РЕШЕНИЕ
№ 4325
гр. Пловдив, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20225330108667 по описа за 2022 година
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 439 ГПК вр. с чл. 124, ал.1
ГПК
Ищец Н. Н. В. твърди срещу нея е бил издаден изпълнителен лист от 26.01.2016г. от
СРС въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 32780/2015г. по описа на СРС за сумите както следва: 2 332,57 лева - главница ведно със
законната лихва за забава считано от 10.06.2015г. до окончателното изплащане на
главницата, 431,56 лева - мораторна лихва за периода от 30.06.2012г. до 21.05.2015г. и
206,37 лева - разноски по делото.
Ищцата поддържа, че изпълняемото право е погасено по давност като за издадения
изпълнителен лист и заповед по чл. 410 ГПК е научила след като й е наложен запор на
банковата сметка през 11.04.2022г. по изп. дело № ******************* по описа на ЧСИ
********** с рег. № ******.
Поддържа, че изпълнителното дело се е перемирало поради бездействието на
кредитора и към дата 09.05.2022, когато е уведомена за наложения запор от ЧСИ вземанията
на взискателя са погасени по давност тъй като за периода от датата на издаването на
изпълнителния лист 26.01.2016г. до м. 04.2022г. не са били извършвани изпълнителни
действия..
Ето защо се иска от съда да признае за установено по отношение на ответник
„Топлофикация-София“ ЕАД с ЕИК *********, че не дължи сумите от 2 332,57 лева -
1
главница ведно със законната лихва за забава считано от 10.06.2015г. до окончателното
изплащане на главницата, 431,56 лева - мораторна лихва за периода от 30.06.2012г. до
21.05.2015г. и 206,37 лева - разноски по делото по издаден изпълнителен лист от
26.01.2016г. от СРС въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 32780/2015г. по описа на СРС.
Ответник „Топлофикация-София“ ЕАД чрез юрк. П.С. оспорва предявения иск.
Заявява, че главницата не е погасена по давност тъй като в хода на изпълнителното дело са
били извършвани изпълнителни действия, които са прекъснали давността.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК
намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Установено е по делото, че срещу ищцата е бил издаден изпълнителен лист от
26.01.2016г. от СРС въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 32780/2015г. по описа на СРС за сумите както следва: 2 332,57 лева -
главница ведно със законната лихва за забава считано от 10.06.2015г. до окончателното
изплащане на главницата, 431,56 лева - мораторна лихва за периода от 30.06.2012г. до
21.05.2015г. и 206,37 лева - разноски по делото.
Видно от приложеното изпълнително дело № 4727/2016г. по описа на ЧСИ
********** е установено, че делото е образувано на 10.05.2016г. като първото изпълнително
действие е наложен запор върху трудово възнаграждение от 13.05.2016г. като запорното
съобщение е изпратено до работодателя „**********“ ЕООД. С Разпореждане от
25.07.2017г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на ищцата при работодател
„**********“ ООД, респ. с Разпореждане от 25.07.2017г. е насрочен опис движими вещи за
13.09.2017г. Опис движими вещи е насрочен и за дата 13.11.2017г. с Разпореждане на ЧСИ
от 19.09.2017г. С Разпореждане от 22.02.2018г., 07.10.2020г., 11.04.2022г. са наложени
запори върху трудовото възнаграждение на ищцата като с молба от 09.05.2022г. ищцата е
поискала да изплаща разсрочено задължението си като внася по 155.87 лева.
С ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.10 се предвиди, че нова погасителна давност
за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. От приложеното изпълнително дело е видно, че за периода
от образуването му – 13.05.2016г. до датата на подаването на исковата молба – 13.06.2022г. е
налице период от повече от 2 години бездействие на взискателя – ответник по делото
22.02.2018г. до 22.02.2020г. в който не са извършвани изпълнителни действия поради което
и на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното дело се е прекратило екс леге.
След перемиране на изпълнителното дело наложеният запор на трудово
възнаграждение от 07.10.2020г. и 11.04.2022г. са валидно поискани изпълнителни действия,
независимо че са направени по перемирано изпълнително дело – така и Решение №
37/24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. по описа на ВКС съгласно, което ново искане за
предприемане на принудително изпълнение от взискателя прекъсва давността независимо от
2
това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не, респ. необразуването на
ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва длъжника.
За периода от 22.02.2018г. до 07.10.2020г. не е изтекла кратката 3-годишна
погасителна давност, която е била прекъсната с предприемане на изпълнително действие –
запор върху трудовото възнаграждение. Давността е била прекъсната и със запора от
11.04.2022г.
В цитираното ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, поради което и задължителната съдебна практика не
поставя като изискване съответното изпълнително действие да е дало определен резултат,
свързан със събиране на вземането или пък удовлетворяване на кредитора. Нещо повече,
съответното действие може и въобще да не бъде извършено, защото е от значение само то да
е поискано от взискателя, който по този начин демонстрира своята активност в
изпълнителния процес, като тази страна не следва да търпи неблагоприятни за себе си
последици от евентуалното бездействие на ЧСИ, който не е изпълнил искането на кредитора
да предприеме съответния изпълнителен способ.
В конкретния случай е установено, че реални изпълнителни действия са поискани и
предприети след настъпването на законовата перемпция на изпълнителното дело поради
което те са от естество да прекъснат давността, защото независимо, че са предприети в
несъществуващ изпълнителен процес, е демонстрирана кредиторовата воля за събиране на
вземанията му респ. ответникът в настоящия процес не може да понесе санкцията на
погасяването на тези вземания поради това, че исканията му за предприемане на
принудителни действия не са били оформено в ново изпълнително дело.
Вън от горното дори и да се приеме, че за периода от 22.02.2020г. до датата на
последното съдебно заседание 17.11.2022г. не са били извършвани валидни изпълнителни
действия поради перемиране на изпълнителното дело, то краткия 3-годишен давностен срок
за погасяване на задълженията също не е изтекъл.
Предвид на гореизложеното предявения иск се явява неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал.8 ГПК във вр. с чл. 37, ал.1 ЗПрП в полза на ответника следва
да се присъдят сторените от него разноски в минимален размер от 100 лева предвид липсата
на фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Н. В. с ЕГН ********** с адрес:
************************ иск против „Топлофикация-София“ ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23б с ********** Й.Е. ДА СЕ
3
ПРИЗНАЕ за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи поради
погасяване по давност следните суми: 2 332,57 лева - главница ведно със законната лихва за
забава считано от 10.06.2015г. до окончателното изплащане на главницата, 431,56 лева -
мораторна лихва за периода от 30.06.2012г. до 21.05.2015г. и 206,37 лева - разноски по
делото за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 26.01.2016г. по ч.гр.д. №
32780/2015г. по описа на СРС въз основа на който е образувано изп. дело № 4727/2016г. по
описа на ЧСИ ********** като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н. Н. В. с ЕГН ********** с адрес: ************************ иск
против „Топлофикация-София“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Ястребец № 23б с ********** Й.Е. ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Топлофикация-
София“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец
№ 23б с ********** Й.Е. сумата от 100 лева разноски за настоящата инстанция по гр.д. №
8667/2022г. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
4