Р Е Ш Е Н И Е
№ 172
гр.Русе, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Русе, в открито заседание на 08 юни през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Председател: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
Членове: СПАС
СПАСОВ
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря Бисерка
Василева и с участието на прокурора Емилиян Грънчаров, като разгледа
докладваното от съдия Спасов к.а.н.д. № 124 по
описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Производството е по чл. 208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от
дирекция „Инспекция по труда“ – Русе против решение № 102/07.02.2022 г.,
постановено по АНД № 1955/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
отменено Наказателно постановление № 18-001818/23.08.2021 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе. С наказателното
постановление, за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ и на основание същата
разпоредба, на Производствено производителна кооперация (ППК) „Надежда-Ряхово“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Ряхово, общ. Сливо поле,
обл. Русе, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1500 лева.
Като касационно основание се сочи
допуснато от въззивната инстанция нарушение на материалния закон. Касаторът
поддържа, че районният съд е извършил недопустим косвен съдебен контрол за
законосъобразност на един влязъл в сила индивидуален административен акт,
какъвто са дадените на работодателя задължителни предписания. Не е налице
трудово правен спор, поради което на работодателя не е била предоставена
субективна преценка за изплащане на възнагражденията на работниците. Иска се
отмяната на въззивното решение и постановяване вместо него на друго, с което
наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – ППК
„Надежда-Ряхово“, чрез адвокат М. оспорва касационната жалба като
неоснователна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Русе дава заключение за основателност на жалбата и счита, че решението на
Районен съд – Русе следва да бъде отменено като вместо него бъде постановено
друго, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на основание чл.218, ал.2 от АПК, съдът прие за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу
невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Фактическата обстановка е правилно
установена от въззивната инстанция.
Във връзка с подаден в дирекция „Инспекция
по труда“ – Русе сигнал от работници за неизплатени им трудови възнаграждения
контролните органи извършили проверка, резултатите от която били обективирани в
протокол с изх. № ПР 2034429/19.01.2021 г. В протокола се съдържат констатации,
според които трудовото възнаграждение на Й.Т.А., „животновъд, нощен гледач“ за
месец октомври 2020 г. не било изплатено в пълен обем. Във връзка с така
направените в протокола констатации, с т. 108 от разпоредителната част на
същия, спрямо работодателя била приложена принудителна административна мярка по
чл. 404, ал.1, т.1 от КТ като му били дадени задължителни предписания да
изплати на служителя начисленото трудово възнаграждение в пълен размер и бил
определен срок за изпълнение на предписанията – до 04.02.2021 г.
Между страните не се спори, че ПАМ не е
обжалвана по административен или съдебен ред, поради което е влязла в сила с
изтичане на 14 – дневния срок по чл.84, ал.1 от АПК, съответно чл.149, ал.1 от АПК, т.е. считано от 03.02.2021 г. съгласно правилото за броене на сроковете по
чл. 60, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. На 21.01.2021 г. председателят на
кооперацията депозирал молба с вх.№ 21005051 от същата дата по описа на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с която направил искане за
продължаване до 28.02.2022 г. на срока за изпълнение на дадените му
предписания. Това искане било уважено, като с писмо с изх.№ 21003270/22.01.2021
г. определеният срок за изпълнение на предписанията от № 1 до № 191 включително
бил продължен до 25.02.2022 г. На 24.02.2021 г., с вх.№ 21015750, касаторът
депозирал последваща молба, с която поискал срокът за изпълнение да бъде
продължен с още един месец. Искането е обосновано със следните съображения:
„Въпреки удължаването на срока за изпълнение, към настоящия момент не съм в
състояние да изпълня издадените предписания, поради техния характер, влошената
метеорологична обстановка и усложнената епидемиологична обстановка в страната,
свързана с COVID-19“. Това искане не било
уважено.
Във връзка с контрола по спазване
изпълнението на задължителните предписания, дадени с протокол с изх.№ ПР
2034429/19.01.2021 г., на 18.03.2021 г. била извършена последваща проверка по
работни места, а в периода от 05.04.2021 г. до 09.06.2021 г. – и по
документи, резултатите от която били обективирани в протокол с изх. №
2109233/16.06.2021 г. Видно от констатациите в т. 108 от този протокол,
дадените предписания не били изпълнени.
За да отмени обжалваното НП съдът е
изложил съображения, че констатации за неизпълнение на ПАМ са направени
единствено въз основа на писмените обяснения на председателя, респ. не са
доказани от АНО като не е било извършено разследване. Сочи се, че
регламентираната в КТ защита срещу неизпълнението на трудовия договор изключва
възможността за неплащането на трудовото възнаграждение да се разглежда като
административно нарушение за което да могат да се прилагат
принудителни административни мерки, респ. редът за защита срещу неизплащането
на възнаграждения се реализира по общия исков ред.
Решението на въззивната инстанция е правилно като краен резултат, но следва
да бъде потвърдено с различни мотиви.
Вземането за трудовото
възнаграждение е типично периодично вземане, платимо авансово или окончателно
всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго – чл.270, ал.2 от КТ.
Това означава, че неплащането на всяко отделно месечно трудово възнаграждение
или обезщетение по КТ, дължимо на всеки отделен работник или служител,
съставлява и отделно нарушение на трудовото законодателство, а оттам - и
основание на работодателя да бъде дадено и отделно предписание за
неизпълнението на всяко такова нарушение. Неизпълнението на всяко отделно
предписание, от друга страна, осъществява самостоятелно състав на нарушение по
чл.415, ал.1 от КТ.
Същевременно настоящата инстанция счита,
че административнонаказателната отговорност е била ангажирана след изтичане на
срока по чл. 34 от ЗАНН за което обстоятелство съдът следи служебно.
Както се посочва в Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС
на Втора колегия на ВАС давността по чл. 34 ЗАНН е обвързана с момента на
съставяне на акт за установяване на нарушение, поставящ началото на
административнонаказателното производство в две хипотези - от откриване на
нарушителя или от извършване на нарушението.
Както
се приема и в задължителната съдебна практика (вж. мотивите на Тълкувателно
решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия и
Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК)
понятието „откриване на нарушителя“ по смисъла на чл. 34, ал. 2, изр. второ от ЗАНН, не е легално дефинирано в същия закон, но доктрината и съдебната практика
безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган
разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да
идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това
материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от
тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган
да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно
със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен
състав.
Прието е и, че по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на
физическото, респ. на юридическото лице, което е отговорно за противоправното
деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването
на възможност това да бъде сторено по-късно или фактическото намиране на лицето
или осъществяването на контакт между нарушителя и актосъставителя (съответно - административнонаказващия
орган) или произнасянето на горестоящ или контролен орган, дали е осъществен
състав на административно нарушение и кой е правният субект, отговорен за
деянието. Както е посочено в Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981
г. по тълкувателно дело № 48/1981 г. на ОСНК на ВС този тримесечен
срок започва да тече от деня, в който органът, овластен по закон да състави
акта, е узнал за нарушението, нещо повече посочено е, че „ с
отриването на нарушителя от който и да е контролен орган възниква
административнонаказателното правотношение“. Както вече се посочи тези
съображения на ОСНК на ВС са доразвити в мотивите на Тълкувателно
решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия,
касателно момента в който съответната администрация разполага с данните, въз
основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Т.е
данните следва да сочат както за нарушителя (субекта), така и за нарушението (
обективните признаци).
Действително в цитираната норма на чл. 34 ЗАНН са предвидени два срока, тъй като установяването на нарушението може да е
както при неговото извършване, така и в един последващ момент. След като
нарушителят бъде открит, установен, административнонаказателното производство
следва да бъде образувано със съставянето на акт за установяване на
административно нарушение в тримесечен срок от откриване на извършителя,
съгласно дефинирането на израза в Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на
ВАС по т. д. № 3/2019 г. Следва да се подчертае, че при ангажиране на обективна
отговорност срещу работодател, какъвто е и случая, не са приложими разпоредбите
на чл. 43 ал. 3 ЗАНН (установяване на самоличността на
нарушителя от общинската администрация или МВР). Приложимостта
на втората хипотеза, а именно - едногодишен или двугодишен срок от извършване
на нарушението в зависимост от вида му, е предоставена само когато липсват
данни за нарушителя.
Съставът на нарушението по чл. 415, ал. 1
от КТ, за което на ответника е наложено административно наказание, се изразява
в неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен
орган за спазване на трудовото законодателство. Предписанието в случая, с оглед
формулирането му, е за действие, нарушението е формално, на просто извършване,
защото съставът му не включва настъпването на определени общественоопасни
последици, а е достатъчно самото извършване на деянието, с което се постига и
целения резултат. Ясно е също, че изпълнителното деяние се осъществява чрез
бездействие – неизпълнение на задължение, произтичащо от индивидуален
административен акт - задължително предписание с придадено от законодателя и
предварително изпълнение, но и с указан краен срок за изпълнение, до изтичането
на срока. Работодателят е задължен за действие от връчването на ПАМ до изтичане
на срока на предписанието, т.е от 19.01.2021г. до 25.02.2021г.
Именно поради обстоятелството, че
принудителната административна мярка подлежи на предварително изпълнение -чл. 405 КТ, известен е нейния адресат, тъй като тя е насочена именно към конкретен
работодател, срокът за изпълнение на даденото задължително предписание тече от
датата на неговото издаване/връчване - 19.01.2021 г., като АНО е обвързал
неизпълнението с даден срок и именно този срок е установено, че не е спазен.
Поради вида на ПАМ, конкретно адресирана, нейното изпълнение/неизпълнение по
силата на закона не само предполага, а и налага и субекта на
администратовнонаказателна отговорност за неизпълнение. Обобщено за
администрацията на Д“ИТ“ - Русе от датата на издаване на предписанията е
известен и субекта на тяхното неизпълнение в указания срок и в тази връзка е
приложим само тримесечния срок по чл. 34, ал.1, изр. 2 ЗАНН.
В случая самия АНО и касатор сочи, че
нарушението е извършено на 26.02.2021 г., тъй като извършеното описание на
обстоятелствата по вмененото нарушение касаят неизпълнение на предписание в
определения срок с оглед на разпореденото от органа дължимо действие с краен
срок на изпълнение.
Фиксирането на срок, в който деецът следва
да извърши предписано действие, в наказателноправен аспект означава, че след
пропускането на срока деянието е довършено и в
случая неизпълнението на предписаното действие в срока, посочен
в ПАМ, обуславя съставомерност на бездействието на работодателя и се
явява довършено на 26.02.2021 г.
Така резонно и двете страни с оглед на
цитираната по-горе задължителна практика поставят въпроса, след като
нарушителят е априори (предварително известен като субект) и след
като на контролния орган към администрацията на Д „ИТ“ Русе е известен и
дадения срок, респ. извършването на нарушението, била ли е и необходима
последваща проверка, обективирана с Протокол изх. № 2109233 от 16.06.2021 г.,
за да се стигне до АУАН и дали са спазени сроковете по чл.34 ЗАНН.
Тук е мястото да се посочи, че съгласно
съдържанието на протокол изх. № ПР 2034429/19.01.2021г./ виж заключителната
част на протокола и ПАМ/ работодателя е бил известен, че длъжен да уведоми
Д“ИТ“ - Русе за изпълнение на предписанията, естествено и поради заявеното от
законодателя - чл.405 КТ и в самите предписания „предварително изпълнение“.
Именно с оглед и това предписание ответникът
е отправил уведомление на 24.02.2021 г., че не е във възможност да изпълни
задължителните предписания и поискал допълнителен срок с аргументи, напълно
идентични в обясненията от 05.04.2021 г.
Т.е считано от уведомлението от
24.02.2021г., че предписанията (визират се всички) не са изпълнени и безспорно
установеното като дата на нарушението и дължимото поведение за действие от връчването
на ПАМ до определения срок - 25.02.2021 г., считано от 26.02.2021 г., когато е
отговора на молбата, че срокът не може да бъде продължен, при вече
коментираните обстоятелства, на администрацията на органа са били известни
нарушителя, вкл. и нарушението с неговите съставомерни признаци. Т.е нищо не е
обуславяло извода, че нарушението, вкл. и нарушителя са били установени на
по-късна дата, напр. на 05.04.2021г. (което всъщност с оглед и на
доказателствата и съдържанието на обяснението, съдържащо само пояснения на
причини, станали известни още на 26.02.2022 г., не е сторено на посочената дата).
Обобщено, по преценка на мнозинството на
касационния състав, всички обстоятелства от значение за ангажиране на
отговорността на нарушителя, са станали известни на контролния орган от деня, в
който в Д“ИТ“ е постъпило писмото с вх. № 21015750 от 24.02.2021 г. и
последвалия отговор на 26.02.2021г., съвпадащ с датата на нарушението и при
известен негов субект, т.е тогава компетентният орган вече е
разполагал с данните, въз основа на които да установи нарушението и да
идентифицира извършителя му. Т.е налице са били всички предпоставки, които да
позволят да се направи извод относно съставомерните признаци на нарушението и
неговия автор, като извършените допълнителни проверки не са допринесли за
събиране на други доказателства за твърдяното нарушение и неговия автор.
Считано от 26.02.2021г. длъжностното лице
при ответника е разполагало с достатъчно време (3 месеца), за да състави
АУАН. Неговото бездействие повече от три месеца от откриването на
нарушението (направеното признание) и нарушителя изключва
отговорността на нарушителя и е пречка за съставяне на акта. Нещо повече с
оглед на казуса при предварително известен извършител на адм. нарушение, нищо
не налага изчисляването на давностните срокове чрез тяхно евентуално спиране.
Неспазването на този срок представлява както съществено процесуално нарушение
на административно-производствените правила, така и на материалния закон.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“, която има качеството на юридическо лице съгласно чл. 2, ал. 1 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
следва да бъде осъдена да заплати претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., платени по договор за правна защита за
касационната инстанция по приложен списък.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2
от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 102/07.02.2022 г., постановено по АНД №
1955/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено Наказателно
постановление № 18-001818/23.08.2021 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище в гр. София,
бул. "Княз Александър Дондуков" № 3, да заплати на
Производствено производителна кооперация „Надежда-Ряхово“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в с.Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе,
ул.“Искър“ № 1, сумата от 300 лева – адвокатско
възнаграждение в касационното производство.
Решението е окончателно.
Решението е подписано с особено мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
/
о.м./
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ от съдия Спас Спасов:
Не споделям мнението на
мнозинството, по приложението на чл.34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, поради следните съображения:
Според т. 1 от Тълкувателно постановление
№ 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора
колегия на ВАС, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, а не преклузивни.
Според т. 2 от същото тълкувателно решение, разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН
препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по
давност в НК.
Съставът на нарушението по чл. 415, ал.1
от КТ, за което на ответника е наложено административно наказание, се изразява
в неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен
орган за спазване на трудовото законодателство. Безспорно е, че нарушението е
формално, на просто извършване, защото съставът му не включва настъпването на
определени общественоопасни последици, а е достатъчно самото извършване на
деянието.
Ясно е също, че изпълнителното деяние се
осъществява чрез бездействие – неизпълнение на задължение, произтичащо от
индивидуален административен акт.
Считам, че за процесното нарушение
началото на давностния срок по чл. 34, ал.1, изр.второ от ЗАНН не е сложено на
26.02.2021 г., както поддържа и касаторът.
Съгласно
задължителната съдебна практика (вж. мотивите на Тълкувателно решение № 4 от
29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия и Тълкувателно
решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК) понятието „откриване
на нарушителя“ по смисъла на чл. 34, ал. 2, изр. второ от ЗАНН, не е легално
дефинирано в същия закон, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво
приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз
основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това
е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични
в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически
съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на
нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му
признаци от обективна и субективна страна по определен състав.
Считам,
че едва при извършването на последващата проверка контролните органи,
компетентни да установяват извършването на нарушението по чл.415, ал.1 от КТ
чрез съставянето на АУАН, са събрали данни за това, че дадените задължителни
предписания за заплащане на трудово възнаграждение в пълен размер по отношение
на конкретния работник действително не са били изпълнени, т.е. едва при
извършената последваща проверка нарушителят е бил открит по смисъла на чл. 34,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН - от този момент компетентният орган вече
е разполагал с данните, въз основа на които да установи нарушението и да
идентифицира извършителя му, в лицето на ответника.
В протокола от извършената
проверка с изх. № 2109233/16.06.2021 г. е записано, че на 05.04.2021 г., при
извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство по документи в
сградата на ДИТ – Русе, било установено, че работодателят не е изпълнил
приложената принудителна административна мярка – задължително предписаниe № 108 по протокол с изх. № ПР
2034429/19.01.2021 г., отнасящо се до: работодателят да изплати в пълен размер
начисленото трудово възнаграждение на служителя за м. октомври 2020
г.
Следва да се приеме, че нарушението е било
открито на посочената в протокола дата на извършването на проверката по
документи, а именно на 05.04.2021 г. АУАН е издаден на 16.06.2021 г., поради
което считам, че към датата на неговото издаване регламентираният в чл. 34, ал.
1, изр. второ от ЗАНН тримесечен давностен срок, считано от датата на откриване
на нарушителя – 05.04.2021 г., не е бил изтекъл.