Определение по дело №1692/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.166, ал.4 от АПК.

С подадената от М. А. А. жалба срещу издадената от Н-к сектор към ОДМВР-Варна, РУ 04 Варна заповед за прилагане на принудителна адм. мярка № 24-0442-000250/12.07.2024 г. е направено особено искане за спиране от съда на допуснатото по силата на закона – чл.172, ал.6 от ЗДвП предварително изпълнение. Изложени са мотиви, че същото ще причини на жалбоподателя значителни и трудно поправими вреди, тъй като с разпореденото отнемане на притежаваното от него СУМПС той е лишен от получаването на трудови доходи.

Отправеното особено искане е процесуално допустимо съгласно чл.166, ал.4 вр. с ал.2 от АПК - по подадената жалба е образувано редовно съдебно производство, което е висящо към момента на отправяне на искането.

Разгледано по същество, съдът намира искането за неоснователно.

С обжалваната заповед е наложена на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП принудителна адм. мярка временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Описаната причина за налагане на ПАМ е извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП – управление на МПС след употреба на наркотични вещества, установена след проверка с техническо средство. Принудителното изпълнение на адм. акт , с който е наложена ПАМ е допуснато по силата на закона – чл. 172, ал.6 от ЗДвП, поради което наличието на регламентираните в чл.60, ал.1 от АПК предпоставки за допускане на предварително изпълнение на издадения адм. акт е презумирано. В тази връзка, изцяло в доказателствена тежест на молителя е да установи в условията на пълно и главно доказване законовите предпоставки обуславящи искането му за спиране на така допуснато от закона предварително изпълнение на ПАМ , които съгласно нормата на чл.166, ал.4 вр. с ал.2 от АПК се състоят във възможността същото да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. За установяване съществуването на такава възможност от А. е представена служебна бележка от Дружество „Хешлинк“ ЕООД, според съдържанието на която, същият заемал длъжността „техник, телекомуникации “ , като към настоящия момент поради липсата на валидно СУМПС не можел да изпълнява преките си служебни задължения, поради което се намирал в неплатен отпуск до решаване на въпроса за отговорността. Така представената служебна бележка има за цел да обоснове изложената теза за причиняване на значителна и трудно поправима вреда, предвид оставането на А. без доходи за собствена издръжка и тази на семейството му.

Преди всичко, изложената теза е бланкетна и явно копирана от съставилия жалбата адвокат А., което е видно от съдържанието, в което е посочено лицето С.. Представената като доказателство служебна бележка има съмнителна доказателствена стойност относно авторството, предвид липсата на нейн изходящ номер. От друга страна, като частен свидетелстващ документ, тя не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила , поради което изложените в нея данни се нуждаят от подкрепа с други документи, а такива в случая липсват – не са представени длъжностна характеристика от която да е видно, че изпълнението на посочената длъжност предполага управление на МПС , както и заповед за ползване на неплатен отпуск. По причина на последното, молителят не се е справил с горепосочената съществуваща за него доказателствена тежест да установи наличието на възможност да настъпят за него значителни или трудно поправими вреди, което лишава от основание отправеното от него искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ПАМ, поради което същото не следва да бъде уважено.

По тези съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Не уважава особеното искане на М. А. А. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на издадената от Н-к сектор към ОДМВР-Варна, РУ 04 Варна заповед за прилагане на принудителна адм. мярка № 24-0442-000250/12.07.2024 г.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му А..