Разпореждане по дело №30276/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2499
Дата: 9 юни 2021 г.
Съдия: Валерия Родопова Диева
Дело: 20211110130276
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2021 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 2499
гр. София , 09.06.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ в закрито заседание на девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Частно гражданско
дело № 20211110130276 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „**** за издаване на заповед за изпълнение срещу Н. Т. ИГН.
за посочените в заявлението суми, на основание договор за потребителски кредит номер
30042847617 от 27.02.2020 г., сред които сумата от 65.48 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга „****“, 174.52 лв., представляваща
възнаграждение за закупена услуга „****
От приложените към заявлението съгласно изискванията на чл. 410, ал. 3 ГПК договор за
кредит и общи условия към него, се установява, че съгласно т. 15.1 услуга „****“
представлява незадължителна услуга, която дава право на кредитополучателя да получи
приоритетно разглеждане на искането му за отпускане на потребителски кредит преди
клиенти, без закупена такава допълнителна услуга. В т.15.2 от общите условия по договора
пък е предвидено, че услуга „****също е незадължителна услуга, при закупуването на която
клиентът получава право да променя погасителния си план при изпълнение на съответните
специфични изисквания за това.
Предвид изложеното съдът намира, че клаузите от договора, свързани със закупуването за
допълнителни услуги, са нищожни. Тези договорености са постигнати във вреда на
потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, приложим в конкретния случай, тъй като водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, ако не са уговорени
индивидуално, като за наличието на такива клаузи съдът следи служебно. Клаузата за
закупуване на допълнителен пакет „****е нищожна и поради противоречие с добрите нрави,
тъй като неравноправно се третира икономически по - слабата страна в оборота, като се
използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. В
тази връзка съдът взе предвид и обстоятелството, че размерът на претендираното за
посочената услуга възнаграждение е почти равен на размера на претендираната главница по
1
сключения договор за потребителски кредит. Нещо повече в клаузата на т. 15.2 е предвидена
една хипотетична възможност за длъжника да поиска промяна в договора за кредит във
всеки един момент, без да се посочва същият реално да е получил такава.
По отношение на клаузата на т. 15.1 от общите условия касаещи услуга „****“ Софийски
районен съд също намира, че противоречи на добрите нрави, тъй като многократно
увеличава размера на кредита без яснота относно насрещната престация, предвид
обстоятелството, че сумата предоставена в заем, е 600 лв. (пълния предоставен размер), а
таксата за услугата „****“, която по съществото си е такса за експресното разглеждане на
документите по него, е в такъв размер спрямо стойността на заетата сума. Съдът счита, че
възнаграждението за услугата „****“ представлява възнаграждение по договора, а не за
допълнителна услуга, което възнаграждение следва да бъде включено в годишния процент
на разходите. Предвид това, доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит, императивните му норми следва да бъдат
съобразени служебно от съда. Ето защо настоящият състав съобрази и че така уговореното
възнаграждение за услугата „****“ противоречи на императивната разпоредба на чл. 19, ал.
4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Законодателят е предвидил изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК, че клаузи в договор, надвишаващи
определените в чл. 19, ал. 4 ЗПК разходи, се считат за нищожни. С оглед изложеното съдът
намира, че клаузата от договора, задължаваща потребителя да заплати допълнително освен
ГПР 47.16 % и възнаграждение за услугата „****“, се явява нищожна, поради което
заявлението за тази сума също следва да бъде отхвърлено. По аналогичен начин се поставя
въпросът и за услугата „****
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при
наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение №
974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.
3 ГПК в актуалната редакция на закона, приета с ДВ, бр. 100/2019 г. По изложените
съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в частта за сумата от
65.48 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
„****“, и в частта за сумата от 174.52 лв., представляваща възнаграждение за закупена
услуга „****
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните
разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде издадена
2
заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът


РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 7832/28.05.2021 г. на „****, ЕИК *********, срещу Н. Т.
ИГН., в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК за сумата от 65.48 лв., представляваща неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга „****“, и в частта за сумата от 174.52 лв., представляваща
възнаграждение за закупена услуга „**** както и в частта за разноските над присъдения
размер до пълния претендиран размер.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него от заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3