Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ............ 09.12.2020 г., град Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, VI-ти състав, в открито съдебно заседание на 04.11.2020
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИНА КИРОВА
Секретар: П. У.
като разгледа докладваното от съдия Мартина Кирова
т.дело № 101 по описа за
2019 година на ЯОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба, предявена от Д.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, против „ПЪТНО
ПОДДЪРЖАНЕ ЕЛХОВО" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.Елхово, ул.„Търговска"
№11, представлявано от управителя М.С.П., с която са заявени претенции за осъждане на ответника,
да му заплати следните суми: сумата от 29 757,17 лв., представляваща
дължим остатък от предоставена в заем сума по сключен Договор за паричен заем
от 10.10.2016г., ведно със законната лихва върху посочената главница от датата
на предявяване иска до окончателното изплащане на сумата и сумата от 5 397.61
лв., представляваща обезщетение за забава - законна лихва върху посочената
дължима главница, за изтеклия период на забава от 01.01.2018 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда.
Исковите си претенции ищецът основава на следните
обстоятелства:
На 10.10.2016г.,
между ищеца в качеството му на заемодател и „Пътно поддържане Елхово" ЕООД
като заемател, е сключен Договор за паричен заем за сумата от 40 000 лева.
Заемната сума е предоставена от заемодателя, чрез превод по банкова сметка ***-заемател
в деня на сключване на договора. Съгласно сключения договор, ответното
дружество-заемател се задължило да върне на заемодателя предоставената в заем
сума, наведнъж или на части, в срок най-късно до 31.12.2017 г. В срока,
уговорен по договора, дружеството-заемател погасило част от задължението си,
като върнало на ищеца-заемодател сумата от 10 242.83 лева. Остатъкът от заетата
сума в размер на 29 757.17 лева не е върнат и не е изплатен на ищеца -
заемодател до настоящия момент. Предвид обстоятелството, че задължението на
ответното дружество е парично и падежът му е определен и настъпил, то съгласно
чл.9 от сключения договор и на основание чл.86 от ЗЗД, ответното дружество
дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
дължимата главница за периода на забава от 01.01.2018 г. до датата на подаване
на исковата молба, възлизаща в размер на 5 389.35 лв.
Ищецът моли за
уважаване на исковите претенции и за присъждане на разноските, направени по
настоящото производство. С иск.молба /ИМ/ съобразно процесуалните правила са
направени доказателствени искания за приемане на писмени доказателства и за
допускане на ССчЕ с посочени задачи.
С депозирания при
условията и в срока по чл.367 от ГПК писмен отговор Дружеството – ответник чрез
процесуалния си представител – адв.Н.П. ***, е заявило становище за
неоснователност на предявените искове. Посочено е, че за процесния договор за заем
„Пътно поддържане-Елхово"ЕООД узнало за първи път с връчването на
съобщението по настоящото дело, което обосновало извод, че дружеството не е
страна по него. В тази насока се изтъква, че в търговските книги и в
счетоводството на ответника липсва както оригинала, така и копие от процесния
договор за заем и каквото и да е счетоводно отразяване на същия. Твърди се, че
ищеца Д.Д. е заемал длъжността управител на „Пътно поддържане - Елхово"
ЕООД за периода от 28.03.2008 г. до 21.05.2019 г. и като такъв при наличие на
договор за заем, би следвало да го осчетоводи в заемните сметки на дружеството.
Освен това едноличен собственик на капитала на „Пътно поддържане-Елхово"ЕООД
е „Технострой-Инженеринг 99"АД, ЕИК *********, а ищецът Д.Д. е член на Съвета
на директорите на „Технострой -Инженеринг 99" АД, поради което е свързано
лице с „Пътно поддържане -Елхово" ЕООД по смисъла на §1 т.З буква „д"
от ДР на ДОПК. Посочено е още, че процесният договор не е осчетоводен в
счетоводството на „Пътно поддържане - Елхово"ЕООД, видно и от публикувания
финансов отчет за 2016 г. по партидата на дружеството в TP. Отделно от това предоставянето
и получаването на безлихвени заеми между свързани лица представлява отклонение
от данъчното облагане, съгласно разпоредбите на чл.15 и чл.16, ал.2, т.З от ЗКПО.
Това, според ответника, обосновава извода, че сумата постъпила по сметка на
"Пътно поддържане - Елхово" ЕООД е уредила други взаимоотношения и
процесния договор за заем е съставен за нуждите на настоящото производство. В
случай, че твърдяната за предоставена в заем сума действително представлява
заем, то ищецът е нарушил разпоредбата на чл.143, ал.З от ТЗ в качеството му на
управител на „Пътно поддържане - Елхово" ЕООД и чл.137, ал.1, т.З от ТЗ в
качеството му на член на СД на едноличния собственик на капитала на ответното
дружество. С отговора е направено възражение
за нищожност на Договора за заем от 10.10.2016 г., сключен между Д.Д.Д.,
в качеството на "заемодател" и „Пътно поддържане - Елхово" ЕООД
в качеството на "заемополучател" за заем в размер на 40 000 лева, тъй
като ищецът е привиден кредитор - страна по симулативна сделка. В отговора е
изложено, че за периода от 10.10.2016 г. до датата на завеждане на исковата
молба, по която е образувано настоящото дело, ищецът Д.Д. е получил следните
суми от „Пътно поддържане -Елхово" ЕООД: На 17.03.2017 г. с РКО Д.Д.
получава – 19 650 лв.; На 22.12.2017 г. с РКО Д.Д. получава заемообразно
средства – 13 729,75 лв.; На 11.05.2015 г. Д. Д.Д., с ЕГН ********** /син на
ищеца/ с РКО получава от „Пътно поддържане -Елхово" ЕООД заемообразно 27 376,06
лв.; С ПКО на Д. Д. -13 729,75 лв. по устна заповед на Д.Д. - управител на
„Пътно поддържане - Елхово"ЕООД и протокол от счетоводството е прихваната
горната сума от партидата на Д.Д. като кредитор със задължението на сина му Д. Д.
към „Пътно поддържане -Елхово"ЕООД за сума, получена от него на 11.05.2015
г. с РКО, при което партидата на сина му Д. Д. е закрита. В ГФО за 2017г. на "Пътно
поддържане - Елхово"ЕООД тази счетоводна операция е отразена и отчетите са
подписани от управителя Д.Д.. Поради изложените доводи и съображения се иска от
съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен поради това, че Договора за
паричен заем от 10.10.2016 г. е нищожен на основание чл.26 от ЗЗД. Алтернативно
и в случай, че Договора за паричен заем от 10.10.2016 г. бъде приет за
действителен, се иска отхвърляне на предявеният иск като неоснователен до
размер на 7 520,25 лева. С отговора е направено искане за допускане на писмени
доказателства и за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ с
посочени задачи на същата.
При условията и в срока по чл.372 от ГПК,
ищецът е депозирал допълнителна искова молба /ДИМ/, в която е изразил становище
по заявеното в писмения отговор на ответника. По изложени съображения е направено
оспорване на доказателствената стойност на представени с писмения отговор на
ответника писмени доказателства. Потвърдил е искането за допускане на ССчЕ с
посочените в ИМ задачи. Направено е и искане за допускане на допълнителни
писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.373 от ГПК ответникът е
депозирал отговор на допълнителната ИМ, в която е заявил становище по
последната и е направил допълнителни доказателствени искания. Уточнил е, че
счита Договора за паричен заем от 10.10.2016 г. за нищожен, т.к. неговото
основание - паричен заем, не отговаря на действителното положение и обосновава
неговата нищожност, поради липса на основание, като същият е антидатиран и
привиден. С ОДИМ е направено искане за приемане на допълнителни доказателства и
поставяне на допълнителни задачи на ССчЕ. Направено е и искане за допускане на
гласни доказателства.
В с.з. за ищеца,
редовно призован, се явява пълномощникът му по делото – адв.П.С. ***, която от
името на доверителя си заявява поддържане на исковите претенции на посочените в
ИМ основания и размери, като се желае уважаването им. В представени писмени
бележки по съществото на спора адв.С. доразвива доводите и съображенията си, позовавайки се на доказателствената
съвкупност по делото. Претендира се присъждане на направените по
делото разноски, съобразно представен списък на същите по реда на чл.80 от ГПК.
За ответното
Дружество, редовно призовано, в о.с.з. се явяват процесуалните му представители
– адв.Н.П. и адв.О.Ш., и двамата от АК-София, които заявяват поддържане на
писмените отговори на ИМ и на ДИМ, с направените с тях оспорвания по
основателността и размера на предявените искови претенции. Възвеждат уточнение
в направеното възражение за оспорване нищожността на процесния Договор за заем,
заявявайки, че се желае същия да бъде обявен за нищожен като сключен при липса
на основание и евентуално – като сключен привидно.
ЯОС, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа страна:
По делото страните не спорят, поради което и съда с доклада си по делото
е приел за безспорно, че както към релевантния момент на сключване на процесния
Договор за заем, така и за периода от 28.03.2008г. до 21.05.2019г., ищецът Д.Д.
е заемал длъжността „Управител“ на ответното „Пътно поддържане-Елхово“ЕООД,
като видно от извършените служебно приложени по делото справки за актуално
състояние на ответното Дружество, едноличен собственик на капитала му е
„Технострой – Инженеринг 99“АД, с ЕИК *********, член на Съвета на директорите
на което АД е ищеца, по неоспорено твърдение в ОИМ.
От приложения към ИМ Договор за паричен заем, се установява, че на
10.10.2016г. между страните – ищецът Д.Д. като заемодател и ответното „Пътно
поддържане Елхово“ЕООД, представлявано от Управителя Д.Д., в качеството му на
заемател, е сключено заемно правоотношение, по силата на което ищеца е поел
задължението да предостави като преведе по банкова сметка *** - за оборотни
средства за дейността му, в заем сумата от 40 000 лв., която
сума заемателят се е задължил да върне наведнъж или на части в срок
най-късно до 30.12.2017 год.
В подкрепа на твърдението, изложено в обстоятелствената част на ИМ, че е
изправна страна по сключеното заемно правоотношение, съобразно поетото от ищеца
в качеството му на заемодател по процесния Договор за заем задължение по
чл.1/3/, са представени по делото – Нареждане за кредитен превод от
10.10.2016г. и извлечение по сметка при ОББ с титуляр – Дойдо Д. за периода от
22.09.2016г. до 21.10.2016г., от които е видно, че сумата от 40 000 лв. е
преведена по сметката на ответното Дружество с отразено основание на извършения
банков превод – „заемообразно“.
От страна на ответното ЕООД с писмения отговор на ИМ, са представени – Годишния
финансов отчет на "Пътно поддържане -Елхово"ЕООД за 2016 г. и доклада
на независим одитор за ГФО за 2016г., приети с Протокол от 20.06.2017 г. на СД
на „Технострой-Инженеринг 99“АД.
От представения Разходен касов ордер /РКО/ №17 от 17.03.2017г. е видно,
че на ищеца Д.Д. е изплатена сумата от 19 650 лв. за възстановяване на
заемообразни средства. Този счетоводен документ съдържа подпис на „ръководител“
и на „броил сумата“.
С РКО №22 от 11.05.2015г., приложен на л.49 от делото ответното Дружество
е предоставило на третото лице за спора – Д. Д. /син на ищеца/ сумата от
27 376,06 лв. като „заемообразни средства“. С
ПКО №19 от 22.12.2017г. посоченото трето лице – Д. Д. е внесло в касата на
ответното Дружество като „възстановени оборотни средства“ сумата от
13 729,75 лв., като прави впечатление,че този документ е подписан
единствено от „касиер“, но не и от „вносител“ и „гл.счетоводител“, както и не е
попълнена квитанцията към тази ПКО.
С РКО №41 от 22.12.2017г. същата сума от 13 729,75 лв. е изплатена
на ищеца Д.Д. с посочено основание „възстановени заемообразни средства“, като
този счетоводен документ е подписан едностранно само от „броил сумата“, но не и
от „ръководител“ и „получател“.
В подкрепа на твърдението на ответника, заявено с отговора по ДИМ, че
синът на ищеца, Д. Д.Д. в периода 05.11.2010г. до 11.01.2016г. е бил в ТПО с
„Пътно поддържане-Елхово“ЕООД на длъжност „Ръководител звено“, е представен
Трудов договор №8/11.05.2015г.
От съдържанието на приложения на л.50 от материалите по делото в надлежен
заверен вид /с установена с оригинала идентичност, след направена справка и
констатация в проведеното на 04.11.2020г. о.с.з./ Протокол от 22.12.2017г., е
видно, че по устна заповед на Д.Д. като Изпълнителен директор на ответното
Дружество, съставителите на този документ - разпитаните по делото като
свидетели – Р.Д. и М.Д., са осчетоводили операциите по горецитираните РКО №41
от 22.12.2017г. и ПКО №19 от 22.12.2017г., с оглед извършване на прихващане на
дължима сума от ответното Дружество към ищеца Д. и вземане на дружеството от
сина Д. Д.. Този документ е оспорен от ищеца с довода, че съдържанието му не
отговаря на действителността, съставен е за целите на настоящото производство и
е антидатиран, поради което в хода на открита процедура по чл.193 от ГПК с
оглед на заявеното от ответната страна желание да се ползва от документа като
доказателство и указаната й доказателствена тежест по смисъла на чл.193 ал.3
предл.2-ро от ГПК, за установяване истинността на оспорения частен документ, са
ангажирани гласни доказателства чрез показанията на съставилите документа - Р. А. Д. и М.И.Д., за които се
установи, че в периода от 2016г. и към настоящия момент изпълняват трудовите
функции на длъжността „счетоводител“ в „Технострой Инженеринг 99“АД. В
показанията си тези две свидетелки потвърждават заявеното и от ангажираната от
ищеца св.П. /изпълнявала в процесния период на сключване на договора за заем
функциите на „гл.счетоводител“/, че за определен период от време те като
счетоводители на „Технострой Инженеринг 99“АД, въз основа на допълнителни
трудови договори са съвместявали и тр.функции на „счетоводител“ в ответното
дружество. По отношение на извършеното с оспорения Протокол прихващане на
посочената в него сума и двете свидетелки Д. и Д. в показанията си
недвусмислено заявяват, че в края на 2017г. при разглеждане на салдата по
сметките, след като са констатирали, че синът на ищеца, Д. Д. дължи посочената
в Протокола сума на ответното дружество, св.Д. е уведомила Д.Д., вследствие на
което въз основа на дадено от него устно разпореждане за прихващане на
дължимата от сина му към ответника сума с паричното вземане на ищеца от
ответника, до размера на по-малкото по размер задължение на Д. Д., са съставили
ПКО №19 от 22.12.2017г. и РКО №41 от 22.12.2017г. за
посочената в тях една и съща сума. Предвид на това, че тези два документа не са
били подписани, което според двете свидетелки не било необичайна практика, е
бил съставен въпросния констативен Протокол, за да се обективира в писмен вид
извършеното осчетоводяване на прихващането, който документ евентуално да им
послужи при проверки.
Въпросното прихващане е отразено в
представените от ответника, приложени на л.67-69 от материалите по делото,
извлечения от дневника на аналитичната партида за сметка 498 – „Други дебитори“
за периода м.януари 2017г. – м.декември 2017г. общо и по партидите - №5 на
ищеца Д.Д. и №13 на Д. Д.. От същите тези извлечения, е видно, че крайното
салдо на см.498, партида 13-Д. Д. към 31.12.2017г. е нулево, а крайното салдо
за цялата сметка 498 към края на 2017г. е в размер на 29 757,17 лв.,
представляващо задължение на ответното дружество към ищеца Д.Д.. В същия размер
е салдото и за периода от м.01. – м.12.2018г., което е видно от приложената на
л.10 от материалите по делото на представеното от ищеца извлечение от дневника
на аналитичната партида за сметка 498 – „Други дебитори“ п.5-Д.Д., разпечатано
на 09.01.2019г. Такива са и констатациите на в.лице Д., изложени в заключението
й, в отговор на въпроси №2 /л.104 от материалите по
делото/.
По делото от страна на ищеца са ангажирани в подкрепа на
твърденията му, изложени в ИМ и в ДИМ гласни доказателства чрез показанията на
разпитаната по делото като свидетел – Г.И.П., за която се установи, че в
периода 2016 г.-2019 г. е изпълнявала длъжността „главен счетоводител“ на
"Технострой инженеринг 99"АД и едновременно е съвместявала тази
длъжност и в ответното "Пътно поддържане-Елхово"ЕООД. Изпълнявайки
тези трудови функции, свидетелката е изготвяла годишните финансови отчети и на
двете дружества. В показанията си св.П. уточнява, че счетоводството на
ответното дружество за посочения период, се е водило от счетоводителите на
"Технострой инженеринг 99"АД, като една от счетоводителките винаги е
била на допълнителен трудов договор за два часа в "Пътно поддържане -
Елхово" ЕООД. Св.П. е категорична, че ищецът многократно е предоставял
свои лични средства на "Пътно поддържане - Елхово" ЕООД, които да се
ползват за оперативни разходи, тъй като дружеството не е развивало дейност,
която да му позволи да ги покрива. За процесния Договор за заем свидетелката
твърди, че й е известно за сключването му, тъй като самата тя е попълнила
банковото нареждане за превода на сумата по него, като сочи, че основанието за
превода, което е отразила е „заемообразно“. Макар и процесният договор да е бил
съставен и в него да е бил посочен краен срок за връщане на заемната сума, св.П.
твърди, че сумата не е била върната изцяло в срок, била е погасена частично. За
предоставените от ищеца заемни средства свидетелката сочи, че са били
осчетоводявани по партидата на ищеца по сметка 498 – „Други дебитори и
кредитори“. В показанията си свидетелката е категорична, че не е имало
прихващане на суми, като уточнява, че при възстановяване на заемни суми първо
се осчетоводява погасяването на най-старите такива задължения.
По искане и на двете страни по делото е изслушана съдебно-икономическа
експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице С.Д. –
икономист-счетоводител от гр.Ямбол и е приложено на л.101-113 от делото. С оглед на
възложените му задачи и въз основа на извършеното от експерта проучване на
документите, приложени по делото, проверените документи при ищеца и в
счетоводството на ответника и проверка на действащата към момента на процесния
Договор за заем нормативна база, в.л.Д.
е направила обосновани и обективни констатации. От заключението се установява,
че по банковата сметка на дружеството на 10.10.2016 г. е постъпила преведената
от ищеца с основание „заемообразно" сума в размер на 40 000 лв., която
сума на същата дата - 10.10.2016 г. е осчетоводена по дебита на см.503 „Разплащателна
сметка в левове" като приход по банковите сметки на дружеството, а по
кредита на сметка 498 „Други дебитори", партида 5 „Д.Д." е
осчетоводено задължение в размер на 40 000 лв., като вземания от трети лица.
Категорично в заключението си в.лице е посочило, че сумата от 40 000 лв.
участва във формирането на финансовия резултат, отразен в приложения към ОИМ ГФО
на дружеството за 2016г., публикуван в ТР, като вземания от трети лица. За периода от 10.10.2016 г.
до подаване на ИМ - 15.10.2019 г., в.лице е посочило, че ищецът е получил от
ответника сумата от 19 650 лв., изплатена с РКО № 17/17.03.2017 г., с
основание „възст.заемообразни средства", на който има подпис в полето
„ръководител", а за сумата в размер на 13 729,75 лв., посочена като
изплатена на ищеца с РКО № 41/22.12.2017 г. с основание „възст.заемообразни
средства", в.лице е констатирало, че е осчетоводена в счетоводството на
ответното дружество като върната на ищеца, макар и на РКО да липсва подпис в
полето „ръководител" и „получил" сумата. От заключението се
установява, че в дневниците на аналитични партиди на ответното дружество РКО №
41/22.12.2017 г. е осчетоводен като е дебитирана сметка 498/5 срещу кредита на сметка 501 „Каса в
левове": Дт 498/5/Km 501 –
13 729 лв., а от представено извлечение от Дневник на сметка 498 „Други
дебитори", партида „Д. Д." за 2017 г. ПКО № 19/22.12.2017 г. за 13
729,75 лв. е осчетоводен като е дебитирана сметка 501 „Каса в левове"
срещу кредита на сметка 498/13: Дт 501 /Km 498/13 – 13 729,75 лв. Крайното салдо на см.498,
партида 13-Д. Д. към 31.12.2017 г. е нулево. След като РКО № 41/22.12.2017 г. и ПКО № 19/22.12.2017 г. са
осчетоводени, то същите според заключението на в.лице участват във формирането
на финансовия резултат, отразен в ГФО за 2017 г.
Предвид изложената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въз основа на твърденията,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба и допълнителната ИМ и като
изходи и от петитума на иск.молба, съдът с доклада си по чл.375 ал.1
от ГПК е квалифицирал предявените от ищеца в обективно
кумулативно съединяване искове по следния начин: - иск по чл.79 ал.1 вр.с чл.240 ал.1 от ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 29 757,17 лв., представляваща претендиран дължим остатък от
предоставена в заем сума по сключен между страните - между ищеца Д.Д.Д. като
"заемодател" и ответното Дружество - "Пътно поддържане
Елхово"ЕООД като "заемател" Договор за паричен заем от
10.10.2016г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от
датата на предявяване на иска - 15.10.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, както и иск по чл.86 ал.1
от ЗЗД вр.с чл.9 от процесния
Договор за паричен заем от 10.10.2016г. - за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5397,61 лв., представляваща
претендирано обезщетение за забава - законна лихва върху посочената дължима
главница, за изтеклия период на забава от 01.01.2018 г. до датата на подаване
на исковата молба в съда – 15.10.2019г.
Ответникът оспорва по основание и размер исковите претенции. С ОИМ и с ОДИМ са релевирани
в условията на евентуалност възражения по чл.26 ал.2 предл.5 от ЗЗД и по
чл.26 ал.2 предл.4-ри от ЗЗД за нищожност на процесния Договор за заем от
10.10.2016 г., че ищецът е привиден кредитор - страна по
симулативна сделка и че договорът е сключен при липса на основание
/посоченото в него основание не отговаря на действителното положение/.
По отношение на главния иск по чл.79 ал.1 вр.с чл.240 ал.1 от ЗЗД:
Договорът за заем по смисъла на чл.240 ал.1 от ЗЗД е двустранен, реален,
неформален договор и за достоверността му не е необходима писмена форма.
Основна характеристика за този вид облигационно правоотношение е предаване в
собственост на пари или други заместими вещи от страна на едното лице –
заемодател, на другото – заемател - и поемане на задължение от страна на
последното да върне сума или вещ от същия вид.
В тежест на ищеца с оглед очертания с ИМ предмет на заявената искова
претенция и естеството й, е да установи при условията на пълно и главно
доказване фактите, на които основава искането си, а именно - съществуването на
договор за заем между страните, предаването и получаването на сумата – предмет
на заема, както и поемането на задължението за връщането й; т.е. характерът на
договора за заем изисква заемодателят фактически да е предал вещта (сумата), предмет
на договора. За доказването на договора и на факта на предоставяне на паричната сума
важат общите правила на чл.153 и сл. от ГПК, като приложими са всички доказателствени средства без свидетелските показания (с оглед забраната на чл.164 от ГПК). При наличие на частен
документ, какъвто се явява процесният Договор за заем от 10.10.2016г., подписан
от страните, които са го съставили, който документ не е оспорен /с оглед на
автентичността и верността му/, същия съставлява доказателство, че изявленията
които се съдържат в него са направени от посочените в него страни - заемодател
и заемател (в този смисъл е Решение № 43 от 26.03.2015 г. по гр.д.№ 4638/2014
г. на ВКС, ІІІ г.о.).
Съдът намира, че следва да се приеме наличие на реално предаване на
паричната сума от 40 000 – предмет на процесния договор за заем от
ищеца-заемодател на ответното дружество-заемател по уговорения в договора ред и
начин, който извод се налага както от договореното с чл.1 /3/ от договора –
„Заемната сума заемодателя се задължава да преведе по банкова сметка ***а,
наведнъж, като крайния срок за предоставяне на заемната сума е до 10.10.2016г.
Заемната сума се счита за предоставена на заемателя от датата на банковото
извлечение, удостоверяващо получаването на заемната сума.“, така и от
представените по делото нареждане за кредитен превод от сметката на ищеца в ОББ
от 10.10.2016г. и извлечение от сметката на ищеца при ОББ за периода от
22.09.2016г. до 21.10.2016г. Този извод се подкрепя и от констатираното от
в.лице, изложено в заключението му по СИЕ, в отговор на Въпрос №1, от което се
установява, че на 10.10.2016г. ищецът Д.Д. е превел по банковата сметка на ответното
„Пътно поддържане Елхово“ЕООД наведнъж сумата от 40 000 лв., като в
основанието е посочено „заемообразно“, която сума на същата дата – 10.10.2016г.
по дебита на см.503 е осчетоводена като приход по банковите сметки на
дружеството, а по кредита на см.498 „Други дебитори“ партида 5-Д.Д., е
осчетоводено задължение в размер на 40 000 лв. Тези констатации на в.лице
оборват направеното с ОИМ възражение на ответника, че сумата – предмет на
заемното правоотношение не е била осчетоводена и не участва във формирането на
финансовия резултат, отразен в ГФО на дружеството за 2016г.
Не е налице твърдяната от ответника нищожност на договора за заем, поради
неговата привидност - чл.26 ал.2 пр.5 от ЗЗД. В Закона за задълженията и
договорите действието и правната уредба на симулацията се урежда в разпоредбите
на чл.26 ал.2 и чл.17 от ЗЗД. В правната доктрина симулативните или привидните
договори се определят като договори, при които външно изразената воля от
страните не се покрива със съответстваща и вътрешна воля, тъй като едновременно
или в един последващ момент страните се съгласяват, че не желаят настъпването
на правните последици от сключения договор или желаят настъпването на други
последици, различни от тези, които биха се породили от външно обективираната им
воля. В първия случай е налице абсолютна симулация, а във втория - относителна
симулация, която представлява комбинация между привиден и прикрит договор. При
абсолютната симулация е налице само едно съглашение, чиито последици страните
не желаят да настъпят в действителност, а искат само да създадат привидни
правни последици на обвързаност. При относителната симулация волята на
страните, е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното
съглашение. За разлика от абсолютната симулация (при която страните
уговорят само една сделка - привидната), при т.нар. относителна
симулация (съчетание на прикрита с привидна сделка) са налице
две сделки с различен и самостоятелен правен режим - привидна и прикрита. В
настоящия случай ответникът, върху който лежи тежестта на доказване нищожността
на сделката, по никакъв начин не установи наличието на симулативност
на договора за заем в някоя от двете и проявления -
абсолютна или относителна симулация. При липсата на конкретика както
в писмените доказателствени източници по делото, така и в свидетелските
показания за сключване на други облигационни отношения, в т.ч. и заемни
договори, вкл. и като размер на суми, между ищеца и ответното дружество в този
период, които договори да са прикрити с процесния, и предвид липсата на други
данни и доказателства в тази насока, то неоснователно е възражението за
нищожност на процесната сделка като привидна.
Неоснователно е и твърдението за наличие на симулация с аргумента, че
договорът за заем е сключен между т.н.”свързани лица” по см.на §1 ал.2 от ДР на
ТЗ, като за неприложима се преценя цитираната в ОИМ от ответника разпоредба на
§1 т.3 б.“д“ от ДОПК към настоящия правен спор. Действително - от приложените по делото
справки-извлечения за актуалното състояние на ответното дружество и от приетото
за безспорно, че
ищецът Д.Д. е заемал
длъжността Управител на ответното дружество „Пътно поддържане -
Елхово"ЕООД за периода от 28.03.2008 г. до 21.05.2019 г., както и че в
същия период и към настоящия момент е член на СД на „Технострой - Инженеринг
99" АД, ЕИК *********, което АД е едноличен собственик на капитала на
ответното ЕООД, се установява обвързаността между страните по делото по смисъла
на цитираната норма от ДР на ТЗ. Но този факт сам по себе си, не обуславя изначална
нищожност на договореностите по смисъла на чл.26 ал.2 пр.5-то /последно/ от ЗЗД- т.н. ”симулация” на сделката. Следва да се съобрази, че тази обвързаност
на страните по процесния договор за заем и участието на заемодателя в
управлението на двете дружества – ответното към момента на сключване на
заемното правоотношение и в СД на Дружеството-собственик на капитала, не е
забранено от закона. Подобна обусловеност предполага общи икономически
интереси, за реализирането на които е нормално да се предпочетат съконтрахенти от
такава категория. Оказването на съдействие в търговските дела между свързани
лица е нормална практика и е разбираема с оглед доверието по между им.
При изложените доводи и липсата на други доказателства, насочващи по
категоричен и убедителен начин към симулативност на договореностите, съдът
приема, че договорът за заем е действителен и реално обвързва страните.
За неоснователно се възприема и релевираното от ответника в условията на
евентуалност възражение за нищожност на процесния Договор за заем по чл.26 ал.2
предл.4-ри от ЗЗД като сключен при липса на основание, с възведени твърдения,
че посоченото в него основание не отговаря на действителното такова. Тази
причина за нищожност на сделката намира място само при каузалните сделки. Основание
на договора е причината страните да се задължат. Каузата рядко е записана в
договора. По-често тя трябва да се извлече по тълкувателен път от съдържанието
на сделката. В случая обаче каузата за сключване на договора за заем е изрично,
недвусмислено и ясно отразена в чл.1/1/ и чл.1/2/ от договора, в които е
посочено основанието на предоставените от ищеца в заем средства от 40 000
лв., като предоставен заем „целево за оборотни средства за дейността на
заемателя“, като няма спор, че по силата на договорната клауза на чл.2,
страните са постигнали уговорка, че за срока на предоставяне на заемната сума
не се дължи заплащане от заемателя на възнаградителна лихва. От разпоредбата на
26, ал.2, изр.2 от ЗЗД следва, че основанието се предполага до доказване на противното.
Доказателствената тежест за оборването пада върху страната, която твърди, че
липсва основание за сключването на сделката, като в случая ответното
дружество по никакъв начин не обори установената законова презумция за наличие
на кауза, респ. не установи, че записаната такава в договора е фиктивна. За
неоснователно се възприема възражението на ответника в тази насока, че след
като сумата от 40 000 лв., е отразена като вземания от трети лица по
сметка 498 „Други дебитори“ партида 5 „Д.Д.“, а не по сметка от група 15
„получени заеми“, същата не представлява заем, а друг вид предоставяне на
средства. Начинът по който е осчетоводена сумата от 40 000 лв. в
счетоводните записвания и книги на ответното дружество не обуславя основанието
й за предоставянето й, тъй като счетоводното отразяване не е елемент от
фактическия състав на договора, както и е ирелевантен в отношенията между
страните и фактът на недеклариране от ищеца пред органите на НАП на процесния
договор за заем. Предвид на това, съдът приема, че процесният договор не е
сключен при липса на основание, като при липсата на доказателства, насочващи по
убедителен начин, че посоченото в него основание /чл.1/2/ не отговаря на
действителното положение, се преценя, че договорът за заем от 10.10.2016г. е
действителен и реално обвързва страните.
Визираната облигационна връзка, основана на процесния Договор за заем
генерира за ответника идентично по обем и параметри задължение за погасяване на
заема по изрично указания в чл.3 от договора начин –наведнъж или на части, в
срок най-късно до 30.12.2017г. По отношение на релевираното в тази насока от
ищеца с ИМ, неизпълнение от заемателя на задължението му да върне на
заемодателя претендирания неплатен остатък от предоставената в заем сума, в
размер на 29 757.17 лв.,
което е отрицателен факт от действителността - а именно неосъществяване на
дължимо поведение по договорно правоотношение, в тежест на ответната страна съобразно
разяснената й доказателствена тежест, е да установи точно и пълно изпълнение,
заплащане изцяло на предоставената в заем сума по Договора за заем от
10.10.2016г. В тази насока от страна на
ответното дружество са ангажирани писмени доказателства, които по естеството си
представляват частни свидетелстващи документи – представени са РКО №17 от 17.03.2017г.
и оспорените от ищцовата страна като писмени доказателства - ПКО №19 от
22.12.2017г., РКО №41 от 22.12.2017г. и Протокол от 22.12.2017г., за оспорване
истинността на който е открита процедура по чл.193 от ГПК. Предмет на оспорване на посочените частни
свидетелстващи документи, не е авторството им, а тяхната вярност – доколко те
отговарят на удостовереното с всеки един от тях фактическо положение.
По въпроса, спрямо кои документи и
при какво оспорване съдът открива производство по чл.194 от ГПК е прието в
съдебната практика, че няма документи, които да са с абсолютна, задължителна
доказателствена сила. Прието е също, че законодателят е определил кои писмени
доказателства и в каква част се ползват с обвързваща съда формална и материална
доказателствена сила, като същата може да бъде оборена при съблюдаване
процедурата по чл.193 от ГПК и успешно проведено доказване. Всички частни
документи се ползват с обвързваща съда формална доказателствена сила относно
авторството, щом са подписани, а в хипотезите на чл.181 от ГПК имат и
достоверна дата за трети лица. Свидетелстващите документи (частни и официални)
разполагат и с материална доказателствена сила, но тя има обвързващо съда
действие единствено при официалните свидетелстващи документи. При оспорване
истинността на документа се цели отпадане на обвързващата му доказателствена
сила, следователно само тогава се открива производство по чл.193 от ГПК. Прието
е, че частните свидетелстващи документи са годни доказателствени средства
/допустими според процесуалния закон/, стига да няма забрана според действащия
по време и мястото на съставянето им закон по такъв начин да се удостоверяват
фактите, за които свидетелстват, че съдът ги преценява по вътрешно убеждение и
с оглед на всички обстоятелства по делото. Тъй като тези документи не се
ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени
удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила
на ГПК – чл. 153,154 и 155, а не по тези за производството по чл.193 от ГПК.
Съдът приема, че представените от ответника ПКО №19 от 22.12.2017г. и РКО
№41 от 22.12.2017г. не отговарят на счетоводните стандарти за оформяне на
първични счетоводни документи. По счетоводните стандарти ПКО представлява
нареждане от счетоводителя до касиера за приемане на суми в касата, а РКО е
комбиниран, вътрешен, единичен и служи за отчитане на паричните средства, като
се съставя от отговорно лице в счетоводството, определено от главния
счетоводител и тъй като разходването на средства от предприятието е отговорен
момент от дейността му, РКО се подписва от ръководителя и от главния
счетоводител. Макар и реквизитите на тези документи да не са изрично нормативно
регламентирани и да се ограничават до тези, с които стопанската операция може
да се опише еднозначно, то с тези документи може да бъде доказано плащане, само
ако същите съдържат минимално изискуемите реквизити, обективиращи конкретната
операция и преди всичко легитимацията на вносителя, респ. получателя, каквито
съдът констатира, че не са налични в оспорените от ищеца ПКО №19 от
22.12.2017г. и РКО №41 от 22.12.2017г.
ПКО като първичен счетоводен документ се състои от две части – ПКО
и квитанция, която е за лицето, внесло парите в касата. В случая в посочения ПКО са вписани двете имена на вносителя и основанието за
внасяне на сумата, като сумата е изписана цифром и словом, но липсва подпис на вносителя, както и на
гл.счетоводител, както и липса на попълване на реквизитите в квитанцията, която представлява празна бланка. В нея липсва каквото и да е
отразяване, както и подпис на
касиер
и главен счетоводител и печат на дружеството. Съществени реквизити от съдържанието на
оспорения РКО №41 от 22.12.2017г. като подпис на съставил документа и получил
сумата, липсват и в този първичен счетоводен документ, който по своето естество
представлява нареждане на ръководството
на ответното търговско дружество до касиера да изплати за посочената в ордера
сума на вписаното в него лице.
Ако ПКО и РКО са
двустранно подисани и съдържат подписи съответно на вносител,
респ.на получил сумата и на получил,респ.броил
сумата,
те имат характер на разписки и установяват съответното плащане – внасяне, респ.получаване на сумата. В случая не се установи да е налично такова
двустранно подписване. От друга страна от съдържанието на оспорения РКО, с който ответната страна се
стреми да установи плащане по процесния Договор за заем, не може да се установи, че
упоменатото в него „възстановяване на заемообразни средства“, е извършено именно по
твърдяния договор за заем от 10.10.2016г.
По този въпрос е налице и задължителна съдебна практика, отразена в Решение №
81/31.05.2010 г. по гр.д.№675/2009 г., ІІ т.о. , Решение №218/05.07.2011 г. по
гр.д.№775/2010 г., ІІІ г.о. и Решение № 350/30.10.2013 г. по гр.д.№1474/2013 г.
,ІV г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК, която се споделя от настоящия
състав. В тези решения е дадено разрешение на така поставения правен въпрос,
като разрешението е, че този първичен счетоводен документ /РКО/ се съставя при
плащане на пари от касата на предприятието и се използва във възприетата от
съответното предприятие, респ.търговско дружество вътрешна организация на
дейността по отчитане на парични средства, като за да бъде доказано с РКО
извършено плащане, е необходимо в него да се установи лицето, на което е
изплатена посочената сума, и основанието за плащане.
В подкрепа на така разколебаната доказателствена сила на коментираните
по-горе първични счетоводни документи, е и заявеното в показанията на ангажираните от ответната страна свидетелки Д.
и Д., че оспорените ПКО №19 от 22.12.2017г. и РКО №41 от 22.12.2017г., са
съставени на датата – 22.12.2017г., т.е. в края на отчетната 2017г., след
констатирано от тях дебитно салдо по сметка 498 партида 13-Д. Д., в размер на
сумата, отразена в посочените ПКО и РКО. Макар и от показанията на тези две
свидетелки да се установи съдържанието на оспорения Протокол от 22.12.2017г.,
то съдът намира, че съставителите на този частен свидетелстващ документ, не са
имали каквото и да е основание да извършат удостовереното прихващане на парично
вземане в неконкретизиран размер на ищеца Д. от дружеството с вземането на
ответното дружество от третото лице за спора – Д. Д. със съставените от
свидетелките Д. и Д. ПКО №19 от 22.12.2017г. и РКО №41 от 22.12.2017г. В случая
е налице липса на изрично разпореждане на Управителя и на главния счетоводител
на ответното дружество за извършване на твърдяното прихващане на сумата от
13 729,75 лв., като дадено такова в устна форма не санира липсата на
изискуемия подпис за „ръководител“ и „гл.счетоводител“ в оспорените ПКО и РКО, за
които по гореизложените съображения се възприе, че поради липсата на съществени
реквизите не съставляват както годни първични счетоводни документи, така и
документи ползващи се с доказателствена стойност за отразената в тях операция
/плащане на суми/ към касата на ответното дружество. Ирелевантно в случая е обстоятелството,
че приложените по делото извлечения от дневниците на аналитичните партиди и
заключението на в.лице Д. по СИЕ, установяват, че въпреки липсата на
констатираните от съда съществени реквизити, РКО №41 от 22.12.2017г. е
осчетоводен – Дт 498/5/Кт 501 – 13 729,00 лв., а ПКО №19/22.12.2017г. е
осчетоводен – Дт 501/Кт 498/13 – 13 729,75 лв. и като осчетоводени тези
два частни документа са участвали във формирането на финансовия резултат,
отразен в ГФО за 2017г.
С оглед на тези си съображения, Съдът намира, че
съдържанието на оспорения от ищеца Протокол от 22.12.2017г. не отговаря на
действителното фактическо положение, тъй като се явява съставен за обосноваване
на т.нар. „осчетоводяване“ и „прихващане“ на операциите на издадени в разрез
със счетоводните стандарти първични счетоводни документи - ПКО №19 от
22.12.2017г. и РКО №41 от 22.12.2017г., и тъй като с оглед възприетото в
съдебната практика, този документ като частен свидетелстващ не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила, в случай като настоящия, ако
бъдат оспорени удостоверените от него факти, последните подлежат на доказване
по общите правила на ГПК – чл.153, 154 и 155, а не по тези за производството
по чл.193 от ГПК, поради което въпреки откритата в хода на съдебното
дирене процедура по оспорване на истинността му по чл.193 от ГПК, не се дължи
произнасяне с нарочно определение, респ.с решението по делото по реда и при
условията на чл.194 ал.2 и ал.3 от ГПК. Определението
по чл.194 ал.2 от ГПК е от същество за доказването. В тази насока е
налице съдебна практика, която се споделя от настоящия съдебен състав, постановена
по реда на чл.290 от ГПК - Решение № 270/19.02.2015 г. по гр.дело № 7175/2013
г. на ВКС, IV г.о., както и постановено по реда на чл.288 от ГПК Определение
№215/13.03.2018 по дело №2585/2017 на ВКС, ГК, IV г.о.
За установено и доказано от страна
на ответното дружество плащане по процесния Договор за заем, съдът приема
удостовереното такова с надлежно съставения и отговарящ на изискванията на ЗСч.
РКО №17/17.03. 2017г., чиято материална доказателствена стойност не бе
оспорена, на сумата от 19 650,00 лв. Предвид на това и с оглед на
констатациите на в.лице по СИЕ, за неконстатирани предходни счетоводни
отразявания по партидата на ищеца Д. в периода 10.10.2016г. до датата на
съставяне на РКО №17/17.03.2017г. и до датата на крайния срок на процесния
договор за заем – 30.12.2017г., както и предвид на разяснената от съда
доказателствена тежест за този отрицателен за ищеца факт, то се приема, че след
приспадане на тази сума от заемната по договора, дължима се явява сумата от 20 350,00
лв. и в този размер искът на ищеца Д. по чл.79 ал.1 вр.с чл.240 ал.1 от ЗЗД
следва да бъде уважен, а искът за разликата над 20 350,00 лв. до пълния
предявен размер от 29 757,17 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Основателността на главния иск по чл.79 ал.1 вр.с чл.240 ал.1 от ЗЗД
обуславя основателност и на заявената акцесорна претенция на ищеца за заплащане
на законната лихва върху размера на установената като дължима главница от
20 350,00 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
15.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на иска по чл.86
ал.1 от ЗЗД вр.с чл.9 от процесния
Договор за паричен заем от 10.10.2016г.:
Съгласно разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, а съгласно чл.9 от процесния договор в случай, че заемателя не
изпълни задължението си за връщане на заемната сума в уговорения с чл.3 от
договора краен срок – до 30.12.2017г., той дължи на заемодателя законна лихва
за забава върху неиздължената сума, считано от датата на уговорения краен срок
за връщане на заемната сума до окончателното й изплащане.
В случая е налице настъпила забава на ответника поради неизпълнение на
задължението му за връщане на заемната сума – предмет на договора в изрично
визирания с чл.3 краен срок. Ищецът е
придобил по силата на договора за заем и правилото на чл.86 ал.1 от ЗЗД, право на
обезщетение в размер на законната лихва, търсено върху установения дължим
остатък от заемната сума – предмет на процесния договор за заем, в размер на
20 350,00 лв. за периода от 01.01.2018г. до датата на предявяване на ИМ в
съда – 15.10.2019г. Действителният размер на паричната сума – предмет на това
акцесорно право, възлиза на сумата от 3 691,56 лв., съобразно заключението
на в.лице по СИЕ /отговор на въпрос №5 от заключението/. Предвид на това и в този му размер искът на ищеца
с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД вр.с чл.9 от процесния Договор за паричен
заем от 10.10.2016г. следва да се уважи в размер на сумата от 3 691,56 лв., а за
разликата над тази сума до претендирания с ИМ размер от 5 397,61 лв.
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение на
разноските:
При този изход на делото и като се съобрази с разпоредбата на чл.78 ал.1
от ГПК и представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, с оглед заявената от
ищеца по делото претенция за присъждане на разноски по настоящото гражданско
производство, които са в общ размер на 3 606,20 лв. и включват: 1 406,20 лв. – заплатена ДТ за образуване на
производството, 2 000
лв. - заплатено адв.
възнаграждение за процесуално
представителство съобразно представен Договор за правна защита и съдействие от
28.02. 2020г. /л.78 от делото/ и 200 лв. - възнаграждение за вещо лице, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от последния разноски
съразмерно на уважената част от исковите
претенции,
в размер на 2 466,20 лв.
Ответникът също е заявил
претенция за присъждане на разноски, като с оглед изхода на спора, на основание
чл.78 ал.3 от ГПК и представения списък по чл.80 от ГПК, съгласно който направените от тази страна в процеса разноски са в общ размер на 2 000
лв. и включват: 1 800 лв. - заплатено адв. възнаграждение за процесуално представителство, съобразно
представени пълномощни и фактура №56/10.12.2019г. и 200 лв.
-
възнаграждение за вещо лице, съдът намира, че
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от
последния разноски съразмерно на
отхвърлената част от
исковите претенции, в размер на 632,25 лв.
Воден от горното, ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ ЕЛХОВО" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.Елхово, ул.„Търговска" №11, представлявано от управителя М.С.П., да заплати на Д.Д.Д., с
ЕГН **********, с адрес ***, по иска с правно основание чл.79 ал.1 вр.с чл.240 ал.1 от ЗЗД сумата от 20 350,00 /двадесет
хиляди триста и петдесет/ лева, представляваща дължим остатък от
предоставена в заем сума по сключен между страните Договор за паричен заем от
10.10.2016г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от
датата на предявяване на иска - 15.10.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, както и по иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД вр.с
чл.9 от процесния Договор за паричен заем от 10.10.2016г., сумата от
3691,56 /три хиляди шестстотин деветдесет и един лева и петдесет и шест
стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 20 350,00 лв. за изтеклия период на забава от
01.01.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 15.10.2019г.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79
ал.1 вр.с чл.240 ал.1 от ЗЗД в частта му за разликата над
присъдената сума от 20 350,00 лева до претендираната сума от
29 757,17 лева, както и иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД вр.с чл.9 от
процесния Договор за паричен заем от 10.10.2016г. в частта му за разликата над
присъдената сума от 3 691,56 лв., начислена върху главницата от 20 350,00
лева за изтеклия период на забава от 01.01.2018 г. до датата на подаване
на исковата молба в съда – 15.10.2019г. до претендираната сума от 5 397,61
лева, претендирана като обезщетение за забава върху главницата от
29 757,17 лв. за периода на забава от 01.01.2018 г. до датата на подаване
на исковата молба в съда – 15.10.2019г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „ПЪТНО
ПОДДЪРЖАНЕ ЕЛХОВО" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.Елхово, ул.„Търговска" №11, представлявано от управителя М.С.П., да заплати на Д.Д.Д., с
ЕГН **********, с адрес ***, разноски
за настоящата инстанция в размер на общо 2 466,20 лв. (две хиляди четиристотин шестдесет и шест лева и
двадесет стотинки).
ОСЪЖДА Д.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на „ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ ЕЛХОВО" ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.Елхово, ул.„Търговска" №11,
представлявано от управителя М.С.П., разноски за настоящата инстанция в размер на общо 632,25 лв. (шестстотин тридесет и два лева и двадесет и пет
стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред БУРГАСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок, считано от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл.235
ал.5 от ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: