№ 253
гр. Благоевград, 23.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело №
20231200900215 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Постъпила е по делото допълнителна писмена молба по реда на чл. 372 от ГПК, от ищците-
К. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и Р. К. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, в качеството им на наследници на В. Н. А., действащи чрез пълномощника си
адв. П. В. Р..
Поддържа се първоначално подадената искова молба и изложените в нея обстоятелства за
претърпените от ищците неимуществени вреди, като са изложени доводи с които се допълва
същата, като се взема становище и по изложените от страна на ответника възражения.
Оспорва се като неоснователно изложеното от ответника искане за спиране на
производството по търговско дело № 215/2023г. на ОС Благоевград, тъй като ДП №
284/2023г. на 01 РУ на МВР Благоевград /Пр. пр. № 5959/2023г. на Районна прокуратура
Благоевград/ не е приключило, доколкото няма зависимост между двете производства.
Образуваното досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „А“
във вр. с ал. 1, б. „Б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК не е преюдициално за гражданското дело,
тъй като предявените искове в случая са насочени към реализиране на гражданската
отговорност на ответното застрахователно дружество за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от причиненото увреждане от виновното лице-делинквент. Ако
деянието му съставлява престъпление и има образувано срещу него наказателно
производство пред съд, то само в този случай производството по прекия иск се спира на осн.
чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК, за да бъде зачетена задължителната сила на присъдата съгл. чл. 300
от ГПК. Няма законова пречка гражданският съд разглеждащ делото срещу отговорното
застрахователно дружество да установи самостоятелно в гражданското производство всички
елементи от състава на непозволеното увреждане и при успешно проведено доказване да
бъде установена деликтната отговорност на причинителя на вредите.
Поддържа се с ДИМ, че отговорността на застрахователя по прекия иск на увреденото лице
1
по чл. 432 ал. 1 от КЗ е функционално обусловена от гражданската отговорност на
причинителя на вредите, като посочената отговорност не е поставена в зависимост от
липсата или наличието на влязла в сила присъда на наказателен съд, а единствено от
удостоверяване на ПТП чрез някои от посочените в закона документи. Предвид на уредбата
на задълженията на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
и фактите, обуславящи отговорността на застрахователя, присъдата на наказателния съд
срещу делинквента ще има значение за решаване на гражданското дело, доколкото
установената в наказателното дело вина е задължителна за гражданския съд. В случая
ищцовата страна се домогла да докаже състава на непозволено увреждане и наличието на
облигационна връзка между отговорния застраховател и деликвента. Ищците не установяват
„престъпно обстоятелство“, а доказват увреждане, което са претърпели вследствие на
неправомерно действие от страна на прекия деликвент. От приложените към исковата молба
доказателства е видно, че в кумулативна цялост са налице всички предпоставки, доказващи
виновно и противоправно поведение от водача на застрахованото МПС, при което на
ищците били нанесени вреди - пряка и непосредствена последица от деянието. Още повече,
че в гражданския закон вината се предполага /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ за разлика от наказателния,
където е точно обратното - презумира се невиновност и тази презумпция следва да се оборва
от органите на обвинението.
За да се установи основателност на прекия иск срещу застрахователя по Кодекса за
застраховането, съдът следва да установи дали при застрахования водач, е налице общия
състав на деликта по чл. 45 ЗЗД, а това той може да направи и самостоятелно, без да е нужно
да се изчака резултата от досъдебното производство, образувано във връзка със същото
ПТП. Налице са достатъчно механизми, дадени в процесуалния закон за установяване на
наличието на деликт и произлезлите от същия вреди - писмени и гласни доказателства,
назначаване на автотехнически и съдебномедицински експертизи и т. н.
Развити са с ДИМ правни съображения- че застраховката „ГО“ включва на първо място
санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно
деяние, което съставлява гражданската отговорност в нейния стриктен смисъл - чл. 45 от
ЗЗД. Размерът на гражданската отговорност се определя само от размера на вредите, а не от
степента на вината, респ. наличието или липсата на наказателна отговорност на дееца при
евентуален наказателен процес. В този смисъл са Определение № 8/11.01.2012г. на ВКС по
ч.т.д. № 897/2011г., I ТО, ТК и Решение № 817/13.12.88г. на ВКС по гр.д. № 725/88г. IV ГО
Оспорват се от ищцовата страна с ДИМ наведените от ответника твърдения, че причината за
настъпилото пътнотранспортно произшествие е в действията на пострадалата В. А., която в
момента на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие пресичала
пешеходна пътека обозначена с пътна маркировка „М8.1“, тип „зебра“, като се застъпва
становище че същите за неоснователни и недоказани. Поддържа се от ищцовата страна, че в
хода на производството след детайлното обсъждане на събраните доказателства и след
експертно изготвено заключение, безспорно ще се установи, че вината за настъпилото
пътнотранспортно произшествие е на водача на лек автомобил „Т.А.“ с peг. № *** - Н. А. Л..
2
С ДИМ е направено уточнение, че претендираните в исковата молба лихви върху главните
искове се дължат, считано от датата на отказа на ответника да плати по заведените
застрахователни претенции /07.09.2023г./ до окончателното изплащане на сумите.
С ДИМ е взето отношение по доказателствените искания на ответника: Възразява се срещу
искането за допускането на въпрос 7 от поставените от ответника въпроси към съдебната
автотехническа експертиза, тъй като анализа, респ. изследването на евентуално виновно
поведение на участниците в пътнотранспортното произшествие, представлява правен
въпрос по съществото на спора, който следва да бъде решен от съда. В противен случай
отговорът на основен правен въпрос по същество би се основал на субективната преценка на
вещото лице, а не на установените обективни факти, които съдът следва да изследва
самостоятелно и независимо от вещото лице.
Съдът приема допълнителната писмена молба от ищците-К. К. К., ЕГН ********** и Р. К.
М., ЕГН **********, и двете от *, в качеството им на наследници на В. Н. А., действащи
чрез пълномощника си адв. П. В. Р. за редовна, депозирана в установения от закона срок и
подадена от управомощеното лице. Следва да бъде изпратен препис от допълнителната
писмена молба на ответника по делото, като му бъде дадена възможност в двуседмичен срок
от получаването и, да депозира по делото допълнителен отговор по реда на чл. 373 от ГПК, с
който може да отговори на допълнителната искова молба.
Следва да бъде указано на ответника, че в срока за допълнителен отговор, може да поиска
съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването
на едно оспорено в допълнителната исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло
или отчасти изходът от делото, както и да сочи и представи нови доказателства, които не е
могъл да посочи и представи с отговора на първоначалната искова молба./чл. 373 ал.2 от
ГПК/.
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от допълнителната писмена молба на ответника по делото- ЗД
„Бул инс“ АД.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ОТВЕТНИКА в двуседмичен срок от получаването на
допълнителната искова молба, да депозира по делото допълнителен отговор по реда на чл.
373 от ГПК, с който може да отговори на допълнителната искова молба.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА че в срока за допълнителен отговор, може да поиска съдът да
се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно
оспорено в допълнителната исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло или
отчасти изходът от делото, както и да сочи и представи нови доказателства, които не е
могъл да посочи и представи с отговора на първоначалната искова молба./чл. 373 ал.2 от
ГПК/.
Разпореждането на съда не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
4