Определение по дело №1750/2018 на Районен съд - Дупница

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

			2018
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                        Град

ГО, V-ти

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	28.09.		2018

 

на                                                                                                           Година

 

закрито

Мирослав Саневски

В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

	гражданско		1750		2018

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано по искова молба, депозирана от В.С.А., ЕГН **********, чрез упълномощения адв. Д.Л., с посочен адрес за призоваване и съобщения: гр. София, ул. Алабин № 50, вх. А, ет. 4, срещу „СИ-ЕМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Илинден“ № 5, представлявано от управителя С. Панчев Н., с която искова молба са предявени искове с правно основание: чл. 344, ал. 1 т. 1, т. 2 и т.3, във вр. с чл. 225, ал. 1, чл. 220, ал. 1 и чл.224, ал. 1 от КТ и чл. 86 ЗЗД.

           Процедурата по размяна на книжа е спазена. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответнитка.

Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

            Ищцата  твърди, че по силата на Трудов договор № 6/01.09.2003г. е работила в ответното дружество на длъжност „счетоводител“, по безсрочно трудово правоотношение, като размерът на трудовото й възнаграждение бил многократно изменян с допълнителни споразумения. На 26.07.2018г., при направена справка в електронната система на НАП относно актуалното състояние на трудовите й договори, ищцата с изненада установила, че трудовото и правоотношение с ответното дружество е било прекратено на 17.07.2018г., без да са й връчвани каквито и да било документи-нито едностранно предизвестие, нито заповед; не знае дори на какво основание е настъпило прекратяването на трудовото правоотношение. С оглед на изложеното, счита прекратяването на трудовото правоотношение за незаконосъобразно и моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението й за незаконно и да го отмени; да я възстанови на длъжността „счетоводител“ в ответното дружество и да осъди ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода след уволнението в размер на общо 4204.20 лв., считано от 17.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

            При условията на евентуалност, ищцата е предявила иск с правно основание чл.220, ал.1 от КТ за осъждане на ответника да й заплати сума в размер на 700.70лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото й правоотношение, както и иск по чл.224, ал. 1 от КТ за обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 166.85 лв. за 2017г. и в размер на 367.07 лв.-за 2018г.

Излага подробни правни съображения. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който се излага становище за неоснователност на предявените искове.

Ответникът не оспорва, че ищцата е работила на длъжност „счетоводител“ до 17.07.2018г., но твърди, че в рамките на три работни дни, считано от 13.06.2018г., а и след това, тя не се е явила на работа. Това обстоятелство станало известнона работодателя от сигнал, подаден от оперативния счетоводител Милена Станоева, която се опитала да се свърже по телефона с ищцата, но същата не отговаряла и затваряла телефона. Управителят на дружеството също направил опит да изясни причината за неявяването на ищцата на работа. Успял да се свърже с нея по телефона, но тя му заявила, че няма да се върне на работа. Не пожелала да му даде адекватен отговор защо не се явява на работното си място. Това наложило работодателят да спази процедурата по чл.193 от КТ и да поиска обяснения за извършеното дисциплинарно нарушение. Заповедта по чл.193 от КТ изпратил чрез нотариус Луиза Стоева. Същата е връчена на ищцата на 09.07.2018г.

На 17.07.2018г., със Заповед № 110 управителят на ответното дружество наложил на ищцата наказание „дисциплинарно уволнение”, а със Заповед № 111/17.07.2018г. прекратил трудовото й правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Тези заповеди изпратил по пощата с обратна разписка на домашния адрес на ищата. След уведомление до нея от пощенската станция, същата не е пожелала да получи пратката. При издаване на посочените заповеди били спазени разпоредбите на чл.193 от КТ, чл. 194 от КТ и чл. 189 от КТ. Излага подробни съображения относно законосъобразността на уволнителната заповед.

Ответникът счита евентуално предявената претенция за обезщетение за неспазено предизвестие за сума от 700.70 лева, ведно с лихва върху тази сума, също за неоснователна, понеже прекратяването на трудовото правоотношение при дисциплинарно уволнение не предвижда предизвестие.

Ответникът счита за неоснователни и предявените при условията на евентуалност претенции за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,тъй като на основание чл. 221, ал.2 от КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово възнаграждение, тоест предявил е при условията на евентуалност възражение за прихващане на обезщетението по чл.221, ал.2 с обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

           Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225 ал. 1 от КТ и чл. 86 ЗЗД. При условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл.220, ал. 1 и чл.224, ал. 1 от КТ.

Ответникът е предявил, при условията на евентуалност, възражение за прихващане на обезщетението по чл.224, ал. 1 от КТ, с дължимото от служителя на работодателя обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ.

3. Права и обстоятелства, които се признават: не са налице.

           4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: не са налице.

           5. Разпределение на доказателствената тежест:

           Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

           Работодателят – ответник в настоящото производство следва да докаже при условията на главно и пълно доказване, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение към момента на прекратяването му; че извършеното дисциплинарно уволнение е законосъобразно и основанията, на които е било прекратено трудовото правоотношение са били налице към момента на прекратяването. В случая ответникът следва да докаже и предпоставките твърдяното от него насрещно вземане в конкретен размер, произтичащо от същото правоотношение, съставляващо дължимо от ищцата обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, за което е направил при условията на евентуалност възражение за прихващане с претендираното от ищцата обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ.

           Ищцата носи тежестта да докаже наличието на трудово правоотношение между нея и ответника, прекратяването му, обстоятелството, че след уволнението е останала без работа и не е получавала трудово възнаграждение, както и размера на претендираните обезщетения по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, по чл.220, ал. 1 и по чл. 224, ал. 1 от КТ.

           Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение, съдът указва на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на страните, че неса налице обстоятелства, за които не сочат доказателства.

Относно доказателствените искания на страните, съдът намира, че приложените към исковата молба и отговора по нея писмени доказателства са допустими, относими и необходими за решаване на настоящия правен спор, поради което същите следва да бъдат допуснати и приети като доказателства по делото.  

Основателно е искането на ищцата да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

Основателно е искането на ответното дружество за допускане на двама свидетели в режим на довеждане, които да дадат показания относно посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.

На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

          

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.10.2018г. от 10:30ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи препис от исковата молба, депозиран от ответницата.

ПРИКАНВА страните към спогодба и ги напътва към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

           ДОПУСКА събирането като доказателства по делото на представените с исковата молба и отговора по нея документи.   

           УКАЗВА на ищцата, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание следва да представи трудовата си книжка в оригинал за констатация от съда, че не е започвала работа при друг работодател след прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника.

ДОПУСКА двама свидетели на ответника в режим на довеждане за първото по делото заседание.           

           ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице Надежда Шалдупова от гр. Дупница, при депозит в размер на 150.00 лв., платими от държавния бюджет, със задача, както следва: след запознаване с материалите по делото и справка в счетоводството на ответното дружество, да отговори на поставените с исковата молба въпроси.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: