Определение по дело №29277/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 25013
Дата: 18 юни 2024 г. (в сила от 18 юни 2024 г.)
Съдия: Аспарух Емилов Христов
Дело: 20241110129277
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 май 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25013
гр. София, 18.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:*********************
като разгледа докладваното от ********************* Гражданско дело №
20241110129277 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от
„*******************************“ ЕАД, ЕИК ********** искова молба против Н.
Ю. Н., по която е било образувано гр.д. 77850/2018 г. по описа на СРС, 81-ви състав. С
решение № 262129/28.06.2022 г. на СГС, Гражданско отделение, II-В въззивен състав е
обезсилено първоинстанционното решение № 20228795/19.10.2020 г., постановено по
гр.д. 77850/2018 г. по описа на СРС, 81-ви състав ( поради постановяването на
решение по предявен иск от неправосубектна страна) и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на СРС.
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от
„*******************************“ ЕАД, ЕИК ********** искова молба против Н.
Ю. Н., с която са предявени искови претенции с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , с искане да се постанови
решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 1 544,59 лв. – главница по Договор за стоков кредит № 2323784 от 23.06.2016 г.,
представляваща сбор от неплатени вноски за периода от 14.09.2016 г. до 14.06.2017 г.,
123,21 лв. представляваща договорна лихва за периода от 14.09.2016 г. до 14.06.2017
г., 180,72 лв. лихва за забава за периода от 14.09.2016 г. до дата на подаване на
заявлението 30.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 30.03.2018 г. до окончателно изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. 21543/2018 г. по описа на СРС, 81-ви състав.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
1
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:
1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 19.04.2017
г. е подписан индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с
Приложение 1, към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
20.12.2016 г., по силата на който „********************************“ ЕАД е
прехвърлил на ищеца вземанията си произтичащи от Договор за стоков кредит №
2323784 от 23.06.2016 г., сключен с ответника. Сочи, че е изпратил до ответника
уведомления за извършеното прехвърляне на вземания, в качеството си на
пълномощник на цедента, но обратните разписки се върнали с отбелязване
„непотърсено“, поради което прави изрично изявление за съобщаване на цесията с
исковата молба. Излага, че на 23.06.2016 г. между ответника и
„********************************“ ЕАД е сключен процесният договор за стоков
кредит, към който били приложими и ОУ. Твърди, че
„********************************“ ЕАД е предоставил кредит в общ размер на
1 826,87 лв., която сума представлявала сбор от 1 748 лв. (цената на стоката –
мобилни телефони и аксесоари, която се твърди, че е преведена на търговеца на
23.06.2016 г.) и 78,87 лв. (застрахователна премия). Сочи, че за потвърждаването на
плащането търговецът е издал фактура № ****************** г. за сумата от 1748 лв.,
в която бил посочен начин на плащане „с кредит от УниКредит“, а застрахователят
издал сертификат за застраховка защита Макс № ******************* г. Твърди се, че
ГЛП по договора е 18 % или общо за срока на договора възнаградителната лихва
възлизала на 183,01 лв. Сочи, че задължението е следвало да се погаси на 12 бр.
месечни вноски, всяка в размер на 167,49 лв., при краен срок на погасяване 14.06.2017
г. Излага също и че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и
обезщетение за забава. Твърди, че от страна на ответника е направено плащане в
размер на 339,00 лв., с която сума били погасени: 53,20 лв. възнаградителна лихва,
282,28 лв. главница и 3,52 лв. лихва за забава. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез
назначения от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват по
основание и размер. Ответникът оспорва подписа, положен в договора за стоков
кредит. Излага, че ищецът няма право да извършва подобни операции, доколкото в
случая се касаело за банкова сделка. Оспорва и съобщаването на цесията. Моли съда да
2
отхвърли предявените искове.
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са
по реда на чл. 422 ГПК искови претенции с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр.
чл. 9 ЗПК вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно, че
между ответника и „********************************“ ЕАД е сключен Договор за
стоков кредит № 2323784 от 23.06.2016 г., по силата на който
„********************************“ ЕАД е предоставил кредит в размер на 1 826,87
лв., че за ответника е възникнало задължението да върне кредита; че част от
съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на възнаградителна
лихва, размера на същата; прехвърлянето на вземанията, произтичащи от договора за
стоков кредит на ищеца, както и надлежно съобщаване на цесията.
УКАЗВА на ответника, че е в негова тежест да докаже погасяване на дълга на
падежа.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже наличието на главен дълг,
изпадането на ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа.
НАЗНАЧАВА адв. *************************** от САК за особен
представител на ответника Н. Ю. Н., ЕГН **********.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 47, ал. 6 ГПК в 1-седмичен срок от
получаване на настоящото определение да внесе, по сметката на СРС, депозит за
особен представител на ответника в размер на 250,00 лв. и да представи
доказателства.
УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията, производството по делото ще
бъде прекратено.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 21543/2018 г. по описа на СРС, 81-ви
състав.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по
3
делото.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 193, ал. 2 ГПК в 1-седмичен срок от
получаване на настоящото определение, с оглед направеното оспорване на подписа на
ответника в Договор за стоков кредит № 2323784 от 23.06.2016 г., да заяви дали ще се
ползва от оспорения документ.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със следните задачи:
1/ Усвоена ли е сума по кредита от Н. Н., ако е усвоена на коя дата и в какъв
размер ?
2/ Какъв е размерът на извършените плащания по процесния договор и каква
част от тях са отнесени за погасяване на главница, договорна лихва и др.?
3/ Какъв е непогасеният размер /ако има такъв/ на вземанията за главница,
договорна лихва, мораторна лихва за посочените в исковата молба периоди?
4/ Какъв е размерът на ГПР и как е формиран същият ?, при депозит в размер
на 350.00 лв., платим от ищеца в 1-седмичен срок от получаване на настоящото
определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице *********************, тел. ***********, като
вещото лице да се уведоми поставените му задачи и да се призове след представяне на
доказателства за внесен депозит.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред
за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 11.10.2024 г. от 10.10 часа ,
за които дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, като същите могат да изразят становище и да
ангажират доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ ответникът лично на адресите известни по делото и по
постоянен и настоящ адрес, както и чрез назначения особен представител – адв.
******************.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ справка в НБД „Население“ за настоящ и постоянен
адрес на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5