Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.06.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 15 837 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./.
В исковата молба на К.И.М. се твърди, че
на 02.09.2016 г., около 21.30 часа, в с. Бусманци, на ул. „Генерал Гурко“, в
района на номер ** е настъпило ПТП между лек автомобил „Ситроен Ц4“ с рег. № *******,
управляван от Д.А.Х.и ищеца като пешеходец, който се намирал на пътното платно.
Твърди се, че след пътното произшествие ищецът бил откаран по спешност в УМБАЛ
„Света Анна“ АД, където след преглед били констатирани увреди, изразяващи се в
тежка черепно-мозъчна травма – мозъчна контузия /травматичен мозъчен оток челно
вдясно/, травматична субарахноидна хеморагия, фрактура на напречен израстък на
шести шиен прешлен вдясно, дислоцирана фрактура на дясната раменна кост – горен
край. На 18.09.2016 г. бил подложен на оперативна интервенция, изразяваща се в
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация – рамо, лопатка и клавикула“
с поставяне на плака и винтове и с поставена гипсова имобилизация на горен десен
крайник за срок от 35 дни. Твърди се, че в периодът на възстановяване търпял
сериозни болки, страдания и ограничения. Имал понижена концентрация,
световъртеж, пристъпно главоболие, загуба на координация, шум в ушите. Сторил и
имуществени разходи във връзка със своето възстановяване.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лекия автомобил
„Ситроен“ да му заплати сумата от 105 000 лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие нанесените му травматични увреждания, както и
сумата от 18 лв. – обезщетение за имуществени вреди, частична претенция, при
пълен заявен размер от 229, 17 лв. Претендира се законна лихва и сторени
разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗД „Е.” АД, редовно уведомен,
е депозирал писмен отговор в срока по ГПК с релевирани в същия възражения. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Исковете се поддържат в открито съдебно
заседание от адв. Д.К..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. С..
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата
на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото,
прие за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представен констативен протокол № К-766 на СДВР, от който се
установява, че на 02.09.2016 г., около 21.30 ч., в с. Бусманци, ул. „Ген.
Гурко“ в района на номер ** е осъществено ПТП от водача на лек автомобил „Ситроен
Ц4” с рег. № ******* – Д.А.Х., от което ПТП пострадал пешеходецът К.И.М., с
диагноза – „тежка черепно-мозъчна травма, субдорален хематом, фрактура на дясно
рамо“, който се е намирал на платното за движение.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. В.К.Д.. Вещото лице е обосновало извод, че
причините за настъпване на ПТП са от субективните действия на водача на лекия
автомобил, изразяващи се в закъснялото забелязване на пешеходеца. Обоснован е и
извод, че от техническа гледна точка, настъпването на ПТП е било предотвратимо
за всеки един от участниците чрез намаляване на скоростта на движение на
автомобила от страна на водача респ. отлагане на пресичането от страна на
пешеходеца. Посочено в заключението е и че няма обективна причина, поради която
пешеходецът да не забележи приближаващия се автомобил.
По делото е допусната и изслушана и повторна САТЕ, изготвена от вещото лице
инж. Й.Д.Й.. Вещото лице е посочило, че причините, довели до ПТП са движението
на автомобила със скорост, при която водачът не може да спре в рамките на
осветената зона на фаровете, при внезапно възникване на опасност и предприетото
от пешеходеца пресичане на платното за движение, без да изчака преминаването на
лекия автомобил.
Изслушана е и тройна САТЕ от вещите лица инж.А.П.А., В.К.Д.и С.Д.С..
По делото е изслушана и комплексна съдебно медицинска експертиза, изготвена
от вещите лица д-р А.Т.М.и д-р Х.Б.М.. В заключението на същата вещите лица са
обосновали извод, че в следствие на ПТП-то К.М. е получил „мозъчна контузия –
средно тежка степен. Контузия на главата в челната област. Съчетана травма –
глава - шия – крайници. Тежка открита и проникваща черепномозъчна травма –
травматичен субдурален хематом челно вдясно, травматичен кръвоизлив в меките
мозъчни обвивки вдясно челно, линейна фрактура на слепоочната кост на черепа
вдясно, фрактура на базата на черепа в областта на средна черепна ямка, кръвотечение
и изтичане на гръбначномозъчна течност от ляв външен слухов проход. Фрактура на
напречен израстък на 6-ти шиен прешлен вдясно. Разместено счупване на горната
част на дясна раменна кост“. Обоснован е извод за извършена кръвна репозиция с
метална остеосинтеза по отношение на дясна раменна кост и проведено комплексно
медикаметнозно и инфузионно лечение, реанимационен постелен режим и активно
наблюдение за черепно-мозъчната травма. Вещите лица са посочили в заключението
си, че срокът за възстановяване на леките и средни степени на мозъчни контузии
е от 3 до 6 месеца, а възникналите усложнения могат да удължат този период.
Посочено е, че пострадалият е с постравматична енцефалопатия, изразяваща се в
главоболие, двигателна нестабилност, обща изнервеност, бърза уморяемост,
намален слух за ляво ухо, замаяност и световъртеж, преходно двойно виждане,
церебрастенен синдром, централен дискоординационен синдром като клиничните
прояви подлежат на развитие, по-вероятно в неблагоприятна насока. Посочено е,
че прогнозата за в бъдеще е несигурна и реално са възможни допълнителни
усложнения в близките години, изразяващи се в мозъчен арахноидит, хидроцефалия,
следтравмена епилепсия и др.
По делото е изслушана и втора комплексна експертиза, изготвена от вещите
лица д-р Д. Г. М. и д-р Х.Б.М.. Вещите лица са посочили, че намалението на
слуха при ищеца е регистрирано непосредствено след настъпилото ПТП като същото,
както и вестибуларните нарушения могат да са свързани с настъпилото ПТП.
Обоснован е извод, че намалението на слуха е необратимо и е проведено
слухопротезиране – компенсира чуваемостта. Посочено в заключението е, че
прогресирането на загубата на слуха е от 30 дб за ляво ухо и 36 дб за дясно
ухо.
По делото е допусната и изслушана и съдебно психологическа експертиза,
изготвена от вещото лице Г.Г.Г., който посочва, че при ищеца е налице лек спад
от органичен тип като са засегнати когнитивните процеси – внимание,
памет,мислене. Посочено е, че е налице повишена емоционална лабилност,
импулсивност, снижен праг на фрустрация и предразположеност към бързо изпадане
в дистрес, редуциран контрол над влеченията, което е в резултат на настъпилото
при процесното ПТП увреждане на мозъка като материален субстрат на психиката.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност»,
сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са
настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка
с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на
ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в
нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на
осъществяване на ПТП-то и неговите участници. Вината като субективен елемент от
фактическия състав на деянието от страна на извършителя настоящият съдебен
състав намира, че е установена от представения по
делото протокол за станалото ПТП, по отношение на
който не е заявено оспорване и доказва не само, че материализираното в него изявление е станало, но и че
това изявление изхожда от лицето подписало протокола, тоест документът се
ползва с формална доказателствена сила. Освен с формална доказателствена сила
протоколът като свидетелствуващ документ материализира удостоверенителното
изявление на своя издател за станалото ПТП и в това се състои неговото
доказателствено значение /РЕШЕНИЕ
№ 85 ОТ 28.05.2009 Г. ПО Т. Д. № 768/2008 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС/. Констатациите в протокола за ПТП се подкрепят и от изводите на вещите лица,
изготвили трите изслушани по делото САТЕ, които съдът цени като обективни и компетентно
изготвени.
При проведено насрещно доказване ответникът е
противопоставил възражение за съпричиняване, което с оглед изводите на САТЕ
настоящият съдебен състав намира за основателно, тъй като с поведението си
ищецът сам се е поставил в опасност. Категорично признание за този неизгоден за
него факт е обективиран и в съдебния протокол от 20.05.2019 г. Настоящият
съдебен състав намира, че процентът съпричиняване следва да се определи на 30%.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаните по делото две комплексни съдебно-медицински
експертизи и съдебно психологическа такава.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените му тежки травматични увреждания представляват пряка и
непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52
от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищцата /38 години към
датата на ПТП/, степента и вида на
увредите, периодът от време, през който е търпял физически и психологически болки,
страдания и ограничения. Настоящият съдебен
състав счита, че предвид възрастта на ищеца, интензитетът на неговото страдание
и периодът, в който същите са търпени, извършената хирургическа интервенция,
трайните остатъчни и неблагоприятни изменения в здравословното му състояние
респ. неблагоприятната прогноза за тяхното бъдещо развитие и същите неминуемо са довели до промяна в стереотипа му на живот и при
съблюдаване наличието на възприетия процент съпричиняване, съобразно изложените
в по-горе в мотивите съображения справедливо би било да се присъди сума от 105
000 лв. т.е. искът като основателен и доказан следва да се уважи изцяло.
По отношение на заявената частична претенция за имуществени вреди респ.
наличието на причинна връзка между ПТП-то и сторените разходи същата е изцяло
основателна.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител,
при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се следва
сумата от 1 100 лв. – разноски. Със списъка по чл. 80 от ГПК, депозиран в
съдебно заседание на 20.05.2019 г. процесуалният представител на ищеца е заявил
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение с включен ДДС. С оглед цената на
заявените искове и съгласно чл. 7 ал.2 от Наредба 1/2004 г. минималният размер
на адвокатското възнаграждение възлиза на сума в размер на 4 716 лв. с включен
ДДС, предвид данните по делото, че процесуалният представител на ищеца е лице,
регистрирано по ЗДДС.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС в размер на 4 200 лв. – дължима ДТ.
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на К.И.М., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***– адв. С.С.сумата от 105
000 /сто и пет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 02.09.2016 г. в с. Бусманци,
както и сумата от 18 /осемнадесет/
лв. – обезщетение за имуществени вреди, сторени разходи за медикаменти по
фактури с №№ 16, 13, 21, 29, 62, 63, 69, 70, 71, 53, 73, 76, 78, 80, *********
и фактура без номер от 13.01.2017 г., частична претенция, при пълен заявен
размер от 229, 17 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 02.06.2016
г. до окончателното им изплащане, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК
сумата от 1100 /хиляда сто / лв. –
разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 4 200 лв. – дължима ДТ.
ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. С.С.сумата от 4 716 лв.
– адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: