РЕШЕНИЕ
№113
гр.Пазарджик, 26.09. 2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият
окръжен съд, наказателна колегия в публично заседание на девети септември през две хиляди
и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ИВЕТА ПАРПУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИН ПЕТРИЧЕВ
РОСИЦА
ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря СНЕЖАНА ПИСКОВА и прокурор Ангел Панков като разгледа докладваното от съдия Парпулова ВНАХД № 416 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно, по реда
на глава 21-ва от НПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от обв.Ц.Я.М. *** против решение № 59 от 22.05.2019г. постановено
по НАХД № 234/2018г. на Велинградския районен съд.
Във въззивната жалба на обв.Ц.Я.М. се
излагат оплаквания за неправилност на решението изразило се в необоснованост,
незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде
оправдан и освободен от наказателна
отговорност. Не се сочат нови доказателства.
В съдебно заседание прокурорът излага
становище, че решението на Велинградския РС като правилно - обосновано и
законосъобразно следва да се потвърди.
Адв. А. , защитник
на обвиняемия Ц.М. прави искане за уважаване на жалбата , като твърди, че подзащитният му няма вина за станалото ПТП и прави искане
да бъде оправдан. Сочи, че е недопустимо изменението на обвинението по Глава 28
НПК, както и че съдът е трябвало да върне делото на прокурора, тъй като е приел
нови фактически положения.
Жалбоподателят обв. Ц.Я.М. в правото си на лична защита сочи, че е
съгласен с доводите на защитника си.
В правото си на последна дума предоставя на
съда.
Окръжният съд като се съобрази с доводите изложени във въззивната жалба и провери законността,обосноваността и справедливостта на обжалваното решение и при съобразяване с разпоредбите на чл.314 ал.1 от НПК , прие следното:
Въззивата
жалба на обв. Ц.М. е подадена в законовия срок и е допустима, като разгледана по същество е неоснователна.
Съображенията на въззивният
съд са следните:
С решение № 59 от 22.05.2019г.
постановено по АНД № 234/2018г. Велинградския РС е признал обв. Ц.Я.М. за виновен в това, че на 10.05.2016г. в гр. В, на бул. „Х
А“ на прав пътен участък, при управление на моторно превозно средство - автобус
„МАН НЛ 232“ с рег. № РА **** ВТ, собственост на „ Ч. А“ ЕООД, гр.
В., с управител К. Д. Б., като нарушил правилата за движение по пътищата на чл. 25,
ал.1
ЗДвП /в редакцията от 1999г/,чл.25, ал.2 ЗДвП и чл. 91, ал.З ППЗДвП,а именно: като водач на пътно превозно средство, предприел
маневра „заобикаляне“, при което създал опасност за другите участници в
движението, като навлезнал частично в насрещната
лента за движение, без да пропусне насрещно движещите се МПС и без да се
съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение, вследствие на което
предизвикал удари между насрещно движещите се леки автомобили Ф. Г с рег. № РА ****
АХ, управляван от К. С. Т., и Ауди А4 с рег. № РА **** ВА, управляван от Й. К.
З., и управлявания от него автобус и лекия автомобил Фолксваген голф, като по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на К. С. Т., изразяваща се в травматичен
шок, причинил на пострадалия разстройство на здравето, временно
опасно за живота по см. на чл.129 НК
- престъпление по чл.343, ал.1, б „б“, предложение
второ от НК , във връзка с вр. чл.342, ал.1 от НК,
чл. 25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.
91, ал.З от ППЗДвП
и го е освободил от наказателна отговорност за
престъпление по чл.343, ал.1, б „б“, предложение второ от НК , във връзка с вр. чл.342, ал.1 от НК, чл. 25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл. 91, ал.З от ППЗДвП ,като на
основание чл.78а от НК му е наложил административно
наказание глоба в размер на хиляда лева .
На
осн. чл.343г от НК ,във връзка с чл.37 ,ал. 1,т.7 и
т.6 от НК е лишил обв.
Ц.Я.М. от право да управлява МПС за срок
от четири месеца , считано от изпълнение
на наказанието.
Присъдил е разноски по
делото.
Въз основа на събраните в ДП
доказателства първоинстанционният съд е приел
следната фактическа обстановка:
Обв. Ц.М. работи като шофьор към „Ч. А” ЕООД. На 10.05.2016
год. бил на работа, като извършвал
превоз на пътници по линия В. – Р. с
автобус „МАН-НЛ
В
около 14:35 ч. автобусът управляван от
св.Д. спрял на автобусната спирка,
намираща се в гр.В., срещу
бензиностанция „П.”, а зад него спрял автобуса, управляван от обв. М..*** във В., който в тази
част пътното платно е маркираон
с непрекъсната осева линия. На спирката имало доста пътници за с.Д.,поради
което престоя на автобуса, пътуващ за
това село продължил по-дълго. Обв. М. решил да не
изчака тръгването на този автобус и
предприел маневра заобикаляне на спрелия пред него автобус, като по време на
същата навлязъл частично в насрещното
платно за движение.
По
същото време в посока от магазин „Л” към центъра на В.
,по бул.”Х. А.”, в насрещното платно за движение се движел две МПС едно след
друго – лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№ РА **** АХ,управляван от
св. К. Т.,а след него
лек автомобил „Ауди А4” с рег.№ РА **** ВА , управляван от св. Й. З. Във „Фолксваген Голф” пътувала и св. Е. Д. – приятелка на водача.
В момента, в който управлявания от св.Т автомобил „Фолксваген
Голф” приближил до автобусната спирка, намираща се на отсрещната страна ,
водачът му забелязал, че автобус, управляван
от обв. М., навлиза в
неговата лента за движение. С цел да избегне удара, рязко натиснал спирачки и
спрял. Водачът на лекия автомобил „Ауди“ св.З., движещ се след автомобила
управляван от св.Т. бил изненадан от тази маневра и също натиснал спирачка, за
да спре. В този момент ударил отзад в дясната част на бронята предния
автомобил, като вследствие на този удар го придвижил напред и леко го завъртял.
По същото време водачът на автобуса, предприел маневра заобикаляне – обв. М. не се опитал нито да
спре, нито да намали скоростта, а продължил напред и се блъснал в лекия
автомобил „Фолксваген Голф”, вследствие на което той бил избутан и спрял на средата на платното върху осевата
линия. Обв. М. не останал
на мястото на сблъсъка, а преместил автобуса напред, като в същия момент
автобуса за с.Д. заминал по направление.
За
настъпилото ПТП св. З. веднага се обадил на тел. 112,
а от автобуса – управляван от обв.
М. слязъл св. Д., който се возел в него и видял как е станало ПТП.
На
местопроизшествието пристигнали и полицаите Ш, Л. и Г. , като водачите
били изпробвани с техническо средство за
наличие на алкохол като пробите били отрицателни. Местопроизшествието било запазено до пристигането на дежурно - оперативната
група. Междувременно автобусът бил преместен до входа на ЗММ.
Видно
от заключението на съдебно - медицинска
и допълнителна такава експертизи, на св.Т. е
причинен травматичен шок, представляващ разстройство на
здравето, временно опасно за живота, както
и повърхностна травма в окосмената част на главата, контузия на главата и
тялото, сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана в лявата
слепоочно-теменна област. Вещото лице д-р П.сочи, че тези увреждания са
причинени по механизма на действие на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху
такъв и добре отговарят да са получени при ПТП – пострадал водач на лек
автомобил , без поставен обезопасителен колан при блъскане в друго
МПС.
Според вещото лице посочените травматични увреждания са причинени от удара
отпред ,а не от удара отзад - този удар би причинил увреждане на шийните прешлени, а такива няма
констатирани.
За
да приеме посочената фактическа обстановка съдът е обсъди показанията на
свидетелите очевидци, така и повторната автотехническа
експертиза
Според заключението на извършената по делото повторна авто-
техническа експертиза, извършена от
вещото лице инж.Маджаров мястото на ПТП е прав участък на бул. „Х. А.” , с
неограничена метеорологична видимост, уличните платна са били в добро състояние
и има хоризонтална маркировка – единична непрекъсната осева линия М1, като произшествието се е развило в следната последователност – щофьорът на автобус „МАН-НЛ
Обсъждайки
доказателствата по делото- гласни и писмени, вкл. и експертизите първоинстанционния съд е приел, че обв. Ц.Я.М. е осъществил
от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на престъпление
по чл.343, ал.1, б „б“, предложение второ от НК , във
връзка с вр.
чл.342, ал.1 от НК, чл. 25, ал.1 и
ал.2 от ЗДвП и чл. 91, ал.З от ППЗДвП, като на
10.05.2016г. в гр. В., на бул. „Х. А.“ на прав пътен участък, при управление на
МПС - автобус „МАН НЛ 232“ с рег. № РА **** ВТ, след като е нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно чл. 25,
ал.1
ЗДвП /в редакцията от 1999г/ ,чл.25, ал.2 ЗДвП и чл. 91, ал.З ППЗДвП, е предприел маневра
„заобикаляне“, при което създал опасност за другите участници в движението,
като навлезнал частично в насрещната лента за
движение, без да пропусне насрещно движещите се МПС и без да се съобрази с
тяхното положение, посока и скорост на движение, вследствие на което
предизвикал удари между насрещно движещите се леки автомобили „ Фолксваген Голф“
с рег. № РА *** АХ, управляван от св. Т., и „Ауди А4“ с рег. № РА **** ВА,
управляван от св. З., и управлявания от него автобус и лекия автомобил „Фолксваген
голф“, и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на К. С. Т., изразяваща се в травматичен шок, причинил
на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла
на чл.129 НК.
Въззивният съд
споделя изцяло съображенията на първоинстанционния
съд, тъй като същите са законосъобразни и обосновани. Фактическите обстоятелства
относно деянието, дееца и вината са
установени с допустимите и относими доказателства.
Законът е приложен правилно.
Неоснователни
са доводите на защитникът на обв.М., че първоинстанционният съд е нарушил правото му на защита като
е приел, че е извършено деяние по чл.343,ал.1 б.“б“ прдл.второ
НК във вр.чл.342,ал.1 НК като са допуснати нарушения
на ЗДвП визирани в чл. 25, ал.1 ЗДвП /в редакцията от 1999г/ , чл.25, ал.2 ЗДвП и чл. 91, ал.З ППЗДвП,
докато прокурорът в постановлението за привличане като обвиняем и
в постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по чл.78а НК се е позовал на деяние по чл.343,ал.1 б.“б“ прдл.второ НК във вр.чл.342,ал.1 НК във вр. с допуснати нарушения по чл.42,ал.2,т.2 ЗДвП и чл.63,ал.2,т.1 ППЗДвП.
Първоинстанционнияут съд е посочил допуснатите
нарушения на ЗДвП и ППЗДвП,които са в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат ,а именно: чл. 25, ал.1 ЗДвП /в редакцията от 1999г./: Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента ... преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение ; чл.25,
ал.2 ЗДвП : При извършване на маневра,
която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът
е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея; чл. 91, ал.З ППЗДвП : Водачът на заобикалящото
пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, движещи
се по пътната лента, която ще използва за заобикалянето.
В Постановлението на РП В. се сочи, че обв. М. е бил спрял на спирка след друг автобус, не го
изчакал и предприел „изпреварването му”,като навлязъл
частично в насрещното платно.
В т.7
ППВС №2/22.01.2016г. на ВКС по т.д.№ 2/2016г. ОСНК е прието, че съдът е компетентен да даде
правилната квалификация на нарушението запълващо бланкетната
норма на чл.343 НК , когато в обстоятелствената част на обвинението са описани
фактическите обстоятелства по извършването му.
В случая допуснатите от обв.М.
нарушения на ЗДвП
посочени в чл. 25, ал.1 ЗДвП /в редакцията от 1999г/ , чл.25, ал.2 ЗДвП и чл. 91, ал.З ППЗДвП
са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат-причинена по
непредпазливост средна телесна повреда
на постр.св.Т. ВКС приема, че е възможна промяна в
правната квалификация с приложението на закон за същото наказуемо престъпление,
без да се допуска промяна или допълване на обв.акт
относно фактически данни и обстоятелства, свързани с начина на извършване на
престъплението.
В случая е несъмнено ,че обв.М. е предприел маневра „заобикаляне”,на спрялия пред него автобус,а не маневра „изпреварване“.
Първоинстанционният съд в случая не е променил
фактическите обстоятелства посочени в Постановлението на прокурора и не се е
налагало връщане на делото на основание чл.378,ал.3 НПК.
Неоснователни
са и доводите на защитника на обв.М.,че същият няма
вина за станалото ПТП, тъй като е предприел маневра заобикаляне на автобуса пред него, който
се е забавил много и че в момента, когато е предприел тази маневра в насрещната лента за движение не е имало
движещи се МПС. Събраните по делото доказателства сочат, че
първопричината за настъпване на ПТП е навлизане в лентата за насрещно движение на обв.М. като водач на автобус „МАН
НЛ 232“ с рег. № РА**** ВТ, без да се убеди
при започване на маневрата заобикаляне, че няма да създаде опасност за другите
участници в движението. Обвиняемият е бил длъжен преди да предприеме посочената маневра заобикаляне да пропусне пътните
превозни средства, които се движат в насрещната лента за движение и не би
настъпил сблъсъка между трите МПС.
Първоинстанционният
съд обосновано е приел, че дори и да има допуснати нарушения на правилата за
движение по пътищата и от водачите на другите МПС – участници в ПТП (
движение без поставен обезопасителен
колан и неспазване на дистанция), т.е при съпричиняване, извода би бил същия.
Тъй
като са били налице основанията за
приложение на чл.78а ал.1 НК - обвиняемият не е осъждан и освобождаван от
наказателна отговорност на основание чл.78а ал.1 НК, за извършеното деяние се
предвижда наказание глоба от една до три години лишаване от свобода и глоба и
от деянието не са били причинени имуществени вреди съдът е приложил тази
разпоредба.
Първоинстанционният съд е определил глоба в размер на 1000
лв., - минималната предвидена в закона.
На
основание чл.78а ал.4 във вр.чл.343г НК съдът е
приел, че обв.Ц.М. следва да бъде лишен от право да управлява МПС
за срок от четири месеца. Въззивният съд намира, че
определеното наказание лишаване от право да управлява МПС е справедливо и няма
основание за намаляването му.
Решението
на първоинстанционния съд като правилно – обосновано
и законосъобразно следва да се потвърди, а въззивната
жалба като неоснователна се остави без уважение.
По изложените съображения и на основание чл.338 НПК Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 59 от 22.05.2019
г. постановено по АНД № 234/2018г. на
Велинградския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/