№ 724
гр. Варна, 22.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Диана В. Джамбазова
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500584 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД /в
несъстоятелност/, чрез синдиците а.д. и К.М. против определение №
3752/10.10.2022г. на ОС-Варна, постановено по гр.д. № 795/2021г., с което е
оставена без уважение молбата на жалбоподателя за встъпване в
производството като трето лице-помагач на страната на ответника „Критие“
ООД /в несъстоятелност/.
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното
определение. Излагат се аргументи, че за Банката е налице правен интерес от
постановяване на решение в полза на ответника, тъй като е негов основен
кредитор и евентуално решение за отнемане на имуществото на длъжника й
ще я лиши от възможността да удовлетвори вземанията си. С оглед на това
счита, че встъпването й като подпомагаща страна е способ за защита именно
на нейните права. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна
на атакувания съдебен акт и уважаване на молбата по чл.218 ГПК.
Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, по арг. от чл. 220 ГПК,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Производството по гр.д. № 795/2021г. по описа на ОС-Варна е
образувано по предявени от Комисията за противодействие на корупцията и
отнемане на незаконно придобито имущество искове против К. М. М. и
„Критие“ ООД /в несъстоятелност/ за отнемане на подробно описано
1
имущество, на основание чл.153 вр. чл.141 ЗПКОНПИ. Съобразно
изложените в исковата молба твърдения първият ответник е проверяваното
лице, по отношение на което е било образувано производството по чл.107
ЗПКОНПИ, а „Критие“ ООД /в несъстоятелност/ е контролирано от него
дружество по см. на §1, т.6 от ДР на ЗПКОНПИ за част от проверявания
период. По отношение на последното са предявени искове за отнемане на
недвижим имот – дворно място с вилна сграда, на сумата от 530 630.78 лева,
представляваща левова равностойност на 271 307.20 евро, съставляващи
пазарната стойност на отчуждено недвижимо имущество, описано в молба от
26.08.2022г. и на сумата от 1 600 000 лева, представляваща получен паричен
превод от трето лице.
С подадена в срока по чл.218 ГПК молба настоящият жалбоподател е
поискал да встъпи в процеса като подпомагаща страна на ответника „Картие“
ООД /в несъстоятелност/, основавайки това искане на твърдения за
съществуване на вземания спрямо ответника в общ размер на 90 680 242.32
лева, които вземания са приети в образуваното производство по
несъстоятелност и невъзможността да се пристъпи към осребряване на
имуществото несъстоятелния длъжник поради наложените обезпечителни
мерки /запор на банкови сметки и възбрани/ на предявените искове от
КПКОНПИ.
Изхождайки от предмета на спора и изложените в молбата по чл.218
ГПК доводи, настоящият състав намира направения от ОС - Варна извод за
липса на правен интерес от встъпването на жалбоподателя като помагач на
страната за ответника „Картие“ ООД /в несъстоятелност/ за правилен и
законосъобразен.
Встъпването на трето лице-помагач в процеса се допуска в случаите
когато встъпилото лице има интерес от постановяване на изгодно за
подпомаганата страна решение, за да препятства евентуални претенции на
последната спрямо него, както и да може да противопостави СПН на
постановеното благоприятно за подпомаганата страна решение на насрещната
страна. Това не е самоцел, а е обусловено от наличието на евентуални
регресни права, които подпомаганата страна би имала срещу третото лице, в
каквато насока липсват твърдения в молбата, респ. хипотеза на разпростиране
на СПН на решението по спора и спрямо жалбоподателя, каквато също не е
налице.
Наличието на вземания, предявени и признати в производството по
несъстоятелността, не е обстоятелство, обуславящо правния интерес от
встъпване. Евентуалното признаване на права на още кредитори на
несъстоятелния длъжник, в случая на Държавата при уважаване на
предявените искове за отнемане на имущество, безспорно ще се отрази на
имуществената сфера на длъжника, но не и на съществуването на вземането
на банката като кредитор, респ. няма да е основание за възникване на права в
полза на ответника спрямо банката.
2
Въпросът за удовлетворяването на вземанията на всички кредитори не
може да обуслови извод за правен интерес, тъй като се касае до конкуренция
на права, която следва да бъде разрешена съобразно установените от
законодателя правила и поредност.
Наложените обезпечителни мерки в полза на Държавата, дори и
временно да препятстват осребряване на имуществото, също не обосновават
правен интерес от встъпването.
Наведените в частната жалба аргументи, че банката разполага и може
да представи доказателства, ползващи ответното дружество са без значение
за преценката за наличието на предпоставките за встъпване, тъй като
възможността за представянето на такива е неотносима към материалните
правоотношения между страните в процеса, респ. отношенията между
жалбоподателя и ответника, на когото иска да помага.
По така изложените мотиви обжалваното пред настоящата инстанция
определение следва да бъде потвърдено, поради което и съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3752/10.10.2022г. на ОС-Варна,
постановено по гр.д. № 795/2021г.
Определението не подлежи на касационно обжалване /в т.см. т.9а от ТР
№ 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3