Решение по дело №959/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Групова амбулатория за здравни грижи „Рехаб Варна“ ООД, ЕИК ****, с адрес: гр. Варна, ул. ****, срещу Решение № 372/09.03.2023 г. по АНД № 20233110200301 по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърден електронен фиш /ЕФ/ серия Г, № 0050715, издаден от ОД на МВР – Варна, с който на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева на основание чл. 638, ал. 4, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса на застраховането /КЗ/.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че ЕФ е издаден в нарушение на законовите изисквания поради липса на реквизитите по чл. 637, ал. 3 КЗ. Сочи, че в ЕФ липсва описание на нарушението, което нарушава правото на защита на санкционираното дружество. Излага съображения, че неправилно е определена датата на извършване на нарушението, като не е посочен в ЕФ моментът, от който е възникнало задължението на дружеството да сключи валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за собствения му автомобил. В заключение, посочва се в жалбата, че административнонаказателното производство е образувано след изтичане на сроковете по чл. 34 ЗАНН. Отправя се искане за отмяна на процесното решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В приложена по делото молба се поддържа изцяло жалбата.

Ответната страна – ОД на МВР – Варна, в депозирани чрез юриск. А.писмени бележки с.д. № 7414/16.05.2023 г. оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност отправя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна и моли същото да бъде присъдено в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира въззивното решение да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Касационната жалба се явява процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Производството пред РС – Варна е образувано по жалба от Групова амбулатория за здравни грижи „Рехаб Варна“ ООД против ЕФ серия Г № 0050715, издаден от ОД на МВР – Варна, с който на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева на основание чл. 638, ал. 4, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ.

От фактическа страна РС – Варна приел, че на 12.01.2023 г., в 14:32 часа, лек автомобил с марка „***“, модел „****“, с валидна регистрация № ****, собствен на касатора, бил управляван в гр. Варна по бул. ******, което било установено с автоматизирано техническо средство (ARH CAM S1-11743c9). Било констатирано, че за процесното МПС не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За нарушението е издаден оспореният ЕФ, като нарушението било квалифицирано по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. При справка в информационните масиви на МВР било отбелязано, че процесното МПС е собственост на Групова амбулатория за здравни грижи „Рехаб Варна“ ООД. ЕФ бил издаден на собственика на автомобила и на основание чл.638 ал.4 вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 КЗ на дружеството била наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева.

От правна страна въззивният съд приел, че ЕФ съдържа необходимите законови реквизити, като изрично посочва, че сред уредените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП изисквания за електронен фиш не фигурира такова за дата на съставяне на същия.

На изложените мотиви съставът на РС – Варна потвърдил процесния ЕФ.

След извършена проверка по чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, настоящият състав на съда намира касационната жалбата за неоснователна поради следните съображения:

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и твърденията на страните, и е стигнал до обоснован извод, че нарушението е доказано, а ЕФ е законосъобразен.

В чл. 461 КЗ са описани всички задължителни застраховки, като в т. 1 на разпоредбата е указано, че застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е задължителна като свързана с притежаването и използването на МПС. В чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ е уредено задължението за сключване на договор за въпросната застраховка на лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. При неизпълнение на вмененото задължение административнонаказателната разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ предвижда административно наказание „глоба“ в размер от 250 лв., когато собственик на МПС е физическо лице, както и „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв., когато собственик е юридическо лице или едноличен търговец. Дружеството-касатор е санкционирано на основание чл. 638, ал. 4 КЗ, който сочи, че, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1".

В светлината на цитираните разпоредби и в съответствие със събраните писмени доказателства РС – Варна правилно е приел, че в случая се установява безспорно, че процесното МПС е собственост на дружеството, и че няма сключен договор за гражданска отговорност. За да се издаде ЕФ, съгласно чл. 638, ал. 4 от КЗ, следва да бъде налице и управление на МПС, което също е безспорно установено в настоящия случай – посредством автоматизирано техническо средство (ARH CAM S1-11743c9), подробно описано в издадения ЕФ. В допълнение, съставът на въззивния съд е обсъдил инвокираните възражения във въззивната жалба и е изложил мотиви относно тяхната неоснователност, поради което не следва да бъдат обсъждани повторно.

Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения за липса на описание на нарушението, включително за неправилно определяне на датата, на която е било извършено. Електронният фиш съдържа данните, изискуеми съгласно чл.189 ал.4 ЗДвП. Видно от съдържанието му, нарушението е описано като управление на МПС, регистрирано в РБ, което не е спряно от движение, и за което собственикът не е сключил задължителна застраховка ГО, с подробно посочване на датата, часа и посоката на управление на въпросното МПС, индивидуализирано с марка, модел, вид и регистрационен номер. Описанието на нарушението е подробно и точно, като дава възможност на нарушителя да разбере съставомерните му признаци. Твърдението в жалбата, че само е посочено „установено нарушение на КЗ“ е декларативно, необосновано и некореспондиращо със съдържанието на ЕФ. Предвид ангажирането на отговорността на дружеството за осъществено „управление на МПС“ без задължителна застраховка ГО, правилна се явява и приетата дата на нарушението – 12.01.2023г.

Като е потвърдил издадения ЕФ, РС – Варна е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не страда от посочените в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на спора е основателно и своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Варна юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция определен по правилото на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая, за защита по дела по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящият състав на съда намира, че производство не е с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Първи тричленен състав на Административен съд-Варна,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 372/09.03.2023 г. по АНД № 20233110200301 по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Групова амбулатория за здравни грижи „Рехаб Варна“ ООД, ЕИК ****, с адрес: гр. Варна, ул. ****, представлявано от Д.Й.Д., да заплати в полза на ОД на МВР – Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: