Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ВРАЦА,12. 05.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
районен съд, V-ти нак.състав в публичното заседание на дванадесети март
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:СТЕЛА КОЛЧЕВА
секретаря Б.СТЕФАНОВА и в присъствието на прокурора ...
като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 166 описа за
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц.Х.Ц. ***-0967-002219/
14.10.2020 г. на ВПД Началник група в сектор “ПП” към ОДМВР-Враца, с което за
извършени две адинистративни нарушения са наложени съответно: административно
наказание глоба в размер на 200.00 лв. на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179,
ал.1,т.5 ЗДвП за извършено нарушение по чл.50, ал.1 ЗДвП, както и
административно наказание глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП за нарушение
на чл.123, ал.1, т.3,б.“в“ ЗДвП. В жалбата се релевират оплаквания за
незаконосъобразност на атакуваното постановление, като постановено при
множество нарушения на материалния закон и процесуалните правила, с искане за
цялостната му отмяна на тези основания.
Ответната
страна, редовно призована – не изпраща представител и не ангажира конкретно
становище по жалбата.
Съдът, като
взе предвид изложеното в жалбата и след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от
активно легитимирано лице в законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН.
Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:
На 29.09.20
г. сутринта, св.Е.Р. наела таксиметров автомобил „Шевролет Авео“ с рег.№******,
управляван от лицето Л.Ц., за да отиде на работа в Новия гробищен парк в
гр.Враца. Около 09.10 ч., движейки се по бул.“Втори юни“ до №152, св.Р.
забелязала излизащ от паркинга на магазин „Технополис“ друг л.а.“Фиат Стило“ с
рег.№******/управляван от настоящия жалбоподател/, чийто водач не следял
движението и бил обърнат надясно към седящата до него спътничка в автомобила.
Въпросният водач не спрял и продължил движението си, навлизайки в пътното
платно на таксиметровия автомобил /път с предимство, обозначен с пътен знак
Б-2/, при което между двата автомобила възникнало съприкосновение с леки
материални щети. Според свидетелските показания на Е.Р., след ПТП-то и двамата
водачи излезли от автомобилите си и помежду им възникнала словесна разправия по
повод ПТП-то. След това водачът на другия автомобил /т.е.жалбоподателя/ се
върнал в автомобила си и потеглил, напускайки местопроизшествието.Тъй като
бързала за работа, където имала неотложен почасов служебен ангажимент, водачът на таксиметровия автомобил приел да я
закара и остави на работа с уговорка да предостави личните й данни на
полицейските служители, за да свидетелства пред тях след като им
сигнализира.Това било сторено, като след като я закарал и оставил на работа,
таксиметровия водач сигнализирал на тел.112. За проверка на сигнала на
местпроизшествието пристигнал полицейски екип на сектор „ПП“-Враца, включващ
св.Д.Т., който въз основа на подадените от таксиметровия водач данни и
съответни справки установил другия водач-настоящ жалбоподател. По случая били
съставени протокол за ПТП№1763916/29.09.20 г. и АУАН№268937/29.09.20 г., като в
акта е посочено, че на 29.09.20 г. в гр.Враца, ул.“Втори юни“ до №152,
управлявайки горепосочения л.а. и излизайки от паркинга на магазин
„Технополис“, жалбоподателят „без да спазва предписанието въведено с пътен знак
Б-2 отнема предимството на движещият се по пътя с предимство.../таксиметров
автомобил с водач Л.Ц./...след което напуска местопроизшествието без да уведоми
и изчака пристигането на органите на МВР“. Въпросното поведение е квалифицирано
от актосъставителя като нарушения по чл.50, ал.1 ЗДвП и по чл.123,
ал.1,т.3,б.“в“ ЗДвП. АУАН е подписан от посочените в него лица-актосъставител,
свидетел по акта-Е.Р. и от жалбоподателя като „нарушител“ и получил препис от
акта и с вписано „имам възражения“. Такива били подадени в писмена форма с
вх.№367000-10183/05.10.20 г. в сектор „ПП“-Враца, като в тях са изложени
твърдения /обобщено/ за невиновно извършване на посочените в АУАН две
нарушения. По повод възраженията АНО е извършил допълнителна проверка по случая
чрез снемане на допълнителни писмения сведения от актосъставителя. Като краен
резултат възраженията са счетени за неоснователни и е последвало издаването на
обжалваното НП, с което при идентично спрямо АУАН словесно и цифрово описание
на нарушенията, на жалбоподателя са наложени съответни наказания на основание
чл.179, ал.2, вр.ал.1,т.5 ЗДвП и чл.175, ал.1,т.5 ЗДвП.
Гореизложените
фактически обстоятелства се установяват последователно, логично и
безпротиворечиво от всички налични по делото доказателствени източници, а
именно: показанията на свидетелката Е.Р., която е случаен, пряк и
незаинтересован очевидец на инкриминираните събития, подкрепени и с
производните показания на актосъставителя Д.Т., съставения протокол за ПТП,
който като официален удостоверителен документ е подписан от жалбоподателя без
възражения и не е бил последващо оспорен по административен ред; цитираните
възражения против АУАН, справки, писмени сведения и другите материали от
административната преписка.Данните от посочените доказателствени източници са
еднопосочни и безпротиворечиви досежно основните факти от предмета на доказване
и напълно опровергават твърденията на жалбоподателя, свързани с друга
хронология и фактология на поведението му, неосъществяваща от обективна и
субективна страна инкриминираните нарушения. От друга страна въпросните
твърдения остават изолирани и неподкрепени с каквито и да са други
доказателства, опровергаващи останалата налична по делото и посочена по-горе
доказателствена съвкупност.
Обусловено
от поддържаните в хода на настоящето съдебно производство възражения на
жалбоподателя за нарушено право на защита още в хода на процедурата по
съставяне на процесния АУАН, в конкретния казус остават спорни и проблемни
фактите именно за времето, мястото и начина на съставянето му. Относно тези
факти от една страна са налице показанията на свидетеля-актосъставител Д.Т.,
който в рамките на допълнително предприетата от АНО проверка преди издаване на
НП, в писмените си сведения заявява, че АУАН и протокола за ПТП са били съставени в присъствие на всички
подписали ги лица, както и в присъствие на другия водач на мястото на произшествието.В
съдебно заседание обаче, въпросният свидетел заявява, че всички документи са
били съставени и подписани от всички посочени от тях лица в сградата на
„КАТ“-Враца, след ПТП-то и след издирване и установяване на всички тези лица.
Същевременно и изцяло в противовес на тези, вътрешно-противоречиви показания на
св.Т., са показанията на св.Е.Р., която е категорична, че минимум след 1 час от
ПТП-то и откарването й на работното й място от таксиметровия шофьор, там дошли
трима полицейски служители, които я изслушали относно случилото се и й
предоставили за подпис готов АУАН, който тя подписала като свидетел.
Свидетелката е категорична и че към този момент не е присъствал никой от
двамата водачи, както и че не може да идентифицира полицейските служители, в
това число и откъм качество на актосъставител. Както се посочи по-горе,
въпросната свидетелка е независим, незаинтересован и случаен очевидец на
случилото се, поради което и съдът кредитира с доверие именно нейните
показания.
При така
установеното от фактическа страна и въз основа на гореизложения доказателствен
анализ, съдът намира от правна страна следното:
По делото
безпорно се установи, че на инкриминираните дата и място, настоящият
жалбоподател управлявайки МПС в нарушение на чл.50, ал.1 ЗДвП, е причинил ПТП с
друг л.а., при леки материални щети, след което при наличие на разногласия с
водача на другия автомобил, в качеството си на участник и причинител на ПТП-то
не е изпълнил задължението си по чл.123, ал.1,т.3,б.“в“ ЗДвП, напускайки местопроизшествието,
без уведомяване и изчакване на полицейските органи.
Същевременно
се установи и че в производството по установяване на процесното нарушение,
съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати нарушения на процесуалния и
материален закон, представляващи основание за отмяна на последното, а именно:
Понятието
“ПТП” според дефиницията в пар.6, т.30 от ДР на ЗДвП е събитие “...предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съображение, товар или
други материални щети”. Посочените в НП санкционни разпоредби на чл.179, ал.2 ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП имат за свой първи съставомерен обективен елемент на нарушението
–наличие и причиняване на ПТП, вследствие определени обстоятелства, съответно
последващо неправомерно поведение на участника в ПТП-то, като негов конкретен
субект. Отделно от това, разпоредбата на чл.123 ЗДвП, в ал.1, т.2 и т.3 въвежда
различни задължения към участниците в ПТП-то, диференцирани именно според вида
на настъпилите вредни последици-имуществени или неимуществени. В случая в
процесните АУАН и НП, извън констатациите за неспазено предимство от
жалбоподателя по чл.50, ал.1 ЗДвП, изобщо липсват фактически констатации за
настъпило ПТП вследствие това нарушение, още по-малко са посочени неговите
вредни и съответно съставомерни последици по вид /имуществени и/или
неимуществени/. Липсата на такива фактически констатации се явява в грубо
нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което едновременно
съществено нарушава правото на защита на нарушителя и възпрепятства
упражняването на адекватен съдебен контрол за законосъобразност. Поради това
и обжалваното НП подлежи на отмяна само
на това формално основание.
На следващо място и предвид гореизложени доказателствен анализ, по
делото се установи, че процесния АУАН е съставен в нарушение на 40, ал.1 и
чл.43, ал.1 ЗАНН, изискващи съставянето и подписването му да се извършат при
едновременно присъствие на актосъставителя, нарушителя и свидетелите по акта,
гарантиращо не само правото на защита на нарушителя, но и обезпечаващо
разкриването на обективната истина по конкретния казус. Така допуснатото
нарушение на свой ред също представлява друго, самостоятелно и формално
основание за отмяна на обжалваното НП.
В случая никоя от страните не претендира разноски, поради което и
присъждане на такова не се дължи.
При горните съображения и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП №
20-0967-002219/14.10.2020 г. на ВПД Началник група в сектор „ПП”-Враца към
ОДМВР-Враца, с което на Ц.Х.Ц. ***, с ЕГН: ********** са наложени
административни наказания: глоба в размер на 200.00 лв. на основание чл.179,
ал.2, вр.ал.1,т.5, пр.4 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.50, ал.1 ЗДвП, както
и глоба в размер на 50.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175,
ал.1, т.5 ЗДвП за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок
от уведомяването на страните за неговото изготвяне.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: