Р Е
Ш Е Н
И Е
№
206
Гр.Нови
пазар,21.06.2019г.
Районен съд Нови пазар в закрито съдебно
заседание,проведено на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Районен
съдия:СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар
:НЕЛА КОСТАДИНОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №1651 по описа за 2018 година,за
да се произнесе,взе предвид:
Делото е образувано по положителен
установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК,във вр.чл.240 ал.1 и
ал.2 от ЗЗД ,чл.86 от ЗЗД,вр.чл.79 от ЗЗД и по чл.92 от ЗЗД,предявен от
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД гр.София против Б.Е.А. с ЕГН:**********,***,с
цена на иска 3 545.16лв.
Ищецът твърди,че между „Изи Мениджмънт
„АЗД като заемодател и Б.Е.А. като заемател бил подписан Договор за паричен
заем №***.,в общ размер на 1750 лева,която ответникът усвоил веднага,с което
заемодателят изпълнил изцяло задължението си , ответникът се задължил да ползва
и върне заетата сума,съгласно условията
на
сключения договор ,като заплати сумата в размер на 2 795.10лв.,ведно с
договорната лихва на 30 седмични и/месечни погасителни вноски,всяка в размер на
93.17лв./включваща главница и договорна лихва/.
По договора за паричен заем, А. не извършил
парични плащания.
На ***.с Договор за цесия и Приложение №*
към него от ***.между „Изи Асет Мениджмънт“АД и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ЕООД,вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения „ЕООД изцяло с всички привилегии,обезпечения и
принадлежности.
За ползването на предоставената заемна
сума,ответникът дължал договорна лихва,в размер,посочен в договора.В настоящия
случай на числената договорна лихва била в размер на 1045.10лв.за периода от
15.08.2017г.-датата на първата вноска до 02.01.2020г.-датата на настъпване на
падежа на договора.
В сключения между страните
договор,ответникът се задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да
предостави на заемодателя едно от обезпеченията ,посочени изчерпателно в
договора,като се съгласил,че в случайна неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение,дължи неустойка.Неустойката се начислявала
еднократно,след 3 дни от датата на сключения между страните договор и се
дължала като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски.Към настоящия
момент,неустойката възлизала в размер на 652.50лв.
Ответникът дължал и обезщетение за
забава/мораторна лихва /върху непогасената главница,в размер на 97.56лв.от
16.08.2017г.до датата на допускане на забава на погасителната вноска до датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-16.06.2018г.,ведно със законната лихва
върху главницата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника ,която му била връчена по реда
на чл.47 ал.5 от ГПК ,което обусловило правния му интерес от предявяване на
настоящия установителен иск.
С оглед на гореизложеното,моли да бъдат
призовани на съд с ответника и след доказване основателността на
твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с което признае
за установено,че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД има следните
вземания срещу Б.Е.А.: 1750.00лв./главница/,1045.10лв./договорна лихва за
периода от 15.08.2017г.до 02.01.2020г./, 652.50лв./неустойка за неизпълнение на
договорно задължение/,лихва за забава/мораторна лихва /върху непогасената
главница,в размер на 97.56лв.от 16.08.2017г.до датата на допускане на забава на
погасителната вноска до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-16.06.2018г.,ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Моли с исковата молба и доказателствата към
нея,на ответника да бъде връчено уведомление за цесията.
Моли ответникът да бъде осъден да му
заплати направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Исковата молба и доказателствата към нея са
връчени на ответника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК –чрез залепване на
уведомление по постоянния му адрес и на основание чл.47 ал.6 от ГПК съдът му е
назначил особен представител по делото –адв.Н.К.-*АК,който депозира писмен
отговор на исковата молба.Оспорва иска по допустимост и основание.
Сочи,че
от представените от ищеца доказателства е видно,че същият не е обявил за
предсрочно изискуемо вземането от „Изи Асет Мениджмънт“АД.Доколкото ответникът
не бил уведомен за извършената цесия,то издадената заповед за изпълнение била
незаконосъобразна,тъй като следвало първо да бъде уведомен длъжника,а след това
в заповедното производство да са налице доказателства за това.
С оглед на гореизложеното,особеният представител
на ответника счита,че страните по договора за цесия са нарушили условието за
ликвидност и изискуемост в пълен размер на прехвърлените вземания в пар.2 от
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия ,поради което
счита,че прехвърлянето на вземането между страните,а именно между „Изи Асет
Мениджмънт“АД и ищеца по делото.Тъй като на ответника не било съобщено,че
вземането е станало предсрочно изискуемо,то изискуемостта настъпвала на датата
на последната погасителна вноска по договора за паричен заем-02.01.2020г.
От така изложеното,повереника на ответника
счита,че ищецът не е активно легитимиран да предяви установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК спрямо
ответника.
Счита,че ищецът не е представил
доказателства,свидетелстващи за направен опит ответникът да бъде уведомен за
извършеното прехвърляне на вземането по
договора за паричен заем.В този смисъл прехвърлянето на вземането нямало
действие по отношение на него.Не приема искането на ищеца ,ответникът да се
счита за уведомен за извършената цесия с представянето на исковата молба.С
оглед настоящата хипотеза на предявен установителен иск при развило се
заповедно производство,както и връзката на този иск с издадената заповед за
изпълнение на парично
задължение,счита,че ответникът е следвало да бъде уведомен за извършеното
прехвърляне преди подаване на заявлението за издаване на заповед за парично
задължение.
Ето защо,моли предявеният иск да бъде приет
за недопустим,респ.за неоснователени
недоказан и както такъв се отхвърли.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа
страна следното:
Видно от доказателствата по делото е,че
по силата на Договор за паричен заем №***.,сключен между „Изи Асет Мениджмънт“
АД ,чрез Т.М.П./заемодател/ и Б.Е.А. /заемател/,заемодателят е предоставил на
заемателя паричен заем в размер на 1750.00лв. за срок от 30 месеца,който е
следвало да му бъде върнат на 30 месечни вноски,всяка от които в размер на
93.17лв.,с посочени падежи в т.5 от договора.Фиксираният годишен лихвен
процента на заема е 40%, ГПР -48.57 %,като крайната дължима сума е в размер на
2 795.10лв.Страните са се споразумели,че ГПР /който според съда има функциите
на договорна лихва/,са взети предвид следните допускания:договорът ще е валиден за посочения в него срок,всяка от
страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си ,съответно няма да бъдат
начислени разходи за събиране ,лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по
договора.В чл.4 са уговорени условията,при които заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 652.20лв.,която се заплаща разсрочено,заедно
със всяка погасителна вноска,към която се прибавя сумата от 21.75лв.
В чл.13 от договора за заем,страните са се
споразумели,че същият се прекратява по взаимно писмено съгласие на страните,при
смърт на някоя от страните без
правоприемство или прекратяване юридическото лице на някоя от страните без
правоприемство,както и при форсмажорно обстоятелство,което прави невъзможно
неговото изпъленение.Не е уредена хипотезата на обявяване на договора за
предсрочно изискуем,такива доводи не се навеждат и в исковата молба.
С подписването на договора ,заемателят е
удостоверил,че е получил посочената сума изцяло и в брой,като договорът има
силата на разписка за предадената,съответно-получената сума/чл.3/.Ответникът не
е оспорил положения от негово име подпис както в края на договора,така и в
долния десен ъгъл на всяка отделна страница,поради което съдът цени този писмен
документ като годно доказателство,ползващо се със съответната формална
доказателствена сила.
С Рамков договор за прехвърляне на парични
вземания /цесия/от ***.,“Изи Асет Мениджмънт“АД е цедирал на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ООД всички вземания по договори,които
Продавачът е отпускал на свои клиенти /трети лица/,ведно с привилегиите и
другите им принадлежности,посочени в което и да е Приложение №*,станало
неразделна част от настоящия договор.В пар.2,чл.2.1. страните са договорили,че
продавачът ще прехвърля на купувачът всички свои ликвидни и изискуеми вземания,произхождащи от договори за заем
по смисъла на ЗЗД и договори за потребителски кредити по смисъла на Закона за
потребителския кредит,които същият е отпускал на свои клиенти,като вземанията
ще се индивидуализират в Приложение №*
към този договор.
Съгласно чл.4.1 датата на подписването и
подпечатването на съответното Приложение №* се счита за надлежната дата,на
която вземанията са прехвърлени.
Към рамковия договор е приложено извлечение
от Приложение №*,в което фигурира прехвърленото вземане по процесния договор за
заем.
Представено е пълномощно,с което кредиторът
на вземането „ИзиАсет Мениджмънт“ е упълномощил ищеца по делото „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ООД да уведоми от негово име длъжника за
извършената цесия.
Ищецът е представил уведомление до
ответника Б.А. за извършената цесия,но доказателства за неговото надлежно
връчване на адреса ,преди предявяване на исковата молба,не са налице.
Във връзка с подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№774/2018г.по описа на
НПРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №436/25.06.2018г.,с
която,съдът е разпоредил длъжникът Б.Е.А. да заплати на кредитора „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ООД сумата от 1750.00лв.-главница по договор
за паричен заем №***.,сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, 1045.10лв. –договорна
лихва от 15.08.2017г.до 02.01.2020г.,652.50лв.-неустойка за
изпълнение,97.56лв.-законна лихва от 16.08.2017г.до 16.06.2018г.,ведно със
законната лихва върху главницата от 22.06.2018г. до окончателното
изплащане,както направените по делото разноски в размер на 70.90лв.-държавна
такса и 50.00лв.юристконсултско възнаграждение.
Доколкото заповедта е връчена на длъжника
по реда на чл.47 ал.1 от ГПК –чрез залепване на уведомление по постоянния му
адрес,на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя,че може в
1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането си по издадената
заповед за изпълнение,като довнесе следващата се държавна такса,което той е
сторил.
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск
с правно основание чл.422 във вр.чл.415 ал.1 от ГПК е процесуално допустим,а разгледан по
същество-неоснователен и недоказан,поради следните съображения:
Не се спори между страните по делото,че
между „Изи Асет Мениджмънт „АД като
заемодател и ответникът Б.Е.А. като заемател бил подписан Договор за паричен
заем №***.,в общ размер на 1750 лева,която ответникът усвоил веднага,с което
заемодателят изпълнил изцяло задължението си , ответникът се задължил да ползва
и върне заетата сума,съгласно условията
на
сключения договор ,като заплати сумата в размер на 2 795.10лв.,ведно с
договорната лихва на 30 седмични и/месечни погасителни вноски,всяка в размер на
93.17лв./включваща главница и договорна лихва/.Ответникът не оспорва,че поради
неизпълнение от негова страна на договорката в чл.4 от договора,за кредитора е
налице правен интерес да претендира заплащане на неустойка в договорения
размер.
Не се оспорва от ответника А. ,че не е извършил парични плащания на никоя от
падежните дати,посочени в чл.2.5.,като към момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/21.06.2018г./,падежиралите
вноски са били 11 на брой .Срокът на договора е до 02.01.2020г. и както беше
посочено по-горе,същият не е бил обявен за предсрочно изискуем на някое от
основанията,предвидени в него.Така,че ,за кредитора е съществувала възможност
да претендира вземането си по заповедното производство само касателно сумите по
падежиралите вноски,доколкото същите са били изискуеми и ликвидни.Изискуемостта
на цялото вземане ще настъпи от датата на последната погасителна вноска по договора за паричен
заем -02.01.2020г.
Не се оспорва от ищеца,че към момента на
подаване на заявлението е бил уведомил цесионера за извършеното прехвърляне на
вземане от „Изи Асет Мениджмънт“,като същият прави изявление за това и
представя уведомлението до
длъжника,наред с исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД,предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,които установяват
вземането ,както и да потвърди писмено станалото прехвърляне.
Съобразно практиката на свободно
договоряне,не съществува пречка цесионерът да уведоми длъжника от името на
цедента,за извършената цесия като съвкупност,но тя би породила действие спрямо
длъжника от момента на неговото уведомяване/чл.99 ал.4 от ЗЗД/.
Независимо,че ищецът е представил с
исковата молба уведомление до длъжника и потвърждение за извършената цесия,то
надлежното му уведомяване не е сторено,тъй като както в заповедното
производство,така и в исковото,той е призован за участие по делото по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК-чрез залепване на уведомление по постоянния му адрес.
Или,към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК-21.06.2018г.за ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД не е
било налице изискуемо вземане, поради ненадлежно и своевременно
уведомяване на длъжника за цесията.
Съгласно т.4г от Тълкувателно решение
№4/18.0.2014г.на ВКС на РБ по т.д.№4/2013г.на ОСГТК,при наличие на частно
правоприемство ,основано на договор за цесия,прехвърлянето на вземането следва
да е съобщено на длъжника,тъй като цесията поражда действие за длъжника от
съобщаването й /по арг.на чл.99 ал.4 от ЗЗД/.И тъй като ответникът не е бил
уведомен от цедента по надлежния ред за прехвърленото вземане преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК,то за издаване на заповед за изпълнение в полза на
правоприемника на първоначалния кредитор е необходимо последният да притежава
същото качество,каквото в случая очевидно не е било налице.
При така установеното от фактическа и
правна страна,съдът намира,че ищецът по делото не е бил носител на вземането и
не е имал изискуемо вземане спрямо ответника,на основание посочения Договор за
паричен заем №***.,в общ размер на 1750 лева,сключен между „Изи Асет
Мениджмънт „АД като заемодател и ответникът Б.Е.А. като заемател,на
основание Рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/от ***./ и
приложение №* към него.
Поради
и което предявеният иск с правно
основание чл.415 ал.1 от ГПК във вр.чл.240 от ЗЗД във вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД,чл.86 ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД се явява неоснователен както досежно
претендираната главница,така и досежно претендираните лихви за забава,договорна
лихва ,неустойка и разноски,доколкото вземането за претендираните суми
,присъдено със Заповед за изпълнение на парично задължение №436/25.06.2018г., ,
по ч.гр.д.№774/2018г.по описа на НПРС не съществува.
Ето защо,предявеният положителен
установителен иск следва да се отхвърли изцяло,а с оглед изхода на
делото,направените от ищеца съдебни и деловодни разноски следва да останат в
негова тежест.
Ответникът не е направил разноски и не
претендира такива по делото.
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло като
неоснователен и недоказан предявения положителен установителен иск с правно
основание чл.415 ал.1 от ГПК,във вр.чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД ,чл.86 от ЗЗД,вр.чл.79 от ЗЗД и по чл.92 от ЗЗД,предявен от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление:гр.София,ул.“Панайот Волов „№29 етаж 3,представлявано от Т.Я.К.,с
пълномощник по делото юрисконсулт Д.А.,със същия съдебен адрес против Б.Е.А. с
ЕГН:**********,***,за признаване за установено,че ответникът дължи на ищеца
сумите в размер на: 1750.00лв./главница/,1045.10лв./договорна лихва за периода
от 15.08.2017г.до 02.01.2020г./, 652.50лв./неустойка за неизпълнение на
договорно задължение/,лихва за забава/мораторна лихва /върху непогасената
главница,в размер на 97.56лв.от 16.08.2017г.до датата на допускане на забава на
погасителната вноска до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-16.06.2018г.,ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на дължимите суми./за което е издадена със Заповед за изпълнение на
парично задължение №436/25.06.2018г., , по ч.гр.д.№774/2018г.по описа на НПРС/.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес
на управление:гр.София,ул.“Панайот Волов „№29 етаж 3,представлявано от Т.Я.К.,с
пълномощник по делото юрисконсулт Д.А.,със същия съдебен адрес против Б.Е.А. с
ЕГН:**********,*** за присъждане на направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд –Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: