Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 28.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенски окръжен
съд, ІІІ - ти състав, гражданска колегия
в публичното заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря евгения
русева
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова
в.гр.д. N 349 по описа за 2020 год., на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид:
Производство
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 16 от 28.01.2020 г., постановено по гр.д. № 451/2019 г., Никополският районен съд е отхвърлил предявения от
З.С.Г. против Г.А.М. иск с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК за изменение на
режима на лични контакти между ответника и малолетното дете В.Г. М., ЕГН **********,
определен с решение № 12/22.01.2019 г., постановено по гр. дело № 693/2019 г.
по описа на същия съд.
Със същото решение Никополският районен съд е
осъдил З.С.Г.
да заплати на Г.А.М. сумата от 500 лв. за направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Недоволна от постановеното решение е
останала въззивницата З.С.Г., която чрез пълномощника си адвокат М.И. от АК - Плевенго обжалва в законния срок. В жалбата се твърди, че
атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и
постановено в нарушение на процесуалните правила. Въззивницата поддържа, че
неправилно при постановяване на решението първоинстанционният съд не е
съобразил емоционалното състояние, психическото здраве и интересите на детето В.
с оглед обстоятелствата, че детето дълго време не се е виждало с баща си и
роднините си по бащина линия и изпитва страх да се среща насаме с тях, както и да
се отдели от майка си и близките, които познава, както и това, че бащата с
отношението си към майката не спомага за по - лесното адаптиране на детето към
ситуацията. Излагат се подробни доводи за конфликтните отношения между страните
в това число по повод режима на лични контакти между бащата и детето.Моли се окръжният съд да отмени
решението на НикополскиятРС и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск, като присъди на
въззивницата направените по делото разноски.
В
срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба
от въззиваемата страна Г.А.М. чрез пълномощника му адвокат Н. ***, в който се оспорва основателността на постъпилата въззивна жалба. Поддържа се, че
решението е постановено в интерес на малолетното дете на страните, както и че от определеният вече
по делото режим на лични контакти между детето и бащата е съобразен с правата
на страните и не се налага промяната му. Според въззиваемата страна не са налице
нови обстоятелства, които да налагат промяна на определения режим лични
контакти между бащата и детето, а твърдените в исковата молба такива
обстоятелства представляват предположения, че определените контакти ще повлият
негативно на детето. Моли
се окръжният съд да потвърди
решението на Никополския РС, като му присъди
направените по делото разноски. Алтернативно прави възражение, че разноски за
първата инстанция на въззивницата не се дължат поради липса на представен
списък на разноските.
В с.з. въззивницатаЗ. С.Г. лично и чрез
пълномощника си адвокат М.И. поддържа подадената въззивна жалба, като претендира направените по
делото разноски.Представя списък на разноските за
сумата от 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Въззиваемият Г.А.М. се явява лично и чрез пълномощника си
адвокат Н. Н. – Г. оспорва подадената въззивна жалба и поддържа депозирания
писмен отговор. Представя
списък на разноските за сумата от 200
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
В с.з. заинтересованите страниДСП Отдел „Закрила на детето” Никопол и ДСП Отдел „Закрила
на детето”
Севлиево не се представляват, но представят изготвени актуални социални доклади.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи,
прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустима е и следва да
бъде обсъдена по същество.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен от майката З.С.Г.
иск с правно основание чл. 59 ал. 9 СК за промяна на режима за лични контакти
между бащата Г.А.М. и детето В.Г. М., ЕГН **********, определен с решение №
12/22.01.2019 г., постановено по гр. дело № 693/2018 г. по описа на същия съд,
като се твърди промяна на обстоятелствата, при които са определени родителските
права, изразяваща се в отказ на детето да се среща с баща си при тяхна среща на
08.08.2019 г., изживян от детето стрес от срещата, изразяващо се в плач и
заявление, че не иска бъдещи срещи, който стрес се е отразил на емоционалното и
психологическо състояние на детето. Твърди се, че от дълго време детето не се е
срещало с бащата, не го познава и в негов интерес е да се определи режим на
лични контакти, при които детето постепенно ще опознае баща си подпомогнато от
социален работник или от майка си. Твърди се, че бащата е предприел
принудително осъществяване на правата си чрез ЧСИ, което според ищцата ще се
отрази още по-неблагоприятно на детето, тъй като същото ще попадне в офис на
ЧСИ, на място, което не познава и сред хора, които не познава. Моли се съда да
постанови решение, по силата на което да определи подходящ режим на лични
контакти между бащата и детето, а именно: всяка първа и трета съобта от месеца
от 9 до 18 часа в присъствие на майката или социален работник.
За да постанови атакуваното решение, с което е отхвърлил предявения иск за
промяна на режима на лични контакти между бащата и детето, Никополският районен
съд е приел, че в интерес да детето е възможно най-скоро да се осъществи
определия от съда режим на лични контакти, вкл. чрез преспиване на детето при
бащата, за да се избегне отчуждение между бащата и детето, респ. детето и
роднините му по бащина линия, както и че майката е тази, която отчуждава чрез
действията си детето от бащата.
Въззивният съд приема от фактическа и правна страна
следното:
Безспорно е между страните по делото, че са родители на
малолетното дете В., родено на *** г., като детето е родено по време на съвмество съжителство без
брак между страните.
Безспорно е между страните по делото, а се установява и от
приложеното гр.д. № 693/2018 г. по описа на Никополския районен съд, че с
влязло в законна сила на 22.01.2019 г. решение № 12/22.01.2019 г. по делото, е
утвърдено споразумение между страните, по силата на което родителските права по
отношение на малолетното дете В.Г. М. са предоставенина майката З.С.Г., а на
бащата Г.А.М. е определен режим на лични контакти с детето, както и същият е
осъден да заплаща издръжка за детето в размер на 140 лв. месечно, считано от
14.01.2019 г. – датата на постигане на споразумението. Установява се, че
съгласно утвърденото със съдебното решение споразумение между страните, на
бащата е определен следния режим на лични контакти с детето В.: всяка първа и
трета седмица от месеца от 18 ч. на петъчния ден до 18 ч. на неделния ден с
преспиване, един месец през лятото, когато майката не в годишен отпуск, през
Коледните празници на четна година и Новогодишните празници на нечетна година,
два дни по Великденските празници и на рождения ден на бащата.
Безспорно е между страните по делото, а се установява и от
представената служебна бележка, че детето В. е ученик в подготвителна група 5
г. за учебната 2019/2020 г. в Детска градина „Незабравка“ гр. Гулянци.
Установява се от представените пред първата инстанция писмени доказателства,
че бащата Г.А.М. е подал сигнал до Началника на РУП Гулянци за отправени
заплахи към него от мъжа, с който майката живее на семейни начала и негови
близки на 02.08.2019 г. при опит на бащата да осъществи режим на лични контакти
с детето си В. след предварителна уговорка по телефона с майката.
Установява се от представените пред първата инстанция писмени доказателства,
че пред ЧСИ Ц.Н., рег. № 756 на КЧСИ и район на действие ОС Плевен е образувано
изпълнително дело № 20197560400629 по молба на бащата Г.А.М. въз основа на
изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 693/2018 г. по описа на Никополския
районен съд във връзка с упражняване на режима на лични контакти с детето В.,
по което на 22.09.2019 г. на майката З.С.Г. е връчена покана за доброволно
изпълнение и същата е депозирала отговор, в който е заявила, че иска
предаването на детето да се извърши с помощта на социален работник, тъй като
детето не познава бащата, както и предаването да се извърши в домът й за да се
избегне допълнителен стрес за детето от предаване в офиса на ЧСИ.
Установява се от представеното във въззивната инстанция психологическо
изследване на детето от 06.03.2020 г., че същото е проведено от психолог М.Р.от
Института по психично здраве и развитие, филиал Плевен и психологът е заключил,
че детето е с развитие, отговарящо на възрастта му, а също така, че детето е
преживяло емоционална травма. Видно от изследването, че същото препоръчва
подкрепящо и спокойно отношение към детето, да се обръща внимание на
преживяванията му, да се стимулират положителните емоции и да се ограничат
стресовите ситуации с оглед благоприятно отражение върху потребностите му.
Установява се от представените пред първоинстанционния и въззивния съд
социални доклади от от ДСП Отдел
„Закрила на детето“ - Никопол, че детето
се отглежда в семейната среда на майката и съжителя й, че за детето се полагат
добри грижи в социално-битово отношение, че е налице емоционална връзка между
майката и детето, както и че майката е търсила помощ от психолога М.Р.с оглед
емоционалното състояние на детето и установяване на синдром на родителско
отчуждение спрямо бащата, които консултации са повлияли благоприятно на детето
и то е станало по-спокойно и по-зряло.
Установява се от представените пред първоинстанционния и въззивния съд
социални доклади от от ДСП Отдел
„Закрила на детето“ - Севлиево, че са провели
разговори с въззиваемия и са получили информация за отношенията между страните
и тези между бащата и детето му В. от
него, тъй като детето живее заедно с майката в гр. Гулянци, че въззиваемият
живее на семейни начала с г-жа Г.К., от което съжителство имат син, че
въззиваемият заплаща определената му издръжка за детете В. и в дома му има
необходимите жилищни и хигиенно-битови условия за отглеждане на дете.
Спорно в настоящото производство, както
и пред НРС е: налице ли е промяна в обстоятелствата, които да налагат промяна на определените от съда
мерки относно режима на лични
контакти между бащата и детето В., т.е. налице ли са предпоставките за уважаване на иска по чл. 59 ал. 9
от СК по
отношение на това дете.
Съгласно
разпоредбите на чл. 59 ал. 1 и ал. 2
от СК при
развод, съответно разпоредбите на чл.
127 ал. 1 и ал. 2 от СК при липса на брак и
ако родителите не живеят заедно, когато родителите не могат да постигнат споразумение помежду си относно
въпросите във връзка с отгледането на ненавършилите си пълнолетие деца, спорът се решава от районния съд
по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му съгласно чл. 59 и 142 – 144 вкл. СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 9 от СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба
на единия от родителите, по искане на Дирекция "Социално подпомагане"
или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.
Съобразявайки ППВС
№ 1 от 12.11.1974г. по гр.д. № 3/1974 г. въззивният съд приема, че следва да извърши
преценката по чл. 59 ал. 9 от СК при следните принципни положения: 1. Съдът следи служебно за
ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските права, като съобразява промени, изразяващи се в: а) невъзможност да се изпълни
решението поради поведение на самото дете; б) нерационален режим, като в
течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето; в)
болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките; г) други случаи. 2. От значение за спора
са промените, изразяващи се в промяна
на положението на детето, като: а) влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето,
или пък подобряване условията на живот при другия родител, като под условия на
живот се разбират не само жилищните и битовите условия, но и социалната среда и
другите обстоятелства в решението по чл. 127 ал. 2 от СК б) изпадане в невъзможност на родителя, при
когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на
лишаване от свобода за дълъг срок, напускане пределите на страната и др.; в)
загубване на родителския авторитет или фактическа невъзможност родителят да се
справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе
положително; г) повторно встъпване в нов брак на единия от двамата родители с
трето лице
и др.. 4. От значение за спора са изменените обстоятелства,
като: а) отчуждаване на детето по вина
на отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно; б) пречки на
родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия
родител; в) невръщане на детето след осъществяване на личните отношения от
родителя, на когото не са предоставени за упражнение родителските права, или
пък нарушаване по различни начини режима на детето, ако е във възпитателно
заведение, отвличане на детето и т. н .; г) неизпълнение на мерките и
неосигуряване на лични грижи по отношение на детето. 5. Във всички случаи съдът е длъжен
да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето (децата) и
на ефикасността на мерките, които определят същото.
Въззивният съд приема също като принципно положение, че
при наличие на установени по делото изменени релевантни обстоятелства, преценката
дали да измени определените мерки относно режима на лични отношения по
отношение на детето В. или
същите да останат така както са определени към момента с влязлото в сила
решение по чл. 127 ал. 2 от СК следва да се извърши при условията на
разпоредбата на § 1 т. 5 от ДР на ЗЗДет. като се съобрази най-добрия интерес на детето към момента на постановяване на решението.
С оглед задълженията си по чл.
59 ал. 6 от СК въззивният съд извърши
изслушване в о.с.з. на 09.07.2020 г. на родителите относно интересите на детето при определения режим за лични контакти между детето
и бащата: Установява се от изслушването на въззивницата, че според същата, при
нормално отношение от страна на бащата детето може да се адаптира към него, но
не може да посочи период, в който това би могло да стане, тъй като след първата
среща между тях пред психолог детето изцяло отказва да се среща с баща си.
Според въззивницата и двамата родители могат да заплащат възнаграждение на
психолог, който да проведе първите срещи между бащата и детето. Въззиваемият
заявява, че в най-добър интерес на детето е да започнат максимално бързо и често
да се срещат за да възстановят отношенията си, както и че детето не се нуждае
от психолог за да общува с него. Според въззиваемият няма пречка и майката да
присъства, но най-добре е се вижда насаме с него, да заведе детето в дома си и
то да има нормални отношения със семейството му, в това число вторият му син,
който е на 3 г. и децата на съжителката му. Според въззиваемият с поведението
си майката отчуждава детето от него.
В първата инстанция за установяване на спорните обстоятелства са разпитани
две групи свидетели - свидетелите Р. С.Й. /сестра на въззивницата/, Ц.Д.П./приятелка
на въззивницата/, В.И.Ш. /майка на съжителя на въззивницата/, М.С.Й./живущ на
семейна начала с възивницата/, посочени от въззивницата и свидетелите В.С.Д. – М./майка
на въззиваемия/, Г.Р.К. /живуща на семейни начала с въззиваемия/, Ц.Г.Н.
/приятел на въззиваемия/, посочени от въззиваемия. Всяка отделна група
свидетели установява личните си впечатления относно случилото между страните по
повод контактите между бащата и детето след определяне на режима на лични
контакти по съдебен ред, при което показанията на свидетелите могат да бъдат
обобщени в останалата си част като противоречиви помежду си относно причините
за конфликтите между родителите, но кореспондиращи си по отношение на това, че
детето е свидетел на тези конфликти и при всички срещи с въззиваемия е
отказвало да тръгне доброволно с него. Показанията на свидетелите на двете
страни кореспондират и относно обстоятелства, случили се преди определяне на
режима на лични контакти по съдебен ред през м. І. 2019 г. относно това, че
страните са живеели заедно при раждането на детето В. в дома на ответника в гр.
Севлиево, че през 2014/2015 г. въззивницата е напуснала дома на въззиваемия и
заедно с детето се е преместила да живее в гр. Гулянци, че въззивницата от
четири години съжителства със свидетеля М.Й., баща на второто й дете, че
въззиваемият от три години съжителства със свидетелката Г.К., майка на второто
му дете, че отношенията между страните са изключително лоши след раздялата им,
че въззивницата е блокирала през известен период телефона на въззиваемия и
профила му в социалните мрежи и е отказвала контакт с него, че детето не се е
срещало дълго време /три срещи за три години/ с въззиваемия и не е знаело, че
той е негов баща, а е считало за такъв съжителят на майка си – свидетелят Й..
Показанията на свидетелите на двете страни кореспондират и относно
обстоятелствата, относими към спора, а именно, че: през лятото на 2019 г.
въззивницата и свидетелят Й. живеели и работели в гр. Варна, през който период
за детето се е грижила свидетелката Ш., че по същото време въззиваемият, заедно
със съжителката си свидетелката К. направили опит да се срещнат с детето в
детската градина без майката да е предварително уведомена за това и да е дала
съгласието си, видели за кратко детето и били помолени от директора на детската
градина да напуснат, че на 02.08.2019 г. и през м. ІХ 2019 г. са станали
конфликти между страните по повод взимане на детето от въззиваемия в присъствие
на детето, при които въззиваемият е търсил помощ от полиция, че през м. Х 2019
г. въззиваемият, заедно със свидетелката К. провел кратка среща с детето В. с
помощта на социални служители, на която среща детето било с близки по майчина
линия. Свидетелите, посочени от въззивницата установяват, че и след
споразумението между страните относно родителските права и режима на лични
контакти с детето въззиваемият повишава тон и обижда въззивницата по телефона и
при личните им срещи, че до лятото на 2019 г. въззиваемият не е търсил детето,
че опитът на въззиваемият да се срещне с детето в детската градина разтревожил
детето и то отказвало да ходи на градина след този случай, че на 02.08.2019 г.
и през м. ІХ 2019 г. причини за конфликта в дома на майката станали както
нежеланието на детето да се раздели с майка си и съжителя й, така и грубият тон
и поведението на въззиваемия, които изисквал детето да тръгне с него, че детето
е много тревожно след срещите с въззиваемия от лятото на 2019 г., водено е при
психолог, но без подобрение на състоянието му и не желае да има контакти с баща
си. Свидетелите, посочени от въззиваемият установяват, че въззиваемият винаги
се е интересувал от детето си и е търсил помощта на социалните служби, на
близки и познати, искал да има снимки на детето и да се среща с него, звънял
често на въззивницата, но същата отказвала контакт между него и детето, че през
лятото на 2019 г. въззиваемият е потърсил помощ от социални служители в гр.
Севлиево и гр. Гулянци за да се среща с детето, че въззиваемият искал да се
види с детето в детската му градина в Гулянци, тъй като майката отказвала
контакт, че причина за конфликта на 02.08.2019 г. е проявената агресия от
съжителя на майката – свидетеля Й. и доведени от него мъже, поради което
въззиваемият и майка му потърсили помощ от полицията, че при срещата през м. Х
2019 г. между въззиваемия и детето, детето се влияело от поведението на
близките си по майчина линия, но в последствие започнало да говори с баща си и
поискало да го види пак, че бащата е искал да се грижи за детето, както и да
заплаща издръжка, но майката е пречела на това.
Установява се от заключението на приетата във въззивната инстанция съдебно
- психологическа експертиза, изготвена от вещото лице психолог А.А., което като
компетентно и безпристрастно изготвено съдът кредитира, че детето има
психическо и интелектуално развитие в нормата за възрастта му и се чуства
спокойно и добре адаптирано в семейната среда на майката. Вещото лице
установява, че емоционалната връзка между детето и бащата е нарушена, като
контактите с бащата са редки и са свързани с негативни преживявания поради
конфликтните отношения на родителите, на които детето е свидетел, в това число
телефонни разговори, други ситуации на реален контакт и коментарите на бащата
при изследването. Според вещото лице емоционалната връзка между бащата и детето
е слаба и недоизградена поради продължителната липса на контакт между тях, а
негативното отношение у детето спрямо бащата се индуцира поради враждебното
отношение на бащата към майката, към която детето е привързано. Вещото лице
заключава, че до 4 - годишна възраст детето не е имало формирано съзнание за
фигурата на биологичния си баща, за което е допринесло и това, че детето не е
имало съзнателни спомени и представи за баща си, а майката не съобщила на
детето за баща му и не коригирала назоваването „татко“ на съжителя й, което
обяснява дистантното поведение на детето към бащата и е довело до синдром на
родителското отчуждение при детето по отношение на фигурата на бащата. Според
вещото лице този синдром е пасивно формулиран поради наблюденията на детето на негативните
отношения и конфликтните ситуации между родителите, като детето приема
позицията на обгрижващия го родител и отблъска родителя, с когото не живее,
както и поради това, че при липса на чести и регулярни контакти с бащата детето
не може да си изгради собствена представа за него, респ. емоционална връзка на
привързаност с него. Според вещото лице тежестта на синдрома е умерено тежка,
като за да се осъществи терапия, тя трябва да е семейна и в нея да участват
всички членове на семейството. Според вещото лице от значение е контактите с
бащата да бъдат възстановени, тъй като родителите ще общуват по различен начин
с детето, ролите им не са взаимозаменяеми и всеки от тях ще допринесе за
развитието на детето, но също така родителите следва да предприемат семейна
терапия за да променят начина си на общуване и отглеждане на детето като
превантивна мярка за последващи в бъдеще емоционални и поведенчески проблеми
при детето. Вещото лице заключава, че за възстановяване на нарушената връзка е
необходима интензивна работа със специалисти, които да спомогнат за отреагиране
и конструктивно преработване на негативните емоционални преживявания, които
детето има спрямо бащата, които специалисти биха могли да бъдат както
психолози, така и социални работници към Центровете за обществена подкрепа към
ДСП на съответното населено място. Според вещото лице при детето се изразяват
силни съпротиви спрямо бащата, поради което първоначално срещите между бащата и
детето следва да се провеждат при социален работник или психолог, а след
преодоляване на силата на негативизма и отхвърлянето у детето спрямо бащата да
се провеждат и самостоятелно. Според вещото лице възстановяването на нарушената
връзка дете – родител е продължителен и постепенен процес и изисква
постоянство, търпение, разбиране от страна на родителите, както и необходимост
родителите да посещават семейна терапия с цел подобряване на комуникацията
помежду си по отношение на грижите и възпитанието на общото им дете. Според
вещото лице липсата на разбиране при бащата на този процес ще доведе до
задълбочаване на проблема, тъй като желанието му за бързо взимане на детето, в
това число принудително чрез съдебен изпълнител съобразно режима определен към
момента от съда ще доведе до задълбочаване на стресогенните преживявания на
детето и страха, който то споделя, че изпитва спрямо него. Според вещото лице
причините за поведението на детето са не само наличния синдром на родителско
отчуждение спрямо бащата, но и конкретното реално поведение на бащата при опита
да го вземе от детска градина в присъствие на органи на реда, което е
допълнително травмиращ фактор за детската психика и рисков фактор за психичното
му развитие, тъй като всеки родителски конфликт се отразява негативно върху
детето, което е въвлечено в него.
Съобразявайки заключението на
вещото лице съдът приема, че следва да кредира показанията на свидетелите,
посочени от въззивницата, независимо от тяхната евентуална заинтересованост по
отношение на емоционалните преживявания на детето по повод срещите с
въззиваемия, като кореспондиращи с други събрани по делото доказателства.
При така установените фактически обстоятелства по делото следва да се
приеме, че са налице следните изменени обстоятелства имащи значение за
определените мерки относно режима на лични контакти между детето В. и
въззиваемият, настъпили след
влизане в сила на решението по чл. 127 ал. 2 от СК през м. І 2019 г.: Налице е влошаване на емоционалното състояние
на детето и повишена тревожност на детето от ситуацията, в която е поставено от
родителите си поради погрешно поведение на всеки от тях, както и е налице ясно
изразен към момента при детето синдром на родителско отчуждение по отношение на
бащата, налагащ специализирани усилия за преодоляването му. Установи се, че
едва след изявеното желание на въззиваемия да упражнява правото си на лични
контакти с детето по решението, същото е разбрало, че мъжът, когото познава
като свой баща и нарича „татко” не е такъв, а негов баща е непознат за него
човек, за които няма ясни спомени и с който няма изградена емоционална връзка.
Съдът приема, че стресът от тази нова информация за детето е значителен, тъй
като му налага контакти, вкл. в отсъствие на майката с хора, които не познава и
няма близка връзка, извън обичайната му среда и за време, за което детето с
оглед възрастта си няма създадена представа колко продължава. Периодът от около
две-три години, през който по вина и на двамата родители е прекъсната връзката
между бащата и детето според съда е значителен с оглед възрастта на детето - 6
г., като според съда е нормално и без наличие на синдром на родителско
отчуждение детето да не желае да бъде извеждано от средата, която познава и в
която се чувства спокойно. Безспорно се установи по делото също, че всички
реални контакти между родителите след м. І 2019 г. са осъществявани в
присъствие на детето и същото е станало свидетел на конфликта между тях и на
враждебното им отношение един към друг, което според заключението на вещото
лице е допринесло детето да се настрои негативно към бащата като родител,
когото не познава и с когото няма връзка и да възприеме, че е защитавано от
майката, с която има изградена връзка и на която има доверие като възприеме
безкритично позицията й по отношение на бащата. Съдът приема за установено по
делото, че с поведението си след м. І 2019 г. бащата допълнително е допринесъл
за повишаване на тревожността да детето в определени моменти, тъй като в
желанието си да има връзка с него и да осъществи законните си права не е
потърсил подходящи с оглед отношенията му с майката на детето средства да
разреши възникналите спорове в спокойна среда. Налице е отчуждаване на детето от бащата както поради
непознаването му, така и поради качеството на детето на свидетел на негативното
отношение на майката и близките си по майчина линия към бащата и негативното
отношение на бащата към майката, произтичащи от неразбиране и от двамата
родители на нуждата на детето от спокойна среда.
Установените по - горе нови обстоятелства според въззивният съд водят до
извод за неефикасност към момента на определените мерки по съдебен ред по
отношение на детето във връзка с режима на лични контакти с бащата, тъй като е
налице невъзможност
да се изпълни решението поради поведение на самото дете, определеният режим на
лични контакти се явява нерационален, тъй като в течение на изпълнението му
мерките се оказват
неблагоприятни за детето и са довели до влошаване на емоционалното и психическо
състояние на детето като същото е преживяло емоционална и психическа травма,
влияеща върху нормалното му развитие, както и поради формирания при детето синдром
на родителското отчуждение по отношение на фигурата на бащата, за което са
допринесли с поведението си и двамата родители, респ. невъзможност за прилагане на
мерките,
тъй като прилагането им в определения към момента обем ще доведе до
задълбочаване на проблема при детето чрез задълбочаване на стресогенните
преживявания на детето и страха му спрямо бащата.
Възззивният съд приема,че с оглед изменените обстоятелства
следва да се прецени какъв следва да е режима на лични контакти между бащата и
детето, при съобразяване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1 т. 5
от ДР на ЗЗДет.
Въз основа на доказателствата по делото може да се направи обоснован извод,
че бащата разполага с добри материални и финансови възможности да се грижи за
детето В. във времето, в което детето е при него и при създадена връзка между
тях бащата би могъл с помощта на близките си отговорно да се грижи за
физическите и емоционални нужди на детето. Установи се по делото, че в
присъствието на майката и близките, с които е отрасло детето е спокойно, весело
и контактно, а в присъствие на бащата същото е затворено, тревожно, страхува
се, плаче и не желае контакт. При съобразяване на последиците, които ще
настъпят за детето при липса на промяна на режима на лични контакти между
бащата и детето, съдът приема, че в интерес на детето е да бъдат съобразени
желанията му и чувствата му и срещите с бащата да се осъществяват за известен
период само в съботни дни за няколко часа в присъствие на майката или определено
от нея лице, с което детето се чувства близко и паралелно с това в делнични дни
при възможност всяка седмица в присъствие на социален работник и/или психолог
от ДСП Никопол за да се осигури спокойна среда за срещи между детето, майката и
бащата и се избегне риска, ако детето рязко бъде изведено от средата, в която
живее фактически към момента да преживее емоционален стрес и загуба на
чувството на спокойствие и защита. След изтичане на този адаптивен период
мерките следва да бъдат постепенно разширени за да се достигне в рамките на две
години до създаване на емоционална връзка между детето и бащата, промяна на
нагласите на детето спрямо този родител и преодоляване на синдрома на
родителско отчуждение.
С оглед гореизложеното, въззивният съд приема, че при съобразяване на
променените обстоятелства, посочени по – горе, най -същественото от които е
контатирания синдром на родителско отчуждение у детето спрямо бащата и най –
добрият интерес на детето В. следва да бъдат променени мерките относно личните
контакти между детето и бащата, установени с влязлото в сила решение по чл. 127
ал. 2 от СК като режимът на лични контакти между бащата и детето бъде променен.
Въззивният съд намира, че на този етап от отношенията на страните с оглед
състоянието на детето възможността за срещи между бащата и детето в отсъствие
на майката, както и възможността бащата да взима детето от петък до неделя, в
празнични дни, както и един месец през лятото с преспиване в дома на бащата
следва да бъде ограничена. Съдът намира, че до края на 2020 г. срещите между
бащата и детето следва да се осъществяват само в населеното място, в което
живее детето, в първия и третия съботен ден от 10 до 14 ч. в присъствие на
майката или определено от нея лице, за периода от м. І до м. VІ 2021 г. вкл.
режимът на лични контакти между бащата и детето следва да бъде определен всяка
първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 18 ч. в отсъствие на майката и с
право на бащата да изведе детето извън населеното място, в което детето живее,
а след това за периода от м. VІІ до м. ХІІ 2021 г. вкл. режимът на лични
контакти между бащата и детето следва да бъде определен всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя, с право на
бащата да взима детето в дома си в гр. Севлиево за да пренощува. Въззивният съд
приема, че за календарната 2021 г. режимът на лични контакти между бащата и
детето през лятото следва да бъде определен на една седмица през м. VІІІ 2021
г. по време, когато майката не е в годишен отпуск. Съдът намира, че през целият
период от влизане в сила на решението до края на м. VІ 2021 г. следва да се
определи режим на срещи между бащата и детето всяка седмица за един час в един
от делничните дни, в който ДСП Никопол би могло да осигури специалист –
психолог и/или социален работник в населеното място, в което живее детето,
които да присъстват на срещите между бащата, майката и детето и да осигурят
специализирана помощ за възстановяване на емоционалната връзка между детето и
бащата. Съдът намира, че през периода от влизане в сила на решението до края на
м. VІ 2021 г. е уместно предприемане на мерки по чл. 23 т. 6 от ЗЗДет., която
разпоредба предвижда социална работа за улесняване на връзките между децата и
родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията. Тази мярка може да
бъде предприета както по искане на родителите, така и по преценка на ДСП при
условията на чл. 24 ал. 1 от ЗЗДет, поради което при постановяне на решение,
определящо режим на лични отношения, които ще се осъществяват при констатиран
„синдром на родителско отчуждение“, съдът следва да уведоми съответната ДСП за
да предприеме действия за улесняване на контакта между бащата и детето.
Следва да се посочи, че всеки следващ етап от режима би бил възможен и
полезен за детето, само ако е спазен предходния, като от особено значение е
периодът, в който срещите ще се осъществяват в присъствие на социален работник
и/или психолог, т.к. се очаква с тяхна помощ да се изгради емоционална близост
между бащата и детето, каквато липсва към момента. Съществена през този период
е и ролята на двамата родители, които следва да окажат съдействие за
упражняване на режима. Съдът приема, че така определеният за календарните 2020
г. и 2021 г. по - ограничен режим на лични контакти между бащата и детето е
съобразен с дългосрочния интерес на детето и с оглед доказателствата по делото
към момента не би могъл да бъде определен по - подходящ, като е невъзможно да
се прогнозира дали емоционалната връзка между детето и бащата би могла да се
създаде за по - кратък период, респ. по - ранен момент, от който режимът следва
да бъде разширен. Въззивният съд отчита обстоятелството, че със съдебният акт
относно упражняването на родителската власт съдът не би могъл да уреди подробно
всички житейски ситуации, поради което родителите са тези, които във всяка от
тях следва да се отчитат преди всичко интересите на детето си като се толерира
възможността родителя, на който не са възложени за упражняване родителските
права да прекарва повече време с детето за да имат повече положителни преживявания
заедно, т.е. добрата родителска грижа изисква според съда взаимни отстъпки
между родителите и постигане на съгласие при по - ранно възстановяване на
емоционалните отношения между бащата и детето за един по – разширен от
определения от съда задължителен като минимум режим на лични контакти между
детето и бащата за да се преодолее нежеланието на детето да осъществява срещи с
бащата.
Искът с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК за промяна мерките по отношение
на режима на лични контакти между бащата и детето В.Г. се явява основателен и следва да бъде
уважен от съда със законните от това правни последици.
При тези правни изводи въззивният съд приема, че въззивната жалба се явява
основателна, а решението на НРС като неправилно и незаконосъобразно следва да
бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което режимът на лични
контакти се определи съобразно изложените по - горе правни изводи.
Въззивницата е претендирала разноски в производството, които с оглед
уважаване на иска следва да бъдат присъдени на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК за
двете съдебни инстнации в общ размер от 845 лв. за държавни такси и адвокатско
възнаграждение. Не следва да се присъждат в полза на въззивницата разноски за
частна жалба, тъй като частната й жалба е оставена без уважение. Неоснователни
са възраженията на въззиваемия за липса на представени списъци на разноските по
чл. 80 от ГПК от страна на въззивницата, тъй като от данните по делото се
установява, че такива са представени и в двете съдебни инстанции. Наред с това
следва да се посочи, че липсата им е пречка за молба по реда на чл. 248 от ГПК,
но не и за присъждане на разноските по реда на чл. 78 от ГПК от съда.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Плевенския окръжен съд сумата от 274,50 лв. за направени
по делото разноски за възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното, Окръжният съд
Р е ш и:
отменя решение
№ 16 от 28.01.2020 г., постановено по гр.д. № 451/2019 г. на Никополският районен съд, с което е отхвърлен предявения от З.С.Г. против Г.А.М. иск
с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК за изменение на режима на лични контакти
между ответника и малолетното дете В.Г. М., ЕГН **********, определен с решение
№ 12/22.01.2019 г., постановено по гр. дело № 693/2019 г. по описа на същия
съд, като вместо него постановява:
На основание чл. 59 ал. 9 от СК изменя режима на лични контакти
между бащата Г.А.М., ЕГН ********** *** и малолетното дете В.Г. М., ЕГН **********,***,
определен с решение № 12/22.01.2019 г., постановено по гр. дело № 693/2019 г.
на Никополският районен съд и определя следния режим на лични
контакти между бащата и детето:
За периода от влизане в сила на решението до 31.12.2020 г. вкл. срещите между бащата Г.А.М.
и детето В.Г. М. да се осъществяват само в населеното място, в което живее
детето – гр. Гулянци, всеки първи и трети съботен ден от 10 до 14 ч. в
присъствие на майката З.С.Г. или определено от нея лице, както и всяка седмица
за един час в един от делничните дни, в който ДСП Никопол би могла да осигури
специалист – психолог и/или социален работник в гр. Гулянци, който да присъства
на срещи между бащата, майката и детето с цел осигуряване на специализирана
помощ, като за осъществяване на тези срещи детето следва да бъде водено от
майката.
За периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2021 г. вкл. срещите между бащата Г.А.М.
и детето В.Г. М. да се осъществяват всяка първа и трета събота от месеца от 10
ч. до 18 ч. в отсъствие на майката, при право на бащата да изведе детето извън
населеното място, в което детето живее гр. Гулянци, както и всяка седмица за
един час в един от делничните дни, в който ДСП Никопол би могла да осигури
специалист – психолог и/или социален работник в гр. Гулянци, който да присъства
на срещи между бащата, майката и детето с цел осигуряване на специализирана
помощ, като за осъществяване на тези срещи детето следва да бъде водено от
майката.
За периода от 01.07.2021 г. до 31.12.2021 г. вкл. срещите между бащата Г.А.М.
и детето В.Г. М. да се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя, с право на бащата да взима детето в
дома си в гр. Севлиево с нощувка, както и да вземе при себе си детето една
седмица през м. VІІІ 2021 г. по време, когато майката не е в годишен отпуск.
За периода от 01.01.2022 г. и занапред до промяна
на обстоятелствата, срещите между бащата Г.А.М. и детето В.Г. М. да се осъществяват всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя, с
право на бащата да взима детето в дома си в гр. Севлиево с нощувка, както и да
вземе при себе си детето три седмици през лятото по време, когато майката не е
в годишен отпуск, три дни през Коледните празници на четна година и
Новогодишните празници на нечетна година, два дни през Великденските празници и
на рождения ден на бащата.
След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на ДСП
Никопол за преценка за предприемане на мерки по чл. 23 т. 6 от ЗЗДет.
Осъжда Г.А.М., ЕГН ********** *** да заплати на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК на З.С.Г., ЕГН ********** *** сумата от 845 лв. за направени по делото в
двете съдебни инстанцие деловодни разноски.
Осъжда Г.А.М., ЕГН ********** *** да заплати на основание чл. 78 ал. 6
от ГПК по сметка на Плевенският районен съд сумата от 274,50 лв. за направени
по делото разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при условията на чл. 280 ал. 3 т. 2 от ГПК, с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: