МОТИВИ към Присъда №
22 от 18.02.2020 г. по НЧХД № 1140/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница
Д.К.П., ЕГН **********
*** е повдигнала частно обвинение против Ю.А.В. *** за престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК.
В тъжбата се сочи, че на 18.05.2019 г. в с.
Джерман, общ. Дупница, обл. Кюстендил на ул. ,,Христо Ботев” № 3 чрез нанасяне
на удари с ръце и крака по главата и по цялото тяло, Ю.А.В. е причинил на Д.К.П. разстройство на здравето, извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК, представляващо лека телесна повреда, изразяваща се
в множество травматични отоци по окосмената част на главата, травматични
охлузвания по гърба и гърдите, травматични охлузвания по горните крайници и
фрактура на 8-мо и 9-то ребра, локализирани в областта на среднатаподмишнична
линия в дясно.
С тъжбата е
предявен граждански иск
за осъждане на подсъдимия да заплати на тъжителката сумата в размер на 12 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания
вследствие на причинените телесни увреждания, ведно със законната лихва считано
от датата на увреждането – 18.05.2019 г. до окончателното изплащане на цялата
сума.
В съдебно
заседание на 14.11.2019 г. съдът е приел за съвместно разглеждане гражданския
иск и е конституирал частната тъжителка като граждански ищец.
Подсъдимият е
дал обяснения по обвинението. В последната си дума желае да бъде оправдан. Защитникът
му - адв. Й.Г. излага доводи, че обвинението не е доказано и пледира съдът да
признае подсъдимия за невиновен, както и за отхвърляне на гражданския иск като
неоснователен и недоказан. Претендира сторените по делото разноски.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните
свидетели и писмените такива, заключение на съдебно-медицинска и съдебно-техническа
експертизи, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Ю.А.В.
е роден на *** г. в гр. Дупница, българин, с българско гражданство, живущ ***,,Христо
Ботев” № 5, неосъждан, със средно специално образование, неженен, работещ в
,,Химакс фарма” ЕООД гр. София, с ЕГН **********.
На 18.05.2019
г. около 03.30 ч. тъжителката П. се събудила от силни викове и шум идващи откъм
улицата, на която живее /ул. ,,Христо Ботев” №3, с. Джерман/. Излязла навън и
видяла подсъдимия и родителите му – свидетелите Магдалена и Александър
Александрови, които викали и се карали. Тъжителката им направила забележка да
престанат да вдигат шум като им обяснила, че рано сутринта е на работа, след
което се прибрала в дома си като не заключила входната врата. Раздразнен от
забележката на тъжителката подсъдимият, който бил видимо пиян влязъл в жилището
й, където без да й казва каквото и да било я ударил по главата, хванал я за
косата и започнал да я влачи по пода, след което запознал да я удря с юмруци по
главата. Тъжителката паднала на колене, а В. продължил да я бие с ръце и крака
по главата и по цялото тяло. Въпреки молбите й да спре да я бие, В. продължил
побоя докато в дома на пострадалата не дошъл баща му, който успял да го изведе
навън и го прибрал в дома им. Пострадалата веднага се обадила на телефон 112, а
след това и на дъщеря си – св. Д.И., която живеела в с. Сапарево, обл.
Кюстендил. Свидетелката И. и приятелят й - св. Г.П. веднага тръгнали към дома
на тъжителката. Като пристигнали в дома й видели, че П. изглеждала много зле,
плачела, не можела да стане от леглото, като по пода имало топки коса. Пострадалата
им разказала какво се е случило, след което св. И. се обадила повторно на
тел.112, откъдето й отговорили, че вече бил подаден сигнал за случая от
пострадалата. Скоро след това пристигнали двама служители на РУ Дупница –
свидетелите Ефтимов и С., които на място установили пострадалата и свидетелите И.
и П., които им съобщили за нанесения от подсъдимия побой, а те я посъветвали да
отиде в Спешния медицински център в гр. Дупница, след което си тръгнали. Свидетелите
И. и П. закарали тъжителката в спешния център в гр. Дупница, където й бил
направен медицински преглед и назначено
лечение.
На тъжителката
е издадено медицинско свидетелство от д-р Никулчин – хирург в МБАЛ ,,Св. Иван
Рилски“ ЕООД, в което са посочени получените вследствие на побоя телесни
увреждания, а именно: контузия на главата, тялото и горните крайници,
травматични охлузвания по тялото и горните крайници.
На 22.05.2019
г. на тъжителката е направено рентгеново изследване – рентгенография на дясна и
лява гръдна половина, при което са установени данни за фрактура на 8-9 ребро в
дясно по медиоаксиларната линия без дислокация.
По делото е
изготвена съдебно-медицинска експертиза от вещото лице д-р Д., от която се
установява, че П. е получила множество травматични отоци /подутини/ по
окосмената част на главата, охлузвания по гърба и гърдите, травматични
охлузвания по горните крайници, фрактура на осмо и девето ребра, които са
причинени от механично въздействие върху тялото на пострадалата от твърди тъпи
предмети и са засегнали кожата и меките тъкани в областта на главата, гърба и
гърдите, горните крайници. Гръдната травма е била причинена от мощен удар с
твърд, тъп предмет с концентрация на кинетичната енергия и локализация в
страничната област на гръдния кош в дясно. Според експерта може да е причинена
от ритник. От допълнителните обяснения на вещото лице в съдебно заседание на
16.01.2020 г. става ясно, че описаните в експертизата увреждания не могат да
бъдат причинени от еднократно механично
въздействие върху тялото. Срокът за възстановяване на гръдната фрактура е под
един месец, а по отношение на другите увреждания, периодът на възстановяване е
в рамките на 7-12 дни.
По делото е
изготвена съдебно-техническа експертиза от вещо лице инж. Я.Я. – специалист в
областта на фоноскопията, със задача да възпроизведе на хартиен носител
съдържанието на CD, който е представен като доказателство по делото с писмо от
Дирекция ,,Национална система 112”, от която се установява, че на
инкриминираната дата са подадени два сигнала за нанесен на тъжителката побой от
подсъдимия Ю.А.В..
По делото е
приложено и прието като доказателство ДП № 285/2019 г. по описа на РУ Дупница,
образувано за престъпление по чл. 170, ал. 2 НК, което е спряно на 21.10.2019
г. с постановление на прокурор от РП – Дупница.
По делото е
приложена справка за съдимост видно, от която подсъдимият не е осъждан.
Представени са справки-характеристики на тъжителката, изготвени от техническия
секретар на ,,Фурниртех” ЕООД, от мл. полицейски инспектор С. Симеонов и от
кмета на с. Джерман.
Съдът прие
горната фактическа обстановка, като взе предвид гласните доказателства по
делото, отчасти обясненията на подсъдимия, писмените доказателства: медицинско
свидетелство, издадено от д-р Никулчин, рентгеново изследване от 22.05.2019 г.,
писмо изх. № 656/25.11.2019 г. от Дирекция ,,Национална система 112”,
извлечение от медицински журнал, лист за преглед на пациент № 398/18.05.2019
г., фиш за спешна медицинска помощ, справка за съдимост на подсъдимия, съдебно-медицинска
и съдебно-техническа експертизи, изготвени от вещите лица д-р Д. и инж. Я., ДП
№ 285/2019 г. по описа на РУ Дупница.
Съдът даде
вяра на показанията на свидетелите Д.И., Г.П., Е.Е. и А.С.. Същите не си
противоречат и установяват приетата от съда фактическа обстановка и
последователност на събитията. По обвинението срещу подсъдимия се събраха
достатъчно доказателства, които разгледани в последователност и взаимовръзка
сочат извършването на престъплението от подсъдимия Ю.В.. Съдът кредитира
показанията на свидетелите И. и П., които добросъвестно пресъздават разказаното
им от пострадалата непосредствено след побоя, нанесен й от подсъдимия. Същите в
детайли пресъздават личните си възприятия за състоянието на пострадалата при
отиването им в дома й, както и действията, които са предприели след това.
Заявеното от тези свидетели изцяло се подкрепя и кореспондира с представеното
по делото писмо от Дирекция ,,Национална система 112” и изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза, от които безспорно се установяват релевантните
по делото обстоятелства, а именно, че на инкриминираната дата на тъжителката е
бил нанесен побой от страна на подсъдимия, за което тя е подала сигнал веднага
след като св. А. – баща на подсъдимия се намесил и го преустановил, а след
пристигането на св. И. и св. П. първата като видяла в какво състояние се намирала
майка й, повторно е подала сигнал на телефон 112, като е съобщила, че побоят е бил
нанесен от подсъдимия. Показанията на тези свидетели съдържат, както първични
доказателствени факти (същите
непосредствено са възприели следите от нанесения побой), така и производни такива, доколкото
добросъвестно са съобщили разказаното от пострадалата.
От
съдебно-медицинската експертиза се установява по категоричен и безспорен начин
механизма на получаване на телесните увреждания, констатирани от вещото лице д-р
Д., след запознаване с медицинските документи по делото – медицинско
свидетелство, рентгеново изследване, както и извършен личен преглед на
пострадалата.
Съдът приема
за достоверни и показанията на полицейските служители - свидетелите Ефтимов и С.,
които са се отзовали на подадения сигнал и на място са установили пострадалата,
която съобщила за нанесения й от подсъдимия побой, като същите са възприели и
оплакванията на пострадалата от причинените й телесни увреждания. Съдът
кредитира и заявеното от полицейските служители, че пострадалата нямала видими
следи от нанесения побой, което е обяснимо предвид тяхното местоположение – в
окосмената част на главата, гърба, гърдите и горните крайници.
Съдът не кредитира
показанията на свидетелите Александър и Магдалена Александрови – родители на
подсъдимия, в частта в която твърдят, че синът им само е блъснал тъжителката в
мрежата и тя паднала на земята, след което и тримата се прибрали и никой не е
излизал от къщата. Показанията на тези свидетели са в пълно противоречие със
заявеното от свидетелите И. и П., че на инкриминираната дата подсъдимият е
нанесъл побой на тъжителката, а от друга страна от съдебно-медицинската
експертиза на в.л. Д. се установи по безспорен и категоричен начин вида на
причинените телесни увреждания на пострадалата, както и механизма на тяхното
причиняване, като вещото лице в обясненията си в съдебно заседание категорично отхвърли
възможността получените увреждания да са причинени с еднократно механично
въздействие върху тялото на пострадалата.
Съдът намира
за достоверни обясненията на подсъдимия в частта, в която заявява, че на
инкриминираната дата действително са се карали с баща му на висок тон, което е
и причината тъжителката да излезе от дома си, за да им направи забележка, което
изцяло се подкрепя и от показанията на свидетелите Магдалена и Александър
Александрови, като не ги кредитира в частта им, че само блъснал тъжителката в
мрежата и тя паднала на земята, след което се прибрал в дома си.
Обясненията на подсъдимия в споменатата част изцяло се опровергава от
показанията на първата условна група свидетели /И., П., Ефтимов и С./, които
съдът е обсъдил в горното изложение и води до недоказаност на версията на
подсъдимия и на втората условна група свидетели (на подсъдимия), поради което съдът не ги цени като
достоверни и възприема същите единствено като защитна теза, имаща за цел
разколебаване на повдигнатото частно обвинение и признаването му за невиновен.
С оглед на
така установеното, съдът счете, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна следното:
ОБЕКТИВНА
СТРАНА:
Обект на престъплението са обществени отношения,
свързани с телесната неприкосновеност на гражданите. От събраните по делото
доказателства се установи, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК чрез действия – подсъдимият Ю.А.В. чрез
нанасяне на удари с ръце и крака по главата и по цялото тяло е причинил на Д.К.П.
лека телесна повреда, изразяваща се в множество травматични отоци по окосмената
част на главата, травматични охлузвания по гърба и гърдите, травматични
охлузвания по горните крайници и фрактура на 8-мо и 9-то ребра, локализирани в
областта на средната подмишнична линия в дясно, които представляват лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, която е причинила разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Получените увреждания са
пряка и непосредствена последица от действията по осъществяване на
изпълнителното деяние.
СУБЕКТИВНА
СТРАНА:
От субективна страна деянието е извършено при
пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Начина на извършване на деянието – удари в областта на главата
и тялото обективира умисъла да се причини болка и страдание. В настоящия случай
за прекия умисъл се съди от фактическите действия на подсъдимия – влизането в
къщата на тъжителката посред нощ, нахвърлянето върху нея с ясното съзнание, че
същата освен, че е жена, е и беззащитна, събарянето й на земята със силни удари
в областта на главата, отправяне на няколко удари в областта на главата и
тялото на вече падналата на земята жена. Несъмнено подсъдимият с действията си
е предвиждал конкретното увреждане на здравето на пострадалата, насочил е
всичките си усилия към това и целял именно неговото настъпване.
С оглед гореизложеното, съдът счете, че подсъдимият Ю.А.В. е осъществил
състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, както от обективна, така и
от субективна страна.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Предвиденото
за извършеното от В. деяние, наказание в чл.
130, ал. 1 НК, е ,,лишаване от свобода“ до две години или ,,пробация“. При определяне на наказанието, съдът
взе предвид обществената опасност на деянието и дееца.
По отношение на подсъдимия са налице
условията за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание при условията на чл.78а от НК. Същият не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на глава VIII,
раздел IV от НК. За
престъплението, за което подсъдимият бе признат за виновен се предвижда наказание „Лишаване от свобода”
за срок от две години или пробация, от деянието не са причинени имуществени
вреди. Предвид горното, съдът е освободил подсъдимия от наказателна отговорност
и му е наложил административно наказание ,,глоба” в размер на 1500 лв. Степента
на обществена опасност на деянието съдът отчита като висока, доколкото са засегнати обществени отношения,
свързани с телесната неприкосновеност на гражданите и с оглед начина на
извършването му. От друга страна е налице бруталност на
действията от страна на подсъдимия по отношение на пострадалата жена, които са
били напълно безпочвени и непредизвикани от самата нея. Размерът на наказанието
е определен при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като такива
са преценени ниската степен на обществена опасност на дееца – същият не е
осъждан, с добри характеристични данни и трудова ангажираност, оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина.
Такова по вид
и размер наказание, съдът приема, че е съобразено със степента на обществена
опасност на деянието и дееца, справедливо е и ще въздейства на подсъдимия
поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо, а на останалите членове
на обществото предупредително-възпиращо.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ
ИСК:
Предявеният
граждански иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД и в
задължението всеки да репарира вредите, които виновно е причинил другиму. По
безспорен начин по делото бе доказано виновното и противоправно поведение на
подсъдимия, както и че деянието му съставлява престъпление. Налице е причинна
връзка между деянието на подсъдимия и настъпилия престъпен резултат. Установено
е, че в резултат на противоправното деяние на подсъдимия, гражданският ищец е
претърпял неимуществени вреди. При това положение следва да се приеме, че са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на подсъдимия за обезвреда на
причинените неимуществени вреди. Определянето на размера на обезщетението
следва да се извърши при условията на чл. 52 от ЗЗД, а именно ,,по
справедливост”, като се отчетат редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда във всеки конкретен
случай.
В настоящия
случай съдът отчита вида, характера и тежестта на телесното увреждане, а
именно: множество травматични отоци по окосмената част на главата, травматични
охлузвания по гърба и гърдите, травматични охлузвания по горните крайници и
фрактура на 8-мо и 9-то ребра, локализирани в областта на средната подмишнична
линия в дясно. Съдът съобрази и обстоятелството, че периодът за пълно
възстановяване от получената гръдна травма е около един месец, съпроводено със
затруднено дишане, както и по-интензивните болки 2-3 дни след инцидента поради
разместване на фрагментите при дишане. Според експерта, останалите травматични
увреждания подлежат напълно възстановяване в рамките на 7-12 дни, което също бе
отчетено от съда при определяне на обезщетението. Преценявайки горните обстоятелства
настоящият съдебен състав счете, че размера на справедливото обезщетение се
равнява на 4 000 лв., като за разликата над този размер до пълния предявен
от 12 000 лв. съдът отхвърли иска като неоснователен. Съдът уважи и
акцесорното искане за законна лихва върху присъдената сума за обезщетение,
считано от датата на увреждането - 18.05.2019 г. до окончателното й
изплащане.
По разноските:
Съдът осъди
подсъдимия да заплати по сметка на Районен съд – гр. Дупница държавна такса в
размер на 160 лв. върху уважения размер на гражданския иск, а на тъжителката сумата
в общ размер на 864 лв.,
представляваща разноски по делото, от които 12 лв. - държавна такса, 500 лв. - адвокатско
възнаграждение и 352 лв. - разноски за вещи лица.
По горните
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: