РЕШЕНИЕ
№ 1740
гр. Пловдив, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20205330110391 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба от Н.В.Л. от гр. П. против „Файненшъл
България“ ЕООД, ЕИК: *********, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 50 лв. – недължимо платена такса за услуга „Кредит у дома“ по
договор за потребителски кредит от 21.07.2015 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 20.08.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит на дата 21.07.2015 г., по силата на който ищцата получила в заем
сумата от 300 лв. Била уговорена договорна лихва от 29,37 %, а годишният процент на
разходите бил 49 %. Освен заемната сума, ищцата следвало да върне и следните суми:
15 лв. – такса за оценка на досие, 40,98 лв. – възнаградителна лихва, 174,84 лв. – такса
за услуга „Кредит у дома“, която се изразявала в домашна доставка на заемната сума и
домашното й събиране, или общо – 530,82 лв., която следвало да се върне на 45
седмични погасителни вноски, всяка в размер на 11,80 лв., а последната – 11,62 лв.
Първата погасителна вноска била с падеж на дата 28.07.2015 г. Ищцата твърди, че с
договор за цесия от 21.12.2016 г. ответното дружество прехвърлило на „ЕОС Матрикс“
ЕООД вземанията по процесния договор, които към датата на цесията включвали
220,79 лв. – просрочена главница, 19,05 лв. – лихва и 6,97 лв. – разноски. Поддържа, че
1
от сключване на договора за кредит до прехвърляне на вземането, заплатила всички
свои задължения в размер на 530,82 лв. Излага доводи за недействителност на
процесния договор за кредит, поради нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК и чл.10а ЗПК. Намира, че таксата за услуга „Кредит у дома“ не се дължала от
потребителя, тъй като била свързана с отпускането и управлението на кредита. Поради
това счита договора за кредит за недействителен на основание чл.22 ЗПК, поради което
се дължала само чистата стойност на заетата сума, но не и начислената такса за услуга.
Предвид изложеното предявява настоящия осъдителен иск, с който претендира
връщане на недължимо платената такса за услуга в размер на 50 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното
изплащане на вземането. Моли за уважаване на иска и за присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Файненшъл България“ ЕООД – гр. София е
депозирал писмен отговор със становище за недопустимост и неоснователност на
предявения иск. Заявява, че не е процесуално легитимиран да отговоря по иска,
доколкото е прехвърлил вземането си от ищеца на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Прави
възражение за изтекла погасителна давност на вземането, като счита, че вземането на
ищеца е започнало да тече от сключване на договора за кредит – 21.07.2015 г., и
давността е изтекла преди подаване на исковата молба в съда – 21.07.2020 г. Намира,
че в тежест на ищеца е да докаже наличието на наведените в исковата молба пороци на
договора, като оспорва същите да са налице. Поддържа, че услугата „Кредит у дома“ не
се дължи за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като сочи, че
същността на услугата е в съответствие с чл.10а, ал.1 ЗПК. Посочва, че
кредитополучателят се е съгласил, че услугата „Кредит у дома“ е допълнителна и се
предоставя единствено и само по негово желание срещу определена в договора за
кредит такса. Дължимата такса била за разходите, свързани с организирането на
допълнителната услуга „Кредит у дома“ и предоставянето на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя. Излага твърдения, че с договор за цесия от
21.12.2016 г. е прехвърлил вземането си от ищеца на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за което
ищецът се считал уведомен с получаване на писмения отговор, в случай че оспорва
уведомяването му от преди това. Предвид изложеното моли за отхвърляне на иска и за
присъждане на сторените по делото разноски.
С определение № 9221/ 27.11.2020 г., постановено по настоящото дело, съдът е
прекратил частично производството по настоящото дело, в частта му по отношение на
предявените осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 20 лв. – платена такса за оценка на досие и 50 лв. – платена възнаградителна лихва.
Определението е влязло в сила на 09.12.2020 г., поради което предмет на разглеждане в
настоящото производство е предявеният осъдителен иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума от 50 лв. – недължимо платена такса за услуга „Кредит у дома“.
2
В откритото съдебно заседание, проведено на 20.09.2021 г. ищцата, чрез
процесуалния си представител е направила изменение на размера на иска, на основание
чл.214, ал.1 ГПК. В протоколно определение от 20.09.2021 г. така заявеното изменение
е прието от съда, като искът се счита предявен за сумата от 174,84 лв., представляваща
платена от ищцата такса за услуга „Кредит у дома“ по договор за потребителски
кредит от 21.07.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда, до окончателното изплащане на вземането.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.55,
ал.1, изр.1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са
се проявили следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е
платил процесната сума на ответното дружество по процесния договор за заем, който е
недействителен. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането,
а ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно
основание, т.е. че процесният договор за заем е действителен. Ответникът следва да
докаже наведеното възражение за погасяване по давност на претенцията.
Между страните не е спорно, че на 21.07.2015 г. е сключен процесният договор
за потребителски кредит, по силата на който ответникът, в качеството на заемодател, е
предоставил на ищеца заемател сумата от 300 лв., която следвало да се върне на 45
броя седмични плащания. Освен главницата ищцата следвало да върне и сумата от 15
лв. – такса за оценка на досие както и фиксирана лихва от 40,98 лв. Било уговорено и
заплащането на такса за услугата „кредит у дома“ в размер на 174,84 лв. Сборът от
всички дължими суми по кредита възлизал на 530,82 лв.
Не се спори също така, че процесното вземане е прехвърлено от ответника на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД на дата 21.12.2016 г. Ищцата претендира от заемодателя
„Файненшъл България“ ЕООД заплатените от нея суми до датата на прехвърляне на
вземането – 21.12.2016 г. В тази връзка е неоснователно възражението на ответника за
недопустимост на иска, тъй като вземането е прехвърлено. Пасивно легитимиран да
отговаря по иск с правна квалификация чл.55 ЗЗД е лицето, на което е извършено
плащането на претендираните суми, без значение дали впоследствие то е прехвърлило
вземането си. Освен това не без значение е обстоятелството, че ответното дружество е
прехвърлило на ищеца вземане в размер на общо 246,82 лв., от които 220,79 лв. –
главница, 19,05 лв. – лихва и 6,97 лв. – разноски, което е остатъкът на задължението по
процесния договор за кредит. Доколкото ищцата претендира недължимо платена такса
за услуга „кредит у дома“ (което вземане не е прехвърлено от ответника), която твърди
да е заплатила на цедента – заемодател, то и последният е легитимиран да отговаря по
3
иска. Поради това възражението на ответника за недопустимост на предявения иск е
неоснователно.
От представената по делото справка за извършени плащания по процесния
договор за паричен заем (л.64 от делото), се установява, че за периода от 28.07.2015 г.
до 11.02.2016 г. по процесния договор за кредит ищцата е заплатила на ответното
дружество сумата от общо 284 лв. С посочената сума са погасени следните вземания:
главница в размер на 150,49 лв., лихва в размер на 31,43 лв., такса за оценка на досие –
7,92 лв., такса за домашно посещение – 94,16 лв. Остатъкът от вземането на
кредитодателя по процесния договор, а именно сумата от 246,82 лв. е прехвърлена с
договора за цесия на „ЕОС Матрикс“ ЕООД и не е предмет на разглеждане по
настоящото дело. Справката за извършени плащания не се оспорва от ищцовата страна,
поради което съдът приема за установено, че извършените от заемополучателя
плащания са в посочения размер и дати на погасяване. Ищцата е заплатила на
ответното дружество по договора за кредит такса за домашно посещение в размер на
94,16 лв., а не както твърди – сумата от 174,84 лв. Поради това, фактът на плащането
се установи само до размера на сумата от 94,16 лв., а за разликата до 174,84 лв. не се е
проявил изискуемият елемент от фактическия състав на предявения иск.
За да е основателен предявеният иск, следва също така да се установи, че
плащането на претендираната сума е при начална липса на основание, поради наличие
на някое от специалните основания за недействителност на договора по чл.22 ЗПК или
защото уговорената договорна лихва е нищожна като противоречаща на добрите
нрави. Също така, следва да се съобрази и трайната съдебна практика на ВКС, съгласно
която за разлика от правомощията му по предявен нарочен установителен иск за
нищожност на договор, при който е обвързан от наведените от ищеца основания,
когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по
чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за дадено без основание, съдът не само може, но е и длъжен да
провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в
следните хипотези:
1) при нарушение на добрите нрави - така изрично т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на
ОСТК на ВКС, решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС,
решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о., решение № 247 от
11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о, решение № 125 от 10.10.2018 г.
по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.
2) при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – така изрично Решение
№ 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о., решение № 188 от 15.12.2017
г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. №
1739/2017 г. на ВКС, II т.о.
3) при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване
на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на
4
нищожността не се изисква събиране на доказателства - така изрично решение № 204
от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о., решение № 198/ 10.08.2015 г.
по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о, решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. №
1450/2010 г., ВКС, I г. о.
Затова с оглед изложените принципни постановки, съдът при разрешаването на
настоящия правен спор, следва да обсъди наведените от ищцата доводи за
недействителност на договора за заем, а също и да извърши проверка налице ли е друго
основание за нищожност на договора в кръга на описаните, за които съдът, дори и без
довод по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, следи служебно.
Следва да се отбележи, че доколкото договорът за кредит е сключен на
21.07.2015 г., то приложение по отношение на него ще имат разпоредбите на ЗПК,
действали към този момент (момента на сключването), а именно – ЗПК в редакцията,
преди измененията и допълненията, ДВ бр. 57 от 28.07.2015 г.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя.
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на
чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР
на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От
изложеното следва, че при съмнение в действителния смисъл на законовите
разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната
Директива 2008/48/ЕО.
Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на
потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да
получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и
относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те
могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна
прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази
информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите,
приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.
В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо на
потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора за
кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен посредник
или не.
Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на
потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор
следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин.
5
С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение
на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК
ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато
формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е
достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното
значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова
посочване, но посоченият в Договора размер на ГПР не съответства на действително
прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.
11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за
действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК му
признават и гарантират.
В конкретния случай спорът между страните се концентрира върху третата
хипотеза, а именно дали посоченият в раздел VI от договора годишен процент на
разходите в размер на 49 % отговаря на действително приложимия между страните
ГПР.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит.
В този смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно което
общите разходи по кредита за потребителя следва да включват всички разходи,
включително лихва, комисионни, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви
други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за
кредит, с изключение на нотариални разходи.
В чл. 19, ал.3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита не се включват разходите:
1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за потребителски кредит;
2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят
дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането
се извършва в брой или чрез кредит;
3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на
плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи,
свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е
задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в
договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.
В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 19, т.1-3 от Директива 2008/48/ЕО.
6
В конкретния случай с процесния договор за кредит за ищцата възниква
задължение за заплащане на сумата в размер на 174,84 лв., представляваща такса за
услугата кредит у дома, която също е разсрочена на 45 броя седмични погасителни
вноски и е включена в общата дължима от кредитополучателя сума в погасителни
план. Съгласно договора кредиторът предоставя на потребителя допълнителна услуга,
представляваща домашна доставка на заетата сума в брой по негово местоживеене и
седмично домашно събиране на вноските по кредита, наричана „услуга Кредит у
дома“. Така описаната услуга „Кредит у дома“ се предоставя срещу такса управление
на услугата „кредит у дома“ в размер на 174,84 лв. Така описаните допълнителни
услуги попадат в приложното поле на разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК, а именно –
възможността кредиторът да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Съгласно § 1, т.1
от ДР към ЗПК в общия разход по кредита се включват всички видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, каквито са и уговорените „допълнителни
услуги“. Поради това този разход по кредита, следва да се включи в ГПР, което не е
сторено в случая. Налице е разминаване между посочения в Договора ГПР и
действителния размер на ГПР, което както вече бе изяснено по-горе представлява една
от трите хипотези на нарушение по чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, водеща
до недействителност на договора. При извод за недействителност на договора
съобразно чл. 23 ЗПК потребителят дължи да върне само чистата стойност на кредита,
а именно 300 лева. Заплатената такса за предоставената услуга е недължимо платена,
поради което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД подлежи на възстановяване до
размера на сумата от 94,16 лв., заплатена от ищцата на ответника за периода от
28.07.2015 г. до 11.02.2016 г. За разликата от 94,16 лв. до пълния предявен размер от
174,84 лв. искът подлежи на отхвърляне на неоснователен.
Следва да се отбележи, че ищцата може да претендира от ответника –
кредитодател, само сумите, което е заплатила на него по договора за кредит, и то само
до извършване на цесията на 21.12.2016 г. След тази дата плащанията са получавани от
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, като ищцата е заплатила на цесионера сумата от 246,81 лв., за
периода от 07.07.2017 г. до 07.11.2017 г. За тези заплатени суми ответникът, цедент, не
е активно материално легитимиран да отговаря. Кредитодателят дължи връщане на
това, което е получил като недължимо платено по процесния договор за кредит.
Предвид приетата основателност на предявения осъдителен иск до размера на
94,16 лв., съдът дължи да разгледа наведеното от ответната страна възражение за
погасителна давност. Безспорно е в съдебната практика, че при иск за връщане на
даденото при начална липса на основание – чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, погасителната
давност започва да тече от деня на получаване на престацията, както и че давностният
срок е общият петгодишен срок, съгласно чл.110 ЗЗД - така т.7 от ППВС № 1/1979 г.
Затова ищцата има право на всички суми за такса за услугата „кредит у дома“, платени
7
до 5 години преди подаване на исковата молба, т.е. платените след 20.08.2015 г. Видно
от справката за извършени плащания, която не се оспори от ищцовата страна, ищцата е
заплатила на ответното дружество по договора за кредит от 21.07.2015 г. за такса за
услугата, сумата от общо 94,16 лв. за периода от 28.07.2015 г. до 11.02.2016 г. на общо
14 погасителни вноски. Ответното дружество не е представило разбивка, от която да е
видно с всяка постъпила сума каква част от главницата, лихвата и таксите са
погасявани. Заплатените от 28.07.2015 г. до 18.08.2015 г. суми, макар и принципно да
подлежат на връщане, са погасени по давност и не следва да се присъждат в полза на
ищцата. Съдът намира иска за доказан по своето основание за заплатените вноски за
периода от 31.08.2015 г. до 11.02.2016 г. Съгласно чл.162 ГПК, когато искът е
установен по своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът
определя размера по своя преценка или взема заключение на вещо лице. В случая, не
се налага изслушване на експертиза за определяне на размера на заплатените суми за
периода от 31.08.2015 г. до 11.02.2016 г., доколкото не са необходими специални
знания и съдът може самостоятелно да определи размера. За целта следва да се
съобрази и изчисли математически, като се вземе предвид погасителния план,
пропорционално каква част от вноската се припада в процентно отношение за таксата
за услуга „кредит у дома“. Видно от погасителния план, размерът на погасителната
вноска е 11,80 лв., от която сума 3,89 лв. е за такса за услуга „кредит у дома“. Като
процентно съотношение таксата представлява 32,97 % от общо заплатената сума.
Посоченото процентно съотношение е получено посредством следното математическо
изчисление: 3,89/11,80 * 100=32,97 %. Така за периода от 31.08.2015 г. до 11.02.2016 г.
ищцата е заплатила общо 224 лв., от които пропорционално 73,85 лв. за такса за
услугата „кредит у дома“. До този размер следва да се уважи иска, като за разликата от
73,85 лв. до 94,16 лв. искът е неоснователен като погасен по давност.
Като законна последица от уважаването на иска в посочения размер е
присъждането на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
20.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страните. На основание
чл. 78, ал.1 ГПК, на ищцата се дължат разноски съразмерно с уважената част от иска.
По делото се доказа ищцата да е заплатила разноски в размер на 65 лв. за държавни
такси, от които следва да й се присъди сумата от 27,46 лв. Претендира се от
процесуалния представител на ищцата присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38 ЗАдв. В полза на Адвокатско дружество „*****“, с което е сключен
договорът за правна защита и съдействие, следва да се присъди адвокатски хонорар
съразмерно с уважената част от иска, а именно – сумата от 152 лв., на основание чл.38,
ал.2 ЗАдв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска, за юрисконсултско възнаграждение.
8
Последното следва да се определи съобразно нормата на чл.78, ал.8 ГПК, във вр.
НЗПП, съгласно която неговият размер може да бъде от 100 до 300 лв. Съдът намира,
че при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото
определеният размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 100 лева.
От тази сума следва да се присъди сумата от 57,76 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46 да
заплати на Н.В.Л., ЕГН: **********, адрес: гр. ***** по предявения иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата от 73,85 лв. (седемдесет и три лева и
осемдесет и пет стотинки) – недължимо платена по клауза за такса за услуга „кредит у
дома“ по договор за потребителски кредит от 21.07.2015 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.08.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 27,46 лв. (двадесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки) – разноски пред
районния съд за заплатени държавни такси съразмерно с уважената част от иска,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдената сума от 73,85 лв. до пълния
предявен размер от 174,84 лв.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на
Адвокатско дружество „*****“, БУЛСТАТ: *****, адрес: гр. ***** на основание чл.
38, ал.2 ЗА сумата от 152 лева (сто петдесет и два лева), представляваща адвокатски
хонорар за процесуално представителство в производството по делото.
ОСЪЖДА Н.В.Л., ЕГН: ********** на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 57,76 лв. (петдесет и седем
лева и седемдесет и шест стотинки) – разноски пред районния съд за адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9