Р Е Ш Е Н И Е
№ 260166 14.07.2021г. гр.Н.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.СКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
четиринадесети юни две хиляди
двадесет и първа година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М.Б.Г.
Секретар:
А.Г.
като
разгледа докладваното от съдия М.Б.Г.
гражданско
дело № 734/2017г. по описа на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е за делба и е във фазата по
извършването й.
Производството по допускане на делбата е приключило с
Решение № 79 от 11.05.2018г., постановено по настоящото дело, с което съдът е допуснал извършването на съдебна делба
между Д.Д.Г.,
ЕГН ********** ***; М.К.К., ЕГН ********** *** и Д.К.Г., ЕГН ********** ***, всички със съдебен адрес *** - чрез адв.А.П.Т. от АК-Х., В.Д.Р.,
ЕГН ********** ***; В.И.Г., ЕГН **********
***; Р.П.А., ЕГН ********** ***; Б.П.Г., ЕГН ********** *** и Л.Д.Ф., ЕГН ********** ***, всички в
качеството им на наследници на Д.Г.Г., ЕГН **********,
починал на 07.08.1991г. в с. Р., общ.Н., на следните недвижими имоти, придобити
по наследство - земя и сгради, с административен адрес с. Р., общ. Н., област с
административен център гр. Б., ул. „М." №**, отразени в действащия
кадастър, както следва:
1.Дворно място, представляващо ПИ с идентификатор ****,
с площ от 912 кв.м., трайно предназначение на територия - урбанизирана, начин
на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.) при съседи: ПИ №№ ****, ****,
****, ****, ****;
2. Еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****.1
със застроена площ от 85 кв.м., на два етажа, и
3. Постройка на допълващо застрояване, отразена с
идентификатор ****.2 със застроена площ от 35 кв.м. на един етаж, при следните квоти:
за съделителите Д.Д.Г., ЕГН **********, Л.Д.Ф., ЕГН ********** и В.Д.Р., ЕГН ********** от по 1/5 идеална
част за всеки; за съделителите В.И.Г., ЕГН **********,
Р.П.А., ЕГН ********** и Б.П.Г., ЕГН ********** от по - 1/15 идеална част за
всяка и за съделителите М.К.К.,
ЕГН ********** и Д.К.Г., ЕГН ********** от по 1/10 идеална част за всеки.
Със същото решение, съдът е изключил от кръга на съделителите Я.П.Р. с ЕГН **********, съдебен адрес ***,
поради липса на основание за участие в делбеното производство.
Така постановеното решение от Районен съд-гр.Н. е било
обжалвано в частта му, в която съдът е изключил от кръга на съделителите
Я.П.Р. с ЕГН-**********. В останалата му част, първоинстанционното решение не е
било обжалвано и е влязло в сила.
С Решение № V-135 от 04.12.2018г., постановено по възз.гр.д. № 1493 от 2018г. по описа на Окръжен съд – гр.Б.,
е било потвърдено решението на Районен съд-гр.Н. в обжалваната му част.
Решението на въззивната
инстанция е било обжалвано пред ВКС. С влязло в сила Решение № 23 от
19.05.2020г., постановено по гр.д. № 1231/2019г. на І г.о. на ВКС, съдът е отменил въззивното
решение на Окръжен съд-гр.Б., с което е било потвърдено решението на РС-Н. в
обжалваната му част, с която Я.П.Р. е изключен от делбата на дворно място, представляващо
поземлен имот с идентификатор ****, по КККР на с.Р., общ.Н., одобрени през
2008г., както и в частта, в която са определени правата на съделителите за
посоченото дворно място и вместо него е
постановил друго, с което е допуснал
да се извърши съдебна делба на горепосоченото дворно между съделителите
Д.Д.Г., Л.Д.Ф., В.Д.Р., В.И.Г., Р.П.А., Б.П.Г., М.К.К. и Д.К.Г. и Я.
Петров Р., като е определил следните
квоти, при които да се извърши делбата на дворното място:
- 24,40% общо за В.Д.Р. и Я. Петров Р. в съпружеска
имуществена общност;
- по 14,52 % за Д.Д.Г., Л.Д.Ф.
и В.Д.Р.;
- по 7,26 % за М.К.К. и Д.К.Г.;
- по 4,84% за В.И.Г., Р.П.А. и Б.П.Г., след което е
върнал делото на РС-Н. за извършване на делбата.
В хода на производството по извършване на делбата, ищците
Д.Д.Г. и Д.К.Г. не се явяват. Вместо тях се явява
процесуалният му представител. Ангажират съдебно-техническа експертиза и нови
писмени доказателства. В хода по същество пледира за изнасяне на допуснатия до
делба недвижим имот на публична продан и се противопоставя срещу делба на имота
при групиране на съдебителите.
Ищцата М.К.К. се явява лично
в съдебно заседание и изразява несъгласие с изнасянето на процесния недвижим имот
на публична продан и моли същият да бъде поставен в дял на ответниците
В.Д.Р. и Я.П.Р.. Не сочи нови доказателства.
Ответниците В.Д.Р. и Я.П.Р. не се явяват в съдебно заседание. За
тях се явява процесуалния им представител, който моли съда да постанови
решение, с което да се възложи на доверителите му процесния поземлен имот. В
изпълнение указанията на съда, представя нови писмени доказателства.
Ответниците В.И.Г. и Б.П.Г. също не се явяват в съдебно
заседание. Вместо тях се явява процесуалния им представител, който пледира за
изнасяне на процесния недвижим имот на публична продан, като изрично се
противопоставя срещу извършването на делба на същия при групиране на съделителите.
Ответниците Р.П.А. и Л.Д.Ф. също не се явяват в съдебно заседание
и не изпращат представител, които да изрази становище по съществото на делото.
При обсъждане на представените по делото писмени
доказателства, съдът съобрази на първо място влязлото в законна сила решение по
допускане на делбата, чийто диспозитив е подробно цитиран по-горе. Делбеният
имот е индивидуализиран по местонахождение, площ и граници, като вещото лице е
определило и неговата справедлива пазарната стойност в размер на 182 824 лева /сто осемдесет и две
хиляди осемстотин двадесет и четири лева/, включваща
земя и сгради - вж.СТЕ – л.258. Видно от заключението по изготвената по
делото СТЕ и допълнителното заключение към същата, поддържано в цялост от
вещото лице, се установява, че допуснатият
до делба поземлен имот с идентификатор 61056.501.311, с площ от 912 кв.м,
представляващ дворно място в с.Р., общ.Н., ведно с изградени в него еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор 61056.501.311.1, със застроена площ от 85 кв.м,
на два етажа и постройка на допълващо застрояване с идентификатор 61056.501.311.2, със застроена площ от 35
кв.м, е поделяем
на два поземлени имота при
условията на групиране на съделителите и при намалени размери на площ и
лице за двата новообразувани имота, съгласно чл.19, ал.3 от ЗУТ.
За да се произнесе, съдът съобрази:
При разпределяне на имотите
между съделителите, съдът се стреми всеки от тях да получи реален дял, като при
това се спазва принципът на равноправие на всички страни в производството. Всеки съделител може да иска
своя дял в натура, доколкото това е възможно, като неравенството в дяловете се
изравнява в пари. Когато съдът разпределя имотите в натура, той се
ръководи от тяхната стойност и ги съпоставя с частите на съделителите, като
търси да избегне облагодетелстването на някой от тях и прави всички усилия да
достигне максимално доближение на дяловете с частите
на съделителите.
Видно от
заключението на вещото лице по
допуснатата по
делото съдебно-техническа експертиза, процесният имот може да бъде
разделен на отделни самостоятелни имоти, но при определени условия - при намаление от една пета от площта и лицето на процесния имот и само при групиране на съделителите. Относно възможността за поделяемост на
поземления имот съобразно броя на съделителите, вещото лице е категорично,
че имота е неподеляем.
Съгласно чл.348 от ГПК делбеният съд извършва делба
на имота, чрез изнасянето му на публична
продан, когато е неподеляем и не може да бъде
поставен в един от дяловете. По настоящото дело
е безспорно установено, че допуснатият до делба имот е неподеляем съобразно броя на съделителите. Наред с това, съдът взе предвид
и заявеното от процесуалните представители на ищците Д.Д.Г. и Д.К.Г. и ответниците В.И.Г. и Б.П.Г. несъгласие за групиране на съделителите.
Относно общата стойност
на делбената
маса, включваща земя и сгради, съдът възприема посочената в заключението на съдебно-техническата експертиза такава.
По направеното от процесуалния
представител на ответниците В.Д.Р. и Я.П.Р. искане за възлагане на процесния недвижим имот на доверителите му, за да се
произнесе, съдът съобрази:
Искането за възлагане е направено
с молба вх.№ 4797 от 24.06.2020г. /л.190/ в законоустановения срок по чл.349,
ал.4 от ГПК. С молбата се иска от съда, при евентуална поделяемост
на процесния недвижим имот, ответниците Рачеви да получат в дял реално поземлен
имот с оглед притежаваната от тях най-голяма квота от 41,92%, съобразно
решението на касационната инстанция. В съдебно заседание и с оглед заключението
на вещото лице се моли, съда да допусне до делба процесния имот съобразно
предложените от вещото лице два дяла, като възложи в дял на ответниците Рачеви
реално обособения поземлен имот с попадащата в него еднофамилна жилищна сграда.
В тази връзка в писмено становище с вх.№ 263107 от 26.04.2021г., /л.318-л.320
вкл./, процесуалния представител на ответниците Рачеви е заявил желанието на
доверителите му да пристроят и надстроят съществуващата жилищна сграда в имота,
за което са струпали строителни материали – тухли, греди, железа за това
строителство /част от които и понастоящем съществуват на място, както и след
това са ползвали закупените от тях 250 кв.м идеални части от процесното дворно
място за отглеждане на зеленчуци за собствени нужди, което място са оградили.
В съдебно заседание процесуалните
представители на ищците Д.Д.Г. и
Д.К.Г. и ответниците В.И.Г.
и Б.П.Г., възразиха
срещу допустимостта и основателността по направеното от процесуалния
представител на ответниците В.Д.Р. и Я.П.Р. искане за възлагане на реален
дял от делбения имот, като заявиха, че няма
процесуален ред, по който да бъде прието за разглеждане искането за възлагане.
С протоколно определение от
14.06.2021г., съдът прие, като допустимо направеното от процесуалния
представител на ответниците Рачеви искане молба вх.№ 4797 от 24.06.2020г. за възлагане на реален дял от допуснатия до
делба недвижим имот с оглед депозирането му в законоустановения срок, като
указа на страните, че ще се произнесе по искането с крайния съдебен акт. Наред
с това, съдът прие, че с направеното искане се иска възлагане на реална част от
допуснатия до делба недвижим имот, а не на неподеляемо
жилище.
По искането за възлагане на
реален дял от допуснатия до делба поземлен имот, ведно с попадащата в него
еднофамилна жилищна сграда, направено с молба вх.№ 4797 от 24.06.2020г., за да
се произнесе, съдът съобрази:
Разпоредбата на чл.349, ал.2
от ГПК предвижда, че ако неподеляемият
имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е
живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в
неговия дял. Съгласно константната съдебна практика по начало не е допустимо неподеляемото жилище да бъде поставяно в общ дял на двама
или повече съделители. По този начин не се постига
целта на делбата да бъде ликвидирана съсобствеността на имота, предмет на
делбата. По изключение би могло двама или повече съделители
да искат неподеляемото жилище да бъде поставено в
техен общ дял само, ако е установено, че в жилищно отношение тези съделители действително образуват едно семейство, нуждите
на които от жилище са общи, какъвто е настоящият случай. Потестативното
право на възлагане и изкупуване на съсобствения недвижим имот във втората фаза
на делбата възниква при изчерпателно изброени в закона условия, които следва да
са кумулативно дадени, а именно: жилището (и имотът, в който е изградено) да е
наследствено; съделителят да е живял в него при
откриване на наследството; съделителят да няма
собствено жилище. Следователно условията, при които законът дава възможност да
бъде извършено възлагане от съда в полза на някой от съделителите, са свързани,
от една страна, с обекта на съсобствеността, а от друга страна - с изисквания,
на които следва да отговаря самият съделител.
По отношение на съделителите,
заявил възлагателна претенция, законът поставя
отрицателното условие същите да не притежават друг жилищен имот, както и
условието лицата да са живяло в имота при откриване на наследството. Законът от
материалноправна страна поставя изискването тези условия да са налице
кумулативно. Доказателствената тежест за установяване на тези предпоставки е за
лицето, поискало възлагане на имота. Следва да бъде отбелязано, че
императивната разпоредба на чл. 349, ал. 4 от ГПК предвижда, че искане по
чл.349, ал.2 може да се направи най-късно в първото заседание след влизане в
сила решението за допускане на делбата. Срокът е преклузивен
по своя характер и е спазен от ответниците В.Д.Р. и Я.П.Р., които единствени са предявили възлагателна претенция в горепосочения срок.
В процесния случай от горепосочените предпоставки е налице
само една – от данните по делото се установява, че съсобствеността на делбените
имоти между съделителите е възникнала по силата на наследяване, като между
страните не е спорно обстоятелството, че В.Р. е наследник по закон на общия
наследодател. Независимо, че съсобствеността, която е констатирана при
допускането на делбата е възникнала и въз основа на сделка, то в случая не е
налице пречка за поставяне в дял на имота от тази гледна точка, поради което и
ВКС е допуснал извършването на делба на
процесния поземлен имот с участието на съпруга на съделителя
В.Р., като е определил и квотата на собственост на съделителите Рачеви в
съпружеската имуществена общност.
Независимо от горното обаче, съдът намира искането на
съделителите Рачеви за възлагане на реален дял от делбения имот за неоснователно.
Съображенията за това са следните:
На първо място се установява от заключението на
изготвената от вещото лице И.В. и приета по делото основна и допълнителна съдебно-техническа
експертиза, че както дворното място, така и сградата с жилищно предназначение
са реално неподеляеми, съгласно определените делбени
квоти. Вещото лице предлага един вариант за делба, но при условията на
групиране на съделителите и при намалени размери на площ и лице за двата
новообразувани имота, съгласно чл.19, ал.3 от ЗУТ, за което липсва съгласие
между страните по делото. Следва да се има предвид, че ответниците
В.Д.Р. и Я.П.Р. не желаят възлагане на целия допуснат до делба недвижим имот,
ведно с попадащите в него еднофамилна жилищна сграда и постройка на допълващо
застрояване. Иска се възлагане на реален дял от допуснатия до делба имот ведно
с попадащата в него еднофамилна жилищна сграда, след подялбата му на два
отделни поземлени имота. Вещото лице, предложило този единствен вариант обаче е
категорично, че това е възможно единствено при условията на комбиниране на съделителите
и при намалени размери на площ и лице за двата новообразувани имота, съгласно
чл.19, ал.3 от ЗУТ, за което липсва изразено съгласие от страните по делото.
Горното е достатъчно основание за оставяне на искането за възлагане без
уважение.
Независимо от горното, по делото остана недоказана и
другата изискуема от закона предпоставка, а именно съделителят,
който е предявил претенцията да е живял в имота към момента на откриване на
наследството. Когато съсобствеността на неподеляем
делбен жилищен имот е възникнала в резултат на две или повече открити
наследства (какъвто е настоящият случай), то за възлагането по чл.349, ал.2 от ГПК е достатъчно претендиращият възлагането съделител
да е живял в имота при откриване на наследството, от което черпи права - т.9 от
ТР № 1/2004 г. на ВКС. Съгласно мотивите по т.7 на ТР № 1/2004 г. на ВКС, в
закона няма дефиниция на посоченото изискване „да е живял в него” (т.е в процесното
жилище), но практиката предполага трайно фактическо състояние продължително във
времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел
използването му по предназначение, като доказването на правнорелевантния
факт, че претендиращият съделител е живял в имота, е
свързано с установяване на различни конкретни за случая обстоятелства. В
процесния случай, от постановеното по делото решение по допускане на делбата се
установява единствено, че след извършената продажба на частта от дворното място
на съделителя В.Р. от родителите й, в закупената част
от имота, тя и семейството й са оставили строителни материали и са използвали
земята за отглеждане на зеленчуци, обстоятелство, което се поддържа и в
настоящата фаза на делбата. Не се установява някой от съделителите,
включително В.Д.Р. и Я.П.Р. да са ползвали ефективно жилищната сграда и
постройката. Наред с това, недоказано остана по делото към датата на смъртта на
баща си Д.Г.Г., настъпила на 07.08.1991г., ищцата В.Р.
да е живеела постоянно в имота , т.е. да е било налице трайно фактическо
състояние, продължително във времево отношение и изразяващо се в установяване и
пребиваване в делбения имот с цел използването му по предназначение за
задоволяване на жилищните нужди на съделителя Р..
На последно място, по делото се
установи, че съделителите В.Д.Р. и Я.П.Р. притежават в индивидуална собственост други жилища, което
да служат за задоволяване на жилищните им нужди – два апартамента в гр.Б. /вж.нот.акт л.326-л.328 вкл. и договор за покупко-продажба на
жилище, ведно със схема на обект – л.340 и л.329/, които се явяват пречка за
възлагане на поискания имот.
При така установената фактическа
обстановка, съдът счита, че е налице хипотезата на чл.348 от ГПК поради неподеляемостта на делбения имот и непостигната между
страните спогодба, в резултат на което имотът, ведно с попадащите в него сгради
следва да бъде изнесен на публична продан при първоначална цена – 182 824 лева
/сто осемдесет и две хиляди осемстотин двадесет и четири лева/.
Съобразно квотите на
страните същите следва да бъдат
осъдени да заплатят по сметка
на РС-Н. държавна такса съобразно дяловете им на собственост върху имота, както следва:
В.Д.Р. и Я.П.Р. - общо 1974,24 лева; Д.Д.Г.,
Л.Д.Ф. и В.Д.Р. – по 1023,68 лева всеки един от тях; М.К.К.
и Д.К.Г. – по 511,84 лева всеки един от тях и В.И.Г., Р.П. Анданова
и Б.П.Г. – по 292,48 лева всеки един от тях.
Мотивиран от горното и на основание чл.348 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на съделителите В.Д.Р. с ЕГН **********, с адрес: *** и Я.П.Р.
с ЕГН **********, двамата със съдебен
адрес: *** /чрез адв.Й.К. ***/, направено с молба
вх.№ 4797 от 24.06.2020г., подадена чрез процесуалния им представител, за
възлагане в дял на ответниците Рачеви реално обособен поземлен имот, ведно с
попадащата в него еднофамилна жилищна сграда, от допуснатите до делба земя и
сгради, като неоснователно.
ИЗНАСЯ на публична продан допуснатите до делба недвижими
имоти, придобити по наследство - земя и сгради, с административен адрес: с.Р.,
общ.Н., обл.Б., ул. „М." №**, отразени в
действащия кадастър, както следва:
1.Дворно място, представляващо ПИ с идентификатор ****, с площ от 912
кв.м., трайно предназначение на територия - урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване (до 10 м.) при съседи: ПИ №№ ****, ****, ****, ****,
****;
2. Еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****.1 със застроена площ от 85 кв.м., на два етажа, и
3. Постройка на допълващо застрояване, отразена с идентификатор ****.2 със застроена площ
от 35 кв.м. на един етаж, при
първоначална продажна цена - 182 824 лева /сто осемдесет и две хиляди
осемстотин двадесет и четири лева.
ОСЪЖДА В.Д.Р. с ЕГН **********, с адрес: *** и Я.П.Р. с ЕГН **********,
двамата със съдебен адрес: *** /црез адв.Й.К. ***/ да заплатят солидарно по сметка на РС-Н.
държавна такса в общо в размер на 1974,24
лева /хиляда деветстотин седемдесет и четири лева и двадесет и четири
стотинки/.
ОСЪЖДА Д.Д.Г. ЕГН с **********, с
адрес: ***, Л.Д.Ф. с ЕГН **********, с адрес: *** и В.Д.Р. с адрес: *** да заплатят по сметка на РС-Н. държавна
такса в размер на по 1023,68 лева
/хиляда и двадесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/, всеки един от тях.
ОСЪЖДА М.К.К. с ЕГН ********** *** и Д.К.Г. с ЕГН **********
***, да заплатят по сметка на РС-Н.
държавна такса в размер на по 511,84
лева /петстотин и единадесет лева и осемдесет и четири стотинки/, всеки
един от тях.
ОСЪЖДА В.И.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, Р.П.А. с ЕГН **********,
с адрес: *** и Б.П.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят по сметка на РС-Н. държавна такса в размер по 292,48 лева /двеста деветдесет и два
лева и четиридесет и осем стотинки/, всеки един от тях.
УКАЗВА на съдебния изпълнител, който ще осъществи публичната
продан, че при извършване на публичната продан на цена, по-висока от
първоначалната, следва да уведоми съда за определяне на окончателна държавна
такса.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Б..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: