РЕШЕНИЕ
№ 1252
Пловдив, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XII Състав, в съдебно заседание на
двадесет и седми октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав:
|
Съдия: |
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА |
При секретар ВАНЯ ПЕТКОВА като разгледа докладваното
от съдия СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА административно дело № 1208 / 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.112 ал.1, т.4 от Закона за здравето, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на Ж.В.Д. с ЕГН ********** ***, депозирана чрез
пълномощника ѝ адв. М.М., срещу Експертно решение /ЕР/ №
0561/051/19.03.2021 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ -
Специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания.
С жалбата, както и в писмено становище от пълномощника на жалбоподателя се
възразява по отношение на определените в обжалваното ЕР крайни 40% трайно
намалена работоспособност, като се сочи, че определените проценти не
съответстват на реалните заболявания на жалбоподателя Д. и в този смисъл е
следвало НЕЛК да определи над 50 % ТНР, като в тази връзка се твърди неправилно
приложение на Методиката, съставляваща Приложение № 2 към Наредбата за
медицинската експертиза. Сочи се съществено процесуално нарушение, изразило се
в издаване на оспореното решение само въз основа на медицинска документация и
без осъществен преглед на жалбоподателя, довело до неизясняване на необходимите
факти и обстоятелства от значение за случая. Моли се отмяна на ЕР на НЕЛК и
връщане преписката на органа с указание по определяне на процента ТНР. Прави се
искане за присъждане на направените разноски по делото, като се представя
списък на разноските.
Ответникът по жалбата НЕЛК – София, редовно призован, не изпраща
представител по делото. Депозирана е молба, съставляваща отговор по жалбата от
юрисконсулт Александров, процесуален представител на ответника, с която се
излагат доводи за неоснователност на жалбата и се иска нейното отхвърляне.
Твърди се, че не е допуснато нарушение на административната процедура при
издаване на оспореното решение, което да налага отмяната му, както и че НЕЛК се
е произнесла по наличната и относима медицинска документация, като е обсъдила
всички установени заболявания на освидетелстваното лице и ги е оценила
съобразно с действащата нормативна уредба. В молба от 07.10.2022 г. се прави
искане за отхвърляне на жалбата, като се възразява по заключението на
медицинска експертиза, изготвена по делото от д-р К.- кардиолог и се моли
същото да не бъде кредитирано. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованите лица ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД – Пловдив – втори състав,
Агенция за хора с увреждания, ТП на НОИ – Пловдив и РД „Социално подпомагане“ –
Пловдив, редовно призовани, не са изпратили представител и не са взели
становище по жалбата.
Окръжна прокуратура - Пловдив е била редовно уведомена за възможността да
встъпи в производството, но не е встъпила в същото.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства и становищата на страните
намери следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, предвидено в
чл.112, ал.1 от ЗЗ, което има право на жалба и има правен интерес от обжалване,
в законовия 14-дневен срок от съобщаване на решението, което представлява
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по чл.112, ал.1,
т.4 от ЗЗ.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и не изцяло по
всички изложени от страна на жалбоподателя оплаквания.
От фактическа страна, на база на събраните
доказателства, съдът намери за установено следното:
Във връзка с установени няколко заболявания на жалбоподателя Д. същата била
освидетелствана от ТЕЛК за първи път през 2009 г., като периодично била
преосвидетелствана. Така с поредно ЕР на ТЕЛК № 4172 от заседание № 202 от
18.12.2020 г. и по повод предходно решение на НЕЛК, с което било отменено
решение на ТЕЛК и преписката върната за ново произнасяне по очното заболяване
на Д., същата била преосвидетелствана, като по оценка на работоспособността
били определени крайни 40% ТНР. Д. депозирала жалба пред НЕЛК против посоченото
решение на ТЕЛК, в която посочила, че определеният процент на ТНР не отговаря
на здравословното ѝ състояние, като заявила, че неправилно е бил намален
същият в сравнение с предходно решение на ТЕЛК с дадени 56% ТНР, тъй като
здравословното ѝ състояние не се е подобрило. Въз основа на тази жалба се
произнесла и НЕЛК със сега оспореното ЕР № 0561/051 от 19.03.2021 г., в което
посочила, че потвърждава ЕР на ТЕЛК по всички поводи, включително даденият
процент ТНР – 40. В решението било посочено, че същото се постановява по
документи на основание чл.50, ал.1 от Правилника за устройството и
организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи
/ПУОРОМЕРКМЕ/ и Наредбата за медицинската експертиза
/НМЕ/, както и след обсъждане на медицинската документация. Като водеща
диагноза в обжалваното решение на НЕЛК била посочена Миопия, а като общо
заболяване – Миопия ексцесива дегенератива. Астигматизмус миопикус ок.ут.
Артериална хипертония 3 умерена степен, Хиперт. сърце. АКХ с диастолна
дисфункция. НКЕС и КЕС – единични. Зах. диабет тип 2. Дв. Гонартроза.
Спондилоза. Изрично било посочено, че процедурата пред НЕЛК е разкрита по жалба
на лицето против ЕР на ТЕЛК, както и че НЕЛК нервни, очни и ССЗ приема
постановеното от очната експертиза на ТЕЛК относно постановените проценти за
очни болести по Част 5 от Приложение №1 към НМЕ, а именно 1. по ч.5, р.1 – 40%
и 2. по ч.5, р.8, т.4 – 20 %. Относно заболяването артериална хипертония били
определени 30% по част 4, р.6, т.2.2. Вписани били консултация с НЕЛК вътрешни,
белодробни и ССЗ, като по отношение на заболяването захарен диабет тип 2 било
прието едно усложнение – полиневропатия, без доказани други такива, с определен
процент ТНР - 30 по ч.9, р.1, т.1.2.1 от Приложение № 1 към НМЕ, както и
консултация с НЕЛК Хирургични, ортопедични и ССЗ за липса на диабетна
микроангиопатия на долните крайници. По повод на двустранна гонартроза за всяка
колянна става било прието по 20 % ТНР по ч.1, р.9, т.30.2.1, а за установената
спондилоза – 30 % ТНР по ч.1, р.4, т.4.2. от приложението. Като крайно
заключение в оспореното ЕР на НЕЛК било отразено, че НЕЛК потвърждава ЕР на
ТЕЛК по оценката на работоспособността, като определя 40 % ТНР в съответствие с
т.III от Методиката за определяне на отправните точки за оценка вид и степен на
увреждане в проценти, Приложение № 2 към чл.63, ал.3 от НМЕ - изм. ДВ бр.46/11.06.2019
г. и потвърждава по останалите поводи.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за установена на базата на
събраните и приети по делото писмени доказателства, включително и съдържащи се
в медицинското експертно досие на жалбоподателя. В хода на производството е
била указана доказателствената тежест на жалбоподателя, като е допусната по
негово искане комплексна СМЕ. С оглед на усложненията при определянето на вещи
лица със съответната специалност и постъпващите отводи от такива по делото,
което е препятствало своевременното едновременно определяне на специалисти със
съответната медицинска специалност за общото им участие в комплексната
експертиза, на практика са представени по делото и приети на части три
заключения от съответни вещи лица лекар- офталмолог, ортопед-травматолог и
кардиолог. Съдът кредитира изводите на вещите лица офталмолог и
ортопед-травматолог в представените от тях писмени заключения, като обективни и
професионално дадени, приети и без оспорване от страните по делото. Що се касае
до експертното заключение на лекаря със специалност кардиология и инвазивна
кардиология, което е било оспорено от страна на ответника по същество, то съдът
кредитира същото само отчасти и то доколкото е съответно и основано на
събраните по делото писмени доказателства, както и по отношение на частта от
изключителната компетентност на вещото лице, в която връзка и ще се изложат
конкретни мотиви по- долу в решението.
От правна страна, въз основа на така установените факти, както и
събраните по делото доказателства, съдът намери следното:
Оспореното решение на НЕЛК е издадено от компетентен колективен орган по
чл.3, ал.2 от НМЕ, в състав, съобразно с изискването по чл.49 от ПУОРОМЕРКМЕ,
предвид водещата диагноза, относима към очните болести, както и съобразно с
изискванията по чл.18, ал.3 и ал.4 от ПУОРОМЕРКМЕ, в която връзка по делото са
представени доказателства от страна на ответника, съгласно задължаването му от
съда, за членовете на комисията, съответно тяхната специалност и стаж. Видно е,
че решението е издадено в писмена форма и носи подписите на всички членове на
НЕЛК, като в същото, съобразно изискването на чл.49, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ са
били вписани консултациите с останалите специализирани състави на НЕЛК,
относими към разглежданите заболявания и съответно техни усложнения. НЕЛК е
била надлежно сезирана с жалба срещу решението на ТЕЛК, от лице, което
съобразно с чл.112, ал.1 от ЗЗ има право на жалба. Затова и административният
орган правилно е пристъпил към разглеждането ѝ. Поради това и съдът намира,
че обжалваното решение е валидно.
При издаване на експертното решение на НЕЛК обаче, според съда са били
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които имат
отношение към формирането на крайните изводи на органа и се отразяват пряко и
върху приложението на материалния закон, поради което и се определят като
съществени.
Не е налице такова нарушение с процедираното от страна на НЕЛК произнасяне
по документи, както се твърди в жалбата, или без извършване на личен преглед на
освидетелстваното лице, доколкото съгласно чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ Националната експертна лекарска комисия се произнася
въз основа на медицинската и друга документация. В
случая е видно, че НЕЛК се е позовала в обжалваното решение на представените медицински
документи, като конкретно досежно частта по обсъждане на очното заболяване е
отчела актуалните такива и в тази връзка е приела за правилна оценката, дадена
от ТЕЛК на същото. В тази част според съда както ТЕЛК, така и НЕЛК при оценка
на процента ТНР за очното заболяване са процедирали съобразно с действащата към
момента на произнасянето на ТЕЛК и релевантна нормативна уредба, като е видно,
че правилно са посочени за установеното заболяване и неговите прояви и
усложнения съответните проценти, предвидени в Приложение № 1 към НМЕ „Отправни точки за оценка на трайно намалената
работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти“ в редакцията на
приложението към 08.09.2020 г. В тази насока състоянието на очното заболяване
на жалбоподателя е напълно потвърдено от заключението по СМЕ на вещото лице –
офталмолог, като не са налице основания за приемане на различна оценка на
същото от тази, възприета от ответния колективен орган на МЕ. Същото се отнася
и до оценката, касаеща състоянието на освидетелстваното лице по установената
двустранна гонартроза, а също и спондилоза, като в тази връзка отново е налице
законосъобразно позоваване на съответните разпоредби в отправните точки за
оценка на работоспособността, като съобразно и изводите на вещото лице ортопед-травматолог,
посочените в ЕР на НЕЛК отправни точки са изцяло съответни на установеното
състояние на лицето по медицинската документация, поради което и съдът счита,
че законосъобразно са били приложени. По същия начин стоят нещата и в частта от
решението на НЕЛК по оценката на заболяването захарен диабет тип 2. В тази
насока, видно е от документацията по медицинското експертно досие на
жалбоподателя Д., че това заболяване е съпътствано единствено от усложнението
диабетна полиневропатия. В тази насока и правилно при определяне процента ТНР
за това заболяване е отчетено обстоятелството за налично единствено усложнение
на прицелен орган, като са определени 30 % ТНР, съгласно предвиденото в Част
девета, раздел първи на Приложение № 1 към НМЕ. Следва да се има предвид, че от
съдържанието на предходно издаваните ЕР на ТЕЛК и НЕЛК по отношение на Д.,
съдържащи се в МЕД на лицето, е видно, че въпросът относно броя на усложненията
на заболяването захарен диабет тип 2 е бил обсъждан, както и клинично уточняван
с извършването на допълнителни прегледи и изследвания, конкретно досежно
състоянието на очите на жалбоподателя, като освен диабетната полиневропатия,
липсват конкретни данни в медицинската документация за наличието на друго
усложнение на прицелен орган. Следва
да се има предвид тук и широко популярната медицинска информация по въпросите
на заболяването диабет, че така наречените диабетни усложнения на прицелни
органи се отнасят до свойствата на високата кръвна захар по различни механизми
да уврежда съдовете, нервите, очите и бъбреците. Видно е, че в
рамките на обжалваното решение на НЕЛК е било обсъдено състоянието по
актуалната медицинска документация на Д. и е отчетено, че няма документални
данни за диабетна макроангиопатия на долни крайници, което обсъждане е било от
значение с оглед възможността водещото заболяване да доведе и до по-сериозни
усложнения, като освен засягане на артериалните магистрали на долни крайници,
както е широко известно, засягането на големите кръвоносни съдове на долните
крайници при това заболяване би могло да доведе до т.нар. „диабетично стъпало“,
данни за което действително липсват в представените медицински документи. Видно
е впрочем, от приложена епикриза от 27.07.2019 г., както и два амбулаторни
листа от 16.12.2020 г., че в същите изрично е записано „без данни за диабетна
ретинопатия“. В тази насока и съдът не възприема като обективно направени
изводите на вещото лице – кардиолог в представеното негово заключение относно
установени при жалбоподателя множество, а не само едно от усложненията на
захарния диабет, доколкото не е налице конкретно позоваване на медицинска
документация, въз основа на която тези изводи са направени, като
обстоятелството на дългогодишното заболяване на лицето от диабет тип 2 не обуславя
задължително и всякога проявлението на всяко от изброените в експертното
заключение усложнения на заболяването, поради което и именно в отправните точки
за оценка на ТНР са предвидени съответни проценти ТНР за диабет тип 2 с едно,
две, или с повече усложнения на прицелен орган. Така в експертизата на вещото
лице –офталмолог, който е специалист в своята област, не се установява наличие
на усложнението на захарния диабет диабетна ретинопатия, или офталмопатия, за
което говори вещото лице-кардиолог. В случая, както се каза, доколкото органът
на МЕ не поставя диагнози, а оценява данните по представената от лицето
медицинска документация и съобразява вече установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният
функционален дефицит със съответните отправни точки по Приложение № 1 към НМЕ,
съгласно чл.63, ал.1 от НМЕ, то следва да се заключи, че дадената оценка и на
заболяването захарен диабет тип 2 е законосъобразно направена, като е видно, че
в тази част НЕЛК е взела предвид вписаната съгласно чл.49, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ
консултация със специализирана НЕЛК по вътрешни, белодробни и ССЗ и НЕЛК по
хирургични, ортопедични и ССЗ.
Що се касае до обсъдените в ЕР на НЕЛК данни за заболяването артериална
хипертония при рисков фактор захарен диабет, то настоящият съдебен състав
намира, че в тази част именно НЕЛК е действала незаконосъобразно, като не е
обсъдила коректно всички данни, налични по МЕД на жалбоподателя. Така от
заключението на вещото лице - кардиолог, от чиято пряка компетентност е и
соченото заболяване на Д. и поради това съдът го кредитира в тази му част,
става ясно, че в медицинската документация са налице данни за развитие при
освидетелстваната на състояние на сърдечна недостатъчност. Посоченото и
действително е записано като придружаваща диагноза в част от медицинските
документи, приложени към МЕД на лицето, поради което и изводите на експерта са
обективни. Така е видно, че в епикриза за хоспитализация в периода от
29.07.2019 г. до 31.07.2019 г. е записано като придружаваща диагноза „хипертонично
сърце със застойна сърдечна недостатъчност“. Впрочем, такова състояние „СН II
ФК“ – сърдечна недостатъчност от втори функционален клас - е отразено в
епикриза още от 2013 г. Действително, видно е, че в различни амбулаторни
листове, приложени към медицинското експертно досие на лицето, е налице запис
на диагноза „хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност, като
такова отразяване е налице и в друга епикриза от същата болница, като тази от
2019 г., отнасяща се до хоспитализация през същата година. В заключението на
вещото лице – кардиолог по въпроса са обсъдени цялостно данните от медицинската
документация, включително и данни от извършвани прегледи от кардиолог на
жалбоподателя, като е прието, че те са достатъчни за извод за наличен синдром
на сърдечна недостатъчност от II- III функционален клас, като в тази връзка е
посочено, че при лицето е видно от документацията наличието на диастолна
дисфункция, нещо което е упоменато в ЕР на НЕЛК, но без допълнителен коментар,
наличие на периферни отоци и намаляване на помпената функция на сърцето до
гранични стойности. Следва да се има предвид тук, че в рамките на Приложение №
1 към НМЕ в Част Четвърта „Заболявания на сърдечно-съдовата система“ е
предвидена изрично оценка на сърдечна недостатъчност /СН/, като е посочено, че
процентът се определя съобразно с функционалния клас на СН и типа на
заболяването, при което се проявява СН / етиология, ход, протичане, стадий, еволюция, прогноза
и т.н./. С оглед предвиденото в посочената част от Приложение № 1
към НМЕ относно класифицирането на прояви на СН и нейния функционален клас и
различната оценка в проценти на ТНР при наличие на диастолна дисфункция, или на систолна и диастолна дисфункция
едновременно, съответно прояви на СН, със или без клинични белези за периферен
застой, както и предвид изричното отразяване по ЕР на НЕЛК, както и
предходното такова на ТЕЛК за налична ЛКХ /означаващо левокамерна хипертрофия/
с диастолна дисфункция, както и
описаните от вещото лице - кардиолог клинични признаци за СН, съдържащи се в
част от медицинската документация за Д. и с оглед и на изричното упоменаване в
част от медицинските документи по МЕД на жалбоподателя за налична СН, то според
съда липсата на обсъждане на данните по документацията за установена СН, включително
защо евентуално не се приема наличието на такъв синдром, въпреки описването му
като придружаваща диагноза в документи по МЕД, се явява съществено нарушение на
процесуалните правила. В тази връзка и следва да се има предвид, че съгласно
чл.51 от ПУОРОМЕРКМЕ НЕЛК има следните правомощия при обжалване на решение на
ТЕЛК- 1. да потвърди решението на ТЕЛК; 2. да го отмени и да издаде ново решение; 3. да го отмени изцяло или отчасти и да го върне за
ново освидетелстване на лицето с указание за отстраняване на допуснатите грешки
и пропуски в решението. Връщането на ЕР на ТЕЛК от страна на НЕЛК е възможно
съобразно с предвиденото в чл.45, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, тогава, когато са налице
заболявания, по които ТЕЛК не се е произнесла и
са съществували към момента на постановяване на експертното решение. В случая
СН е състояние при сърдечно заболяване, като действително налице е обсъждане от
ТЕЛК на установената при жалбоподателя като отделно заболяване артериална
хипертония, ведно с посочени усложнения, но, както се посочи вече, с оглед на
факта, че СН се явява състояние, което е предвидено да се оценява отделно от
органите на медицинската експертиза с оглед на нейния функционален клас и
прояви с предоставяне на различни проценти ТНР съгласно посоченото в част четвърта,
раздел първи на Приложение № 1 към НМЕ, при това в много широки граници от 40 %
до 91 %, то обсъждането на това състояние е от съществено значение за
приемането и на крайния процент ТНР, по който спори жалбоподателя с оглед на
действалата към момента на освидетелстването Методика по Приложение № 2 към
НМЕ. Както се посочи, в част от медицинската документация, с която е
разполагала ТЕЛК при произнасянето си с потвърденото ЕР от 18.12.2020 г.
изрично се сочи и то като установена диагноза, наличието на СН при Д..
Действително, в друга част от медицинската документация за лицето наличието на
СН е отхвърлено. В рамките на ЕР на ТЕЛК обаче, липсва изобщо обсъждане на
наличните клинични данни за установена СН, които впрочем се потвърждават и по
настоящото дело от изводите на медицинската експертиза на вещото
лице-кардиолог, нито пък е налице отразяване на мотиви защо евентуално не се
възприема за установен синдром на СН при Д.. При наличие на противоречива
информация в рамките на обследваната от органа на медицинската експертиза
медицинска документация, очевидно е, че е била налице необходимост от
допълнителни изследвания и/или консултации, които да конкретизират и установят
точното състояние на освидетелстваното лице, доколкото липсата или наличието на
СН и нейният функционален клас, както и прояви е от съществено значение за
оценката на ТНР с оглед отделно предвиденото оценяване със съответни проценти и
на това състояние, като в тази връзка и в експертизата на вещото лице-кардиолог
е посочено, че при освидетелстваната с оглед състоянието ѝ е възможно
извършване на конкретно изследване. Налице са предвидени и съответни правомощия
на ТЕЛК по ПУОРОМЕРКМЕ, а именно в чл.39, ал.1, б.“б“ от Правилника да изисква
от освидетелстваното лице извършването на допълнителни изследвания и
консултации, респективно да извършва при необходимост клиничен преглед и/или да назначава изследвания и
консултации със специалисти извън ТЕЛК, когато наличните в медицинската
документация документи не са актуални или не са достатъчни за диагностичното и
функционално изясняване на състоянието /чл.39, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ/. Затова и
от своя страна, при ревизирането на ЕР на ТЕЛК, НЕЛК е следвало да констатира
пропускът на ТЕЛК да се произнесе във връзка с данните за СН при жалбоподателя Д.,
като обсъди наличните такива от медицинската документация и с оглед явното
противоречие в медицинските документи, да доизясни състоянието на
освидетелстваното лице по предвидените за това начини, от което зависи и
крайната оценка на органа. При това, вместо да процедира съобразно с
установеното в чл.45, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, при установен пропуск за произнасяне
по въпрос от съществено значение за определяне процента на ТНР от страна на
ТЕЛК, НЕЛК, също без обсъждане на този въпрос, е потвърдила ЕР на ТЕЛК и в тази
му част по дадения процент ТНР – 30 за сърдечното заболяване на жалбоподателя.
Посоченото процедиране според съда е съществено нарушение на процесуалните
правила, предвидени в ПУОРОМЕРКМЕ, доколкото се отразява върху крайните изводи
по приложението на материалния закон, а именно досежно това дали в случая
следва, или не следва да се определи процент ТНР по Част четвърта, Раздел I т.1
до 5 от относимата редакция на Приложение № 1 към НМЕ и защо. На практика, без наличие на мотиви по отношение на конкретно посоченото увреждане, за
което са налице данни по медицинската документация, потвърдени и от експертно
заключение сега пред съда, се препятства и съда да провери дали
административният орган е процедирал законосъобразно, като изобщо не е
определил процент ТНР и дали изобщо е взел предвид данните за налична СН.
Липсата на обсъждане на описано по медицинската документация увреждане в
решението на ТЕЛК не е било по никакъв начин коментирано и в решението на НЕЛК.
С оглед на така установеното
нарушение на административнопроизводствените правила /чл.45, ал.2 ПУОРОМЕРКМЕ, във вр. с чл 146, т.3 АПК/ се затруднява и преценката за
приложението на материалния закон в процесната част от обжалваното решение,
което налага след отмяна на ЕР на НЕЛК, преписката да бъде върната за ново
произнасяне от ответния орган. Предвид заключението на вещото лице-кардиолог по
представената от него експертиза, от което може да се направи извод, че данни
за СН при Д. са съществували към датата на произнасянето на ТЕЛК и по това
състояние не е дадена каквато и да било оценка за работоспособността на лицето,
решението следва да бъде отменено и върнато на НЕЛК за изпълнение на
процедурата по чл.45, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ.
По изложените съображения и с оглед задължението на съда за проверка на
обжалвания акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК, настоящият състав намчира, че
жалбата се явява основателна, а обжалваният административен акт, като
незаконосъобразен, ще следва да бъде отменен, като преписката бъде върната на
НЕЛК, Специализиран състав по нервни, очни и ССЗ за ново
произнасяне, съгласно дадените указания в настоящото решение
С оглед изхода на производството и ще следва да се присъдят претендираните
от жалбоподателя разноски, като се установи, че същият е заплатил държавна
такса от 10 лева за образуване на делото, както и депозити за вещо лице
първоначално от 300 лева, а в впоследствие от още 250 лева. Установява се от
представения договор за правна защита и съдействие и извършеното плащане за
адвокатско възнаграждение в брой в размер на 300 лева. Ето защо и съобразно с
чл.143, ал.1 от НПК ще следва ответния административен орган да бъде осъден да
заплати посочените разноски.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.173, ал.2 от АПК, вр. с чл.172, ал.2 от АПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Ж.В.Д. с ЕГН ********** ***, Експертно решение № 0561/051/19.03.2021
г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ - Специализиран състав по
нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания.
ВРЪЩА преписката
на НЕЛК – София - Специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови
заболявания за ново произнасяне, съобразно дадените
указания в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА
НЕЛК – София да заплати на Ж.В.Д. с ЕГН ********** *** /десет/ лева,
съставляваща държавна такса за образуване на делото, както и сумата от 550 /
петстотин и петдесет/ лева, разноски по делото, а така също и сумата от 300 /
триста/ лева, съставляваща размер на адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
|
Съдия: |