РЕШЕНИЕ
№ 657
гр. Варна, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110201115 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „УПРАВЛЕНИЕ И СТОПАНИСВАНЕ НА
ЯЗОВИРИ" /ДПУСЯ/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Средец, ул. „Княз Александър I" №12 и адрес за кореспонденция: гр.
София, ул. „Лъчезар Станчев" № 9, представлявано от инж. Ц.М.Б. - изпълнителен
директор, депозирана чрез пълномощника му старши юрисконсулт В.В. против
Наказателно постановление № НЯСС-16/14.01.2022г. на председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на
основание чл. 83 от ЗАНН вр. чл. 201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите
/ЗВ/ на ДПУСЯ е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 1000 / хиляда/ лева за нарушение на чл.190а, ал.2 вр. чл. 190а, ал.1, т.3 от
Закона за водите /ЗВ/.
С жалбата се моли за цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Твърди се, че НП е неправилно и незаконосъобразно, за което се излагат аргументи.
На първо място се сочи, че при съставянето на наказателно постановление НЯСС -
16/14.01.2022г. на председателя на ДАМТН е допуснато нарушение на процедурните
правила, състоящо се в нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като в
КП от 23.09.2020г. предписанието дадено от контролните органи е със срок на
изпълнение 30.11.2020г. В АУАН е посочено, че ДПУСЯ е извършило твърдяното
нарушение на 01.12.2020г., без обаче контролният орган да установи, че това е станало
1
именно на тази дата. Проверка е извършена едва на 19.05.2021г., за което е съставен и
КП № № 05-01-37/20.05.2021г. В деня, следващ деня, в който изтича даденият срок за
изпълнение на предписанието (т.е.01.12.2020г.) длъжностни лица на ДАМТН не са
извършили проверка за това дали предписанието е изпълнено. Сочи се, че именно
01.12.2020г. е първият възможен момент, от който да бъде установен нарушителят.
След като даденото предписание е следвало да бъде изпълнено до определен срок -
30.11.2020г., за контролния орган възниквало задължение по силата на чл. 190, ал. 4, т.
1 от ЗВ, след тази дата да установи дали същото е изпълнено. В този смисъл възз.
счита, че от 01.12.2020г. е започнал да тече 3-месечният срок за упражняване на
контрол по изпълнението на даденото предписание и за констатиране факта на
бездействие от страна на ДПУСЯ, в чиято тежест е било дадено предписанието.
На следващо място се сочи, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на
абсолютните, тъй като НП било издадено от административнонаказващия орган извън
предвидения в закона (чл. 34, ал. 3 от ЗАНН) шестмесечен срок от съставянето на акта
за установяване на нарушението. В оспорваното НП № НЯСС-16/14.01.2022г. липсвало
описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Актосъставителят
и наказващият орган не били посочили в съставените от тях актове какви точно са тези
действия по неизпълнение на задължения, които е следвало да извърши ДПУСЯ. Нито
в съставения АУАН, нито в НП били посочени конкретни задължения на собственика
на язовира, които не са изпълнени.
В заключение се сочат аргументи и за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител по делото. Чрез
надлежно упълномощен процесуален представител депозира писмено становище за
законососъобразност на НП. Претендира и за присъждане на сторените в
производството разноски, съобразно чл.63д от ЗАНН, както и за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на законовия минимум.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 09.09.2020г. представители на ГД „Надзор на язовирните стени и съображенията
към тях“ при ДА „Метрологичен и технически надзор“, извършили проверка на
техническото и експлоатационното състояние на язовир "Господиново", находящ се в
поземлен имот с идентификатор 07598.95.117 в землището на гр. Бяла, община Бяла,
2
област Варна. Язовирът бил публична държавна собственост и съгласно Акт за
публична държавна собственост № 9896/12.02.2020 г. бил предоставен за стопанисване
и управление на ДПУСЯ. Залятата площ на язовира била 214.63 дка, завиреният му
обем 632 000 куб.тона, а височина на язовирната стена 8,2м.
В хода на проверката, проверяващите извършили визуален оглед на място и
проверка на документацията от експлоатацията на язовира и съоръженията към него,
като от страна стопанисващия язовира участвала Г.Ц. на длъжност експерт
хидроинженер в Териториално поделение гр. Варна към ДПУСЯ .
При визуалната проверка на язовира, проверяващите констатирали: Корона:
проходима, вълнообразна, с дълбоки коловози и хлътвалия на отделни места. Наличие
на растителност в участъка на преход към двата откоса по цялата дължина. Воден
откос: обрасъл с дървесна и храстовидна растителност, с каменна броня свлечена в
отделни участъци по цялата дължина; Въздушен откос: обрасъл с храстовидна и
дървесна растителност, видимо без свличания и нарушения на откоса; Основен
изпускател: неустановено състояние, няма възможност за оглед поради обрастване;
Преливник: земен, обрушени стени в отделни участъци, наличие на храстовидна
растителност, видимо с проводимост. В бързотока - налични паднали дървени трупи от
терена над лявата стена на преливника.
Констатациите на проверяващите били отразени в КП № 05-01-25/23.09.2020г. С КП
на ДПУСЯ като предприятие стопанисващо язовира били дадени предписания по
техническата документация и осъществяване на безопасна техническа експлоатация.
Във връзка с последната, на основание чл.190а, ал.2 от ЗВ, били дадени следните пет
предписания : 1. Да се приведе в изправно техническо състояние основен
изпускател; 2. Да се почисти от растителност въздушен откос; 3. Да се почисти от
растителност воден откос; 4.Да се почисти от растителност корона; 5. Да се
почисти от растителност преливник и да се изнесат дървените трупи извън
преливното тяло. Бил определен краен срок за изпълнение на тези пет предписания до
-30.11.2020 г., като на собственика било указано да уведоми писмено за изпълнение на
предписанието председателя на ДА „МТН“ чрез РО „НЯСС“ –Североизточна
България, находящо се в гр.Варна. КП, ведно с предписанията бил връчен на ДПУСЯ
на 27.10.2020 г..
На 19.05.2021г. служители на ГД „Надзор на язовирните стени и съображенията
към тях“ при ДА „Метрологичен и технически надзор“, сред които и св.Н.И., отново
извършили проверка на техническото и експлоатационното състояние на процесния
язовир. Проверката протекла по същия начин, с визуален оглед на място и проверка на
документацията по експлоатацията на язовирната стена, като от страна на ДПУСЯ
отново участвала инж. Г.Ц.. При извършения визуален оглед проверяващите
констатирали, че короната на язовира е проходима, вълнообразна, с дълбоки коловози
3
и хлътвания на отделни места, наличие на растителност в участъка на преход към
двата откоса по цялата поставени знаци в двата края на короната, забраняващи
преминаването на МПС; Воден откос: обрасъл с гъста храстовидна и дървесна
растителност, което силно затруднява извършване на оглед; с каменна броня, като в
отделни участъци се установява, че същата е свлечена. Въздушният откос бил обрасъл
с гъста храстовидна и дървесна растителност, което не позволява извършване на оглед
и установяване техническото състояние на откоса.
За резултатите от проверката, извършена на 19.05.2021 г., бил съставен Констативен
протокол № 05-01-37/20.05.2021 г., връчен на ДПУСЯ с писмо с Изх. № 85-01 -
880/10.06.2021г., получено на 17.06.2021 г. съгласно известие за доставяне №
1100013031967.
При горните факти, отчитайки резултатите от последващата проверка, св.И.
преценила, че не са изпълнени дадените предписания в КП № 05-01-25/23.09.2020г. и
че ДПУСЯ е допуснало следните нарушения:
1. Като не е изпълнило в срок, дадено на основание чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за
водите задължително предписание „Да се почисти от растителност въздушен откос“, на
01.12.2021г.г., Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, с
предоставени права за управление и стопанисване на яз. „Господиново“, е нарушило
чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите.
2. Като не е изпълнило в срок, дадено на основание чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за
водите задължително предписание „Да се почисти от растителност воден откос“, на
01.12.2021г. г., Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, с
предоставени права за управление и стопанисване на яз. „Господиново“, е нарушило
чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите.
3. Като не е изпълнило в срок, дадено на основание чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за
водите задължително предписание „Да се почисти от растителност корона“, на
01.12.2020 г., Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, с
предоставени права за управление и стопанисване на яз. „Господиново“, е нарушило
чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите.
Поради горното с писмо - покана, Държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири“, било поканено на 19.07.2021г. за съставяне и връчване на
акт за установяване на административно нарушение (АУАН). АУАН бил съставен за
три нарушения на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, на 19.07.21г. и на същата дата бил
надлежно връчен на упълномощено от изпълнителния директор на ДПУСЯ лице, което
го подписало без възражения . Такива били депозирани в срока по чл. 44, ал.1 от
ЗАНН.
АНО не възприел депозираните възражения. Той приел частично фактическите и
правните констатации на актосъставителя и въз основа на материалите по преписката
4
на 14.01.2022г., издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка. С НП
наказващият орган приел, че не е изпълнено от собственика на язовир „Господиново“,
задължителното предписание дадено в констативен протокол № 05- 01-25/23.09.2020 г.
на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно
„Да се почисти от растителност въздушен откос“, със срок за изпълнение 30.11.2020 г.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото гласни и писмени доказателства.
В хода на съдебното производство е разпитана в качеството на свидетел
актосъставителят - Н.И.. Приобщени са към материалите по делото материалите по
АНП, както и заверени за вярност с оригинала преписи от приложените към жалбата
писмени доказателства.
Съдът напълно кредитира показанията на св. Н.И.. Съдът намира показанията на
този свидетел са подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви. В тях тя
възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприела като очевидец в хода
на извършената проверка. Показанията на свидетеля изцяло се подкрепят от събраните
писмени доказателства, които служат за тяхната проверка. Не се установяват и
основания, по които свидетелят да се счита за заинтересован или предубеден.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП, приложените
към жалбата и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са
непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа
обстановка.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд. Поради
това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- председателя на
ДАМТН съгласно чл.201, ал.12 от ЗВ и приложената по. В случая АУАН е съставен от
инспектор в РО на НЯСС, който в унисон с разпоредбата на чл.201, ал.11 от ЗВ е
оправомощен от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор със Заповед №А-276/18.05.2021г. Затова и съдът намира, че АУАН и НП не са
съставени от компетентен орган.
5
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Според чл.34, ал.1 от ЗАНН
/ в редакцията към момента на съставянето на АУАН/, не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за
митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния
кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни
книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със
специална инвестиционна цел, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните
злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент
относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на
Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), Закона за дейността на колективните
инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част
втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за
застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър
БУЛСТАТ - две години.
Разглеждайки разпоредбата на чл.34, ал.1 , пр.1 от ЗАНН, съгласно която не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако са изтекли една, респективно две години от извършване на
нарушението, по-дългият срок се прилага само в случаите, когато извършителят е
неизвестен, а когато извършителят е известен, органите, осъществяващи функции по
установяване на административни нарушения следва да отчитат само по-краткия
тримесечен срок.
Видно от материалите по делото, а и от самото съдържание на АУАН нарушението и
нарушителят са открити от контролните органи на 19.05.21г. при извършена
последваща проверка. Съставянето на АУАН е осъществено в рамките на тримесечния
срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а именно на 19.07.2021 г. В тази насока съдът намира
аргументите, основаващи се на хипотетичната възможност на контролния орган да
извърши по-рано проверката и установи нарушението и нарушителя за изцяло
неоснователни. Наличието на извършено нарушение в настоящата хипотеза е било
констатирано, установено, при последваща проверка, извършена от контролните
органи на 19.05.2021 г., поради което не би могло да се приеме, че нарушителят е бил
открит, преди да е било установено извършването на самото нарушение, нито пък да се
презюмира, че такова ще бъде извършено от субектът, на която е било дадено
предписанието. Именно и затова тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от
6
ЗАНН е започнал да тече от момента, когато органът, контролиращ изпълнението на
дадените задължителни предписания, е констатирал, че същите не са изпълнени, което
в случая е направено на 19.05.2021 г. Актът е съставен и в рамките на едногодишния
срок от извършване на нарушението, поради което не са налице основания да се
приеме, че актът е съставен в нарушение на чл. 34 от ЗАНН. По идентичен начин стои
и въпросът с издаването на НП. Същото е издадено в 6- месечен срок от съставяне на
АУАН, като обстоятелството, че е изпратено за връчване по-късно на адресата е
ирелевантно в случая. За това и съдът не споделя възраженията на въззивника в този
аспект за допуснати арушения на разпоредбата на чл34 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на упълномощено от нарушителя лице и
свидетели. Действително АУАН е съставен в присъствието на свидетели, чието ЕГН
не е посочено в акта, но това нарушение не е съществено, тъй като не рефлектира
пряко на правото на защита на наказания субект. Той е съставен в присъствието на
представител на нарушителя, предявен и връчен, като срещу него нарушителят се е
защитил чрез своя представител.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4
от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В случая възражения
по съставения АУАН са депозирани, като АНО не е взел становище по същите. Следва
да бъде посочено, обаче, че с факта на издаване на НП АНО е манифестирал волята си,
че възраженията са неоснователни. Нещо повече, задължителните реквизити на НП са
изчерпателно изброени в чл.57, ал.1 от ЗАНН, в десет точки и излагане на мотиви за
издаване на НП не са сред тях.
В хода на административнонаказателното производство, настоящата инстанция не
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
7
препятстващи адекватно упражняване на правото на защита от страна на общината,
спрямо която е наложена имуществената санкция. Съставеният АУАН и издаденото
НП притежават изискуемите реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Описанието на нарушението /макар и не до там обстойно/, обстоятелствата, при които
е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени са посочени
пълно и ясно. Отдавна в теорията и съдебната практика е утвърдено разбирането, че
наказаният субект се защитава срещу фактите описани в АУАН и НП. А фактите в
АУАН и НП ясно посочват каква е волята на АНО и за какво нарушение е
санкциониран въззивникът.
Съдът намира, че мястото на извършване на нарушението е недвусмислено ясно
както от АУАН, така и от НП. Вменено е нарушение чрез бездействие- неизпълнение
на предписание за почистване от растителност на въздушния откос на язовир
„Господиново“, при ясно указване в КП, че това е следвало да бъде сторено в срок до
30.11.2020 г., за което да бъде уведомен председателя на ДА „МТН“ чрез РО „НЯСС“
–Североизточна България, със седалище се в гр.Варна. Правилно е била определена и
датата на нарушението, тъй като до 01.12.2020г. предписанието не е било изпълнено,
то нарушението е довършено/извършено именно на следващата дата 01.12.2020г.
Съдът намира, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин. В
подкрепа на този извод са както показания на разпитаната по делото свидетелка И.,
така и останалите събрани по АНП писмени доказателства, приобщените в хода на
съдебното следствие.
По делото, от обективна страна, по категоричен начин се установява, че язовир
„Господиново“ е публична държавна собственост съгласно Акт за публична държавна
собственост /АПДС/ №9896/12.02.2020г. и като такъв е предоставен за управление на
ДПУСЯ. На следващо място по категоричен начин се установява и фактът на даденото
предписание с раздел V.2, т. 2 от КП № 05-01-25/23.09.2020 г., както и неговото
съдържание: „Да се почисти от растителност въздушен откос, срок: 30.11.2020 г.“. Така
даденото предписание от правна страна се квалифицира като такова по чл.190а, ал.1,
т.3 от ЗВ. Това е така, защото предписанието е дадено от длъжностни лица,
оправомощени от председателя на ДАМТН, доказателство за което представлява
заповедта – приложена по преписката, съобразено е с правомощията им по ЗВ,
предписанието е адресирано до управляващия собствеността на процесния язовир, а по
съществото си засяга осъществяването на безопасната техническа експлоатация на
контролирания обект. Следователно процесното предписание се ползва със
задължителния характер, който му придава чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите спрямо
собственика на язовирната стена и съоръженията към нея. Цитираната разпоредба ясно
посочва адресата на правилото за поведение, който е собственикът. В случая
собствеността принадлежи на държавата, като по силата на АПДС и ЗВ управлението
8
на собствеността е възложено на ДПУСЯ, поради което и същото упражнява правата и
задълженията на собственик на язовира.
Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири" е създадено по
силата на чл.139а от ЗВ и е юридическо лице със статут на държавно предприятие по
смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Основен предмет на дейност на ДПУСЯ е
комплексно управление на язовири - публична и частна държавна собственост /чл.139а,
ал.3 от ЗВ/. Язовирите, чиято собственост общините са прехвърлили
безвъзмездно на държавата, се управляват
от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири" /чл.139а, ал.6 от
ЗВ/. Съгласно чл. 139д (Нов - ДВ, бр. 55 от 2018 г.; доп., бр. 61 от 2019 г., в сила от
02.08.2019 г.) при осъществяването на своята дейност ДПУСЯ има
правата и задълженията на собственик на язовирните стени и съоръженията към
тях на язовирите предоставени му за управление. Ето защо и съдът намира, че ДПУСЯ
е адресат на предписанието и като такъв, то има задължителен характер за него.
По делото е доказано от обективна страна, че така даденото предписание е било
доведено до знанието на жалбоподателя, което не се оспорва и от него. Съдът намира,
че по делото категорично се доказа, че процесното предписание – такова по чл. 190а,
ал. 1, т. 3 от ЗВ, не е било изпълнено в определения срок до 30.11.2020 г. От страна на
възз. не са ангажирани доказателства, че същият е изпълнил предписанието за
почистване на въздушен откос от растителност до 30.11.20г.. Липсва документ или др.
акт, по силата на който, ДПУСЯ да е уведомил за изпълнение на предписанието РО на
НЯСС , каквото задължение му е било вменено по силата на КП. От показанията на
св.И. и от КП № 05-01-30/20.05.2021 г.се изяснява, че и към 19.05.2021г., към която
дата е бил изтекъл срокът за изпълнение на предписанието, при извършен оглед на
язовира било констатирано, че въздушният откос е обрасъл с растителност /дървета и
храсти/, които нямало как да се появят от месец ноември до датата на последващата
проверка. Нещо повече, при последващата проверка обективирана в КП № 05-01-
30/20.05.2021 г. е отразено, че въздушният откос е обрасъл с гъста храстовидна и
дървесна растителност, което не позволявало извършване на оглед и установяване на
техническото състояние н откоса. В КП съставен относно извършената проверка на
09.09.20г. е отразено наличие на обраслост на въздушния откос с храстовидна и
дървесна растителност, но тази обраслост е позволила оглед на откоса, тъй като в КП е
отразено, че същият е без свличания и нарушения. При последващата проверка,
извършена от св.И. растителността е била в такъв вид, че не е позволявала оглед на
откоса и проверка на техническото му състояние. Ето защо и е безспорно видно, че
ДПУСЯ не е изпълнило предписанието на компетентните органи, поради което е и
станало невъзможно установяване на състоянието на въздушния откос. При тези
факти, съдът прави извод, че предписанието не е било изпълнено в срок, тъй като не е
бил почистен въздушния откос в срок до 30.11.20г.. Именно такава действие е било
9
указано на жалбоподателя, че следва да бъде извършено чрез процесното предписание.
Фактът на неизпълнение в срок на предписанието не се и оспорва от жалбоподателя.
Деянието няма да представлява административно нарушение единствено ако
предписанието е изпълнено изцяло и в срок, което по делото се доказа, че не е сторено
от жалбоподателя ДПУСЯ.
По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че жалбоподателят
ДПУСЯ, който има правата и задълженията на собственик на проверявания обект –
язовир „Господиново“, не е изпълнил предписанието по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ,
дадено с раздел V.2, т. 2от КП № 05-01-25/23.09.2020 г. Съгласно разпоредбата на
чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, председателят на ДАМТН или оправомощените от него
длъжностни лица по чл.190, ал.4 от ЗВ имат право да дават задължителни предписания
на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно
правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за
изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на
контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното
изпълнение. Неизпълнението на дадено задължително предписание от адресата
му съставлява административно нарушение по чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, съгласно който
се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко
наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по
чл.138а, ал.3, т.2 и чл.190а, ал.1, т.3 – от 1000 до 20 000 лв.
За възз. държавно предприятие е регламентирана отговорност, в отклонение от
принципа, установен в чл. 24 от ЗАНН, която е обективна и безвиновна и за да бъде
ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на
задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност. От съвместния
анализ на разпоредбите на чл. 190а, ал. 2 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ се установява по
несъмнен начин, че законодателят е предвидил задължението по чл. 190а, ал. 2 ЗВ в
тежест именно на собственика на язовирната стена и съоръженията към нея. По тези
съображения съдът намира, че правилно с наказателното постановление е ангажирана
отговорността на ДПУСЯ в качеството му на осъществяващ
правата и задълженията на собственик на проверявания обект, а наведените с жалбата
възражения счита за неоснователни.
При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че АНО
правилно е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен случай на
административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се
установи, че то представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед
липсата или незначителността на вредни последици или на други смекчаващи
10
обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната
действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по
делото, както и по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на
обществена опасност. Следователно преценката дали едно административно
нарушение представлява маловажен случай не е субективна и абстрактна, а винаги
трябва да почива на конкретни факти, т.е. винаги трябва да бъде установено с какво
конкретното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. В тази връзка следва да се посочи,
че липсата на настъпили вредни последици в резултат от деянието не е обстоятелство,
обосноваващо такъв по-нисък интензитет на обществената опасност. Това е така,
защото нарушението, за извършването на което е наказан жалбоподателят, е формално.
Законодателят е предвидил административнонаказателната отговорност в тези случаи
да се реализира след самия факт на извършване на деянието, без необходимост от
настъпване на някакъв допълнителен резултат. По тези съображения съдът намира, че
обстоятелството, че не са настъпили вредни поледици, не води до маловажност на
процесния случай, тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид
разкриват същата степен на обществена опасност. Нещо повече, съдът напълно
споделя становището на процесуалния представител на ДАМТН, че преките и
непосредствени последици от техническото състояние на язовирните стени и
съоръженията към тях, са свързани с човешкия живот и здраве, околната среда,
културното наследство и стопанската дейност. Наказаният субект е бил създаден по
волята на законодателя именно да изпълнява правата и задълженията на собственик на
язовирите представляващи публична държавна собственост, от името и за сметка на
държавата. Именно негово задължение, с оглед обществения интерес, е да поддържа
състоянието на язовирите, в частност на конкретния „Господиново“, така щото да се
избегне всякаква възможност за небезопасна техническа експлоатация на същия. По
тези съображения настоящият съдебен състав намира, че процесното нарушение не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от същия вид и за това не представлява маловажен случай.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно
разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ е предвидена имуществена санкция в размер
от 1 000 до 20 000 лева. При определяне на размера на имуществената санкция съдът
следва да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване
и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние
на нарушителя по аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай
административнонаказващият орган е отмерил имуществена санкция в размер на 1 000
лева, който е и минималният предвиден в закона. Съдът намира, че този размер
съответства на конкретната степен на обществена опасност на деянието и ще съдейства
за постигането на предупредителен ефект спрямо нарушителя.
11
Поради всичко гореизложена, съдът намира, че НП като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед направеното искане за присъждане на разноски по делото, съдът
установи от правна страна следното:
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал становище по делото и с оглед крайния изход на
спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63д, ал.4 вр. чл.
143, ал. 4 от АПК да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор /ДАМТН/, към която се числи наказващи орган, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение
за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. ,
съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като
липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от
липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на
обвинителната теза на АНО, изразила се в депозиране на писмено становище по
делото. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер — 80лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 и чл.63д, ал.4, вр.
ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-16/14.01.2022г. на
председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с
12
което на основание чл. 83 от ЗАНН вр. чл. 201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за
водите /ЗВ/ на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“
/ДПУСЯ/, ЕИК ********* е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 1000 / хиляда/ лева за нарушение на чл.190а, ал.2 вр. чл. 190а,
ал.1, т.3 от Закона за водите /ЗВ/.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“
/ДПУСЯ/, ЕИК ********* да заплати на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор /ДАМТН/ сумата от 80,00 /осемдесет/ лева , представляваща
юрисконсултско възнаграждение по настоящото АНД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13