Решение по дело №5450/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1006
Дата: 7 юни 2016 г. (в сила от 7 ноември 2019 г.)
Съдия: Владимир Григоров Вълков
Дело: 20141100905450
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 август 2014 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ………./07.06.

              Година 2016

гр. С.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав

на четвърти май

Година 2016

в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ: Владимир Вълков

 

секретаря                                      В.С.                                               като разгледа докладваното от                съдията             търговско дело № 5450 по описа за 2014 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::

 

            Предмет на разглеждане са съединени при условията на евентуалност искове по чл. 55 ал. 1 предл. второ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД.

Производството е образувано по искане от името на „Е.Б.“ ЕАД – ищец, срещу ответниците „Е.П.“ ЕООД и „Е.К.П.“ ЕООД. Ищецът твърди на 11.04.2006 г. да е сключил „Е.П.“ ЕООД договор за наем на 12 обекта – бензиностанции, за срок от 14 години. Имотите са внесени като непарична вноска в капитала на ответника „Е.К.П.“ ЕООД, който встъпил като съдлъжник в задълженията на наемодателя. Твърди се на 17.03.2011 г. да е постигнато съгласие ищецът да предостави на „Е.П.“ сумата 192 000 евро, която да бъде върната за срок от 2 месеца. Било договорено, че неизпълнението на това задължение ще обуслови продължаване на договорения срок с шест месеца, а сумата ще се трансформира в авансово плащане на дължимия наем. Ищецът превел сумата на „С.ф.б.“ ЕООД и „П. П.К.“ ЕООД, които имали вземания срещу „Е.П.“ ЕООД и за да бъде избегнато насоченото принудително изпълневие върху част от имотите, а разликата – превел на „Е.П.“ ЕООД. Сумата не била върната. На 13.04.2011 г. „Е.К.П.“ ЕООД сключил договор за обратен финансов Л. с „Б.Л.“ ЕАД за срок от 7 години. На 17.05.2011 г. въз основа на договорена възможност със споразумение от 17.03.2011 г., от която ищецът се възползвал, е подписано споразумение за удължаване срока на договора за наем за 15-та и 16-та година, за което ищецът заплаща авансово допълнително сумата 408 000 евро или общо 600 000 евро. Твърди се, че поради неизпълнение на задълженията по Л.овия договор, „Б.Л.“ ЕАД и „Е.К.П.“ ЕООД го прекратяват по взаимно съгласие на 04.04.2013 г. „Б.Л.“ ЕАД отказало да зачете споразумението за удължаване на наемния срок, а ищецът бил уведомен, че имотите са отдадени за ползване по силата на нов Л.ов договор на „С.м.“ ООД. Ищецът поискал от ответниците да възстановяват сумата от 600 000 евро, но те не се отзовали на поканата. Навежда се довод, че невъзможността да се постигне преследваната с престирането цел, даденото остава без основание, поради което се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят сумата солидарно ведно с данък добавена стойност или общо сума в размер на 720 000 евро (съгласно увеличение в съдебно заседание на 04.05.2016 г.). Евентуално твърди, че с поканата за връщане на сумата да е изразена воля за разваляне на споразумението, касаещо продължаване на срока за следващите две години, обусловило и плащане на търсената сума. Счита, че при тези обстоятелства основанието за плащане на сумата да е отпаднало. Претендират се също така законна лихва от предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата и разноските по делото.

Ответникът „ЕП К.П.“ ООД призован при условията на чл. 50 ал. 2 ТЗ, не депозира отговор по исковата молба.

Ответникът „Е.П.“ ЕООД, призован при условията на чл. 50 ал. 2 ТЗ, не депозира отговор по исковата молба.

            В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. С. от САК, поддържа иска.

            Ответникът „ЕП К.П.“ ООД, призован при условията на чл. 50 ал. 2 ГПК, не изпраща представител.

Ответникът „Е.П.“ ЕООД чрез законния си представител заявява, че не оспорва твърдяните факти като счита, че и понастоящем ищецът управлява бензиностанциите.

 

Съдът като обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна намира следното:

            По делото не се спори, а и от представения договор за наем се установява писмено изразено съгласие на 08.06.2006 г., че ответникът „Е.П.“ ООД като наемодател се задължава да предостави на „Е.-е.б.“ ЕАД като наемател ползването на недвижими имоти, съставляващи верига от 12 бензиностанции в С. и страната при поето от наемодателя задължение да изчисти всички вписани ипотеки за включените в обхвата на договора самостоятелни обекти. Посочено е, че страните договорят при придобиване на право на собственост върху допълнително описани пет бензиностанции до 30.11.2006 г. да бъдат включени в обхвата на договора. Изразено е съгласие наемодателят да предостави свободно и неограничено ползване на имотите по предназначението им – като бензиностанции за срок от 14 години, считано от предаване на фактическата власт върху притежаваните от наемодателя имоти към датата на сключване на договора при наемна цена от 11670 000 евро, платима ежемесечно по 81 041,67 евро. Изразено е съгласие, че при претърпяна съдебна евикция наемателят между да прекрати едностранно и без предизвестие договора за наем досежно обектите, от които е отстранен, а наемодателят дължи да му върне авансово получената сума за периода, следващ деня на развалянето на договора за този обект. Няма спор също така, че този договор е вписан в имотния регистър.

            Със споразумение от 04.02.2010 г. – л. 51-52 от делото, писмено е изразено съгласие, че „Е.К.П.“ ООД встъпва като съдлъжник в задълженията на „Е.П.“ ООД, който цедира вземанията за договорената цена на „Е.К.П.“ ООД.

            На 17.03.2011 г. писмено е изразено съгласие, че „Е.Б.“ ЕАД предоставя на „Е.П.“ ЕООД сумата от 192 000 евро за частично заплащане на задължения на „Е.П.“ ЕООД по пет изпълнителни дела при задължение сумата да бъде върната в срок от два месеца след получаването й. Посочено е, че при неплащане в договорения срок договорът за наем се продължава автоматично за още 6 (шест) месеца при наем за този период в размер на 192 000 евро без ДДС, съответно сумата ще се счита за авансово плащане на договорения наем, а „Е.Б.“ ЕАД се задължава да заплати в едноседмичен срок дължимия ДДС, начислен върху тази сума. Изразено е също така съгласие, че наемодателят има право да поиска увеличаване срока на договора с още 18 месеца при условие, че „Е.Б.“ ЕАД приеме да заплати авансово общ наем за още 18 месеца за всички обекти в размер на 408 000 евро без ДДС съответно – 70 0000 евро по сметка на „С.ф.б.“ ЕООД, 98131,03 евро на „П. П.К.“ ЕООД, а остатъкът – по сметка на „Е.К.п.“ ЕООД за покриване на задълженията към останалите взискатели и на разходите по прекратяване на изброените изпълнителни дела и съответно заличаване на наложените възбрани. „Е.П.“ ЕООД и „Е.К.П.“ ЕООД са посочили, че поемат пълната отговороност за прекратяване на принудителното изпълнение с оглед обезпечаване на необезпокояваното ползване на договорените обекти.

            По делото не се спори, а и доказателствата позволяват извод, че на 18.03.2011 г. по сметка на „Е.К.П.“ ООД е преведена сума в размер на 140459,26 лева, по сметка на „С.Ф.Б.“ ЕООД сумата от 136908,10 лева, а по сметка на „П. П.К.“ ЕООД – 98152,00 лв.

На неустановена дата ищецът е уведомен за изразено намерение на 30.03.2011 г. намерение на „Е.К.П.“ ЕООД да предостави в обезпечение на задълженията си по договор за обратен финансов Л. особен залог за бъдещи вземания по договор за наем, която сума да бъде превеждана по сметка на „Б.Л.“ ЕАД, както и че ще прехвърли на това дружество правото на собственост върху дванайсетте бензиностанции, обект на договора за наем като е поискано съгласието му.

            На 08.04.2011 г. от името на „Е.Б.“ ЕАД писмено е изразено съгласие да бъдат продадени наетите по договора обекти при условие, че преди извършване на покупко-продажбата купувачът „Б.Л.“ ЕАД издаде в полза на „Е.Б.“ ЕАД, с който да поеме безусловно и неотменимо задължение при евентуална бъдеща продажба на бензиностанциите на лице, различно от „Е.К.П.“ ЕООД, да ги предложи писмено за продажба на „Е.Б.“ ЕАД, а при неизпълнение – да дължи неустойка в размер на 2 000 000 евро. Изразена е готовност считано от месец май 2011 г. месечният наем да бъде превеждан по сметка на „Б.Л.“ ЕАД, а дължимият ДДС – по сметка на „Е.К.П.“ ЕООД.

            Не се спори, а и се установява от представения по делото договор, че на 13.04.2011 г. писмено е изразено съгласие, че „Б.Л.“ ЕАД и „Е.К.П.“ ЕООД сключват договор за обратен финансов Л. на собствените на „Е.К.П.“ ЕООД 12 броя бензиностанции при задължение за заплащане на Л.ови вноски за период от 84 месеца на обща стойност от 7 008 000 евро.

            На 17.05.2011 г. ищецът и ответниците писмено са изразили съгласие, че поради невръщане на сумата от 192 000 евро считат за безспорно, че условието по т. 3 от допълнително споразумение  от 17.03.2011 г. е настъпило и договорът се счита за продължен с още шест месеца след крайния му срок, а платената сума от 192 000 евро се отнася като платена наема цена без ДДС за този период. Изразено е съгласие „Е.Б.“ ЕАД да заплати дължимия ДДС по банковата сметка на „Е.К.П.“ ЕООД в седемдневен срок от издаване на фактура. Посочено е, че срокът се продължава с още осемнадесет месеца като „Е.Б.“ ЕАД се задължава да заплати по банковата сметка на „ЕП Корп Пропътис“ ЕООД сумата от 408 000 евро без ДДС в седемдневен срок от издаването на фактура. Посочено е, че считат договора за сключен за нов двугодишен срок, който започва да тече след изтичане на първите четиринадесет години с авансово плащане на наемната цена за целия период.

            На 18.05.2011 г. от името на „Е.К.П.“ ЕООД е издадена данъчна фактура № 21 на обща стойност 450623,23 лв. – с посочено основание: предплатен наем по договор.

            На 19.05.2011 г. по сметка на „Е.К.П.“ ООД по фактура 21/18.05.2011 г. е преведена и посочения във фактурата размер на данък добавена стойност от 75103,87 лева.

            На 25.05.2011 г. от името на „Е.К.П.“ ЕООД е издадена данъчна фактура № 22 на обща стойност 957574,37 лв. – с посочено основание: предплатен наем по договор.

            На 30.05.2011 г. по сметка на „Е.К.П.“ ООД по фактура 22/25.05 е преведена сумата от 957574,37 лв.

На 04.04.2013 г. писмено е изразено съгласие поради невъзможност на Л.ополучателя да плати всички натрупани до момента на подписването му задължения, както и да погасява занапред л.овите вноски и да изпълнява всички свои ангажименти по договора за л., че прекратяват по взаимно съгласие сключения договор за финансов л. на недвижим имот № BL 9/13.04.2011 г., считано от датата на подписване на споразумението. Посочено е, че „Е.К.П.“ ЕООД се задължава да предаде на „Б.Л.“ ЕАД всички недвижими имоти, предмет на договора за л., удостоверено писмено с приемо-предавателен протокол.

На 07.10.2013 г. от името на „Б.Л.“ ЕАД ищецът е уведомен, че в качеството ни на собственик на бензиностанциите, обект на договора за наем, е сключил договор за л. със „С.М.“ ООД, на когото следва да бъдат превеждани и следващите се суми по договора за наем.

На 02.04.2014 г. писмено е обективирано изявление от името на „Б.л.“ ЕАД, че не са му известни договорки между „Е.К.П.“ ЕООД и „Е.Б.“ ЕАД и не ги счита за обвързващи „Б.Л.“ ЕАД, а е обвързан от вписания договор за наем.

            На 05.06.2014 г. законният представител на „Е.П.“ ЕООД е приел покана от името на ищеца да върне заплатени суми от 192 000 евро и 408 000 евро, тъй като „Б.Л.“ ЕАД не са били уведомени за постигнатото споразумение, а по вина на наемодателя ищецът ще бъде лишен от ползването на имотите за 15-та и 16-та наемна години. Заявено е очакване за връщане на сумата 600 000 евро без ДДС.

            На неустановена дата от името на „Е.П.“ ЕООД писмено е заявено потвърждение на продълженото действие на договорите както и на факта за предплатените наемни вноски за 15-тата и 16-тата години. Оспорено е задължението за връщане на сумата с указание, че основание за това счита едва отнетото държане.

            Идентично по съдържанието си заявление е обективирано и от името на „Е.К.П.“ ЕООД.

            При така възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

 

По исковете с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. второ ЗЗД

Законът задължава лицето, получило облага да я върне, когато причината за получаването й не може да настъпи. По аргумент от чл. 6 ал. 2 ГПК ищецът определя предмета на търсената защита. Отразените в исковата молба обстоятелства еднозначно сочат на твърдение за възникнало между страните правоотношение, чийто резултат не е могъл да настъпи. Липсват твърдения, които да обуславят хипотезата на изначална липса на причина – напротив, твърди се плащането да е резултат на сключен договор, обусловил това задължение.

Върховният съд е имал повод да утвърди съдържанието на понятието – „получено без правно основание“, дефинирайки го като дадено с оглед на очаквано в бъдеще основание, което не е могло да се осъществи – срв. ППВС № 1/79 г. Хипотезата е онагледена с настъпило обстоятелство, което изключва било правната, било фактическата възможност за насрещна престация. Настоящият състав не намира основание да се отклони от така утвърденото тълкувание на нормата, поради което съществен в случая се явява въпросът дали безспорното в процеса съгласие между страните за предоставяне на имотите под наем за период от две години след изтичане на срока по вписания договор за наем, обуславя причина за задържане на получената сума.

В случая се установява, че ответникът „Е.К.П.“ ЕООД е получил от ищеца сума в размер на 1 173 137,40 лв., в това число и 140459,26 лв. – за погасяване на задължения на „Е.П.“ ООД по образувани срещу това лице изпълнителни дела. В изпълнение на поетото задължение по споразумение от 17.03.2011 г. ищецът е превел по сметка на „Е.К.П.“ ООД за погасяване на задължения на „Е.П.“ ЕООД общо сума в размер на 235060,10 лв.

Законът утвърждава еднозначно договора като средство за реализация на зачетен от правния ред интерес. В този смисъл и причина за възникване на конкретно по съдържанието си задължение се явява огласен при възникване на правната връзка насрещен интерес – арг. от чл. 8 ал. 2 изр. първо ЗЗД. Очакваното от правния ред точно изпълнение е и средство за удовлетворяването на декларирания интерес. Ето защо и основание по смисъла на чл. 55 ал. 1 ЗЗД се явява правната и съответно фактическа възможност интересът, обусловил даденото да бъде удовлетворен.

Изрично в т. 3 от споразумението от 17.05.2011 г. както съгласието за приетата алтернативна престация на обещаното със споразумение от 17.03.2011 г. връщане на дадена при това задължение сума, така и предплащането на сумата от 408 000 евро е обусловено от постигнатото съгласие за продължаване срока на договора. Предметът на договора за наем – предоставяне на фактическа власт срещу определена цена, не предпоставя съществуване на право на собственост в патримониума на наемодателя, поради което безспорното в случая разпореждане не лишава от правно значение постигнатото съгласие между ищеца и ответниците за предоставяне на имотите за нов период от две години след изтичане на срока по договора за наем. Ето защо и за ответниците по силата на съгласуваната воля е възникнало задължение да осигурят на ищеца безпрепятственото ползване на имотите, обект и на договора за наем от 2006 г. за допълнително договорения двугодишен срок. Следователно, не съществува правна пречка за удовлетворяване на декларирания интерес при сключване на споразумението, обусловило и самото плащане.

Не съществува и фактическа пречка за изпълнение на това задължение. Загубеното право на собственост върху имота и заявената позиция действително поставя под въпрос изпълнението му, но несъмнено необходимото съдействие за осигуряване на ползването е обективно постижимо.

Нормата на чл. 20а ал. 1 ЗЗД придава на съгласуваната воля сила на закон. От тази гледна точка както съдържанието на интереса, за удовлетворяването на който страната участва в правоотношението, така и средството за удовлетворяването му следва да произтича от съдържанието на договора. Споразумението еднозначно свързва получаването на сумата с поетия ангажимент от страна на наемодателя да осигури ползване на имота за допълнително договорения срок. Така заявения интерес, по изложените вече съображения, е реално постигнат, поради което и не е налице хипотезата на неосъществено основание.

 

По исковете с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД

Съдът констатира, че е допуснал грешка при изготвяне на доклада по делото досежно обхвата на търсената защита. Ищецът основава претенцията си освен на довод за неосъществена цел, обусловила даденото и на довод за прекратена правна връзка с оглед виновно поведение на ответника. Тези обстоятелства сочат на хипотезата на чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД и доколкото е налице процесуалното условие за разглеждане на предявената при тези условия претенция, на общо основание подлежат на изследване наведените в нейна обосновка доводи.

Предвид утвърденото разбиране за съдържанието на понятието „отпаднало основание“ с ППВС № 1/79 г. – прекратена правна връзка с обратна сила – т.е. настъпил юридически факт с призната от закона възможност да заличи правните последици на възникналата правна връзка. Както бе посочено вече загубеното право на собственост върху недвижимия имот поставя под въпрос възможността наемодателят да изпълни основното си задължение. Тази съществуваща понастоящем несигурност в реализацията на обещания резултат обаче сама по себе си не е в състояние да рефлектира върху съществуването на правната връзка. Нормата на чл. 88 ал. 1 ЗЗД придава на изявлението за разваляне на договора обратна сила, но, по арг. от чл. 87 ал. 4 ЗЗД, предпоставка за упражняване на това потестативно право е съществено неизпълнение на договора.

Неизпълнението от своя страна предполага освен възникнало задължение и възможност да бъде търсено изпълнението му. Периодът на желано ползване на имота е съществен елемент от наемното правоотношение. От тази гледна точка и наемателят е овластен да изисква от наемодателя съдействие за свободно ползване на имота по предназначение срещу всяко лице, което го смущава. Именно защото договорът по правило обвързва страните, наемодателят дължи обещаното съдействие за обещания при сключване на договора период. Към датата на приключване на устните прения началото на договорения период не е настъпило, поради което и задължението на ответниците да осигурят ползване на имота не е изискуемо.

Както бе посочено вече основаната на съгласувана воля правна връзка е средство за реализация на заявения при встъпване в правоотношението конкретен по съдържанието си интерес. Декларираният интерес се явява и критерий за характеризиране на неизпълнението в качествено и количествено отношение, за да обуслови освобождаване от заявената като желана правна връзка. В случая се установява, че договаряйки авансово плащане на наема страните са се отклонили от нормативно утвърденото разбиране, че наемната цена предполага осигурена възможност за ползване на имота.

Съдържанието на споразумението от 07.03.2011 г. еднозначно свързва сумата от 192 000 евро с погасяване на задължения на ответника „Е.П.“ ЕООД към трети на правоотношението лица. Предвид обстоятелството, че това дружество не се явява собственик на бензиностанциите, обект на договора за наем, което е било известно и на ищеца, няма причина авансовото плащане да се свързва непосредствено с очаквано от ищеца обезпечаване ангажимента на „Б.Л.“ ЕАД за допълнително договорения срок. За разлика от регламентираното с основния договор правоотношение, при което осигуреното ползване за договорения период е и обезпечено чрез вписване на договора, при сключване на споразумението от 07.03.2011 г. страните не са счели за необходимо да го огласят. Този подход логично може да бъде обяснен с договореното и в този смисъл очаквано от ищеца връщане на паричната сума.

Интерес за обезпечаване ползването на имотите преди обещания от ответниците период не е заявен и при споразумението от 07.05.2011 г. Еднозначно потвърдения интерес вместо връщане на предоставената сума да бъде осигурено ползването на имота за допълнителни 6 месеца е деклариран при известно на ищеца намерение ответникът да се разпореди с правото си на собственост. При все това не е обективирано очакване ответниците да обезпечат обещаната възможност. При идентични обстоятелства е договорено и авансовото плащане на 408 000 евро. Декларираното с исковата молба очакване, че ответниците ще си възстановят правото на собственост преди да е изтекъл срока по договора от 2006 г. сочи на мотив за предприетото действие. Законът обаче придава значение на съображенията на страната, мотивирали я да предприеме обективирано правно действие в ограничени хипотези, сред които настоящата не се включва. Именно защото страните са свободни при формиране съдържанието на правната връзка да определят собствения си интерес, меродавно се явява единствено огласения, поради което и ангажиращ насрещната страна в правоотношението. При тези обстоятелства настоящият състав не намира основание да намира да е поет ангажимент от ответниците да осигурят съдействието на „Б.Л.“ ЕАД.

Нормата на чл. 63 ЗЗД задължава страните да изпълняват поетите от тях задължения. Съдът е обвързан от търсената в процеса защита, а с исковата молба не се твърди друго обстоятелство, което да обосновава прекратяване на правната връзка, обусловила дадените суми. Осигуряване на изпълнението при дадено обещание е възможност, която съпътства основното правоотношение, а използването й зависи от волята на страните. При положение, че авансовото плащане не е обусловено от декларираното с исковата молба осигуряване на ползването, противопоставянето от страна на „Б.Л.“ ЕАД не обосновава предвидено със закон предположение за неизпълнение на задължение, което по волята на страните става изискуемо едва през 2020 година.

При тези съображения настоящият състав не намира основание да намира да е налице и хипотезата на отпаднало основание.

Общият текст на неоснователното обогатяване – чл. 59 ал. 1 ЗЗД, по изрично предписание на следващата алинея намира приложение, доколкото разместването на блага не почива на конкретно по съдържанието си правно отношение. Самият ищец твърди плащането да е станало въз основа на постигнато съгласие, което изключва тази хипотеза. Дори да се приеме, че подвеждането на претенцията под тази норма само по себе си ангажира съда да се произнесе, както бе посочено вече получената от ответника „Е.К.П.“ ЕООД сума, съответно намаления пасив в патримониума на „Е.П.“ ЕООД почива на даденото от тези лица обещание да осигурят ползването на имота. Така поетото и съществуващо понастоящем задължение съставлява зачетена от закона причина за разместване на имуществени блага, поради което предявеното искане не намира опора и в тази норма.

 

При достигнатия извод за неоснователност на претенциите безпредметно остава обсъждане на предпоставките за ангажиране солидарната отговорност на ответниците, договорена в рамките на договора за наем при предявената в процеса парична претенция и съответно валутата, в която подлежи на изпълнение.

 

По претенцията, предявена при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК

Процесуалният закон утвърждава изключение от правилото, че съдът дължи да определи установено от него вземане както по основание, така и по размер по отношение акцесорното вземане за лихва без да регламентира нито предпоставките, при които възниква то, нито механизма за формиране на размера му. Ето защо настоящият състав приема, че в тази насока приложим е материалният закон.

Нормата на чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД ангажира закъснелия с изпълнението длъжник да го изпълни ведно с обезщетение за претърпените от забавата вреди. Тъй като не се установи да е налице лихвоносно парично задължение, недължима е и така предявената сума. С оглед очертаните вече правила, довели до утвърдено в практиката разбиране за тази претенция като законна последица на предявения иск, а не самостоятелен иск с произтичащото от това задължение за нарочен диспозитив, настоящият състав счита, че не дължи обективиране на така формираната воля в диспозитива на решението.

 

            По разноските

            При установения изход от спора ищецът няма основание да дължи да възстанови направените от ответника и доказани по делото разноски. С оглед правилото на чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК тази воля следва да бъде обективирана и в решението като разноските бъдат възложени изрично в тежест на ищеца.

 

            Мотивиран от изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 55 ал. 1 предл. второ ЗЗД иск от „Е.Б.“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** „******** срещу „Е.П.“ ЕООД, ЕИК ******** с адрес по делото: гр. ******** и „Е.К.П.“ ЕООД, ЕИК ******** с адрес по делото: гр. С., район „******** за сумата 720 000 евро – получена сума поради неосъществено основание.

            ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 55 ал. 1 предл. второ ЗЗД иск от „Е.Б.“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** „******** срещу „Е.П.“ ЕООД, ЕИК ******** с адрес по делото: гр. ******** и „Е.К.П.“ ЕООД, ЕИК ******** с адрес по делото: гр. С., район „******** за сумата 720 000 евро – получена сума поради неосъществено основание.

            ВЪЗЛАГА направените разноски от „Е.Б.“ ЕАД в негова тежест.

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. С. в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото.

 

                                                                                    СЪДИЯ: