Определение по дело №175/2019 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 юни 2019 г.
Съдия: Николай Енчев Иванов
Дело: 20192300500175
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,        ІІ-ри Въззивен  граждански  състав    

На 10 юни 2019 година

В закрито заседание в следния състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                          ВЕСЕЛА СПАСОВА

                                                         

 Секретар

 Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

 възз. гр. дело №175   по описа за 2019 година

 За да се произнесе взе предвид:

 

В изпълнение на задълженията си по чл. 267 ГПК, Ямболският окръжен съд  констатира следното:

Образувано е по въззивна жалба на А.Я.М., действащ чрез пълномощника си адв. В.К. *** против Решение №252/11.04.2019г. постановено по гр.д.№4316/2018г. по описа на ЯРС, с което е развален на основание чл.28 ал.2 вр. с чл.27 ал.1 т.2 от ЗАЗ сключеният на 27.08.2015г. договор за аренда между М.П.У. и А.Я.М. , вписан в Службата по вписванията под вх.№7177/28.08.2015г., и въззивникът е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 400лв.

Съдът констатира, че жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е редовна от външна страна, поради което следва да се внесе за разглеждане в открито заседание.

Въззиваемата страна  е депозирала отговор на жалбата.          

В жалбата, въззивникът е направил доказателствено искане- допускане на двама свидетели С. Д.Х. и Н.Х.К.-за доказване на обстоятелството, че ищеца не е оказал необходимото съдействие на А.Я.М. за получаване на рентата си по договора в натура, че същия многократно е бил канен да си получи рентата в натура, но е отказвал с твърдения, че иска да развали договора.  Доказателственото искане е отправено на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК, т.е. поради твърдяно процесуално нарушение от първата инстанция на чл.142 ал.2 и ал.3 ГПК, с твърдения, че съдът  е лишил ответника от възможността да вземе отношение по доклада по делото по чл.146 ал.1 ГПК, разпределението на доказателствената тежест и респективно да представи доказателства относно изправността на арендатора по отношение на процесния договор, както и поведението на арендодателя.

С жалбата са представени копия от: Протокол от 09.04.2019г. по възгр.д. №82/2019г.на ЯОС, Протокол от 09.04.2019г. по гр.д.№4266/2018г. и Протокол от 09.04.2019г. по гр.д.№4319/2018г., като доказателства по делото за доказване на ангажираността на адв.К. по трите посочени в молбата с вх.№6109/09.04.2019г. дела /съставени след 09.04.2019г. и които не са могли да бъдат представени до датата на с.з. от 09.04.2019г. по гр.д.№4316/2018г. на ЯРС/ и с оглед твърденията в жалбата за нарушени е на чл. 142 ал.2 и ал.3 ГПК. От същите се констатира, наличието на процесуално нарушение, респ. на причина за допускане на  исканите свидетели, поради което доказателственото искане следва да бъде уважено.

По отношение на представени писмени доказателства, съдът счита, че същите следва да бъдат приети, тъй като се касае нововъзникнали факти и доказателства по см. на чл.266  ал.2 ГПК

ЯОС намира, че следва да извърши доклад на жалбата и отговора, който да връчи на страните  заедно с призовката за  с.з., поради което

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

НАСРОЧВА   делото в о.с.з.  на 09.07.2019 год. от  09.45 часа, за която дата  и час да се призоват страните.

Извърши доклад на жалбата и отговора, както следва:

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Твърди се, че първоинстанционният съд е нарушил правото на защита на ответника, защото не е приложил разпоредбата на чл.142 ал.2. ГПК, с оглед молба с вх.№6109/09.04.2019г. на М., с която е поискано отлагане на насроченото за 09.04.2018г. съдебно заседание за друга дата, поради факта, че същия е в отпуск по болест, а упълномощения от него адвокат бил служебно ангажирана по възгр.д.№82/2019г.на ЯОС, насрочено за 9.30ч. ,гр.д.№4266/2018г. на ЯРС , насрочено за10.30ч. и гр.д.№4319/2018г. от 10.20ч. Сочи се, че първоинстанционният съд е нарушил закона, като е отложил делото не за друга дата, а само за по-късен час и го е разгледал след всички дела ,насрочени за 12.04.2019г. Сочи се, че по този начин, съдът на практика е лишил въззивника от възможността да се информира за часа на следващото съдебно заседание, и да се яви поради факта, че делото не било сваляно в канцеларията. Протоколът от 09.04.2019г. от 10ч. не е бил качен и в сайта на ЯРС  и въззивника не е имал никаква възможност да се информира за новия час на заседанието. По този начин първоинстанционният съд бил лишил ответника от възможността, да се яви в с.з. като упражни правата си по чл.143 ал.2 ГПК да посочи и представи нови доказателства, да вземе отношение по доклада по чл.146 ГПК, да поставим въпроса за редовността на исковата молба и цената на иска, посочена от ищеца.

На следващо място се твърди, че решението е недопустимо, тъй като е било постановено по невписана ИМ и при не събрана в пълен размер ДТ.

Твърди се, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест по делото, тъй като съгласно чл.95 ЗЗД кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме или не окаже съдействие ,без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Когато кредиторът бил в забава, рискът преминавал върху него, ако длъжникът е бил в забава той се освобождавал от нейните последици. В настоящият случай неизпълнението на задължението се дължало на виновното неизпълнение на кредитора т. ищеца е трябвало да окаже съдействие на длъжника си, с оглед възможността същия да изпълни. Налице било виновно поведение от страна на ищеца, което го поставяло в забава. Според въззивника, настоящото дело ищецът е следвало да докаже, че е изправна страна по договора, че е оказал необходимото съдействие на длъжника си да изпълни задължението си, но същото е останало неизпълнено. По делото нямало събрани доказателства относно факта идвал ли е ищеца в базата или офиса на доверителя ми, искал ли е да получи плащане в натура, оказвал ли е съдействие на длъжника си за получаване на такова плащане, и отказвано ли му е било подобно плащане в натура. На практика съдът бил приел за доказано твърдението на ищеца, че е изправна страна по договора, без да събира доказателства в тази насока.

Претендира се, постановяване на решение, с което да се отмени решение №252/11.04.2019г. по гр.д.№431б/2018г. на ЯРС и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на ЯРС, с указания за вписване на исковата молба представяне на доказателства за цената на иска, както и доклад по чл.146 ал.1 ГПК, с оглед правилно разпределение на доказателствената тежест. В случай, че се приеме, че ИМ е редовна, се претендира  да се отмени решението на ЯРС и да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

В писмения отговор се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЯРС е правилно и законосъобразно. Оспорени са твърденията за допуснати от съда нарушения на чл.142 ГПК, както и за нередовност на ИМ и невнесена ДТ.

Твърди се, че дори и да се приеме, че изпълнението непременно следва да е в натура трайната съдебна практика установявала, че ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация, но в случая опити за изпълнени в пари не е имало и не се твърдят такива. Твърди се, че не е имало нито плащане, нито някакви действия от страна на ответника с цел извършването им. Тези обстоятелства били посочени в исковата молба, и не били оспорени от ответника в срок. Претендира се, по подробни съображения изложени в отговора, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Допуска до разпит, в качеството на свидетели, при режим на довеждане от въззивника на лицата: С. Д. Х. и Н. Х.К..

Приема и прилага: Протокол от 09.04.2019г. по възгр.д. №82/2019г.на ЯОС, Протокол от 09.04.2019г. по гр.д.№4266/2018г. и Протокол от 09.04.2019г. по гр.д.№4319/2018г.

Съдът приканва страните към спогодба.

Препис от определението да се връчи на страните.

Препис от отговора да се връчи на жалбоподателите.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                                                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.               

 

 

                                

                                       2.