№ 293
гр. П., 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20225200500368 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 3933 по описа за
2021 година е прието за установено на основание чл.422 ГПК по отношение
на М. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Д.“ № 7, ет. 5, ап.
14, че съществува вземане на „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., П.К. 1324, ж.к.
Л. 9, бл. 963, ет. 1, представлявано от Д.В.Д в качеството си на управител, за
сумата от 1400 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит с SO № 2553 от дата 04.06.2021 г., ведно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда за същото вземане – 04.08.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК № 1527/06.08.2021 г. по ч.гр.д. № 2752/2021 г. по описа на РС П.,
като са отхвърлени исковете за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца на основание Договор за
потребителски кредит с SO № 2553 от дата 04.06.2021 г. , договорна лихва в
размер на 69,30 лева за периода от дата на първа просрочена вноска
19.07.2021 г. до 19.07.2021 г. - дата на последна вноска, такса за експресно
разглеждане на документи в размер на 420 лева; мораторна лихва върху
непогасената главница в размер на 5,83 лева за периода от датата на
1
настъпване на забавата, а именно 20.07.2021 г. до 03.08.2021 г. дата на
подаване на заявлението , за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК № 1527/06.08.2021 г. по ч.гр.д. № 2752/2021 г. по описа на РС П.,
като неоснователни.
Осъдена е на основание чл.78, ал.1 ГПК М. С. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. П., ул. „Д.“ № 7, ет. 5, ап. 14, да заплати на
„Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., П.К. 1324, ж.к. Л. 9, бл. 963, ет. 1, представлявано
от Д.В.Д в качеството си на управител, сумата в размер на 1287,51 лева,
представляващата сторените по делото разноски, съразмерно с уважената част
на исковата претенция.
Така постановеното решение е обжалвано от „Интернешънъл
Саламанка Капитал" ООД в отхвърлителната част.
Считат решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено
при съществено нарушение на процесуалните правила.
Правилно съдът приел, че между „Интернешънъл Саламанка Капитал“
ООД и М. С. С. е сключен действителен индивидуален Договор за
потребителски кредит № SO-2553/04.06.2021 г. по силата на който кредитора
е предоставил на кредитополучателя сумата в размер на 1400.00 лв„ с което е
изпълнил задълженията си по договора. Съдът правилно приел, че искът за
главница е основателен и доказан за пълния предявен размер.
Неправилно първоинстанционният съд отхвърлил като неоснователни
претенциите за възнаградителната лихва и мораторната лихва за забава, като
аргументите му били базирани на неправилна преценка, че е налице
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
Нормата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК не предвиждала в договора за
потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички
разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията,
използвани при изчисляване на ГПР. Думата допускания се използвала в
смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР.
Тези допускания или предвиждания били изчерпателно изброени както в чл.
19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно
договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейното
изпълнение ЗПК и по точно в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2
ЗПК. Тези допускания се деляли на две групи. Първата група били базови
допускания /чл. 19, т. 3 и т. 4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви „а“ и „б“
2
Приложение № 1 към ЗПК и допълнителни допускания /чл. 19, т.5 от
Директива 2008/48 и т. 3 букви - „в“, „г“, „д“, „е“, „ж“, „з“, „и“, „к“, „л“, „м“
към ЗПК/. Първата група допускания имали значение за всеки вид
потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаели
определени видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор
с
за кредит с неопределен срок, чиято легална дефиниция е дадена в буква ,,ж‘
на Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При посочените в тази разпоредба
кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен процент на ГПР при
сключване на договора, се налагало се правят допускания за бъдещето, за да
се изчисли ГПР като една - единствена ставка с точност поне един знак след
десетичната запетая /т. 2 б. „г“ от Приложение № 1 към ЗПК/, което е
детайлно разяснено в решение на СЕС С-290/2019г. В настоящия случай било
приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква „а“ на
Приложение №1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока,
за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите
задължения в съответствие с условията и сроковете по договора. Второто
базово допускане касаело уговорени променливи лихвени проценти, а в
процесния договор лихвеният процент е фиксиран и подобни допускания са
неприложими. Допълнителните допускания не били приложими, с оглед
характера на кредита. Смисълът на закона бил кредитополучателят да се
запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под
формата на ГПР, което изискване в случая било изпълнено.
В договора бил посочен годишният процент на разходите в размер на
47.98 %, както и общият размер на всички плащания по договора в размер на
1889.30 лв. Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на
действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл. 19 ал.
1 от ЗПК е относимо към разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и касае
действителността на клауза, с която се надхвърля размера на ГПР, което не
влече след себе си недействителност на целия договор. Също така
обстоятелството дали предвидената в договора такса експресно разглеждане
следва да бъде включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР бил
въпрос относим към действителността на тази клауза, а не на договора за
кредит като цяло, което било предвидено изрично с разпоредбата на чл. 19,
ал. 5 от ЗПК, която е в смисъл, че вземанията, които следва да се включат в
ГПР, но не са включени и с тях ГПР ще е повече от 50 %, са недействителни.
3
Волята на законодателя е била именно това, което се разбира и от чл. 19 ал. 6
от ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи клаузи, които
са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага се удържат
при последващи плащания по кредита.
В договора ясно и недвусмислено било посочено, с фиксирани,
неподлежащи на промяна суми, какъв заем се отпуска, при каква
възнаградителна лихва, размер на таксата за експресно разглеждане и при
какви обстоятелства се дължи. Други вземания по този договор няма.
Спазена била разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК -посочен е ГПР
и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на ГПР.
Неоснователно била отхвърлена претенцията за такса експресно
разглеждане на документи.
Правилен бил изводът на първоинстанционният съд, че таксата за
експресно разглеждане на документи не е свързана с усвояването и
управлението на кредита. Неправилно е обаче заключението, че таксата не
спада към допълнителните услуги, визирани в чл. 10а от ЗПК, на което съдът
е базирал отказа си за присъждане на таксата за експресно разглеждане на
документи.
Таксата за експресно разглеждане на документи представлявала услуга,
която по естеството си е свързана с договора за кредит и се предлага по повод
на същия, а именно е свързана с неговото сключване, като няма пряко
отношение към съществените престации. Таксата за експресно разглеждане
на документи за отпускане на паричен заем била начислена в съответствие с
чл. 10а ЗПК, в която разпоредба е уредена възможността кредиторът да
събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани
с договора за потребителски кредит, като е изпълнено и изискването на ал. 4
на същия член видът, размерът и действието да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит и не следва да не се дължи от
ответницата, не на последно място, защото същата е изявила желание да се
ползва от нея.
Допълнителната услуга предоставя на потребителя право да получи
услуга, която не е свързана с дейността на кредитора по кредитиране, а е
свързана с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско
положение. Със заплащането на такса експресно разглеждане, потребителят
4
си гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит,
което означава, че същият си е гарантирал получаването на бързо крайно
становище по искането му за кредит и е получил такова. Изводът, че липсва
връзка между услугата експресно разглеждане и процесния договор, поради
единствената причина че услугата предхожда сключването му, е лишен от
всякаква житейска логика, което видно от самото естество на услугата.
Извършването й е обосновано от необходимостта от ускорено сключване
именно на процесния договор.
Съгласно т. 14 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) услуга е „всяка материална или интелектуална дейност,
която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с
основен предмет прехвърляне владение на вещ." От това правило се налага
изводът, че описаната по- горе възможност за потребителя представлява
услуга, в смисъл на дейност, която ще се извърши по повод на сключения
договор за кредит и в негова полза. Съгласно съдебната практика с договора
за предоставяне на услуга изпълнителят поема задължение да извърши
конкретни действия, срещу дължимо от възложителя възнаграждение, като
тези действия обикновено са фактически, а не правни. Доколкото втората част
от определението за договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК
предоставя известна свобода за кредитора да предоставя допълнителни
услуги, които са извадени от договора за потребителски кредит, то
законодателно е допустимо уговарянето на такива.
Освен това ответникът имал възможност дори ида влияе на всички
клаузи .
Не на последно място, не следва да се пренебрегва фактът, че при
попълване да Заявлението си Кредитополучателят се възползвал от дадената
му възможност като е избрал и заявил доброволно допълнителна
незадължителна услуга за експресно разглеждане на Заявлението му с искане
за потребителски кредит в срок до 15 (петнадесет) минути, като се е съгласил
да заплати за закупуване на допълнителната услуга такса експресно
разглеждане във фиксиран размер, която се начислява еднократно след
предоставяне на услугата и за улеснение на длъжника е включена в
погасителните вноски. Услугата била предоставена.
Дали тази такса не е прекомерна - това било въпрос на преценка на
5
потребителя дали има нужда от тази услуга и когато прави преценка на този
въпрос, се съобразява и с това дали може да си позволи таксата.
Молят решението в обжалваните части да бъде отменено и претенциите
уважени , като се присъдят и всички разноски.
Писмен отговор от ответната страна не е постъпил.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение , съобразно чл.269 от ГПК ,за да се произнесе по съществото на
спора , взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от Граждански процесуален кодекс.
В исковата молба против М. С. С. ищецът „Интернешънъл Саламанка
Капитал“ ООД твърди, че между страните е сключен индивидуален Договор
за потребителски кредит с SO № 2553 от дата 04.06.2021 г. с наименование
„HAPPY CREDIT“. Договарянето било осъществено, чрез средства за
комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт: www.happycredit.bg/,
като индивидуалният Договор за потребителски кредит бил сключен във
формата на електронен документ и отношението е реализирано при спазване
на изискванията на подробно посочени нормативни актове. Посочва, че
договорът между страните е сключен онлайн, като кредитополучателят го е
подписал в профила си в платформата на кредитодателя, въвеждайки SMS
персонален идентификационен шест цифрен код, изпратен му от
автоматичната системата ищеца, служещ като потвърждение на желанието му
и имащ силата на саморъчен подпис за сключване на договора на основание
чл. 13, ал. 4 във връзка с ал.1 от ЗЕДЕП. Конкретните действия по отпускане
на кредита били описани в договора и общите условия, уреждащи
отношенията между страните.
Твърди, че процесният договор не бил сключен при първоначално
възприети ОУ, а при индивидуални уговорки между страните.
Кредитополучателят е декларирал, че е получил предварително,
запознат е и приема всички условия посочени в преддоговорната информация
за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /311ФУР/ под
формата на СЕФ, както и тези посочени в Общите условия.
По силата на сключения индивидуален договор за потребителски кредит
ищецът отпуснал кредит в размер на 1400 лева на ответницата, като с
подписването му предоставил сумата, по личната банкова сметка на
ответницата, с което дружеството било изпълнило задълженията си по него, а
ответницата се задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно
условията на процесния договор като заплати сумата в размер на 1889,30
лева, ведно с дължимата договорната лихва и такса експресно разглеждане на
документи. Договорът бил за срок от четиридесет и пет дни, като сумата по
него е следвало да бъде издължена на 19.07.2021 г..
Ответницата дължала договорна лихва в размер на 69,30 лева за
6
периода от 19.07.2021 година. - датата на първата просрочена вноска до
19.07.2021 г. - датата на настъпване на падежа на договора.
Посочва, че в договора било предвидено, че кредитополучателят при
попълване на заявлението си е избрал и заявил доброволно допълнителна
незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявлението му с искане
за потребителски кредит в срок до 15 (петнадесет) минути, като се е съгласил
да заплати за закупуване на допълнителната услуга такса експресно
разглеждане. Ответникът дължал сума в размер на 420 лева, представляваща
именно тази такса експресно разглеждане на документи за отпускане на
потребителския кредит. Услугата била предоставена без забавяне, което
според ищеца се установявало от представеното към настоящата искова
молба PDF електронно досие на длъжника от платформата на ищеца.
Сочи, че след като не е изпълнила задължението си дължи и мораторна
лихва върху непогасената главница, в размер на 5,83 лева за периода от
датата на настъпване на забавата, а именно 20.07.2021 г. до датата на подаване
на заявлението 03.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Молят да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца
главница в размер на 1400 лева, договорна лихва в размер на 69,30 лева за
периода от дата на първа просрочена вноска 19.07.2021 г. до 19.07.2021 г. -
дата на последна вноска, такса за експресно разглеждане на документи в
размер на 420 лева; мораторна лихва върху непогасената главница в размер на
5,83 лева за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 20.07.2021
г. до 3.08.2021 г. дата на подаване на заявлението, както и законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението - 04.08.20212г. до
окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1527 от
06.08.2021 г. по ч.гр.д. № 2752/2021 г. по описа на РС-П..
Претендират разноски.
Писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК не е постъпил.
В проведеното съдебно заседание ответницата се е явила ,като не е
оспорила иска. Заявила е, че има готовност за плащане ,но не е получила
съдействие от кредитора.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, прие за установено следното:
Установено е от представените по делото доказателства , не е възникнал
и спор между страните , че на 04.06.2021 г. в 15:43:22 часа в интернет
страницата www.happycredit.bg на дружеството ответницата М. С. С. по е-
мейл е подала заявка за кредит № 10648. Това заявление е регистрирано като
потребител № 3899 и са вписани съответните данни. На 04.06.2021 г. в
15:43:35 часа ответницата е получила преддоговорна информация,
обективирана в Стандартен европейски формуляр/СЕФ/ за предоставяне на
7
информация за потребителски кредит/ формуляр съгласно Приложение № 2
към чл.5, ал.2 от Закона за потребителския кредит. В същото е посочен вида
на кредита - потребителски, общ размер на кредита - 1400 лева, условия за
усвояване на кредита, срока на договора за кредит, размер, бой и
периодичност и дати на погасителните вноски. Общата сума по кредита, която
потребителят следва да плати, а именно 1889,30 лева, от които 1400 лева
главница, 69,30 лева договорна лихва и 420 лева такса експресно обслужване.
Посочена е падежната дата – 19.07.2021 година. Лихвения процент е
фиксиран в размер на 40,15%, ГПР-47,98% .
Сключен е договор за потребителски кредит SO № 2553 от
04.06.2021 г. с който ищеца в качеството на кредитодател се е задължил да
предостави на ответника в качеството на кредитополучател кредит в размер
на 1400 лева, със срок на кредита 45 дни, брой погасителни вноски 1 и размер
на погасителната вноска 1889,30 лева, при фиксиран годишен лихвен процент
по кредита -40,15%, годишен процент на разходите 47,98 %. Общият размер
на всички плащания е с включена такса експресно разглеждане в размер на
420 лева. В чл.1 от договора е посочено, че кредитополучателят е избрал
доброволно да се ползва от допълнителна незадължителна услуга експресно
разглеждане на документи за отпускане на потребителски кредит, която
услуга е изцяло извършена, за което кредитополучателят дължи такса в
размер на 420 лева, която такса се включва в размера на погасителната
вноска. В т.10 от договора е посочена падежната дата за плащане 19.07.2021
г., а общата сума от 1889,30 лева включва следните компоненти: главница
1400 лева, договорна лихва 69,30 лева и такса експресно разглеждане 420
лева.
По заявление на ищеца по реда на чл.410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение № 1527/06.08.2021 г. по ч.гр.д. № 2752/2021 г. по описа на
Районен съд П., срещу М. С. С., за сумата 1400 лева главница, договорна
лихва в размер на 69,30 лева за периода от дата на първа просрочена вноска
19.07.2021 г. до 19.07.2021 година - дата на последна вноска, такса за
експресно разглеждане на документи в размер на 420 лева; мораторна лихва
върху непогасената главница в размер на 5,83 лева за периода от датата на
настъпване на забавата, а именно 20.07.2021 г. до 03.08.2021 г. дата на
подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението - 04.08.20212г. до окончателното
изплащане на дължимите суми; както и разноските за държавна такса в
размер на 37,24 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 737,89
лева.
В срока по чл.414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в
указания от съда срок е предявен иск за установяване на вземането.
Това обосновава правния интерес от предявяване на установителния иск
за вземането от ищеца.
При тази фактическа обстановка , установена по делото , съдът
8
съобразявайки следните правни доводи , приема ,че първоинстанционното
решение е правилно , респективно исковете в отхвърлителната част на
решението са неоснователни.
Установено е по делото , че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение , при специфичните условия за този вид
кредит.
Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата по делото и
напълно правилно е счел , че се касае за договор , сключен по реда на чл.18,
ал.1, т.1 е т.3 от ЗПФУР. Ищецът е изпълнил задължението си като
кредитодател да представи на кредитополучателя необходимата информация
съгласно чл.8-10 от ЗПФУР. Представени са доказателства за постъпване на
сумата по сметката на ответницата, а и ответницата не е оспорила наличието
на такова задължение.
Въззивната инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд
,че договора е нищожен при условията на чл.22 от ЗПК във връзка с чл.11
ал.1 т.10 от Закона. Съдът е приел,че липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР на ГПР по определения в
Приложение №1 начин каквото е изискването на чл.11, ал.1т.10 от ЗПК. И
това нарушение води до недействителност на целия договор.
Тези съображения не могат да бъдат споделени.
Нормата на чл.11,ал.1 т.10 ЗПК, която възпроизвежда текста на чл.10(2)
на Директива 2008/48 /ЕО следва да бъде приета за нарушена поради
некоректност на данните ,които са посочени,а не поради непосочени
допълнителниданни,величини ,допускания и обстоятелства, каквито не са
изрично изписани в нормата.
Нищожни са договорите,които противоречат на закона или го
заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите
нрави,включително и договорите върху неоткрити наследства (чл.26
ЗЗД).Видно от съдържанието на нормата ,законодателното уреждане на
случаи ,в които договор или клауза от него ще е нищожна , когато при
нормативната уредба законодателят се е ръководел от принципа добрите
нрави да не се накърняват, привързва нормативно уредената хипотеза към
основание на чл. 26, ал.1 предл първо ЗЗД ,без да изключва преценката на
съда за недействителност поради противоречие с добрите нрави за
9
неуредените хипотези Накърняване на добрите нрави е налице, когато
договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата
несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното й
положение. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави
се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора.,това е установената практика на . Съгласно Решение № 285 от
12.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1511/2018 г., IV, решение по гр. д. № 2944 по
описа за 2021 г. Трето г.о и др. добрите нрави не са писани, систематизирани
и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им (например иск за присъждане на
неустойка, вземания с възнаградителен или санкционен характер,
включително лихви и годишен процент разходи по потребителски кредити)
съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Такъв е
несъмнено интересът на потребителя при сключен от него договор за кредит
.В своята практика ВКС е приемал,че противоречаща на добрите нрави е
уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва , а за обезпечени кредити- двукратния размер на
законната лихва. В този смисъл са Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д.
1106/2003 г. на ВКС, 2- ро г. о. ;Решение №378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005
г. на ВКС, 2-ро г. о. ; Решение №1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на
ВКС, 2-ро г. о.;Определение 901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4-
то г. о.
Към момента на сключване на процесния договор действа разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК (нова , ДВ бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014г.)
,съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република
България.
На първо място,от установената съдебна практика не може да бъде изведено
обвързващо тълкуване за кратност в размера на уговорени вземания за лихви
,приложимо за всички случаи ,т.е тълкуване което да породи и необходимост
същото да бъде изоставено поради изменение на законодателството,или
обществествените отношения. Именно съдът следи служебно за нищожността
10
на правни сделки при решаване на правния спор в обсега на потребителката
защита. Засилената роля на съда да следи за нищожност на договорите,едно
от основаниянията за което е и противоречието на договора с добрите нрави,
е доразвита законодателно с приемането на чл. 7 ,ал.3 ГПК (ДВ бр.100/2019г).
и в практиката на ВКС с приемането на ТР № 1 от 27.04.2022 г. по
тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на ОСГТК на ВКС,с което е
очертан обсега на служебната преценка, включително при договори
накърняващи добрите нрави,като самостоятелно основание за
недействителност .
На следващо място, приемането на норми като визираните в чл19,ал.4 и ал.5
ЗПК, не представляват законов регламент с пряко значение за преценката на
съда в кои случаи и в каква степен договерни възнаградителни вземания за
лихви при кратно надвишаване на определеният от МС процент на законна
лихва , противоречат на добрите нрави и не изключват тази преценка за
случаи ,при които оскъпяването е под посочения в закона праг на годишния
процент на разходите . Когато законодателят, ръководейски се на свой ред от
изтъкнатите по- горе принципи, които прилага и съда, въведе норма като
коментираната във въпроса ,нейното нарушаване влече нищожност поради
противоречие със закона , което именно првно положение съдът императивно
е длъжен да съобразява в обсега на дължимата защита и санкция . Това
положение не изключва съдебната проверка за съответствие на всеки договор
с добрите нрави ,включително след влизане в сила на имеративна норма,
посочила законодателно максималния праг на търпимост за някои уговорки ,
в този смисъл и крайна граница за годишния процент разходи по
потребителски кредит ,чието прекрачване пряко влече нищожност съгласно
чл. 22 ЗПК ./ в този см. Определение № 527/9.06.2022 г./
Като краен резултат обаче ,решението на първоинстанционния съд е
правилно по следните съображения:
Следва да се посочи ,че договора ,наречен индивидуален , всъщност е
сключен при Общи условия и не е налице индивидуално уговаряне на
условията в него.
Именно поради това ,съдът има правото и задължението да извърши
преценка за наличие и на неравноправни клаузи, както и да съобрази
наличието на нищожни клаузи , които не водят до нищожност на целия
11
договор.
В конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа
информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният
лихвен процент – 40,15 %, описани са условията за прилагането,посочен е
ГПР – 47,98 % и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към
момента на сключване на договора,
Принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на
възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %, изчислена
като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната
свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД.
Действително с Постановление на МС № 72/08.04.1994 г. (отм.) е определен
само размерът на законната лихва, като със заключителната разпоредба § 1 е
отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951г. за определяне на
максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов
максимален размер. Максималният размер на договорната
лихва (възнаградителна или за забава) обаче е ограничен от нормата на чл. 9
от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието
на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно
разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010г. на
ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални
правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост
са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят
от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи
на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр.
Съгласно установена съдебна практика, която се възприема от настоящия
съдебен състав и на която и районният съд се е позовал, противно на добрите
нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по
обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека, залог), противно на добрите
нрави е нейният размер да надвишаваща двукратния размер на законната
лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на
12
ВКС, II г. о., Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г.
о., Решение № 1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.;
Определение № 901/10.07.2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.).
Уговорената в процесния договор (необезпечен) възнаградителна лихва
надвишава трикратния размер на законната лихва и по този начин накърнява
добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на
чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Договорът за потребителски кредит е
нормативно уреден като възмезден, поради което нищожността на клаузата за
договорна лихва има за юридическа последица изначална недействителност
на кредитната сделка.
Този договор е за сумата 1400 лева и с много кратък срок ,което също
има отношение към преценката за наккърняване на добрите нрави.
За пълнота следва са изложат доводи и относно сумата , претендирана
като такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на
потребителски кредит.
Първоинстанционният съд е изложил доводи, че не се касае за такса
свързана с управлението и усвояването на кредита , както и за такса за
допълнителна услуга , които съображения са неубедителни и по-скоро
обслужват тезата на жалбоподателя , изложена във въззивната жалба.
Като краен резултат обаче решението е правилно , по следните
съображения:
Чрез възлагането на тази такса се заобикаля закона и се стига до
неадекватност на престациите. Таксата е почти една четвърт от размера на
кредита. Претендираната такса за експресно разглеждане на документите,
чрез които длъжникът кандидатства за отпускане на кредита противоречи
пряко на ал. 2 на чл. 10а от ЗПК, която забранява на кредитора да иска от
потребителя заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване на кредита. А експресното разглеждане на документи, респ.
проверката на платежоспособността на длъжника, е част от процедурата по
усвояване на кредита. Съдът намира, че с тази такса кредиторът цели да си
набави допълнителни плащания извън предвидените в закона. Изводът на
съда за нищожността на тази уговорка се подкрепя и от това, че липсват
доказателства за предоставяне на допълнителна услуга от страна на
кредитора, която да обоснове начисляването на претендираната от него такса
13
– не е ясно каква е разликата между експресното и обичайното преглеждане
на документите и дали въобще има друга процедура освен тази, която е
наречена от кредитора „експресно разглеждане на документи“.Не са
представени доказателства кредитополучатяеля действително да е избрал да
се ползва от тази услуга. Във въззивната жалба са изпоженени твърдения за
тези обстоятелства , но по делото липсват доказателства. Отделно от това,
както вече беше посочено уговореният размер на тази такса е почти една
трета част от размера на кредита, като не е ясно въз основа на какви критерии
е формиран този необосновано висок размер, което е допълнително основание
да се приеме, че по същество тази уговорена „такса“ оскъпява по скрит начин
кредита, респ. ГПР, като основен критерии за длъжника при определяне на
финансовата тежест на кредита.
Поради изложеното , съдът намира ,че като краен резултат решението е
правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№
3933 по описа за 2021 година , в частта с която са отхвърлени исковете с
правно основание чл.422 ГПК по отношение на М. С. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. П., ул. „Д.“ № 7, ет. 5, ап. 14, че съществува вземане на
„Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., П.К. 1324, ж.к. Л. 9, бл. 963, ет. 1, представлявано
от Д.В.Д в качеството си на управител, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца на основание
Договор за потребителски кредит с SO № 2553 от дата 04.06.2021 г. ,
договорна лихва в размер на 69,30 лева за периода от дата на първа
просрочена вноска 19.07.2021 г. до 19.07.2021 г. - дата на последна вноска,
такса за експресно разглеждане на документи в размер на 420 лева; мораторна
лихва върху непогасената главница в размер на 5,83 лева/Защо да отхвърляме/
за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 20.07.2021 г. до
03.08.2021 г. дата на подаване на заявлението , за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1527/06.08.2021 г. по ч.гр.д. №
2752/2021 г. по описа на РС П., като неоснователни и съответно са присъдени
разноски.
14
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15