Сливница, да се издаде
изпълнителен лист, с отбелязване за това върху заповедта.
Районен
съдия: