Р Е Ш Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 21.06.2021 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен съд, ………....……………....….. в публично заседание ……….......
на
двадесет и пети май .....................................…………………….......….………………..……….............…………
през
2021/две хиляди двадесет и първа/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря
………………………………………………………….
Павлина
Петрова, ...........................................
като
разгледа докладваното от .........................................
съдията Виктор Атанасов ….............................
административно
дело ........... №68
……...... по описа за .................... 2021 година ................................
и
за да се
произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е административно, по реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./
от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.211 от ЗМВР.
Делото е образувано по жалба от М.М.Д.
от ***, ***, с ЕГН **********, държавен служител, *** *** ГПУ - Крумовград към
РДГП - Смолян, със съдебен адрес ***, против Заповед с Рег.№4074з-400 от
11.03.2021 год. на директора на РД „Гранична полиция” – град Смолян, с която,
на основание чл.204, т.4 и чл.200, ал.1, т.12, от ЗМВР, във вр.
с чл.197, ал.1, т.3 и във вр. с чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, на жалбоподателя – държавен служител - *** М.М.Д.
– *** на ГПУ - Крумовград към РДГП - Смолян, е наложено дисциплинарно наказание
„порицание”, за
срок от 6/шест/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
Жалбодателят сочи в жалбата, че със Заповед №4074з-418 от 11.03.2021
год. директорът на РД „Гранична полиция” – град Смолян му наложил дисциплинарно
наказание „ПОРИЦАНИЕ”, за срок от
6/шест/ месеца, считано от датата на връчването й, за това, че е постъпила
жалба с Вх.№***/*** год. от *** Х. О. Ч. и към датата на подаване на жалбата не
бил разрешил по законен ред *** взаимоотношения с нея, *** и тези взаимотноошения били станали достояние на широк кръг от
лица в други държавни институции, като с това бил създал предпоставки за
нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В
заповедта било посочено, че с деянието си е нарушил чл.15, чл.19 и чл.20 от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, като със същата
заповед бил предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл.200, ал.1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде
наложено по-тежко наказание. Жалбоподателят заявява, че не е доволен от така
издадената заповед и наложеното му с нея наказание, поради което я обжалва, с
молба да бъде отменена изцяло, като издадена при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, накърняващи правото му на защита, ведно с всички законни последици от
това, като му бъдат присъдени и направените по делото разноски. Излага съображения,
като твърди, че в дейността си като държавен служител - *** *** ГПУ - Крумовград
към РДГП - Смолян, е изпълнявал коректно, добросъвестно и точно вменените му
задължения съгласно ЗМВР, Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
МВР, типовата му длъжностна характеристика и всички други нормативни актове, регламентиращи
дейността му, спазвал е служебната дисциплина, както и не е уронвал престижа на
професията, като заявява, че не е извършил нарушението, което е описано в
обстоятелствената част на атакуваната заповед. Твърди освен това, че атакуваната
заповед не съдържа задължителните реквизити съгласно чл.210 от ЗМВР, като сочи,
че дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително
се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелства, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени; доказателствата, въз
основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се
налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта и че в нарушение на императивната разпоредба на чл.210, ал.1 от ЗМВР,
в заповедта не е посочено времето, когато евентуално е било извършено от него
нарушение на чл.15, чл.19 и чл.20 от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, което представлявало нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР. Сочи също, че в заповедта изрично е
записано, че към датата на подаване на жалбата от Х. Ч., не бил уредил ***
взаимоотношения с нея, но на тази дата не бил извършил вмененото му нарушение. Излага
довод, че непосочването на времето на извършване на нарушението накърнява
правото му на защита, тъй като го лишава от възможността да посочи
доказателства, оборващи тези констатации, както и не позволява да се прецени,
дали не са изтекли преклузивните срокове за налагане
на дисциплинарно наказание, съгласно чл.195, ал.1 от ЗМВР, тъй като
дисциплинарните наказания се налагат в двумесечен срок от откриване на
нарушението и не по-късно в едногодишен срок от извършването им. Сочи, че в
чл.195, ал.1 от ЗМВР изрично са упоменати преклузивните
срокове за налагане на дисциплинарно наказание, поради което съгласно тази
разпоредба счита, че те са изтекли по отношение на посоченото в заповедта
евентуално извършено от него нарушение, както и сочи, че съгласно чл.209 от ЗМВР, дисциплинарно производство не се образува, а образуваното се прекратява,
когато: 1. деянието не е дисциплинарно нарушение; 2. не са събрани достатъчно
доказателства за извършено дисциплинарно нарушение; 3. са изтекли сроковете по
чл.195, ал.1 и 2; 4. за същото деяние на същия държавен служител вече е
наложено дисциплинарно наказание или е образувано дисциплинарно производство;
5. служебното правоотношение на държавния служител е прекратено; 6. държавният
служител е починал. Твърди, че в конкретният случай по отношение на него са
били налице предпоставките за приложението на чл.209, т.1, т.2 и т.З от ЗМВР,
поради което не следвало да се образува дисциплинарно производство, тъй като той
и съпругата му са подпомогнали финансово тяхната съседка Х. Ч. през 2018 год.,
с която са били в приятелски отношения. Счита, че така посочените нарушения на
императивните разпоредби на ЗМВР налагат отмяна на атакуваната заповед само на
това основание, без дори за се излагат мотиви по същество. При така установената
фактическа обстановка жалбоподателят отново твърди, че с поведението и
действията си не е извършил нарушението, за което е наказан с атакуваната
заповед на директора на РД „Гранична полиция” – град Смолян, поради което
наказанието му е наложено при неправилно приложение на материалния закон. С
оглед на изложеното, с жалбата моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло атакуваната Заповед №4074з-418 от 11.03.2021 год. на директора на
РД „Гранична полиция” – град Смолян, като издадена при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, накърняващи правото ми на защита, ведно с всички законни последици от
това, като му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Призован редовно за съдебното заседание, жалбоподателят
М.М.Д. от ***, не се явява, представлява се от редовно
упълномощен процесуален представител – адв.Н.М. от
АК-***, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли съда да отмени атакуваната заповед, като издадена
при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото на защита на
жалбоподателя. Счита, че в хода на производството и от събраните по делото
доказателства не се установило жалбоподателят, със своето поведение, да е
извършил нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавните служители.
Счита освен това, че заповедта страда от пороците, които е посочил в жалбата –
в същата не е посочено времето и мястото на евентуално извършеното нарушение; в
заповедта се твърдяло, че към датата на подаване на жалбата от Х. Ч. -
16.12.2020 год., жалбоподателят не бил уредил *** отношения с нея, а той на тази
дата не бил извършил абсолютно никакво нарушение, ако се приеме, че това е
датата на евентуалното извършване на нарушението. По тези съображения и по
подробно изложените в жалбата, които поддържа, моли съда да отмени атакуваната
заповед и да присъди на жалбоподателя направените разноски, съобразно
представения в съдебното заседание списък.
Ответникът по жалбата – Директорът на Регионална
дирекция „Гранична полиция” – град Смолян, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява и не се представлява. От същия, заедно с изпратената в
съда административна преписка по издаване на оспорената заповед, е представена
и молба-становище, в която заявява, че оспорва жалбата, подадена от М.М.Д., като счита, че същата е допустима, но е неоснователна.
В същата са развити подробни доводи в насока, че заповедта е издадена от
компетентен орган, както и че са спазени изискванията за форма и съдържание на
същата, тъй като в същата е посочен извършителят на нарушението, описани са
мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено, посочени са
разпоредбите, които са нарушени, както и доказателствата, въз основа на които
то е установено - регистрационният номер на утвърденото становище, в което се
съдържат мотивите за налагане на наказанието, посочено е правното основание и
наказанието, което се налага, както и срокът, за което се налага. В становището
ответникът счита, че не са допуснати нарушения на административно-производствените
правила, които да водят до отмяна на заповедта, като сочи, че производството по
установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания
се провеждат по специален ред, разписан в Глава осма от ЗМВР и Инструкция
№8121з-470 от 27 април 2015 год., като се прилагат и общите разпоредби на АПК,
като са развити доводи, че в случая са спазени специалните изисквания, както и
общите такива. Счита, че в процесния случай
необосновано се твърди, че заповедта за наложеното наказание е издадена, като
не е спазена процедурата по нейното издаване и от там се извежда довод за
издаване на заповедта в нарушение на закона и че напълно, поетапно и точно е
спазена процедурата за издаването на заповедта, реда за запознаване с
материалите по извършената проверка докладването им по надлежния ред, както и
че е спазена и целта по чл.6 от Инструкция №8121з-470 от 27 април 2015 год. - „Дисциплинарното наказание се налага с цел
да се въздейства: 1. на наказания служител за спазване на служебната дисциплина
и да го предупреди да не извършва други дисциплинарни нарушения; 2. възпитателно
и превантивно върху останалите служители.”. Сочи, че изрично са посочени
действията от страна на *** М.М.Д. в оспорваната
заповед и че тези действия представляват фактическите основания за издаване на
оспорваната заповед, в която ясно са изброени актовете на ръководството на МВР,
които са нарушени, както и че от съдържанието на оспорваната заповед става
ясно, че е извършено нарушение от държавния служител, което се има предвид при
определяне тежестта на наложеното наказание. Твърди, че са спазени изискванията
на чл.59, ал.2 от АПК, като оспорвана заповед съдържа наименование на органа,
издал акта, формата му е писмена, съдържа фактически и правни основания за
издаване на акта, по какъв ред и пред кой подлежи на обжалване, дата на
издаване и подпис на лицето, които го е издал и че е предоставена възможност на
служителя - *** М.М.Д., да даде допълнителни
сведения, обяснения и възражения по извършващата се срещу него проверка, с
което наказващият орган не е попречил на организацията на защитата му. Сочи, че
Д. се е запознал със справка с peг.№4074р-1491 от
29.02.2021 год., на датата 17.02.2021 год., като собственоръчно е положил
подписа си и е изписал трите си имена, а с писмо с peг.№5399р-1438
от 18.02.2021 год. е представил своите обяснения, поради което не е нарушена
разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗМВР. Счита, че неоснователно в жалбата си *** М.Д.
твърди, че не му е дадено право на защита и че това ясно личи по предоставените
от него обяснения и по никакъв начин не са допуснати нарушения на процесуалните
правила и не са накърнени личните права на служителя. Твърди, на следващо
място, че е правилна правната квалификация за нарушенията, извършени от страна
на *** М.Д., а именно чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, съгласно която: „Държавни служители, които са нарушили
служебната дисциплина, се наказват с предвидените в закон дисциплинарни
наказания. (2) Дисциплинарни нарушения са: 4. „неспазване на правилата на
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.” и че конкретно
и ясно за изброени нарушените разпоредби в процесната
заповед. В заключение, ответникът моли в
становището да бъде прието, че Заповед №4074з-400 от 11.03.2021 год., издадена
от директор РДГП – град Смолян, е законосъобразен административен акт, който
следва да породи целените правни последици - налагане на дисциплинарно
наказания на *** М.М.Д., за извършеното от него
дисциплинарно нарушение, изразяващо се в уронване на престижа на държавен
служител в МВР, давайки лош пример на околните с непристойно поведение,
некореспондиращо и неотговарящо на заеманата длъжност, с оглед на което и моли
да бъде отхвърлена жалбата на *** М.Д. срещу процесната
заповедта, като неоснователна.
Административният съд, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно нормата на чл.211, предл.І/първо/
от ЗМВР, заповедта за временно отстраняване от длъжност по чл.214, ал.1, т.1 и
2а и ал.4 и за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва пред
съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, т.е. в 14-дневен срок от съобщаването им, съгласно нормата на чл.149,
ал.1 от АПК. Обжалваната Заповед №4074з-400 от 11.03.2021 год., издадена от директора
на РД „Гранична полиция” – град Смолян, е била връчена, срещу подпис, лично на
жалбоподателя М.М.Д., видно от оформената и подписана
разписка на втората й страница/л.9,
стр.2/, като на същата обаче, не е отразено
на коя дата е станало това. Жалбата срещу нея е подадена чрез дисциплинарнонаказващия орган, до Административен съд –
Кърджали, на датата 17.03.2021 год., регистрирана в деловодството на „Гранична
полиция” – град Смолян с Вх.№407400-566/17.03.2021 год., видно от положения
върху същата щемпел/л.6/. От това следва, че жалбата е подадена на 6-ия/шестия/
ден след издаването на заповедта, от което пък следва, че при всички случаи е
спазен законоустановения 14/четиринадесет/-дневен
срок, считано от връчването на
заповедта, за обжалването й по съдебен ред. Същата, освен това, е подадена
против акт, подлежащ на съдебен контрол по смисъла на чл.211 от ЗМВР, по
предвидения в закона ред, в предвидената писмена форма и изискуемото се съдържание
и от лице – неин пряк адресат, на което лице, с тази заповед е наложено
дисциплинарното наказание „порицание” и за което, в този смисъл, тя е
неблагоприятна, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Административен съд - Кърджали, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
По делото, между страните не се спори, че оспорващият
заповедта М.М.Д., към датата на издаване на оспорената
заповед, е държавен служител, на длъжност „***” *** ГПУ - Крумовград към РД „Гранична
полиция” – град Смолян.
С
оспорената Заповед №4074з-400 от
11.03.2021 год., издадена от директора на РД „Гранична полиция” – град Смолян/л.9/, на
жалбоподателя М.М.Д., като държавен служител - ***” ***
ГПУ - Крумовград към РД „Гранична полиция” – град Смолян, е
наложено дисциплинарно наказание „порицание”, за срок от 6/шест/ месеца, считано
от датата на връчване на заповедта, като със същата служителят е предупреден, че при извършване на друго
дисциплинарно нарушение по чл.200, ал.1 от ЗМВР в срока на наложеното
наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. В мотивите към
заповедта е посочено, че *** М.М.Д. *** *** ГПУ -
Крумовград към РД „Гранична полиция” – град Смолян, към датата на подаване на
жалба с Вх.№*** от *** год. от *** Х. О. Ч., не е разрешил по законов ред ***
взаимоотношения с жалбоподателката, на която е *** и
тези взаимоотношения са станали достояние на широк кръг от лица и други
държавни институции, с което е създал предпоставки за нарушаване на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В мотивите е прието, че с
деянието си *** М.Д. е нарушил чл.15 „Държавният служител съобразява
законността на действията, които възнамерява да предприеме”; чл.19 „Държавният
служител пази доброто име на институцията, която представлява” и чл.20
„Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример
с поведението си”, от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, утвърден със Заповед №81213-348 от 25 юли
2014 год. на министъра на вътрешните работи/Обн., ДВ,
бр.67 от 12 август 2014 год., изм., ДВ, бр.47 от 21 юни 2016 год., изм., ДВ,
бр.5 от 17 януари 2017 год., доп., ДВ, бр.64 от 3 август 2018 год./, което
съставлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4
от ЗМВР, за което, на основание чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР - за нарушаване на
етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, се предвижда
налагане на дисциплинарно наказание „порицание”, за срок от 6 месеца до 1
година.
В мотивите към заповедта е описано, че за извършеното
нарушение на служебната дисциплина, установено със справка
рег.№4074р-1491/29.01.2021 год. от извършена проверка по Заповед с рег.№4074з-1833/29.12.2020
год., след като е оценил събраните доказателства, взел е предвид тежестта на
нарушението - предвид това, че действията на М.Д. са станали достояние на широк
кръг от лица и държавни институции, обстоятелствата, при които е извършено - че
не е уредил законово *** взаимоотношения, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата, приел е писмените
обяснения на служителя, с Вх.№539900-9 от 13.01.2021 год. и с Рег.№5399р-1438
от 18.02.2021 год. и становище с рег.№4074р-2770 от 24.02.2021 год., дисциплинарнонаказващият орган, на основание чл.194, ал.2,
т.4, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.12 и чл.204, т.4 от ЗМВР, НАЛАГА
дисциплинарно наказание „порицание”, за срок от 6/шест/ месеца, на *** М.М.Д. - *** към Гранично полицейско управление - Крумовград
при РДГП – град Смолян, считано от датата на връчване на заповедта, като със
заповедта същият е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно
наказание по чл.200, ал.1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде
наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
В
представената по делото административна преписка по издаване на оспорения
административен акт е приложена жалба с Вх.№*** от *** год. на ГД „Гранична
полиция” – град Смолян, подадена от *** Х. О. Ч., с постоянен адрес ***,
адресирана до директора на РД „Гранична полиция” - град Смолян/л.62-л.63/, в която
се твърди, че М.Д. *** извършвал *** дейност, при която ***, както и че след
отказ на Д. да подпише определени документи ***, в резултат на което ***. С
жалбата е поискано да се възложи извършването на проверка, при която да се
установи извършване на престъпление от общ характер от страна на М.Д., както и
нарушаване на Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР, в резултат на действията на Д. спрямо жалбоподателката Ч.
По повод
тази жалба и за изясняване на твърденията в същата, е издадена Заповед
№4074з-1833 от 29.112.2020 год. на директора на РД „Гранична полиция” – град
Смолян, приложена по преписката и приета като доказателство по делото/л.61/, с която е
разпоредено да
се извърши проверка за изясняване на постъпилите данни с жалба Вх.№***/***
год., като се установи тяхната истинност, както и има ли допуснати нарушения на
служебната дисциплина от страна на *** М.М.Д. - ***
към ГПУ - Крумовград при РДГП - Смолян, като проверката е възложена на комисия
от РДГП – Смолян, в състав: председател: *** при РДГП - Смолян и член - *** при
РДГП - Смолян. Със заповедта е разпоредено също, за
резултата от проверката да се изготви писмена справка, която да се докладва в
срок до 29.01.2021 год., като изпълнението на заповедта е възложено на
председателя на комисията.
В хода на
извършената проверка е снето допълнително писмено сведение от лицето, подало
жалбата - Х. О. Ч., с Рег.№539900-4 от 13.01.2021 год. на РД „Гранична полиция”
– Смолян/л.54-л-55/, както са снети писмени сведения и
от посочените в жалбата й лица – З. А. Ч. от ***, с ЕГН **********, с
Вх.№539900-5 от 13.01.2021 год. на РДГП – Смолян/л.53/; А. М. М.,
с ЕГН **********, с Вх.№539900-6 от 13.01.2021 год. на РДГП – Смолян/л.52/; Т. В. Ч.
от ***, с Вх.№539900-7 от 13.01.2021 год. на РДГП – Смолян
/л.51/
и от *** А. А. К., на длъжност *** при ГПУ – Крумовград, с Вх.№539900-8 от
13.01.2021 год. на РДГП – Смолян/л.50/, които са
приложени към материалите от извършената проверка и съответно по
административната преписка по издаване на оспорената заповед, изпратена в съда.
С писмена покана за даване на писмени обяснения, до *** М.М.Д.,
връчена му на 12.01.2021 год./л.56/, от същия
е поискано, в срок до 13:30 часа на 13.0.2021 год. писмено да отговори на поставените
в тази покана десет въпроса, като Д. е
депозирал такива писмени обяснения в указания му срок, с Вх.№539900-9 от
13.01.2021 год. на РДГП – Смолян/л.26-л.28/. Писмено сведение по повод твърденията в
подадената от Х. Ч. жалба е депозирала и съпругата на М.Д. – М. О. Д. от ***, с
Вх.№539900-10 от 13.01.2021 год. на РДГП – Смолян/л.23-л.25/. В хода на
разпоредената проверка, с писмо Рег.№407400-1 от
04.01.2021 год. на РДГП – Смолян/л.58/ е била изискана
писмена информация и от Банка „ДСК” ЕАД *** – *** относно наличие или липса
на кредитни задължения, респ.
първоначален размер на разрешен кредит на М.М.Д.,
дата на разрешаване и срок на кредита, както и размер на месечните погасителни
вноски, като в отговор на това писмо е получено Удостоверение с
Рег.№0804-20-00017 от 13.01.2021 год., издадено от Банка „ДСК” ЕАД ***/л.29/, в което е
посочено, че М.М.Д. ***. С писмо Рег.№4074р-212
от 05.01.2021 год. до директора на ОД на МВР – Кърджали/л.99/ е била
отправена молба за предоставяне на информация относно постъпили до момента в РУ
- Крумовград жалби и сигнали от лицата Х. О. Ч. и З. А. Ч., както и такива, постъпили срещу тези лица, а с писмо peг.№4074р-213/05.01.2021 год. на РДГП – Смолян/л.98/ са били
изискани копия на материалите от извършена проверка в ГПУ - Крумовград, във
връзка с получен сигнал на ЕЕН 112, от лицето Х. О. Ч., в който същата заявила,
че М.М.Д. ***, е ***. Изисканите документи са били
представени и също са били приобщени към материалите от извършената проверка,
вкл. и Справка с Рег.№289р-582 от 13.01.2020 год. до началника на РУ –
Крумовград, относно извършена проверка по преписка Вх.№292000-11026/20320 год.
по описа на ОДМВР – Кърджали, образувана по повод писмена жалба от Х. О. Ч./л.95-л.96/, както и
Заповед УРИ 5399з-6 от 10.02.2020 год.
на началника на ГПУ – Крумовград/л.93/, с която е
разпоредено извършване на проверка по получен сигнал
на ЕЕН 112, подаден от Х. О. Ч., срещу *** М.М.Д., на
длъжност *** при ГПУ – Крумовград, за ***. Представена е и изготвената справка
с Рег.№5399р-1803 от 28.02.2020 год. до началника на ГПУ – Крумовград, относно
извършената проверка, разпоредена със Заповед УРИ
5399з-6 от 10.02.2020 год. на началника
на ГПУ – Крумовград/л.86-л.87/, в която е
предложено спрямо *** М.М.Д., на длъжност *** при ГПУ
– Крумовград, да не се налага дисциплинарно наказание, поради липса на данни за
извършено нарушение на служебната дисциплина или извършено престъпление от общ
характер.
Така, в
крайна сметка, след преглед
и анализиране на събраните материали, имащи отношение по случая, комисията,
определена със Заповед peг.№4074з-1833/29.12.2020
год. на директора на РДГП – Смолян, е изготвила Справка с Рег.№4074р-149 от
29.01.2021 год., адресирана до директора на РДГП – Смолян/л.18-л.22/, в която
справка комисията е описала извършените при проверката действия, дадените
обяснения, писмени сведения и други събрани документи, възпроизвела е установените
факти и обстоятелства, като в 15 точки в същата са направени изводи, които
по-скоро са констатации, касаещи взаимоотношенията на жалбоподателя М.Д. и
лицето Х. Ч., включително и *** взаимоотношения. В т.13 от справката е
посочено, че обобщавайки получените данни и факти, комисията, счита че с
поведението си *** М.Д. е създал предпоставки за нарушаване на Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в МВР и с действията си е нарушил чл.15 „Държавният
служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме”
- чл.19 „Държавният служител пази доброто име на институцията, която
представлява” и чл.20 „Държавният служител насърчава хората да спазват закона,
като дава личен пример с поведението си” от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, утвърден със
Заповед №81213-348 от 25 юли 2014 год. на министъра на вътрешните работи/Обн., ДВ, бр.67 от 12 август 2014 год., изм., ДВ, бр.47 от
21 юни 2016 год., изм., ДВ, бр.5 от 17 януари 2017 год., доп., ДВ, бр.64 от 3 август
2018 год. - нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4
от ЗМВР, съставомерно по чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР,
а в т.15 от справката комисията е посочила, че предвид, че не успяла да се
установи действителните *** взаимоотношения между г-жа Ч. от една страна и
семейството на *** М.Д. от друга, счита, че тези отношения са от частно-правен
характер и следва всички възникнали спорове и противоречия, свързани с тях, да
бъдат решени по съответния законов ред. Със справката комисията е предложила,
на основание чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал. 1, т.3 и чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, на *** М.М.Д. - *** на ГПУ - Крумовград към
РДГП Смолян, личен №***, да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание”
и поради наличие на признаци за
извършено престъпление по чл.252, ал.1 от НК, копие от справката и материалите
да се изпрати по компетентност на Окръжна прокуратура – Кърджали, като се
изготви и писмен отговор до жалбоподателката за
резултатите от извършената проверка. С така изготвената Справка с
Рег.№4074р-149 от 29.01.2021 год. на ГДГП – Смолян, жалбоподателят М.Д. се е
запознал на датата 17.02.2021 год., в 12:05 часа, видно от извършеното
отбелязване на последна страница от същата/л.22, стр.2/, срещу
подпис, като саморъчно е вписал, че се е запознал със справката и че е
уведомен, че има право в срок до 24 часа да даде допълнителни писмени сведения
и възражения, както и е декларирал, че не се намира в законоустановен
отпуск или в отпуск по болест. Отделно от това, на същата дата – 17.02.2021
год., в 12:10 часа, на жалбоподателя М.Д. е била връчена срещу подпис и покана
с Рег.№4074р-2317 от 16.02.2021 год., за даване на писмени обяснения/л.14/, с която,
на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР, във връзка констатациите в Справката с Рег.№4074р-149 от 29.01.2021 год.
на ГДГП – Смолян, на същия е указано, че в срок до 12:10 часа на 18.02.2021
год., може да представи писмените си обяснения, като посочи и доказателства за твърдяните факти и обстоятелства.
Така, на 18.02.2021 год., жалбоподателят М.Д. е депозирал
писмени обяснения, с Рег.№5399р-1438 от 18.02.2021 год. на РДГП – Смолян/л.11-12/,
в които, по повод констатациите и изводите в справката е заявил категорично, че
не е извършил нарушение на чл.15, чл.19 и чл.20 от Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в МВР, поради което и не е извършил нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, съставомерно по чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР. Отново е потвърдил,
че познава г-жа Х. О. Ч. от *** години, тъй като ***, а отношенията им били
много добри. В обясненията си Д. е посочил, че ***. В писмените обяснения Д. е
посочил, че ***. Категорично заявява, че не се е занимавал с ***, ***, не е
отправял заплахи спрямо горепосочените лица, но че той е получавал такива от тях,
вкл. че ще му издействат уволнение от службата. В писмените обяснения Д. сочи,
че в последните месеци постоянно имало подадени от Х. Ч. и от З. Ч. жалби
против него в РУ - Крумовград, по повод на които имало образувани проверки, както
и имало откази на РП - Крумовград да се образуват досъдебни производства.
Заявява, че ще си търси правата по съдебен ред против Х. Ч. и З. Ч., ***. С
оглед на всички представени писмени доказателства на 13.01.2021 год. и
настоящите писмени обяснения, Д. заявява, че се касае до набеждаването му и
наклеветяването му от страна на Х. Ч., поради което категорично твърди, че не е
извършил нарушение на служебната дисциплина, както и на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР. На депозираните на 18.02.2021 год., от
М.Д., писмени обяснения е поставена резолюция „Приех обясненията”, с дата 09.03.2021 год. и е положен подпис.
По повод постъпилото писмено обяснение от М.Д., от
комисията, изготвила Справката с Рег.№4074р-149 от 29.01.2021 год. на ГДГП – Смолян, е
представено писмено становище до директора на РДГП - Смолян, с Рег.№4074р-2770
от 24.02.2021 год. на ГДГП – Смолян/л.10/, в което е
посочено, че след като се е запознала с депозираните допълнителни писмени обяснения
с Рeг.№5399р-1438/18.02.2021 год. от *** М.Д., счита,
че в тях няма представени нови факти и обстоятелства, които да допълнят
установената от комисията фактическа обстановка, както и нови доказателства,
които да го оневиняват. В становището комисията е предложила да бъде потвърдено
предложеното в Справка с Рeг.№4074р-1491/29.02.2021 год.,
като от *** М.М.Д. бъде взискано
по дисциплинарен ред, съгласно чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР. На това писмено становище
е поставена резолюция „Да”, с подпис
и дата - 09.03.2021 год., като така, в крайна сметка, на 11.03.2021 год., от
директора на РДГП – Смолян е издадена и оспорената в настоящото производство
заповед за налагане на дисциплинарно наказание „порицание” на държавен служител
от МВР.
При така установената фактическа обстановка и като
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146
от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от
компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
По отношение компетентността на органа, издал
административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема
следното:
Процесната заповед е издадена от компетентен по смисъла на
чл.204, т.4 (изм. – ДВ, бр.14 от
2015 год.) от ЗМВР дисциплинарнонаказващ
орган. Съгласно тази разпоредба, наказанията по чл.197, ал.1, т.1 – 3 от ЗМВР се
налагат със заповеди на служители на висши ръководни и ръководни длъжности.
Съгласно чл.37, ал.1, т.1 от ЗМВР, основни структури
на МВР са главните дирекции, като съгласно чл.38, т.4 от ЗМВР, една от тези
главни дирекции е Главна дирекция „Гранична полиция”/ГДГП/, която, съгласно
чл.39, ал.3, предл.1/първо/ от ЗМВР, е
национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл.6,
ал.1, т.1 – 3, 6 – 9 в граничната зона, в
зоните на граничните
контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, във
вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния
шелф, българската част на река Дунав и другите гранични
реки и водоеми. Съгласно чл.7, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗМВР/ППЗМВР/,
в Главна дирекция „Гранична полиция” (ГДГП) може да се създават дирекции,
отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от функциите и
дейността й, а съгласно чл.7, ал.4 от ППЗМВР, в Главна дирекция „Гранична
полиция” се създават териториални звена, които се ръководят от директора на
главната дирекция и не се включват в структурата на областните дирекции на МВР,
като съгласно чл.7, ал.5 от ППЗМВР, териториалните звена на ГДГП са
регионалните дирекции „Гранична полиция” (РДГП), в които могат да се създават
гранични полицейски управления (ГПУ), бази гранично-полицейски кораби (БГПК),
гранични контролно-пропускателни пунктове (ГКПП), сектори и други звена от
по-нисък ранг. Най-сетне, съгласно чл.17, ал.1 от ППЗМВР, дирекциите, включени
в структурата на главните дирекции/каквато е и РД „Гранична полиция” – Смолян,
включена в структурата на Главна дирекция „Гранична полиция”/, се ръководят от
директори, чиито правомощия за регламентирани в т.1 – т.6 на същата ал.1 на
чл.17, като съгласно ал.3 на същия текст, в
изпълнение на функциите си директорите и заместник-директорите по ал.1 и 2
издават заповеди.
Видно от оспорената заповед, неин издател е именно
директорът на Регионална дирекция „Гранична полиция”/РДГП/ – Смолян, който,
предвид изложеното по-горе, безспорно е служител на ръководна длъжност, а към
момента на издаването й, жалбоподателят М.Д., като държавен служител в МВР, е заемал длъжност *** на ГПУ - Крумовград към РДГП -
Смолян, като на същия е наложено наказание
по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, а именно „порицание”, т.е. наложено е наказание
от вида на изрично посочените в разпоредбата на чл.204, т.4 от ЗМВР. Ето
защо, съдът приема, че в случая, директорът на Регионална дирекция „Гранична
полиция”/РДГП/ – Смолян се явява материално и териториално компетентен дисциплинарнонаказващ орган, който притежава правомощие да
издава заповед за налагане на наказанието по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, а
именно – „порицание”, по отношение на наказания полицейски служител.
Съдът констатира, на следващо място, че е спазено и
императивното изискване на чл.206, ал.1 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарнонаказващия орган, преди да наложи
дисциплинарното наказание, да изслуша държавния служител или да приеме
писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини
той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Видно от данните по
преписката, още в хода на извършената проверка, от жалбоподателя Д. е дадено
писмено сведение, с характер на писмено обяснение, с Рег.№539000-9 от
13.01.2021 год. на РДГП – Смолян, в което същият е дал обяснения относно
фактите и обстоятелствата, свързани с изложените в жалбата на Х. О. Ч.
твърдения. Освен това, след постъпване на Справката с Рег.№4074р-1491 от 29.01.2021 год.
на РДГП – Смолян, същият е бил поканен писмено и се е запознал със съдържанието
на същата, както и е бил надлежно и писмено поканен, да даде писмени обяснения в
определен срок относно констатациите, изложени в тази справка, като същият е
дал такива писмени обяснения, с Рег.№5399р-1438 от 18.02.2021 год. на РДГП –
Смолян. Освен това, заповедта за
дисциплинарното наказание е връчена на държавния служител лично и срещу подпис,
макар и да не е отбелязана датата на връчване, съгласно изискването на чл.210,
ал.2 от ЗМВР, което е несъществен пропуск. Поради изложеното по-горе, в конкретния
случай съдът намира, че е процедирано законосъобразно
от дисциплинарнонаказващия орган и е спазено
изискването на разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗМВР, както и на останалите
разпоредби, регламентиращи провеждането на дисциплинарното производство и не са
налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Относно формата и съдържанието на
оспорения административен
акт, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага
с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят;
мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени;
доказателствата, въз основа на които
то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът
на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се
обжалва заповедта. В
заповедта ясно е посочено, каква длъжност е заемал жалбоподателят към момента на
извършване на твърдяното нарушение, посочена е датата, към която се твърди да е
извършено нарушението, а именно - към датата на подаване на жалбата от лицето Х.
Ч. – 16.12.2020 год. Самото нарушение обаче словесно е описано по начин, от
който, в недостатъчна степен става ясно, и на наказаното лице, и на
контролиращите съдебни инстанции, за какво всъщност се налага дисциплинарното
наказание, като дисциплинарнонаказващият орган не е
конкретизирал, какво има предвид под израза „не
е разрешил по законов ред *** взаимоотношения с жалбоподателката,
на която е ***”, т.е. не е ясно дали се има предвид, че е следвало да
разреши тези *** взаимоотношения по съдебен ред или по някакъв друг ред, който
органът счита за законов. Според настоящия съдебен състав, едни ***
взаимоотношения, свързани с *** могат да се разрешат и без задължителната
намеса на съда, т.е. и извънсъдебно, при преговори и разбирателство и
постигнати взаимни отстъпки *** и този извънсъдебен ред не е незаконен. От
друга страна, от така направеното словесно описание на твърдяното нарушение
може да се изведе извод, че се приема същото да е извършено от жалбоподателя Д.
чрез бездействие, което е продължило във времето, но по никакъв начин не е
указано, от кой момент насетне е следвало същият да разреши тези
взаимоотношения по законов ред, т.е. така твърдяното нарушение е продължено във
времето, а не е еднократен акт или действие. При това положение съдът счита, че
с оглед изискванията на чл.210, ал.1 от ЗМВР в заповедта е следвало да бъде
посочен времевия период, през който се твърди да е извършвано нарушението или
поне да се посочи, от кой начален момент насетне М.Д. е следвало „да разреши по законов ред ***
взаимоотношения с жалбоподателката”, каквото и да
се има предвид под тази твърде обща и неясна формулировка. Това при всички
случаи е необходимо с оглед преценката за евентуално изтичане на сроковете по
чл.195, ал.1 от ЗМВР и то най-вече на едногодишният срок, считано от датата на
извършване на твърдяното нарушение.
На следващо място, както бе отбелязано и по-горе, в
заповедта е посочено, че към датата
на подаване на жалба с Вх.№***
от *** год.
от *** Х. О. Ч., не е разрешил по законов
ред *** взаимоотношения с жалбоподателката, на която е *** и тези взаимоотношения са станали достояние на широк кръг
от лица и други държавни институции, с което създал предпоставки за нарушаване на
Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР,
а същевременно, в следващия абзац се твърди, че с деянието
си *** М.Д. е нарушил посочените
три норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерство
на вътрешните работи. При това положение остава неясно, защо е наказан Д. – за
това, че с поведението си е създал предпоставки за нарушаване на Етичния
кодекс, или за това че го е нарушил и по-конкретно – цитираните три текста от
този Кодекс. Ясно е, че създаването на предпоставки за нарушение не е
равнозначно на извършването на дисциплинарно нарушение, но при така даденото
словесно описание в заповедта, не ставна много ясно, кое от двете дицсиплинарнонаказващият орган приема, че е извършено от Д.
На следващо място, в заповедта е посочено, че при
определяне на наказанието дисциплинарнонаказващият орган е взел предвид формата на
вината, но никъде в мотивите към заповедта не е упоменато, при каква форма на
вината се приема, че е извършено твърдяното дисциплинарно нарушение – дали то е
умишлено или е извършено по непредпазливост, поради небрежност или поради
самонадеяност. Този въпрос има значение най-вече относно твърдението, че взаимоотношенията на М.Д. с жалбоподателката
Ч. са станали достояние на широк
кръг от лица
и други държавни институции, доколкото остава крайно неясно, има ли някаква
вина и каква, ако има Д. за това, че тези негови взаимоотношения са станали достояние на широк кръг
от лица и други държавни институции. При това положение остава загадка, каква форма
на вината е приел, че е налице в случая дисциплинарнонаказващият
орган, а като не е определил и посочил формата на вината, не е много ясно и как
е взел предвид същата, като следва да се отбележи, че формата на вината досежно твърдяното нарушение не е посочена и в изготвената Справка с Рег.№4074р-1491 от 29.01.2021 год. на РДГП – Смолян.
Така, по изложените по-горе съображения, съдът намира,
че при издаването на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, свързани с изискванията за
съдържанието на административния акт, като от изложеното в мотивите на
заповедта не може да се направи еднозначен извод, как и защо е формирана волята
на дисциплинарнонаказващия орган и респ., как и защо
е прието, че описаното в едно изречение поведение на Д. следва да се
квалифицира като дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4, във вр. с чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР.
Независимо от горните изводи, съдът в настоящия състав
намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на
материалния закон, а съображенията за това се свеждат до следното:
Следва да бъде посочено, че издателят на
оспорената заповед се е позовал изцяло на изготвената справка от назначената от
същия комисия, с Рег.№4074р-1491
от 29.01.2021 год. на РДГП – Смолян. Видно от съдържанието на същата обаче, според настоящия съдебен
състав, не се установява по безспорен и категоричен начин възприетото от дисциплинарнонаказващия орган виновно поведение и
извършване на нарушение на служебната дисциплина от страна на оспорващия Д., квлифицирано като такова по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР. Видно от обективираното в
оспорената заповед фактическо положение и приетите от дисциплинарнонаказващия
орган фактически основания, наказанието на оспорващия М.Д. е наложено за това,
че към датата на подаване на жалба с Вх.№*** от *** год. от *** Х. О. Ч., не е
разрешил по законов ред *** взаимоотношения с жалбоподателката,
на която *** и тези взаимоотношения са станали достояние на широк кръг от лица
и други държавни институции, с което създал предпоставки за нарушаване на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като същевременно е прието,
че с деянието си Д. е нарушил разпоредбата на чл.15 „Държавният служител
съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме”; на чл.19
„Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява” и на
чл.20 „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен
пример с поведението си”, от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР. Съдът намира, че не е налице най-напред нарушение на
разпоредбата на чл.15 от Етичния кодекс и липсва основание да се приеме, че Д.
не е съобразил законността на действията, които е предприел и това е така, тъй
като няма нищо незаконно в действието по предоставяне на паричен заем на друго
лице, при положение, че този паричен заем не се предоставя срещу лихва. В
случая, при извършената проверка от комисията, определена от директора на РДГП
– Смолян, не са установени с категоричност такива данни, а именно - ***, като в
тази насока са единствено твърденията на лицето, *** – Х. О. Ч., която е подала
и жалбата. Следва да се отбележи, че по повод подобен сигнал, подаден от същото
лице Х. Ч. на ЕЕН 112, съдържащ твърдения ***, от страна на М.Д., е имало
образувана и прокурорска преписка с Вх.№***/*** год. на Районна прокуратура –
Крумовград/преписка №***/*** год. на Районно управление – Крумовград/,
приключила с Постановление от 27.02.2020 год. за отказ за образуване на
досъдебно производство/л.83-л.84/. От мотивите към това постановление е видно, че при
извършената по повод подадения от Х. Ч. сигнал проверка, не са установени
такива факти и обстоятелства. В допълнение към изложеното по-горе следва да се
посочи, че ***, като това е отразено и описано и в изготвената Справка с Рег.№4074р-1491 от
29.01.2021 год. на РДГП – Смолян, като при това положение, ***, то няма нищо
незаконно ***. Предвид това, не може да се приеме, че жалбоподателят М.Д. не е
съобразил законността на действията, които възнамерява да предприеме”,
доколкото той не е предприел или извършил каквито и да е незаконни действия, а
от това следва, че не може и да се приеме, че същият по някакъв начин е
извършил нарушение на чл.15 от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, както, неясно защо е прието от дисциплинарно наказващия орган.
Съдът намира на следващо място, че
не е налице нарушение и на разпоредбата на чл.19 от Етичния кодекс
и липсва основание да се приеме,
че Д. уронил престижа и доброто име
на институцията, която представлява. Тук
следва да се посочи, че в семплите мотиви на
заповедта по никакъв начин не е описано или упоменато, как според дисциплинарно
наказващия орган, Д. не е пазил доброто име на институцията, която представлява
и кои конкретни негови действия са довели до това. Може само да се предположи,
че се има предвид твърдението, че т.к. *** взаимоотношения с Х. Ч. станали
достояние на широк кръг лица и други държавни институции, поради това се
приема, че същият не пази доброто име на институцията, която представлява. В
тази връзка следва да се посочи, че от писмените материали, събрани в хода на
възложената проверка на комисията, става ясно, че тези взаимоотношения са
станали достояние на други държавни институции и на други лица, не поради
поведението и действията на Д., а на лицето, *** – Х. О. Ч., която е подавала
жалби до най-различни институции, вкл. до РУ – Крумовград, до директора на
ОДМВР – Кърджали/л.80-л.81/, както и на ЕЕН 112. По тези жалби и сигнали са били
извършвани проверки, снемани са писмени сведения и обяснения от различни лица и
са изготвяни съответните докладни записки и справки, но дали по този начин не е
опазено доброто име на доброто име на институцията, която Д. представлява, в
оспорената заповед, респ. и в изготвената преди това справка от комисията, не
става ясно. В крайна сметка, нормата на чл.194, ал.4 от ЗМВР ясно регламентира,
че дисциплинарната отговорност
е лична и ако дисциплинарно наказващият орган е имал
предвид посоченото по-горе, то съдът намира, че от Д. не може да се търси
отговорност, респ. да му се вменява извършване на дисциплинарно нарушение,
поради поведението и действията на трето лице или лица. Предвид това, не може да
се приеме, че жалбоподателят М.Д. е извършил
действия или е имал поведение, с което не е опазил доброто име на
институцията, която представлява, а от това следва, че
не може и да се приеме,
че същият по някакъв начин
е извършил нарушение на чл.19 от Етичния
кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, както, неясно защо е прието
от дисциплинарно наказващия орган.
Съдът намира също така, че не е налице нарушение и на
разпоредбата на чл.20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
МВР, съгласно която, „Държавният служител насърчава хората да спазват закона,
като дава личен пример с поведението си”. Следва да се отбележи, че тази
разпоредба звучи по-скоро като лозунг и има по-скоро декларативен характер,
като липсва основание да се приеме,
че Д., като държавен служител, не насърчава хората да
спазват закона и не че не дава личен пример с поведението си. Според съда, семпло описаното в заповедта, като факти, нарушение, по
никакъв начин не може да бъде обвързано с тази норма, още по-малко с
нарушаването й. И в този случай, в оспорената заповед липсват каквито и да е
мотиви, от които на наказаното лице, а и на съда, да стане ясно, защо и как
дисциплинарно наказващият орган обвързва описаното в заповедта, с нарушаването
на тази конкретна норма от Етичния кодекс. Според настоящия съдебен състав, с
твърдението, че Д. не е разрешил по законов ред/каквото и да се има предвид под
това/ *** взаимотношения с жалбоподателката
Х. Ч. не може да се приеме, същият не насърчава хората да спазват закона и че
не дава личен пример с поведението си, а от това следва, че
не може и да се приеме,
че същият по някакъв начин
е извършил нарушение и на чл.20 от
Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР,
както, отново неясно защо е прието от дисциплинарно
наказващия орган.
Така, всичко изложеното по-горе обосновава извод за
липса на нарушение на посочените три разпоредби от Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в МВР, от което следва, че липсва дисциплинарно
нарушение, което да е извършено от жалбоподателя М.Д. и което да се квалифицира
като такова по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, т.е. налице е несъответствие на
оспорения акт с материалноправните разпоредби на
чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.3 и чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, а това от
своя страна води до материална незаконосъобразност на оспорената заповед –
основание за отмяната й по смисъла на чл.146, т.4 от АПК. Отново следва да се
посочи, че в заповедта липсват ясни и конкретни мотиви, как и защо дисциплинарно
наказващият орган обвързва кратко описаното в заповедта като факти, с нарушение
на посочените три норми от Етичния кодекс, т.е. остава неясно защо приема и как
е стигнал до извода, че тези факти и поведение на държавния служител М. Д.
осъществяват нарушение на тези три конкретни норми, което води до неяснота на
волята му от една страна, а от друга страна препятства правото на защита на
дисциплинарно наказаното лице, а и препятства контролиращата съдебна инстанция
да разбере, защо на жалбоподателя е наложено конкретното дисциплинарно
наказание и да прецени, дали то е наложено законосъобразно и правилно. Липсата
на мотиви в тази насока, както бе отбелязано и по-горе, съставлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила,
което също съставлява основание за отмяна на процесната
заповед, а именно основание по чл.146, т.3 от АПК.
Ето защо, по така изложените по-горе съображения,
Административен съд - Кърджали намира, че обжалваната Заповед №4074з-400 от 11.03.2021 год., издадена от
директора на РД „Гранична полиция” – град Смолян, е незаконосъобразна, т.к.
същата е издадена от материално и териториално компетентен дисциплинарнонаказващ
административен орган, при спазване на изискуемата се писмена форма, но не и с
определеното от закона съдържание, т.е. постановена е при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
както и в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби на закона – основания за отмяната й по смисъла на чл.146, т.3 и т.4
от АПК. Поради това, жалбата на М.М.Д. *** се явява основателна
и доказана, а оспорената заповед, като незаконосъобразна, следва с решението по
настоящото дело, да бъде отменена.
При този изход на делото, основателна се явява
претенцията на жалбоподателя М.М.Д., изразена в хода
по същество чрез процесуалния му представител, за присъждане на направените по
делото разноски, които възлизат общо в размер на 610.00/шестстотин
и десет/ лева, представляващи внесената държавна такса, в размер на
10.00/десет/ лева, по с/ка на Административен съд –
Кърджали, съгласно представената и приложена по делото вносна бележка с
референция *** от 16.03.2021 год. на Банка „ОББ” АД/л.8/, както и изплатеното в брой адвокатско възнаграждение, в
размер на 600.00/шестстотин/ лева с ДДС, за осъществена правна защита и
съдействие от един адвокат, платени от жалбоподателя, съгласно представения и
приложен по делото Договор за правна защита и съдействие №*** от *** год./л.118/ и
подписано пълномощно към него от същата дата – 16.03.2021 год., който размер на
платеното адвокатско възнаграждение е съобразен с разпоредбата на чл.8, ал.2,
т.3 (нова, ДВ, бр.68 от 31.07.2020) от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, която норма регламентира, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, по Закона за Министерство на вътрешните
работи/ЗМВР/, минималният размер на адвокатското възнаграждение е
400/четиристотин/ лева, като в случая, заплатеното по настоящото дело
адвокатско възнаграждение е близко до този регламентиран минимален размер в
тази разпоредба. За дължимите на жалбоподателя М.М.Д.
деловодни разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдено
юридическото лице, което в случая е Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР,
към структурата на което принадлежи административния орган, издал оспорения
незаконосъобразен административен акт и това е така предвид нормата на чл.37,
ал.2 от ЗМВР, която регламентира, че главните дирекции, областните дирекции,
дирекция „Миграция”, дирекция „Международни проекти”, дирекция „Управление на
собствеността и социални дейности”, дирекция „Комуникационни и информационни
системи”, Академията на МВР и Медицинският институт са юридически лица.
Мотивиран
от така изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/,
във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед Рег.№4074з-400 от 11.03.2021 год., издадена от директора на РД
„Гранична полиция” – град Смолян, с която, на основание чл.204, т.4 и чл.200,
ал.1, т.12, от ЗМВР, във вр. с чл.197, ал.1, т.3 и
във вр. с чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, на жалбоподателя
– държавен служител - *** М.М.Д., с ЕГН ********** - ***
при ГПУ - Крумовград към РД „Гранична полиция” - Смолян, е наложено
дисциплинарно наказание „порицание”, за срок от 6/шест/ месеца, считано от датата на връчване
на заповедта.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” - МВР, с адрес: ***,
ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Д. от
***, ***, с ЕГН **********, направените по делото разноски, възлизащи общо в
размер на 610.00 /шестстотин и десет/ лева.
Преписи от настоящото решение, на
основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.
Решението, съгласно разпоредбата на
чл.211, предл.ІІІ/трето/ от ЗМВР, е окончателно и не
подлежи на касационно оспорване или протестиране.
С Ъ Д И Я: