№ 1176
гр. Варна , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100501478 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод две въззивни жалби, както следва:
1/ въззивна жалба на „БАЛКАН ХОЛИДЕЙЗ ПАРТНЕРС“ ООД, ЕИК *********
срещу Решение № 36 от 08.02.2021г. по гр.д. № 10911/2020г. по описа на ВРС, XXХI-ви
състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с които на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ е признато
за незаконно уволнението на Д. ВЛ. К. с ЕГН ********** и отменена като
незаконосъобразна Заповед № 3/23.07.2020г. на Управителя на дружеството, с която на
работника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, както и ищецът е възстановен
на заеманата преди незаконното уволнение длъжност – Организатор туристически услуги
при ответника.
Жалбата e основана на оплаквания за неправилност, материална
незаконосъобразност, необоснованост на решението, като противоречащо на
доказателствата по делото. Изложените доводи по същество са, че в конкретния случай
уволнението е наложено на ищеца поради грубо нарушение на трудовата дисциплина и
конкретни разпоредби на трудовия договор – чл. 5, забраняващи извършването на
конкурентна дейност /нелоялна конкуренция чрез дружество с идентичен предмет на
дейност/. Не е спорно по делото, че ищецът е собственик на „К. Капитал Консулт“ ЕООД,
както и че е осъществявал дейност чрез това дружество по организиране на форуми за
медицински специалисти, която съгласно чл. 3, ал. 1, т. 4 от ЗТ и § 1, т. 70 от ДР на ЗТ
1
съставлява извършване на туристическа дейност и организиране на туристическа услуга.
Така извършваната дейност е изцяло конкурентна по смисъла на чл. 5 от ТД. Двете
дружества извършват туристическа дейност по смисъла на ЗТ и имат идентичен предмет на
дейност. Ищецът изрично признал факта на осъществена от собственото му дружество
туристическа дейност в изявление пред български медии, както и в дадените писмени
обяснения пред работодателя. В интервю за в-к Стандарт, К. коментирал извършваната от
него туристическа дейност чрез „К. капитал Консулт“ ЕООД чрез организиране на
конференции през 2020г., както и през предходните години, успоредно с изпълнение на
длъжността „организатор на туристически услуги“ при дружеството работодател.
Паралелната дейност накърнява интересите на работодателя, доколкото съставлява
организиране на туристически услуги на лица, потенциални клиенти на „Балкан Холидейз
Партнерс“ ООД. Без значение в тази връзка е дали дружеството на работника разполага с
лиценз за туроператорска/турагентска дейност. Последната не е фиксирана във времето, а
касае целия период на осъществяване на приходи от тази дейност. Налице е системно
нарушение на ТД в условията на продължаващо нарушение на чл. 5 от същия. За целия
период на действие на ТПО и опериране на собственото му дружество, ищецът реализирал
оборот от 1 367 000 лв. Тези средства е можело и е трябвало да са в полза на „Балкан
Холидейз Партнерс“ ООД. Поради всичко изложено отправил искане решението в
обжалваните части да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявените
искове да се отхвърлят с извод за неоснователност.
Отговор на жалбата не е депозиран от другата страна.
2/ въззивна жалба от Д. ВЛ. К. срещу Решение № 36 от 08.02.2021г. по гр.д. №
10911/2020г. по описа на ВРС, XXХI-ви състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е отхвърлен предявения от въззивника срещу
„БАЛКАН ХОЛИДЕЙЗ ПАРТНЕРС“ ООД, ЕИК ********* иск за осъждане на ответника да
му заплати сумата от 3146.82 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа
вследствие незаконното уволнение за периода 10.08.2020г. - 10.02.2021г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на решението в тази част.
Съдържа аргументи, че по делото са представени доказателства – препис от трудова книжка
и оригинал на справка, които безспорно установяват, че ответника е оформил
прекратяването на ТПО, на основание отменената заповед за уволнение, считано от
10.08.2020г., като след тази дата въззивникът не е започвал работа по ТПО с друг
работодател. Този факт се потвърждава и от справка от ТД на НАП – Варна за сключени и
прекратени ТД. За уважаване на иска по реда на чл. 225, ал. 1 от КТ законодателят не
предвижда други условия, освен оставането на работника или служителя без работа за
период по-дълъг от 6 месеца, следствие незаконното уволнение и неполучаването на доходи
от трудови възнаграждения. Регистрацията в ТП на НОИ за получаване на обезщетение за
безработица е субективно право на всяко осигурено за този осигурителен социален риск
лице и се реализира само по негова воля и инициатива. Няма правно основание да се
2
приеме, че за получаване на обезщетение за оставане без работа, следствие незаконното
уволнение, е необходимо да е налице и регистрация в ТП на НОИ за получаване на
обезщетение, тъй като това е субективно право на всяко лице, а не задължение, с което да се
обвързва получаването на обезщетение за оставане без работа вследствие незаконно
уволнение. Ето защо отправил искане да се отмени решението в обжалваната част, а
предявеният на това основание да се уважи с извод за основателност.
В отговор на жалбата „Балкан Холидейз Партнерс“ ООД оспорил доводите в нея.
Изложил, че по делото липсват доказателства, че ищецът действително е останал без работа
и доходи. Същият признал, че е едноличен собственик на ТД, в което заема длъжност
управител. Това дружество е реализирало оборот и печалба в размер на 135 000 лв., а
ищецът се е самоосигурявал в същото дружество за трудовата позиция – управител. Така
обосновал правилност на решението, с което този иск е отхвърлил и отправил искане за
потвърждаването му.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка от тях претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Д. ВЛ. К. срещу
„Балкан Холидейз Партнерс“ ООД, гр. Варна, ЕИК ********* представлявано от
Управителя Р. В. М. съединени в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване на конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване
на уволнението му, извършено със Заповед № 3/23.07.2020г. за незаконно и отмяна на
заповедта; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „Организатор на туристически услуги“; както и осъдителен иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да
заплати сумата от 3146.82 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е
останал без работа за периода от 10.08.2020г. до 10.02.2021г., през който е останал без
работа поради уволнението.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: ищецът
работил в ответното дружество на длъжност „Организатор туристически услуги“, с място на
работа к.к. „Златни пясъци“ в периода от 01.05.2002г. до 10.08.2020г., когато му е връчена
Заповед № 3/23.07.2020г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за
извършени нарушения на чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ. В обстоятелствената част на
заповедта е посочено, че наказанието е наложено за извършено нарушение на трудовата
дисциплина, а именно: нарушение на чл. 5 от трудов договор № 55/01.05.2002г. и т. 10 от ДС
от 02.12.2019г. – участие в конкурентна дейност чрез дружество със сходен предмет на
дейност, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7
3
от КТ. Счита заповедта за издадена в противоречие на материалния закон и при съществени
процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразността й. Оспорил да е извършил
соченото нарушение на трудовата дисциплина. Признал, че е едноличен собственик на
капитала и управител на търговско дружество „К. капитал консулт“ ЕООД, ЕИК *********,
но заявил, че никога не е осъществявал лично или чрез търговското дружество конкурентна
на ответното дружество дейност. Осъществяваната търговска дейност от „К. капитал
консулт“ ЕООД е свързана единствено с организацията и провеждането на научни
конференции, срещи и семинари за български и чуждестранни лекари, работещи в областта
на онкологията, хематологията и неонатологията. Не е извършвана каквато и да е друга
търговска дейност, която е сходна с тази, осъществявана от ответното дружество –
туроператорска и турагентска дейност, нито хотелиерска дейност и туристическа дейност,
какъвто е основния предмет на дейност на дружеството работодател. Наред с това оспорил
законосъобразността на заповедта с довод за неспазване на чл. 194, ал. 1 от КТ. Дори и да се
приеме, че е налице нарушение на трудовата дисциплина, след като в заповедта не е
посочено кога и при какви обстоятелства е било извършено, то следва да се приеме, че
давностните срокове, в които може да се наложи дисциплинарно наказание са изтекли и то
следва да се отмени като погасено по давност. Позовал се е също на неспазване на чл. 195 от
КТ, с аргумент за немотивираност на заповедта, която не съдържа необходимите реквизити –
липсва посочване кога и при какви обстоятелства е извършено нарушението, както и
доказателствата, които потвърждават извършването му, с какви действия и бездействия е
осъществен състава на дисциплинарното нарушение. Тези обстоятелства са необходими за
преценка съставлява ли извършеното деяние тежко нарушение на трудовата дисциплина, за
което може да се наложи наказание „уволнение“. Посочването в заповедта като основание за
издаването й само на законовите разпоредби не е мотивиране на заповедта, при липса на
конкретни обстоятелства и факти, индивидуализиращи нарушението – дата, обстоятелства и
начин на извършване. Наред с това, се е позовал и на неспазване на критериите по чл. 189 от
КТ относно тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника. Липсата на мотиви в заповедта относно тези критерии прави
невъзможна преценката за изпълнението на императивното законово изискване. С оглед
всичко изложено, отправил искане за положително произнасяне по исковете.
В отговор, „Балкан Холидейз Партнерс“ ООД, гр. София оспорил предявените
искове. Изложил твърдения, че оспореното дисциплинарно наказание е наложено на ищеца
поради грубо нарушение на трудовата дисциплина и на конкретни разпоредби от ТД,
забраняващи извършването на конкурентна дейност /нелоялна конкуренция чрез дружество
със сходен предмет на дейност/. В тази връзка посочил, че ищецът не оспорва, че е
едноличен собственик на „К. Капитал Консулт“ ЕООД, както и че е осъществил дейност
чрез това дружество /организиране на форуми за медицински специалисти/, която съобразно
разпоредбите на ЗТ съставлява организиране на туристическа услуга. Ищецът е направил
изрично изявление в този смисъл пред българските медии. Именно от последното
работодателя узнал за паралелната дейност на Д.К. в нарушение на трудовия договор.
4
Последната накърнява интересите на работодателя, доколкото практически представлява
организиране на туристически услуги на физически и юридически лица – потенциални
клиенти на дружеството работодател, като нарушава клаузата на чл. 5 от трудовия договор –
служителят участва/притежава дружество със сходен предмет на дейност и е осъществил
конкретна дейност. Неоснователни са доводите, че тази клауза ограничава правото на труд
на работника. Смисълът на уговорката е ясен и не противоречи на закона – служителят
встъпвайки в ТПО с работодателя приема да организира туристическа услуга за
работодателя, като приема, че ще въздържа от конкурентна дейност. Тази уговорка не
противоречи на закона, нито ограничава правото на труд на работника. Заповедта за
уволнение от друга страна е издадена след проучване на случая и след изискване и
получаване писмените обяснения на ищеца. Съобразена е тежестта на нарушението.
Оспорил по основание и размер и предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ поради
недоказаност на имуществените вреди и техния размер. Ищецът не е останал без работа в
претендирания период, доколкото и към този момент продължава да е едноличен
собственик на търговско дружество, в което заема длъжност управител. Отправил искане
поради всичко изложено, предявените искове да се отхвърлят като неоснователни.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно съществуващото трудово правоотношение, възникнало
на основание трудов договор № 55 от 01.05.2002г., по силата на който ищецът приел да
изпълнява длъжността „Организатор туристически услуги“ в „Балкан Холидейз Партнерс“
ООД, с месторабота – Златни пясъци. Съгласно клаузата на чл. 5 от трудовия договор,
служителят поел задължение да не разпространява и използва информация станала му
известна при изпълнение на служебните му задължения във връзка с дейността на
дружеството и съставляваща служебна тайна. Уговорено е, че служителят няма право да
участва в дружества със сходен предмет на дейност, както и да развива конкурентна дейност
спрямо работодателя, съгласно действащото законодателство. Така поетото задължение е
доразвито в т. 11, чл. 11 от ДС от 02.12.2019г.
На 15.07.2020г. на служителя е връчено искане за предоставяне на писмени
обяснения по повод извършено дисциплинарно нарушение, изразяващо се в нарушение на
чл. 5 от ТД и т. 11 от ДС, а именно извършване на конкурентна дейност при нелоялна
конкуренция чрез дружество със сходен предмет на дейност, притежавано от него.
В обясненията си, ищецът посочил, че „К. капитал Консулт“ ЕООД, регистрирано на
негово им преди повече от 10 години не е и не извършва конкурентна дейност при нелоялна
конкуренция. Посочил, че дейността на дружеството се ограничава в организирането на
научни форуми в сферата на медицината, без да предлага туристически пакети с обща цена.
Със Заповед № 3 от 23.07.2020г. на управителя на дружеството работодател, на Д.К. е
5
наложено наказания дисциплинарно уволнение за извършено нарушение на трудовата
дисциплина: нарушение на чл. 5 от ТД и т. 10 от ДС – участие в конкурентна дейност чрез
дружество със сходен предмет на дейност, което представлява нарушение на трудовата
дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 4 т. 7 от КТ.
От извършена в хода на с.з. справка е видна констатацията на съда, че към
29.01.2021г. в оригинал на трудова книжка № 185 на Д. ВЛ. К., със серия № Р080373, други
отразявания след отразеното на представеното копие на стр. 17 от същата няма /л. 38-39/.
Обстоятелството, че ищецът не встъпил в друго трудово правоотношение се установява и от
Справка за актуално състояние на трудовите договори към 28.01.2021г. от НАП /л. 34/.
Същевременно от Справка за осигурителния доход на ищеца от НАП се установява,
че начисленият на работника осигурителен и начисленият месечен облагаем доход от
осигурителя „Балкан Холидейз партнерс“ ООД за м. 06.2020г. е в размер на 675.88 лв. За
времето след уволнението на ищеца е начислен осигурителен доход в размер на 610 лв.
месечно от осигурителя „К. Капитал Консулт“ ЕООД.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно уредбата на дисциплинарната отговорност на работника /раздел III от Глава
IX на КТ/ нарушение на трудовата дисциплина е налице при виновното неизпълнение на
трудовите задължения.
В конкретния случай в заповедта за уволнение на работника, като основание за
прекратяване на трудовото правоотношение е посочено участие в конкурентна дейност чрез
дружество със сходен предмет на дейност, което е квалифицирано като нарушение на
трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ.
Оспорването на заповедта за уволнение се основана на доводи за формална и
материална незаконосъобразност на заповедта.
Съгласно чл. 126, т. 9 от КТ работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към
работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на
предприятието. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява
дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ – злоупотреба с доверието, оказано
при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в
различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие
между работник и работодател. Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е
налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил
преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на
работодателя е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът,
възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи
6
оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица,
независимо дали действията са извършени умишлено.
Няма спор по делото, че трудовото правоотношение между страните е възникнало на
01.05.2002г. и по силата му Д.К. приел да изпълнява длъжността „Организатор туристически
услуги“ при дружеството въззивник, чийто регистриран предмет на дейност е вътрешни и
външни туристически сделки, туроператорство, представителство, агентиране и
посредничество, услуги свързани с международния и вътрешен туризъм, хотелиерство и
ресторантьорство. Въз основа на учредителен акт от 15.03.2010г. е учредено дружество „К.
капитал Консулт“ ЕООД, чийто едноличен собственик и управител е Д.К., а предметът му
на дейност съгласно отразеното в ТР е консултантска дейност и изготвяне на бизнес
планове, управление на проекти, консултации и организиране на специални събития, тур
операторска, туристическа и агентска дейност /след получаване на лиценз/. От този момент
е налице виновно неизпълнение на поетото от работника задължение съгласно чл. 5 от ТД,
да не участва в дружества със сходен предмет на дейност, както и да извършва от свое име и
за своя сметка дейност, сходна или съвпадаща с предмета на тази, осъществявана от
работодателя. Релевантен е факта на участие и ирелевантен – факта на получен или не
лиценз за осъществяване на дейностите, за които със закон се изисква предварително
разрешение, лицензия или друг акт. Израз на проявлението на задължението за лоялност е
забраната за конкурентна дейност, при преценката на която в конкретния случай от значение
е фактически осъществяваната дейност. В тази връзка е налице признание на работника в
дадените от него обяснения, че дружеството „К. Капитал Консулт“ ЕООД е регистрирано
на негово име повече от 10 години и извършва дейност по организиране на научни форуми в
сферата на медицината. Услугите, свързани с конгресни и делови прояви /организиране на
срещи, конференции, семинари, обучения, презентации и други корпоративни събития/ са
допълнителни туристически услуги по дефиницията на § 1, т. 70 от ДР на ЗТ, а
предоставянето на тематично ориентирани допълнителни туристически услуги в областта на
здравния /медицински/ туризъм е туристическа дейност съгласно тази на чл. 3, ал. 1, т. 4 от
ЗТ. Както участието в управлението на „К. Капитал Консулт“ ЕООД, така и развиването на
дейност по предоставяне на услуги свързани с туризъм са непрекъсваеми състояния от
момента на учредяване и вписване на това дружество. Развиваната дейност безспорно е
сходна с тази, осъществявана от дружеството работодател, поради което регистрирайки
собствено дружество, което фактически осъществява сходна дейност, с тази на работодателя
при съществуващо трудово правоотношение, ищецът е извършил действия,
компрометиращи оказаното му доверие. В аспект на чл. 189, ал. 1 от КТ така извършеното
нарушение на трудовите задължения е достатъчно тежко и укоримо, което съответства на
наложеното най-тежко дисциплинарно наказание.
Неоснователни са развитите в исковата молба формални доводи за
незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание, като заповедта
удовлетворява съдържателните изисквания по чл. 195, ал. 1 от КТ. В нея, както и в искането
за даване на писмени обяснения, нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен с
7
оглед защитата на работника и за да бъде осъществен съдебният контрол за законност на
наложеното наказание. Прието е в практиката, че наличието на дадени писмени обяснения
от страна на работника, когато в искането нарушението на трудовата дисциплина е било
посочено по разбираем за работника начин, са достатъчни да установят, че същият е бил
наясно с причините за уволнението му. Както съдът вече посочи, нарушението на трудовата
дисциплина в случая злоупотреба с доверието на работодателя чрез участие на работника в
дружество със сходен предмет на дейност е състояние, датиращо от момента на
регистриране на собственото дружество на работника и съществуващо към момента на
издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Ето защо непосочването
на конкретен момент на извършване на нарушението и обстоятелствата, при което е
извършено не обуславя немотивираност на заповедта. Самото участие в дружество с
аналогичен предмет на дейност, предполага извършване на дейността без ограничение във
времето.
С оглед изложеното, съдебният състав приема, че в конкретния случай
дисциплинарното наказание е наложено с мотивирана заповед, при съобразяване на
законовите критерии по чл. 189, ал. 1 и сроковете по чл. 194 от КТ, за доказано от обективна
и субективна страна, осъществено от работника дисциплинарно нарушение. Работодателят е
доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение в разглеждания случай –
служителят е извършил тежките дисциплинарни нарушения, за което му е наложено
наказанието.
Обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния
закон, поради което следва да се отмени и се постанови друго, с което предявените искове да
се отхвърлят като неоснователни.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът има право на разноски. Искане за
присъждането им не е направено, поради което разноски на правоимащата страна не следва
да се присъдят в доказания им размер.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 36 от 08.02.2021г. по гр.д. № 10911/2020г. по описа на ВРС,
XXХI-ви състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с които на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ е
признато за незаконно уволнението на Д. ВЛ. К. с ЕГН ********** и отменена като
незаконосъобразна Заповед № 3/23.07.2020г. на Управителя на дружеството, с която на
работника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, както и ищецът е възстановен
8
на заеманата преди незаконното уволнение длъжност – Организатор туристически услуги
при ответника, както и в частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ предявените от Д. ВЛ. К. с
ЕГН ********** срещу „БАЛКАН ХОЛИДЕЙЗ ПАРТНЕРС“ ООД, ЕИК ********* искове
за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на Заповед № 3/23.07.2020г. на
Управителя на дружеството, с която на Д. ВЛ. К. е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, както и за възстановяване на ищеца на заеманата преди незаконното уволнение
длъжност – Организатор туристически услуги при ответника.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 36 от 08.02.2021г. по гр.д. № 10911/2020г. по описа на
ВРС, XXХI-ви състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 от КТ е отхвърлен предявения от Д. ВЛ. К. с ЕГН ********** срещу „БАЛКАН
ХОЛИДЕЙЗ ПАРТНЕРС“ ООД, ЕИК ********* иск за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 3146.82 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие
незаконното уволнение за периода 10.08.2020г. - 10.02.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. ВЛ. К. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „БАЛКАН ХОЛИДЕЙЗ ПАРТНЕРС“ ООД, ЕИК ********* сумата от 1300
лева, представляваща платено възнаграждение за адвокат за първа и втора инстанция, както
и сумата от 50 лева, представляваща платена държавна такса пред въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от 12.07.2021г., на основание чл. 315, ал. 2 вр. чл.
280, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9