Р Е Ш
Е Н И Е
№ ........
гр. П., 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П., гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ
при участието на секретаря Наталия Д.а, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1356 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „АКПЗ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панайот Волов ” № 29, ет. 3, представлявано по закон от Т.Я.К., действащ чрез упълномощен юрисконсулт Д.В.А., против И.Л.Г., ЕГН **********,***, починал в хода на производството на 14.04.2020 г. и продължило производството с участието на неговите наследници по закон в качеството им на ответници - Г. Г.Г., ЕГН ********** - съпруга, Г.И.Г., ЕГН ********** – син и Л.И.Г., ЕГН ********** – син и тримата с адрес: ***, с което да признае за установено по отношение на ответната страна, че същата дължи на ищцовото дружество следните суми по Договор за потребителски кредит № 2850762/05.10.2016 г. - 659 лева главница; 109,05 лева договорна лихва за периода от 14 октомври 2016 г. - датата на първата вноска до 01 декември 2017 г. - датата на настъпване на падежа на договора.; 575,62 лева - такси и комисионни за допълнителни услуги; 19,36 лева мораторна лихва за периода от 02 декември 2017 г. - датата, следваща деня на настъпване на падежа на договора до датата на подаване на заявлението - 11 януари 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че ищцовото дружество е цесионер по Рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 01.07.2017 г., между „Провидент Файненшъл България“ ООД, с ново име „Файненшъл България“ ЕООД /цедент/ и „Изи Асет Мениджмънт“ АД /цесионер/, по силата на който процесното вземането е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
По силата на Договор за потребителски кредит № 2850762/05.10.2016 г., И.Л.Г. получил такъв в размер на 750 лева срещу задължението да го върне, съобразно условията на договора, ведно с договорна лихва и такси, платими на 60 седмични погасителни вноски, всяка от по 26,26 лева. Същият извършил плащания в размер на 231,50 лева.
Твърди се, че за ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за потребителски кредит, И.Г. дължи договорна лихва в размер на 109,05 лева за периода от 14.10.2016 г. - датата на първата вноска до 01 декември 2017 г. - датата на настъпване на падежа на договора, както и мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 19,36 лева, за периода от 02 декември 2017 г. - датата, следваща деня на настъпване на падежа на договора до датата на подаване на заявлението - 11 януари 2019 г., тъй като е трябвало да изплати целия заем на 01.12.2017 г. - последната падежна дата.
С подписване на договора, се твърди, че И.Г. се съгласил да му бъдат начислени такси и комисионни за допълнителни услуги. Същите съставлявали - Такса за оценка на кредитното досие, както и Такса за услуга „Кредит у дома“. Съгласно клаузите на процесния договор, таксата за оценка на досие била платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие същата да бъде включена в седмичните погасителни вноски, с цел улеснение на Кредитополучателя. Услугата „Кредит у дома“ била по избор на Клиента, като Кредиторът се задължил да предоставя на Клиента допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на кредитополучателя. За предоставяната услуга, И.Г. се задължил да заплати на кредитодателя такса. Сочи се, че подписвайки договора, ответникът удостоверил, че разбира и се съгласява, че услугата Кредит у дома е допълнителна и се предоставя единствено и само по негово желание срещу определена в договора за кредит такса. Също така, с подписа си бил удостоверил, че разбира, че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга Такса Кредит у дома и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя, а останалата част е свързана с разходите на кредитодателя направени за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя. Във връзка с горното претендира, таксите и комисионните за допълнителни услуги в размер на 575,62 лева.
По силата на цитирания Договор за цесия, придобивайки правата върху цедираните вземания и като кредитор на същите, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл. 410 от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение за дължимите вземания по ч.гр.д. № 231/2019 г. по описа на РС П.. Тъй като Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и по повод указанията на съда, ищецът депозирал в срок настоящия иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение. Исковата молба не съдържа данни И.Г. да е уведомен за извършената цесия на вземанията, като ищецът претендира Уведомлението за цесията да бъде връчено на ответната страна, заедно с преписа към исковата молба и доказателствата към нея.
Претендира за присъждане на направените разноски, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 350,00 лева.
В проведеното съдебно
заседание, при редовност на призоваването не се явява закон или процесуален
представител за ищцовото дружество.
В срока по чл.131 ГПК е постъпило възражение от Г.И.Г., в което се сочи, че иска е неоснователен и се твърди се, че е с мозъчен инфаркт /инсулт/ и е неподвижен на легло и има амнезия. Не помнил нищо за този кредит.
Постъпил е й отговор от назначения на починалия И.Г. служебен адвокат М.К.П.,***, в който оспорва исковете като неоснователни.
Прави възражение за нищожност на договора, тъй като същият противоречал на закона и на добрите нрави. Оспорва общия размер на фиксираната лихва и таксата за оценка на досие, която неизвестно защо се изчислявала в двоен размер /Общо Б + В/.
Оспорва и претендираната от ищеца сума за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение.
Счита за неравноправна и клаузата за услуга „КРЕДИТ У ДОМА” , чийто размер бил 90 % от кредита, а и по делото не се сочили доказателства, че реално същата е била предоставена на ответника, тъй като ако задълженията по договора не са били обявени за предсрочно изискуеми, за кредитора е съществувало задължение всяка седмица да организира посещения на негов служител на адреса на ответника.
Твърди, че договорът е недействителен, поради неспазване на специалните изисквания на ЗПК. Липсвало погасителен план, който да съдържа разбивка на всяка вноска, както и лихвата. Нямало информация за размера, броя и датите на вноските. Липсвали данни от кога настъпвала изискуемостта на вземането, както и изпадане на ответника в забава за плащането.
Сочи, че в процесния случай ответникът не е бил уведомен надлежно за извършената цесия. Оспорва претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение.
В хода на производството И.Л.Г. е починал на 14.04.2020 г.. Във връзка с това, трето лице-помагач е представило удостоверение за наследници на Г. и е поискал от съда да бъдат конституирани като ответници неговите наследници по закон. С определение № 260512/11.12.2002, съдът е конституирал като ответници Г. Г.Г., ЕГН ********** - съпруга, Г.И.Г., ЕГН ********** – син и Л.И.Г., ЕГН ********** – син и тримата с адрес: *** при продължаване на производството по делото в тяхно лице на основание чл.227 от ГПК.
В проведеното съдебно заседание за ответниците Г. и Г. Герови се явява адвокат М.П. ***, назначена от съда в качеството й на особен представител. Моли съда да отхвърли исковата претенция. Представя писмена защита.
Ответникът Л.Г., при редовност на призоваването не се явява в проведеното съдебно заседание.
С определение № 3765/31.12.2019 г. съдът е конституирал „АСВ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявана от изпълнителните директори Н.С. и М.Д. Р.В.Д. като трето лице- помагач на страната на ищеца „АКПЗ“ ЕООД.
В проведеното съдебно
заседание, при редовност на призоваването не се явява закон или процесуален
представител за третото лице-помагач. Депозирал е молба преди съдебното
заседание, в която излага доводи по съществото на спора. Моли съда да уважи
исковите претенции. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцовото дружество "АКПЗ" ЕООД е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 15.01.2019 г. срещу И.Л.Г. в качеството му на длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 231/2019 г. по описа на РС П.. Същото е било уважено и съдът е издал Заповед № 141 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 22.01.2019 г., с която е разпоредил длъжник да заплати на заявителя и кредитор следните суми: сумата от 659,00 лева – главница; договорна лихва в размер на 109,05 лева за периода от 14.10.2016 г. до 01.12.2017 г.; такси и комисионни за допълнителни услуги в размер на 575,62 лева; мораторна лихва в размер на 19,36 лева за периода от 02.12.2017 г. до 11.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер на 27,26 лева – държавна такса, и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 26 НЗПП.
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 2850762 от 05.10.2016 г., сключен между длъжника и „Провидент Файненшъл България“ ООД, както и Приложение №1 от 01.10.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г., по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕООД.
Срещу така издадената заповед ответникът е възразил в законния срок по чл.414, ал.2 ГПК, с мотива, че не дължи сумите, както и че фирмата “Провидент“ фалирала. В законния едномесечен срок, търговското дружество-ищец е предявило настоящия установителен иск ГПК. Поради това, искът е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 05.10.2016 г. между третото неучастващо по делото лице - "Провидент Файненшъл България" ООД като кредитор и И.Л.Г. като кредитополучател, е бил сключен Договор за потребителски кредит, по силата, на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 750 лева. В договора са посочени следните условия на отпуснатия кредит: такса за оценка на досие – 37,50 лев; общ размер на фиксирана лихва – 147,94 лева, представляваща 31,82% годишно, като сборът на таксата и лихвата се равнява на 185,44 лева, равняващи се на 48,1% годишния процент на разходите. В договора е включена допълнително такса за услуга "кредит у дома" в размер на 639,73 лева. Така общият размер на дължимата сума по договора е 1575,17 лева. Срокът на договора е уговорен в седмици като се дължат 60 броя седмични плащания. Размерът на седмичното плащане, с изключение на последното, е 26,26 лева. Размерът на последното плащане е 25,83 лева. Първото седмично плащане се дължи на 14.10.2016 г. Денят от седмицата, в който се дължат плащанията е сряда.
С доклада по делото съдът е приел за безспорно, че между И.Л.Г. и "Провидент Файненшъл България" ООД е сключен Договор за потребителски кредит № 2850762/05.10.2016 г., по силата на който на Г. е предоставен паричен заем в размер на 750 лева, като Г. е извършил плащания в размер на 231,50 лева. Горното се потвърждава и от представения по делото Договор за потребителски кредит. Представеният договор като частен диспозитивен документ не е оспорен от ответната и тъй като носи подписите на лицата, посочени в него като издатели, съгласно чл.180 ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в същия са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с подписването на процесния договор в правната сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения. Не се оспори и получаването на заемната сума. Има наведени твърдения, че не дължи същата, но липсват такива, че не я е получавал.
При тези данни, съдът приема, че страните са сключили договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК. Предвид това ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.
От представените писмени доказателства – Договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г. и Приложение № 1 към него от 01.10.2018 г. се установява, че "Изи Асет Мениджмънт" АД от своя страна е прехвърлило на „АКПЗ“ ООД, ЕИК ********* /понастоящем “АКПЗ“ ЕООД/ вземанията, които има спрямо кредитополучателя И.Г. по договора за потребителски кредит от 05.10.2016 г.. в общ размер на 1343,67 лева.
Дружеството-ищец е било упълномощено от "Изи Асет Мениджмънт" АД да уведоми всички длъжници по всички вземания, възникнали по силата на Договор за цесия от 30.01.2017 г., видно от приложените по делото пълномощно.
Представено е уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземанията, изпратено до И.Л.Г.. Няма доказателства дали същото е получено от адресата.
Крайният срок за изплащане на задълженията по процесния договор за кредит е настъпил на 01.12.2017 г. – датата на последната погасителна вноска. Кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем и ищецът не се позовава на предсрочна изискуемост на същия.
При тези данни се налага извода, че процесното вземане е прехвърлено, на търговското дружество – настоящ ищец по делото и че той е кредитор на ответника. За извършените прехвърляния на вземанията по договора за кредит ответната страна е била надлежно уведомен с връчването на препис от исковата молба, въз основа на която е образувано производството по настоящето дело, и приложенията към нея. В този смисъл, предмет на договора за цесия е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува, към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо (каквито по принцип са имуществените права, вкл. и паричните вземания). За да породи действие спрямо длъжника цесията следва да му бъде съобщена от цедента. В този смисъл с нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД законодателят императивно е задължил предишният кредитор да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Тази законова уредба произтича от факта, че длъжникът не участва в цесионния договор и съответно не е обвързан от него, поради което преди да бъде уведомен за извършеното прехвърляне, той може да изпълни на цедента напълно валидно и да се освободи от задължението, като сделките на длъжника с цедента могат да бъдат успешно противопоставени на цесионера.
С решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., се е произнесъл по реда на чл. 290 от ГПК, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, както е било извършено и от ищеца по настоящето дело. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл.235, ал.3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника (в този смисъл е и решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., на ВКС, ІІ т. о.).
Не на последно място по значение следва да бъде посочено, че в съдебната практика по чл.99 ал.3 и 4 ЗЗД безпротиворечиво е установено правилото, че уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Със сключването на такъв договор вземането преминава от цедента към цесионера. До съобщаването на длъжника тази последица от договора се отнася само до отношенията между страните по него – цедент и цесионер. Целта на задължението на цедента да уведоми длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение – да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е актуалният носител на вземането към момента на плащането. Следователно длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението (така определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.д. 867/2011г., ІV г.о.).
От всичко изложено дотук, в конкретния случай се налага извода за това, че цесията е валидно противопоставима на ответната страна и тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на дълга по кредита, който има правото да претендира търсените суми в качество на цесионер.
По възраженията за недействителност на процесния договор.
Съгласно императивните изисквания, въведени с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
В процесния договор за кредит е уговорен размер на седмично плащане с изключение на последното – 26,26 лева, размер на последното плащане – 25,83 лева, срок на договора – 60 седмици, падеж на първото седмично плащане 14.10.2016 г. и падеж на определен ден от седмицата - сряда на всяка следваща седмична погасителна вноска. От посоченото се налага изводът, че в договора се съдържа информация за съответните плащания и сроковете за това. Съгласно цитираната разпоредба на ЗПК, за да се приеме, че съответни уговорки в договора по своята същност представляват погасителен план, следва да са посочени размерът на съответните плащания и срока за това, както и да е направена разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи. В конкретния случай липсва разбиване по пера на задължението на кредитополучателя. Не става ясно каква част представлява съответно главница, лихви и допълнителни разходи по кредита. Липсва информация, която да показва всяка отделна вноска каква част от главницата, лихвите и допълнителните разходи погасява. Не става ясно как е формирана седмичната погасителна вноска в размер на 26,26 лева, съответно как е формирана и последната погасителна вноска в размер на 25,83 лева.
Задължение на кредитора е да направи разбивка не само на целия размер
на предоставения паричен кредит, но и на всяка отделна погасителна вноска. От
процесния договор за потребителски кредит е видно, че общият размер на
дължимата сума по него от 1575,17 лева е сбор от сумата от 750 лева – главница
по договора, сумата от 37,50 лева – такса за оценка на досие, сумата от 147,94
лева – общ размер на фиксираната лихва и сумата от 639,73 лева – такса за
услугата "кредит у дома". Не е посочено и не става ясно във всяка
една седмична вноска какъв е размерът на главницата, съответно на лихвите и
допълнителните разходи. Съгласно чл.25 от приложените към договора за
потребителски кредит "Договорни разпоредби, таксата "кредит у
дома" се заплаща на равни вноски през периода на кредита, а не се дължи и
съответно начислява еднократно. Освен това не става ясно как се определя и
какъв е дължимият размер на таксата "кредит у дома", съответно за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя и за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, както и
как се погасява тази такса с всяка седмична вноска. /В този смисъл Решение № 372 от 25.10.2019 г. на ОС - П. по в. гр. д. №
560/2019 г./
С оглед гореизложеното съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 ЗПК, тъй като няма погасителен план с изискуемото от закона съдържание. Предвид това договорът се явява недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
За пълнота на изложението, съдът счита за нужно да посочи, че клаузите за дължими от ответника такса за оценка на досие и такса за услугата "кредит у дома" са нищожни на основание чл.21, ал.1 и 2 ЗПК. Съгласно чл.25 от договорните разпоредби на процесния договор за потребителски кредит 30% от таксата "кредит у дома" е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга "кредит у дома" и предоставянето на кредита в брой по местоживеене на клиента. Следователно останалата част от таксата представлява печалба за кредитора. Така с тази клауза се заобикаля императивното правило на чл.19, ал.4 ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на годишна база (ГПР) по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет. Съгласно сключения между страните договор тези такси не са включени в ГПР и ако се добавят към тази величина, то ще се надхвърли лимита по чл.19, ал.4 ЗПК. Поради това договорката за заплащането им се явява нищожна – по арг. от чл.21, ал.1 ЗПК.
Отново за пълнота на изложението следва да се отбележи и това, че по делото не са ангажирани доказателства за изпълнението на услугата "Кредит у дома" от страна на ищеца.
Що се касае за таксата за оценка на досие, то съдът приема, че същата по съществото си представлява дейност на кредитора по проучване платежоспособността на кредитополучателя, с оглед на което тя противоречи на забраната на чл.10а, ал.2 ЗПК - кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
При така приетото и на основание чл.23 ЗПК, ответниците следва да върнат на ищеца само чистата стойност на кредита, без лихви или други разходи по кредита. В исковата молба ищецът признава погасяването /плащането/ от страна на И.Г. на сумата в размер на 231,50 лева. Следователно оставащата дължима сума е в размер на 518,50 лева.
Мораторна лихва върху получената чиста стойност, дължима по кредита при недействителност на договора се дължи от поканата по арг. от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, което в случая се явява исковата молба.
Предвид гореизложеното предявеният установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, във връзка чл.9 и сл. ЗПК се явява доказан и основателен за сумата от 518,50 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 2850762/05.10.2016 г.. Над този размер и до претендираният с исковата молба размер на вземането за главница от 659 лева, искът като неоснователен ще следва да се отхвърли.
Като неоснователен, искът следва да се отхвърли и за останалите претендирани вземания, а именно: 109,05 лева договорна лихва за периода от 14 октомври 2016 г. - датата на първата вноска до 01 декември 2017 г. - датата на настъпване на падежа на договора.; 575,62 лева - такси и комисионни за допълнителни услуги; 19,36 лева мораторна лихва за периода от 02 декември 2017 г., за които е издадена Заповед № 141 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.01.2019 г. по ч.гр.д. № 231/2019 г. по описа на Районен съд – П..
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски, съразмерно на уважената част от исковата претенция, /в това число и сторените в заповедното производство/. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК „В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 Закона за правната помощ“. Въз основа на законовата делегация по чл.37, ал.1 ЗПП по въпроса за заплащането на правната помощ е приета Наредба за заплащането на правната помощ /Наредбата/. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата „за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.. В конкретния случай процесуалният представител на ищцовото дружество е претендирало възнаграждение в размер от по 350 лева за всяка една от двете инстанции, като е посочило основание за определяне на размера му чл.13, т.2 и чл.25, ал.1 от Наредбата. Съдът счита, че чл.13, т.2 от Наредбата не е приложим в конкретния случай, тъй като процесуалният представител е извършил цялостно процесуално представителство, а не както е посочено в чл.13, т.2 от Наредбата „за подготовка на документи за завеждане на дело, като е определено и съответното възнаграждение в размер от 15 до 50 лева“ и правната норма, по която следва да се определи възнаграждението в настоящия случай е чл.25, ал.1 от Наредбата. Следва да бъде разгледано и възражението направено от особения представител по чл.78, ал.5 ГПК. Съдът намира, че същото е основателно, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, то следва да бъде намалено до размера от 100 лева. Размерът на дължимите разноски, съразмерно на уважената част на исковата претенция е в общ размер на 88,17 лева, от който 29,39 лева разноски в заповедното производство и 58,78 лева разноски в исковото производство. Следва да се отбележи, че депозита за особен представител и допълнително определената от съда държавна такса са внесени от третото лице-помагач, поради което не следва да се присъждат на ищеца по делото.
На основание чл.78, ал.10 ГПК в полза на третото лице не се дължат разноски, поради което искането му е неоснователно.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответниците следва да бъдат присъдени сторените от тях разноски съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция, но такова искане не е направено.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Г.Г., ЕГН ********** - съпруга, Г.И.Г., ЕГН ********** – син и Л.И.Г., ЕГН ********** – син и тримата с адрес: ***, като наследници на първоначалния ответник И.Л.Г., ЕГН **********,***, починал в хода на производството на 14.04.2020 г., че съществува вземане в полза на ищеца „АКПЗ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панайот Волов ” № 29, ет. 3, представлявано по закон от Т.Я.К., действащ чрез упълномощен юрисконсулт Д.В.А., вземане в размер на сумата от 518,50 лева, представляваща дължима главница /чистата стойност на кредита/ по Договор за потребителски кредит № 2850762/05.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед № 141 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.01.2019 г. по ч.гр.д. № 231/2019 г. по описа на РС П., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над присъдения размер от 518,50 лева до претендирания от 659 лева, т.е. за сумата в размер на 140,50 лева, искът за договорна лихва в размер на 109,05 лева за периода от 14.10.2016 г. до 01.12.2017 г., за сумата от 575,62 лева - такси и комисионни за допълнителни услуги; за мораторна лихва в размер на 19,36 лева за периода от 02.12.2017 г. до 11.01.2019 г., за които е издадена Заповед № 141 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.01.2019 г. по ч.гр.д. № 231/2019 г. по описа на РС П. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г. Г.Г., ЕГН ********** - съпруга, Г.И.Г., ЕГН ********** – син и Л.И.Г., ЕГН ********** – син и тримата с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „АКПЗ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панайот Волов ” № 29, ет. 3, представлявано по закон от Т.Я.К., действащ чрез упълномощен юрисконсулт Д.В.А., сумата в общ размер на 88,17 лева, представляваща съдебни разноски в заповедното и исковото производство, съразмерно на уважената част на исковата претенция.
ПРИСЪДЕНИТЕ суми могат да бъдат заплатени по посочена от ищеца банкова сметка ***: IBAN: ***, BIC ***, „Юробанк България“ АД.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „АСВ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявана от изпълнителните директори Н.С. и М.Д. Р.В.Д.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: