РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. С., 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500297 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с
чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие.
С решение № 55/18.03.2024 г., постановено по гр.д. № 60/2024 г.
по описа на РС-Елин Пелин на Р. П. И., ЕГН ********** са наложени
следните мерки за защита срещу домашно насилие по молба на В. В.
Г., ЕГН ********** - лично и в качеството си на законен представител
на малолетния А. Р. И., ЕГН **********, а именно:
1. ЗАДЪЛЖАВА Р. П. И., ЕГН ********** от гр.С., С. п., к-с “Р. п.
С.”, къща № . да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на В. В. Г., ЕГН ********** от с.А., О.Г. М., С. о.,
ул. „..“, № .
2. ЗАБРАНЯВА на Р. П. И., ЕГН ********** от гр.С., С. п., к-с “Р. п.
С.”, къща № . да приближава на разстояние не по-малко от 50
/петдесет/ метра жилището, което молителката В. В. Г., ЕГН
********** обитава, находящо се в с.А., О. Г. М., С. о., ул. „..“, №
. за срок от 6 /шест/ месеца.
3. ЗАБРАНЯВА на Р. П. И., ЕГН ********** от гр.С., С. п., к-с “Р. п.
1
С.”, къща № . да приближава на разстояние, не по-малко от 50.00
/петдесет/ метра местата за социални контакти и отдих, които
посещава молителката В. В. Г., ЕГН ********** за срок от 6
/шест/ месеца.
ПРИСПАДА на основание чл.5, ал.2 от ЗЗДН от срока на
наложените мерки от шест месеца, срока, който е наложен с
издадената заповед за незабавна защита № 1 от 18.01.2024 г. за
периода от 18.01.2024 г. до 18.03.2024 г.
Отхвърлена като неоснователна е молбата на В. В. Г., ЕГН
********** в качеството й на майка и законен представител на А. Р.
И., ЕГН ********** срещу Р. П. И., ЕГН ********** за налагане на
мерки за защита от домашно насилие по реда на ЗЗДН. На основание
чл.11, ал.2 от ЗЗДН Р. П. И., е осъден да заплати по сметка на Районен
съд Елин Пелин държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/
лева, а на В. В. Г., ЕГН ********** сторените по делото разноски в
размер на 800.00 /осемстотин/ лева.
С решение № 74/01.04.2024 г., постановено по делото е
оставено без уважение искането на Р. П. И., заявено чрез
пълномощника му адв.Л. – САК, за изменение на решение №
55/18.03.2024 г. постановено по гр.д. № 60/2024 г. по описа на РС
Елин Пелин в частта за разноските, като неоснователно.
Срещу решение № 55 от 18.03.2024 г., постановено по гр. д. №
60/2024 г. по описа на РС – Елин Пелин е подадена въззивна жалба от
молителката в първоинстанционното производство В. В. Г. лично и
като законен представител на сина си А. Р. И., чрез адв. В. Х. в частта,
с която е отхвърлена молбата за налагане на мерки за защита от
домашно насилие.
В жалбата се излага, че за периода от 02.02.2024 г. до
17.02.2024 г. майката В. Г. и синът й А. И. са били лишени от личен
контакт между тях, тъй като бащата Р. И. е ответ сина им от детската
градина, не е позволил на майката и детето да разговарят помежду си
и да се срещат. Излага, че няма споразумение за упражняване на
родителските права, но същите са били упражнявани от майката, като
е давана възможност на бащата да има лични контакти с детето.
Самият факт, че детето е ограничено, не е имало възможност да види
2
майка си или да се свърже с нея, когато пожелае представлявало
ограничаване на личния му живот и права, които не може да
преодолее, поради ниската си възраст. Изложено е, че детето е
възприело преследването с кола, шофирането из улиците на С., за да
не може да говори с майка си, което се е отразило на психиката му.
Посочва се, че бащата въвлича детето в конфликта с майката,
настройва го срещу нея, което напряга неговата психика и
представлява домашно насилие. По същество моли молбата й в
качеството на майка и законен представител на А. И. срещу бащата Р.
И. за налагане на мерки за защита от домашно насилие да бъде
уважена.
В срока за депозиране на възражения по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е
депозиран писмен отговор от ответника по въззивна жалба Р. П. И.,
чрез адв. М. Л., с който изразява становище за недопустимост, а по
същество неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че Р. И. е
взел детето от детската градина със знанието и съгласието на
молителката. Правилно съдът е приел, че по време на престоя при
баща си, за детето са полагани необходимите грижи и детето се е
чувствало добре. Посочва, че са неверни твърденията във въззивната
жалба, че след престоя при баща си настъпила негативна промяна в
поведението на детето.
В срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН е депозирана въззивна жалба от
Р. П. И., чрез адв. М. Л. срещу решение № 55 от 18.03.2024 г.,
постановено по гр. д. № 60/2024 г. по описа на РС – Елин Пелин в
частта, с която е прието, че е извършил домашно насилие спрямо В. Г.
и са наложени конкретни мерки за защита. В жалбата са изложени
подробни съображения, че решението е неправилно, постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила. Подробно се
излага, че молителката е била уведомена и с нейно съгласие Р. И. е
взел детето от детска градина на 02.01.2024 г. След тази дата В. не
била изявила желание да се срещне с А. в присъствието на бащата, а
единствено настоявала детето да бъде върнато при нея. Посочва се, че
в периода 02-17.01.2024 г. детето не е посещавало детска градина
поради медицински причини, за което има издадени медицински
документи. Не било посочено от първоинстанционния съд, че детето е
заведено от бащата Р. И. при В. Г. напълно доброволно и то преди
3
същия да научи, че спрямо него е издадена заповед за незабавна
защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН. Прави оплакване, че РС-Елин Пелин
не е изложил мотиви в частта, с която спрямо Р. И. е наложена мярка
по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН и при определяне продължителността на
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН. По същество прави искане да
бъде отменено като неправилно решението в обжалваната част, ведно
с издадената Заповед № 1/18.03.2024 г. за защита от домашно насилие
като бъде отхвърлена молбата на В. Г.. Претендира разноски за двете
съдебни инстанции, но в проведеното публично заседание на
29.05.2024 г., адв. Л. направи изявление, че претендира разноски само
за първа инстанция.
В срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН е депозирана въззивна жалба от
Р. П. И., чрез адв. М. Л. срещу решение №74/01.04.2024 г. /с характер
на определение/, с което е оставено без уважение искането на Р. П. И.
за изменение на решение № 55/18.03.2024 г. в частта за разноските,
като неоснователно. Изложено е, че поради отхвърляне на молбата за
защита по отношение на единия от двамата молители /уважена само
наполовина претенция/, присъждането на адвокатско възнаграждение
в пълен размер е несправедливо и неправилно. По същество моли да
бъде отхвърлена претенцията за разноски за разликата над 400,00 лева
до пълния предявен размер от 800.00 лева.
Депозиран е отговор на въззивната жалба срещу решение
№74/01.04.2024 г. от молителката В. Г., чрез адв. В. Х.. Посочва се, че
платеният адвокатски хонорар в размер на 800 лева е единствено по
молбата подадена от В. Г., поради което се дължи в пълен размер,
предвид уважаване на молбата за защита.
В откритото съдебно заседание страните се явяват лично и с
процесуалните си представители – адв. В. Х. и адв. М. Л., поддържат
въззивните си жалби и оспорват жалбите на насрещната страна.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид
подадените въззивни жалби, съдържащите се в тях оплаквания,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки
се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани с правен
4
интерес от обжалването страни, срещу подлежащ на оспорване
съдебен акт, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани
по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на
В. В. Г., ЕГН ********** - лично и в качеството си на законен
представител на малолетния А. Р. И., ЕГН **********, двамата със
съдебен адрес: гр.С., бул. „А. С.“ № ...-..., офис . чрез адв.Х. - САК за
издаване на заповед за защита от домашно насилие, осъществено
върху тях от страна на ответника Р. П. И., ЕГН ********** от гр.С., С.
п., к-с “Р. п. С.”, къща № . и за налагане на мерки за защита по чл.5,
ал.1 от ЗЗДН.
Първоинстанционният съд е уважил молбата на В. В. Г. в лично
качество и е отхвърлил молбата в качеството й на майка и законен
представител на детето А. Р. И..
Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси
всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен
спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона.
Според чл. 3, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН защита може да търси пострадал от
домашно насилие от лице, от което има дете, както и от възходящ. Не
е спорно, че А. Р. И. е дете на страните, родено на 04.09.2017 г.
Молбата за защита е подадена в рамките на срока по чл. 10, ал. 1
от ЗЗДН, считан от момента на осъществяване на твърдяния акт на
домашно насилие, поради което е процесуално допустима.
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да
потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за
въздействие спрямо нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал.
1, т. 1-8 от ЗЗДН. В тази връзка, за да се предостави защита на
определено лице трябва да се изследва въпросът дали по отношение
на него е осъществен акт домашно насилие по смисъла на чл. 2 от
ЗЗДН. Следователно, в случая трябва да се прецени има ли основание
да се приеме, че спрямо молителите са били извършени конкретни
действия от страна на ответника, които биха могли да се
квалифицират като домашно насилие, както и момента на тяхното
извършване.
Според чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
5
физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна
връзка.
Към молбата за защита В. В. Г. лично и като майка и законен
представител на А. Р. И. е депозирала декларация по чл. 9 ал. 3 от
ЗЗДН, в която е посочила, че спрямо нея и детето е бил извършен акт
на домашно насилие от Р. П. И.. Изложено е, че на 21.11.2023 г. детето
А. Р. И. имал празник в детската градина в с. Г. М., на който празник
поканила и бащата. Още на паркинга Р. я издърпал от колата и
започнал да я гони с роза в ръка, въпреки, че отказвала да я получи.
Неадекватното и натрапчиво поведение продължило и на самия
празник като Р. изблъскал детето и започнал демонстративно да
танцува с В.. След края на празника, когато пристигнали пред къщата
продължил да настоява В. да се върне при него и да вземе розата. В
опит да подари розата я бутал и блъскал пред погледа на детето, което
се разстроило. Бащата се обърнал към детето с думите „ето виж мама
ме гони“. В този момент А. се разплакал и се наложило да бъде
успокояван.
На 01.01.2024 г. Р. изпратил съобщение до В., че иска да вземе
детето на 02.01.2024 година в 9,30 часа. Молителката му отговорила,
че детето е на детска градина. На следващия ден - 02.01.2024 г., Р. се
обадил и казал, че идва да вземе детето, но В. му обяснила, че детето е
на детска градина. Без да бъде предупредена молителката и без да
знае, Р. отишъл в детската градина в 12.00 часа, взел детето и от този
момент молителката не знаела къде е отведено то. Вечерта бащата
отговорил, че няма да върне детето и ще ходят на ски. Молителката
тръгнала да търси детето си и към 20,15 часа на 02.01.2024 г. видяла
колата на Р., а детето било на задната седалка без столче. Последвало
преследване на колата му около час, след което Р. успял да влезе с
автомобила си в Резиденшъл парк. На 14.01.2024 г. за първи път от
тогава молителката осъществила видео-връзка с детето за 1 минута, но
разговорът бил насилствено прекъснат от Р.. Посочва се, че
молителката и детето са подложени на системен психически,
6
физически и финансов тормоз като бащата не разбирал нуждите и
желанието на детето си.
Няма спор, че В. В. Г. и Р. П. И. са родители на А. Р. И., роден
на 04.09.2017 г., видно от удостоверение за раждане, издадено въз
основа на акт за раждане № ...../............. г. на Столична Община.
От приетите справки за съдимост е видно, че страните не са
осъждани.
От изготвения социален доклад от Д. „С. п.” Е. П. се установява,
че за детето А. Р. И. от раждането му до раздялата на родителите
грижи са полагали двамата родители, като след раздялата на
родителите през месец декември 2022 г., основни грижи се полагат от
майката. Майката и детето живеят в с. А., в жилище с отлична битова
хигиена. Майката отглежда детето си с помощта на своята баба, като
детето посещава детска градина в с. Г. М., контактува с връстниците
си и участва в индивидуалните и групови занимания. Според
социалния доклад се наблюдава силна емоционална връзка между
майката и малолетния А.. Доклада сочи, че майката осигурява сигурна
и спокойна семейна среда, проявява отговорно родителство,
притежава необходимите умения да направлява и дава положителен
пример на детето си.
По повод депозирана жалба от В. Г. до Директора на ДСП-С. с
твърдения, че бащата отказва връщане на детето е изготвен доклад от
социален работник, с мнение за прекратяване на работа по сигнала,
тъй като не е осъществен контакт с бащата. Изготвен е и втори доклад
за постъпил сигнал от В. Г. на 18.01.2024 г. с твърдения, че детето е
взето от бащата без знание и съгласие на майката и не е имала
възможност за контакт с него. Според този доклад не е констатиран
риск за детето А. И.. В доклада е отбелязано, че след проведен
разговор с г-жа Е. К., Директор на ДГ „В., Н. и Л.“, с. Г. М. е
разказала, че бащата е взел сина си от детската градина със съгласието
на майката на 02.01.2024 г. Директорката се е обадила на майката и тя
се е съгласила да предостави детето на неговия баща. Според
директорката, родителите са имали нормална комуникация, разбирали
са се добре и бащата често и вземал детето.
Видно от доклад от ДСП – М., на 23.01.2024 г. е проведена
7
среща с Р. П. И.. По информация на бащата, с майката са имали
комуникация да вземе детето от детска градина на 02.01.2024 г. Като
взел детето от детската градина бащата се отбил в дома на майката в с.
А., за да вземе лични вещи и лекарства на детето. Бащата забелязал, че
детето има здравословен проблем – присвива очите си и примигва
учестено, поради което предприел действия за преглед на детето,
която била причината да го задържи за няколко дни. В периода на
пребиваване в дома на бащата, детето е имало комуникация с майката
чрез видео-връзка. На 22.01.2024 г. бащата е върнал детето в дома на
майката. Заключението на социалния работник е, че се касае за
родителски конфликт, като не се потвърдили фактите и
обстоятелствата, посочени в жалбата, подадена от В. Г..
От приложената кореспонденция между страните, посоченото в
социалния доклад от ДСП-М. се потвърждава по несъмнен начин, че
на 02.01.2024 г. майката В. Г. е разрешила детето А. да бъде взето от
своя баща. Установява се от кореспонденцията между страните, че
бащата е взел и лекарствата на детето, като майката е написала по
какъв начин следва да бъдат давани на детето.
По делото са разпитани свидетелите Д. Л. Н., И.Г. К. и В. С. Г. Б.
по искане на молителката.
По искане на ответника Р. П. И. по делото са разпитани
свидетелите К. А. Ч. -И. и П.Р. И..
От писма от „ЦПЗ-С.“ ЕООД и „Ц. з. п. з.. Н.Ш.“ се установява,
че В. В. Г. и Р. П. И. не са лекувани в лечебните заведения и не се
водят на диспансерно наблюдение.
Депозирането на декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН от
молителката е извършено под страх от наказателна отговорност и
поради това същата е допустимо доказателство, с оглед разпоредбата
на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, още повече, че е предвидено издаване на
заповед за защита само на основание на приложената по делото
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, стига в нея да се съдържа
конкретно и ясно описание на твърдения акт на насилие. При липса на
други убедителни преки доказателства за твърдения акт на насилие с
писмена молба от молителя, съдът е обвързан от доказателствената
сила на подадената декларация по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като
8
може да издаде заповед за защита основан само на обстоятелствата
посочени в нея. В този случай в доказателствена тежест на ответника
по искането е при направено оспорване на обстоятелствата, изложени
в декларацията, както и на самия акт на домашно насилие, да проведе
успешно насрещно доказване, като опровергае обстоятелствата,
изложени в декларацията, както и на самия акт на домашно насилие и
разколебае нейната доказателствена сила.
Въззивният съд споделя изцяло и препраща към мотивите на
районния съд в обжалваното решение, на основание чл. 272 от ГПК,
относно констатацията за липса на извършен акт на домашно насилие
по отношение на детето А. Р. И..
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не
се установяват твърденията, че детето е било ограничено по някакъв
начин, че е възприело преследването с кола, шофирането из улиците
на С., за да не може да говори с майка си, което се е отразило на
психиката му. В тази връзка съдът кредитира показанията на
свидетеля П. Р.И., според които А. не пребивава принудително в
Резиденшъл парк, а тъкмо обратното-чувства се добре и всички много
го обичат. Свидетелката К. Ч. – И. не видяла нещо обезпокоително в
поведението на А., когато е бил с баща си. Съдът кредитира
свидетелските им показания, които са последователни и логични,
отразяващи лични техни впечатления. От приетите доклади от ДСП-
М. също не се установява, че бащата по някакъв начин е упражнил
домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, спрямо сина си А. И..
Не е спорно, че страните не са уредили взаимоотношенията си
относно упражняване на родителските права по отношение на детето
А. и в процесния период всеки от родителите е имал право да
осъществява родителските права, доколкото упражняването им не е
било регламентирано.
Видно от определение № 310/19.04.2024 г., постановено по гр.д.
№ 395/2024 г. по опис на РС-Елин Пелин /постановено след
образуване на производството по ЗЗДН/ са определени привременни
мерки до влизане в сила на окончателния съдебен акт по делото. До
този момент майката и бащата са имали равни права да осъществяват
непосредствените грижи за детето, да изпълняват родителския си дълг
9
и да имат лични контакти с него.
Настоящият състав не споделя изводите на РС-Елин Пелин, че е
налице акт на психическо и емоционално насилие спрямо молителката
В. В. Г. от страна на ответника поради принудителното ограничаване
на личния й живот и личните й права от страна на Р. П. И., свързани с
правото й като майка да знае във всеки един момент какво се случва с
детето й и да има възможност на личен контакт с него, когато то не е
при нея, като актът е упражнен в периода от 02.01.2024 г. до
17.01.2024 г.
За да бъде квалифициран един акт като акт на домашно насилие
по чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН той трябва да е съзнателен и да е извършен с
цел принудително да ограничи личния живот, личната свобода и
личните права на пострадалото лице. Мерките по реда на ЗЗДН имат
административен характер, поради което не следва да се превръщат в
репресивен механизъм, водещ до злоупотреба с дадени от закона
права. Предвидените в ЗЗДН ограничения биха били оправдани само
при наличие на категорични данни за сериозна опасност от действия,
с които се застрашава или уврежда психическия, физическия и
емоционален интегритет на пострадалия, каквито данни в настоящия
случай не се установяват.
На първо място няма данни по делото, че детето не е желаело на
02.01.2024 г. да тръгне с баща си, поради някаква причина. Следва да
се има предвид, че двамата родители са равнопоставени, като всеки
един от тях има собствена роля и значение за формиране и
подпомагане развитието на детето.
Видно от приложен амбулаторен лист № 240033051D90 от
08.01.2024 г., детето А. Р. И. е било прегледано от д-р Д. Д. – П. по
повод тиково разстройство, неуточнено и е предписано лечение. На
09.01.2024 г. са му били направени кръвни изследвания, а на
22.01.2024 г. ЕЕГ и мозъчна картография. Представени са и
медицински бележки за отсъствията му от детска градина.
От тези доказателства категорично се установява, че детето е
било обгрижвано от своя баща през процесния период и не е имало
какъвто и да било риск за него, нито повод за притеснения от страна
на майката.
10
Детето е взето от своя баща на 02.01.2024 г. със знанието и
съгласието на В. Г., а упражняването на родителски права и
изпълнение на родителските задължения не може да се определи като
акт на домашно насилие. Субективните преживявани, които е
изпитвала майката не могат да обосноват отговорност на бащата по
ЗЗДН. От показанията на свидетелката Д. Н. действително се
установява, че за периода от 05.01.2024 г. до 12.01.2024 г., В. не се е
чула с детето си и е била разстроена и разбъркана емоционално. Съдът
не споделя извода на РС-Елин Пелин, че извадките от комуникацията
между страните в процесния период по Месинджър и ел. поща не
опровергават извода, че спрямо молителката е извършено домашно
насилие.
Емоционалното насилие представлява словесна, емоционална
или психологическа травма – напр. редовни заплахи, заплаха с
физическо или сексуално насилие, заплахи за отнемане на дете,
омаловажаване, преследване, забрана за срещи с приятели/роднини и
т.н.
В случая притесненията и емоционалната нестабилност на
молителката са породени от желанието й детето да не бъде при своя
баща, което се потвърждава от приложената кореспонденция и
написаното от нея – „Забранявам ти да взимаш детето без мое
позволение, да не взема накрая и ограничителна заповед да изкарам“,
„Дебилен боклук си“, „Ти си напълно дъно бе човек“, „Цървул си си“,
„…изчезни от живота на моето дете“ и др. Използваните изразни
средства са категорично неприемливи, излизат извън рамките на
нормалното общуване и по своята същност могат да бъдат
квалифицирани като заплахи. Настоящият състав достига до извод, че
молителката В. Г. действително е преживяла описаните в молбата за
защита субективни реакции /притеснение, стрес и др./, но те не са
породени от поведението на ответника Р. И., което да представлява
домашно насилие, а са израз на загриженост за детето и желание за
упражняване на родителски контрол от нейна страна.
Всички събрани по делото доказателства представляват индиция
за влошените междуличностни отношения между родителите на А., но
не установяват актове на упражнено домашно насилие от страна на
11
бащата по отношение на майката и детето.
В обобщение молбата за защита е недоказана и следва да бъде
оставена без уважение.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези
на районния съд в обжалваното решение, то следва да бъде отменено в
частта, в която е уважена молбата на В. Г. за налагане на мерки за
защита спрямо Р. П. И. и вместо него следва да се постанови нов акт
по същество, с който молбата за защита от домашно насилие да бъде
отхвърлена. Първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в частта, в която е отхвърлена като неоснователна молбата
за защита на В. Г. в качеството й на майка и законен представител на
А. Р. И.. Решение № 74/01.04.2024 г. / с характер на определение/
също следва да бъде отменено, тъй като с оглед изхода на делото,
въззивният съд следва да преразпредели разноските между страните.
За първоинстанционното производство на ответника Р. П. И.
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1000.00 лева,
съгласно представен списък и договор за правна защита и съдействие
от 22.01.2024 г.
За въззивното производство разноски от Р. И. не са
претендирани.
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН молителката В. В. Г. следва
да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийски окръжен съд
държавна такса в общ размер от 37,50 лева.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 55/18.03.2024 г., постановено по гр.
дело № 60/2024 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин, в частта, в която
на Р. П. И. с ЕГН: ЕГН ********** от гр.С., С. п., к-с “Р. п. С.”, къща
№ . са наложени мерки по ЗЗДН и издадената въз основа на него
заповед за защита № 1/18.03.2024 г., в частта, в която Р. П. И. с ЕГН:
ЕГН ********** е осъден да заплати по сметка на РС-Елин Пелин
държавна такса в размер на 25,00 лева, в частта за разноските и
12
решение № 74/01.04.2024 г. /с характер на определение/ като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОХВЪРЛЯ молбата на В. В. Г., ЕГН ********** от с.А., О. Г.
М., С. о., ул. „..“, № ., за издаване на основание чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН,
вр. чл. 5 ЗЗНД и чл. 2 ЗЗДН, на заповед за защита срещу Р. П. И. с
ЕГН: ********** от гр.С., С. п., к-с “Р. п. С.”, къща № ..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 55/18.03.2024 г., постановено по
гр. дело № 60/2024 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин в частта, в
която е отхвърлена като неоснователна молбата на В. В. Г., ЕГН
********** в качеството й на майка и законен представител на А. Р.
И., ЕГН ********** срещу Р. П. И., ЕГН ********** за налагане на
мерки за защита от домашно насилие по реда на ЗЗДН.
ОСЪЖДА В. В. Г., ЕГН ********** от с.А., О. Г. М., С. о., ул.
„..“, № . да заплати на Р. П. И. с ЕГН: ЕГН ********** от гр.С., С. п.,
к-с “Р. п. С.”, къща № . сторените по делото разноски пред РС-Елин
Пелин в размер на 1000.00 лева.
ОСЪЖДА В. В. Г., ЕГН ********** от с.А., О. Г. М., С. о., ул.
„..“, № . да заплати по сметка на Софийски окръжен съд държавна
такса в размер на 37,50 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13