Р Е Ш Е Н И Е №
В
името на народа
гр.
Кърджали, 11.12.2019 г.
Административен съд -
Кърджали, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При
секретаря Мелиха Халил
и
в присъствието на Бонка Василева – прокурор в ОП – Кърджали
като разгледа докладваното от съдия
Божкова
административно дело №361/2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203 и сл. от АПК, във вр. с
чл.1,
ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е
по искова молба на И.Д.Б. от ***, подадена чрез надлежно
упълномощен процесуален представител. Искът е предявен срещу Областна дирекция
на вътрешните работи (ОДМВР) - Хасково, с цена на иска, в размер на 300,00 лева, представляващи обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в направени от него разноски – заплатено адвокатско
възнаграждение по а.н.д.№6/2019 г. по
описа на Районен съд – Тополовград. В ИМ се посочва, че с Решение №48 от 14.06.2019 г. по а.н.д.№6/2019 г. по
описа на Районен съд – Тополовград е бил отменено НП №18-0358-000228 от 12.11.2018 год., издадено от Началника
на РУ на МВР Тополовград при ОДМВР Хасково. Решението на РС – Тополовград не е
оспорено и е влязло в сила. Претендира деловодни разноски и по настоящото дело.
В съдебно заседание, редовно призован, ищецът не се явява. Процесуалният му
представител по пълномощие поддържа исковата молба по изложените в същата
съображения.
Ответникът по иска – Областна дирекция
на вътрешните работи – Хасково, не се представлява. От директора на ОДМВР –
Хасково е постъпил писмен отговор, в който изразява становище за основателност
и доказаност на исковата молба, в случай че са представени доказателства за
действителното заплащане на адвокатски хонорар по АНД №6/2019 г. по описа на РС
– Тополовград. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали дава
заключение, че предявеният иск с правно основание чл.1 от ЗОДОВ е основателен,
тъй като е осъществен фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1
от ЗОДОВ. С оглед на изложеното, иска да се постанови решение, с което да се уважи
предявения иск.
След обсъждане на събраните
доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Не се спори между страните, а се установява
и от приетите доказателства по изисканото и приложено към настоящото дело, а.н.д.№6/2019
г. по описа на Районен съд – Тополовград, че с Решение
№48 от 14.06.2019 г. по посоченото дело Районният съд е отменил посоченото
наказателно постановление. Решението по това дело не е обжалвано. От
приложените към а.н.д.№6/2019 г. по описа на Районен съд – Тополовград разписки
се установява, че съобщенията за изготвянето са връчени на страните на 10.07.2019
г. и на 11.07.2019 г. Четиринадесет дневния срок за оспорване е изтекъл и
решението е влязло в законна сила.
В кориците на а.н.д.№6/2019 г. по
описа на Районен съд – Тополовград е приложен Договор за правна защита и
съдействие (ДПЗС) и подписано пълномощно. В този договор е записано, че е
платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав приема, че исковата молба е допустима поради
твърденията, че ищецът неблагоприятно е засегнат от действието на отменено по
съдебен ред като незаконосъобразно НП. Искът е допустим за разглеждане в
производството пред АдмС – Кърджали, по реда на глава ХІ от АПК (чл.203 и сл.),
като предявен пред съда по седалището на ищеца. Правилно е посочен и ответникът
– ОДМВР – Хасково.
При преценка основателността на иска
съдът взе предвид следното: За да се ангажира отговорност по реда на чл.1 от ЗОДОВ, трябва да е налице отменен като незаконен административен акт и
причинени вреди - щети или пропуснати ползи, които следва да се намират в
причинно - следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт.
Доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника лежи изцяло върху ищеца.
Видно от ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС
по т. д. № 1/2013 г. електронният фиш се приравнява на наказателно
постановление по отношение на правното му действие. Поради тази смислова и
функционална аналогия, предвид липсата на съществена разлика между двата акта,
за целите на настоящото производство съдът не намира причина на правните субекти,
санкциониран с ЕФ да се откаже защитата, която правния ред предоставя на онези,
санкционирани с НП. В заключение, издаването на НП е резултат на санкционна
административна дейност.
В мотивите към т.1 от ТП №2/19.05.2015
г. по т.д. № 2/ 2014 г. на ОС от ГК на ВКС и ОСС от І и ІІ колегия на ВАС е
прието, че издаването на наказателни постановления и съответно налагането на
административни наказания за извършени административни нарушения, е последица
от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност и в този смисъл същото представлява властнически акт,
издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни
последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност.
Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла
на нормата на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното
основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от
административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателноправни
последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени
задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по
своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, а
административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и
законодателната дейности, е основна проява на държавната власт. Дейността по
налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно
постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се
отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по
чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този
конкретен случай изпълнителна(административна) функция в рамките на държавната
власт. Следователно, съществува първата предпоставка за предявяване на иска по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменено НП.
По отношение на заявените имуществени
вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение, АдмС – Кърджали взе
предвид, че в производството пред районния съд при разглеждане на жалби срещу ЕФ
и наказателни постановления по реда на ЗАНН, при субсидиарно прилагане на НПК,
когато ЕФ/ наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в
полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното
производство, не се присъждат разноски срещу държавата. В Тълкувателно
постановление №2 от 19.05.2015 г. по т.д. № 2/ 2014 г. на ВАС и ОСС на ГК на
ВКС е посочено, че „законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в
производствата по ЗАНН, а доколкото искът по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.” В
този смисъл, това Тълкувателно постановление изрично квалифицира иска за
обезщетяване на направени разноски като производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
именно защото няма процесуален ред по ЗАНН за възстановяване на разноските при
отмяна на ЕФ/НП и защото същият, с това правно основание, се определя като
подсъден на настоящия съд като административен.
В настоящия случай е приложен ДПЗС по а.н.д.№6/2019
г. по описа на Районен съд – Тополовград, ведно с пълномощно към договора, което
е било основание за осъществяване на процесуално представителство и защита в
производството, образувано пред Районния съд - Тополовград. В ДПЗС е записано,
че е заплатена в брой сумата от 300.00, за един адвокат, осъществил процесуално
представителство и защита по повод оспорване на НП пред РС – Тополовград. Този
договор за правна защита и съдействие е доказателство за това, че разходът е
извършен от ищеца в настоящото производство и съответно това плащане, след като
е предизвикало имуществено разместване в отрицателна посока за ищеца,
представлява имуществена вреда за него. Настоящият състав на съда приема, че
изплатения адвокатски хонорар за процесуална защита и представителство пред РС
– Тополовград е в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото НП.
В правната теория и съдебната практика
се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява
непосредствено вредата, а и когато създава условията, реалната възможност от
увреждане и тази реална възможност е превърната в действителност по друга
причина. От това следва извода, че тези разноски съставляват претърпяна вреда
от наказания субект, намираща се в пряка причинна връзка с отменения незаконен
акт на административния орган, защото те са типична, нормално настъпваща и
необходима последица от незаконосъобразното наказателно постановление и
защитата, която се е наложила срещу него, именно поради незаконосъобразната
дейност на администрацията. Следва да се добави, също така, че обстоятелството,
че адвокатската защита по делата за обжалване на НП, не е задължителна, не
влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален
представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с
издаденото наказателно постановление, а от друга страна, ангажирането на
адвокат за правна защита и съдействие, при обжалване пред съда на наказателно
постановление, е израз на нормалната грижа на санкционираното лице за
собствените му права и законни интереси, които то счита за накърнени, а
възнаграждението за този адвокат е императивно дължимо, на основание чл.36 от
Закона за адвокатурата, като същото следва да се уговори именно с договор. След
като ищецът има право на адвокатска защита при оспорването на издадено срещу
него НП и същевременно дължи възнаграждение за нея, чийто размер следва да
уговори точно в договор, както и след като е платил реално дължимото уговорено
възнаграждение, то той е разходвал средствата именно за да се защити по
надлежния ред против незаконосъобразното наказателно постановление, като
същевременно е изпълнил и задълженията си по Закона за адвокатурата. В този
смисъл, самото НП е необходимо условие за съществуване на договора за правна
защита и съдействие по дело, в което се оспорва това НП и без което условие
защита е невъзможна, най-малкото защото би била с липсващ предмет.Поради изложените
съображения, съдът счита, че платеното възнаграждение на адвоката за правна
защита и съдействие, съответно – за процесуално представителство по административнонаказателно дело, с предмет -
законосъобразността на НП, след отмяната на същото следва да се възстанови, тъй
като страната е била принудена да направи този разход поради
незаконосъобразната дейност на администрацията, издала отмененото НП. В
настоящия случай, както бе посочено и по-горе, по а.н.д.№6/2019 г. по описа на
Районен съд – Тополовград, е ДПЗС с пълномощно от същата дата към него, видно
от който, от ищеца в настоящото производство – И.Д.Б. от ***, е заплатено в
брой адвокатско възнаграждение за един адвокат, в размер на 300.00 лева. От а.н.д.№6/2019
г. по описа на Районен съд – Тополовград се установява, че ищецът е бил представляван
от упълномощен адвокат, който е изготвил и жалбата срещу НП. Следователно, така
заплатеното възнаграждение е в минималния размер по чл. 18, ал.2 от Наредба №1/9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От незаконосъобразния акт – НП,
отменено по съответния ред, с влязло в сила решение, ищецът е претърпял вреди,
изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производствата по обжалване на наказателното постановление. По силата на чл. 4
от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото
действие. Настоящият състав приема, че ищецът в настоящото производство, не би
заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха
представлявали вреда за него, ако не беше издаден процесното, отменено впоследствие
като незаконосъобразно, НП. Макар и да липсва нормативно установено задължение
за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при
атакуване законосъобразността на НП се явява нормален и присъщ разход за
обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка
и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - НП. Това е
така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатени суми
за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на НП, с което е
наложено административното наказание глоба, което административнонаказаният
е считал за незаконосъобразно наложено.
АдмС – Кърджали не възприема
становището на процесуалния представител на ответника, че следва да се приложи
разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, защото увреждането е настъпило по
изключителна вина на ищеца, предвид мотивите на решението по а.н.д.№6/2019 г.
по описа на Районен съд – Тополовград. На първо място – в това решение
единствено е посочено, че е доказано извършването на нарушението по чл.21, ал.1
от ЗДвП – движение, в населено място, със скорост над разрешената в посочената
разпоредба от ЗДвП, но съдът изобщо не е изследвал въпроса за вината на
санкционираното лице (ищец в настоящото производство). На следващо място, така
предявеното възражение е неоснователно, защото приложението на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ следва да се преценява при определяне размера на дължимото обезщетение,
представляващо заплатен адвокатски хонорар. При преценка размерът на същия,
както беше посочено по-горе в решението, се установи, че дори е в минималния
размер в чл.18, ал.2 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С оглед
на изложеното, съдът счита, че предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
основателен и следва да бъде уважен, като ответникът по исковата молба следва
да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, в размер на
300.00 лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение по обжалването на
НП пред РС – Тополовград, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на ИМ до окончателното й заплащане.
При този изход на спора е основателна
претенцията на ищеца за присъждане на разноски по настоящото дело. От
представен Договор за правна защита и съдействие
с дата 08.10.2019 г., се установява, че реално е изплатено договореното
възнаграждение от 300.00 лв.
Ответникът следва да бъде осъден, на
основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, да заплати на ищеца деловодни разноски в
размер на 310.00 лв., от които адвокатски хонорар в размер на 300.00 лв. и
внесена държавна такса в размер на 10.00 лв.
Ето
защо и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ Съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Областна дирекция на Министерството вътрешните работи, град Хасково,
да заплати на И.Д.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***,
сумата в размер на 300.00 (триста) лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение), причинени
от отменено по съдебен ред НП №18-0358-000228 от
12.11.2018 год., издадено от Началника на РУ на МВР Тополовград при ОДМВР Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Осъжда
Областна дирекция на Министерството вътрешните работи, град Хасково, да заплати на И.Д.Б. ЕГН ********** и адрес: ***,
сумата, в размер на 310.00 (триста и десет лева), представляващи направени
разноски в настоящото производство.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба, пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: