МОТИВИ към Присъда № 130 от 22.11.2012 г. на Районен съд – Хасково, постановена
по н.о.х.д. № 707 по описа за 2012 година.
Районна прокуратура – Хасково е внесла
срещу подсъдимите М.С.Щ., А.Е.И., А.Д.А. и Х.А. В. обвинителен акт, с който на същите
им е предявено обвинение за извършени престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1-во и 2 - ро, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК
за това, че на 21/22.02.2011 г. в землището на село Брягово, обл. Хасково, след предварителен сговор помежду си и с К.А.М.,
ЕГН ********** и И.Д.И., ЕГН ********** ***, чрез използване на технически средства
/прави лопати, ножовка, лопати/ и моторно превозно средство /лек автомобил
"Опел Астра", с peг.
№ ****, собственост на З. М. С., от гр. Х., отнели чужди движими вещи - 56 метра кабел тип СВТ
3x129+70 кв.мм, на стойност 3401.16 лева, от владението на органите на управление
на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - град Хасково, без тяхно съгласие
и с намерението противозаконно да ги присвоят, като случаят не е
маловажен. Обвинението срещу подсъдимия И.Д.И. - роден на ***г. в гр. Стара
Загора ЕГН **********, е за това, че на 21/22.02.2011г. в землището на село Брягово,
обл. Хасково, при условията на повторност,
след предварителен сговор с М.С.Щ., ЕГН **********, К.А.М., ЕГН **********, А.Е.И.,
ЕГН **********, Х.А.В., ЕГН **********, А.Д.А., ЕГН **********, всички от гр. Харманли
чрез използване на технически средства /прави лопати, ножовка, лопати/ и моторно
превозно средство /лек автомобил "Опел Астра",
с рег. *****, собственост на З. М. С., от гр. Х./, отнел чужди движими вещи - 56 метра кабел тип СВТ
3x129+70 кв.мм, на стойност 3 401.16 лева, от владението на органите на управление
на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Хасково, представлявано от
Ж.Н. ***, без тяхно съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои , като
деянието не представлява маловажен случай - престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
4, преда. 1-во и 2 - ро, т.
5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, а подсъдимият К.А.М.,
роден на *** ***, ЕГН ********** привлечен към наказателна отговорност за престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр.чл.195 ал.1 т.4, предл.1-во и 2-ро, т.5, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.29, ал.1 б.”а” и б.”б” от НК за това, че на 21
/22.02.2011г., в землището на село Брягово, обл. Хасково,
при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с М.С.Щ., ЕГН **********,
А.Е.И., ЕГН **********, И.Д.И., ЕГН **********, Х.А.В., ЕГН **********, А.Д.А.,
ЕГН **********, всички от гр. Харманли, чрез използване на технически средства
/прави лопати, ножовка, лопати/ и моторно превозно средство / лек автомобил
"Опел Астра", с рег. ****, собственост на З.
М. С. от гр. Х./, отнел чужди движими вещи - 56 метра кабел тип СВТ
3x129+70 кв.мм, на стойност 3 401,16 лева, от владението на органите на управление
на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Хасково, представлявано от
Ж.Н. ***, без тяхно съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои, като
деянието не представлява маловажен случай.
В съдебно заседание пред Районен съд
– Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения,
поддържа обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода
на съдебното следствие доказателства то е доказано по несъмнен начин по отношение
и на шестимата подсъдими. По отношение вида и размера на наказанията, които следва
да се наложат на всеки от тях, представителят на държавното обвинение счита, че
следвало наказанието по отношение на подсъдимите М.Щ., А.А., А.И. и Х.В. да
бъде определено при условията на чл. 55,
ал.1, т.1 от НК, доколкото законодателят бил предвидил специален минимум за престъплението,
за които те са предадени на съд, като същото бъде индивидуализирано под този
минимум за срок 8 – 10 месеца, а изпълнението на така наложените наказания –
отложено с изпитателен срок, съобразно минимално предвидения. По отношение на подсъдимия
И.Д. следвало да бъде наложено наказание в рамките на 10 месеца „лишаване от свобода”,
при ефективно изтърпяване при първоначален „Строг” режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип, което би постигнало целите на наказанието
и предвид данни за съдебното минало на този подсъдим. По отношение на подс. К.М. предлага наказание „лишаване от свобода”, съобразно
установения минимум, което да се изтърпи ефективно изтърпяване при първоначален
„Строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Счита, че
предявеният граждански иск следва като основателен и доказан да бъде уважен
изцяло.
Повереникът на гражданския ищец – „ВиК” ООД, град Хасково – адв.
Любомир Гочев моли, след като подсъдимите бъдат признати за виновни, същите да
бъдат осъдени солидарно да заплатят на ощетеното юридическо лице сумата в пълен
размер по предявения граждански иск, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на увреждането до окончателното й изплащане, както и направените по
делото разноски.
Защитникът на подсъдимите М.С.Щ. и И.Д.И. – адв. Д.С. *** пледира,
с оглед процесуалния ред, по който протичало производството по делото в съдебна
фаза при първоначалното разглеждане на делото, продиктувано от процесуалното поведение
на подзащитните му, че се създали предпоставки за
облекчаване работата на държавното обвинение и на защитата. В рамките на
настоящото производство след отмяна на решението от въззивната
инстанция проличавало, че фактическата обстановка, описана в обвинителния акт
не била недвусмислено установена, а оттам и авторството деянието и конкретно
участието на подс. М.Щ. в каквато насока излага
подробни съображения. Следващият основен момент, върху който акцентира, е този,
свързан с предмета на престъплението като аргументира обстойно тезата си
относно стойността на отнетия кабел, която не била, каквато се визира от
прокурора, а далеч по – ниска. Последното, както и преценката относно семейното
положение на подс. И.Д. изключвало квалификацията на
кражбата по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК, тъй като случаят дори и да се приемело
наличието на повторност не обосновавало възприемането
му като немаловажен. Отделно от това подробно се развива тезата на за наличие
на реабилитация, настъпила по силата на закона
- чл. 88а от НК по отношение на подс. И.,
изключваща както извода за наличието на повторност,
така и виждането на прокуратурата за невъзможността за приложение на института
на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК, при каквито условия в крайна сметка
следвало да бъде наложено наказанието по
отношение на подзащитния му И.Д.И..
Защитникът на подсъдимия А.И. – адв. Д.Д. *** счита, с оглед самопризнанията на неговия подзащитен и изразеното искрено разкаяние и съжаление за
извършеното и предвид чистото му съдебно минало и добри характеристични данни,
че наказанието следвало да бъде индивидуализирано при условията на чл. 55 от НК
и определено за срок под установения минимум и за срок под предложения от прокуратурата. Заявява, че
се присъединява към казаното от адв. С. по отношение
на размера на вредите и оттам по отношение на предявения граждански иск.
Адв. Г.Б. ***
– защитник на подс. А.А. моли присъдата да бъде
постановена с оглед позицията на неговия подзащитен,
който заявявал, че приема фактическата обстановка такава, каквато е описана в
обвинителния акт, като нямало спор и относно правната квалификация на деянието.
При определяне на наказанието следвало да се вземе предвид участието на подзащитния му в извършване на инкриминираната кражба,
чистото му съдебно минало, младата му възраст и да бъде определено минимално
наказание.
Защитникът на подс.
Х.В. също на свой ред се присъединява към казаното от колегите му, че не
оспорва фактическата обстановка, възприета от обвинението и конкретно факта, че
е извършил описаната кражба в съучастие с останалите подсъдими по делото,
поради което счита, че били налице предпоставките за прилагане на чл.55 от НК по
отношение на неговия подзащитен. РП-Хасково
предлагала наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца, което намира
за завишено спрямо подс. В. и предлага този срок да бъде
по – кратък, без да конкретизира колко. По отношение на гражданския иск се
присъединява от изложеното от адв. Д.С. относно
размера на вредите, предвид стойността на предмета на престъпление.
Защитникът на подс.
К.М. – адв. Б.Д. *** пледира в подкрепа на казаното от
адв. С., че липсвали доказателства, в подкпрепа на обвинителната теза, а освен това не ставало
ясно събраните доказателства за кое конкретно деяние се отнасяли. Освен това, по
отношение на стойността на предмета на престъпление счита, че изложените
аргументи обосновавали тезата за наличие на маловажен случай и нейният подзащитен следвало да бъде оправдан по квалификацията по
чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК, както и че били налице условията за приложение на чл.
55 от НК, при определяне на наказанието в контекста на наведените доводи за
наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. По отношение на
гражданския иск намира, че същият следвало да бъде уважен до размера съобразно
установения в заключението на вещото лице, а до пълния предявен размер –
отхвърлен, както и не следвало да бъде прилага института на солидарна
отговорност, тъй като такава на била поискана своевременно.
Подсъдимият М.С.Щ. заявява, че разбира
обвинението и се признава за виновен по него. При упражняване правото си на лична
защита се придържа към изложеното от неговия защитник, а в дадената му възможност
за последна дума заявява, че съжалява за стореното и моли за минимално
наказание.
Подсъдимият И.Д.И. заявява, че разбира
обвинението и се признава за виновен. При
упражняване правото си на лична защита също се придържа към изложеното от неговия
защитник, а в дадената му възможност за последна дума заявява, че съжалява за
стореното и желае да бъде при жена и си децата.
Подсъдимият Х.А.В. разбира обвинението
и се признава за виновен. При упражняване правото си на лична защита се
придържа към изложеното от неговия защитник, а в дадената му възможност за последна
дума заявява, че съжалява и желае по - лека присъда.
Подсъдимият А.Е.И. също разбира обвинението
и се признава за виновен по него. При упражняване правото си на лична защита се
придържа към изложеното от неговия защитник, а в дадената му възможност за последна
дума изразява съжаление за сторено и заявява, че повече нямало да се повтори.
Иска от съда минимално наказание.
Подсъдимият А.Д.А. също заявява на
свой ред, че разбира обвинението и се признава за виновен по него. При упражняване
правото си на лична защита се придържа към изложеното от неговия защитник, а в дадената
му възможност за последна дума заявява, че съжалява за стореното. Посочва, че
нямал родители, но бил женен и имал деца желае по - лека присъда, за да си гледа
семейство.
Подсъдимият К.А.М. не се явява по време на провежданите в
съдебна фаза заседания пред Хасковския районен съд, като по отношение на него
производството по делото протича задочно, след като са установени
предпоставките за това. В хода на досъдебното
производство, в дадените обяснения, приобщени чрез прочитаното им в съдебна
фаза заявява, че разбира обвинението и се признава за виновен по него.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.С.Щ. е роден на *** ***,
същият е български гражданин, с основно образование, безработен, неженен.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 334, издадена от Районен съд – Харманли на 18.04.2011 г. същият,
към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт не е осъждан, а
от представените на досъдебното производство характеристични
данни се установява, че подсъдимият М.Щ. не е женен, безработен и няма постоянна
работа, като контактува с криминално проявени лица, но по отношение на него
няма криминални регистрации. Същият няма данни да е нарушавал обществения ред и
няма лоши отзиви за него сред живеещите в квартала.
Подсъдимият А.Е.И. е роден на *** ***,
същият е български гражданин, неженен, безработен, с основно образование.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 204, издадена от Районен съд – Свиленград на 18.04.2011 г. същият,
към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт не е осъждан. От
представените на досъдебното производство характеристични
данни се установява, че подсъдимият А.И. е безработен, без образование. Същият
не се ползва с добро име сред живеещите в квартала, но по отношение на него
няма данни за нарушения на обществения ред, не е криминално проявен и няма
съдебни или криминални регистрации
Подсъдимият А.Д.А. е роден на *** ***,
същият е български гражданин от ромски произход, неженен, с основно образование,
безработен
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 336, издадена от Районен съд – Харманли на 18.04.2011 г. същият,
към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт не е осъждан. От
представените на досъдебното производство характеристични
данни се установява, че подсъдимият А. е безработен, без образование. Същият не
се ползва с добро име сред живеещите в квартала, но по отношение на него няма
данни за нарушения на обществения ред, не е криминално проявен и няма съдебни
или криминални регистрации.
Подсъдимият Х.А.В. е роден на *** ***,
същият е български гражданин, с основно образование, неженен, безработен.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 335, издадена от Районен съд – Харманли на 18.04.2011 г. същият,
към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт не е осъждан,
след като е реабилитиран по право на основание на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК на
09.07.2007 г. за осъждането си по НОХД № 21 по описа на РС – Харманли за 2003 г. От представените на досъдебното производство характеристични данни се установява,
че подсъдимият Х.А. е безработен, с начално образование. Същият не се ползва с
добро име сред живеещите в квартала, по отношение на него няма данни за
нарушения на обществения ред, но е криминално проявен и има съдебна и
криминална регистрация за кражба.
Подсъдимият И.Д.И. е роден на ***г. в
гр. Стара Загора с адрес:***, същият е български гражданин, с начално образование,
неженен
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 1708, издадена от Районен съд – Стара Загора на 18.04.2011 г.
същият е осъждан многократно, като от значение за определяне на квалификацията
са осъжданията му с Определение от 16.03.2004 г., с което на същата дата е
одобрено споразумение по НОХД № 773/2003 г. на РС-Стара Загора за престъпление чл.195
ал.1 т.7 вр чл. 63 ал.1 т.1 от НК, с което му е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца при „общ" режим
и с Определение от 05.04.2006, с което одобрено на същата дата споразумение по НОХД
№ 496/2006 г. по описа на РС-Стара Загора за престъпление чл.195, ал.1, т.7 от НК
и му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца при „общ"
режим. За същия на досъдебното производство са събрани характеристични данни, от
които се установява, че е криминално проявен, има криминалистически
регистрации. Не се ползва с добро име в квартала, в който живее, но няма данни
да е нарушавал обществения ред.
Подсъдимият К.А.М. е роден на *** ***, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост,
рег. № 536, издадена от Районен съд – Хасково на 18.04.2011 г. същият е многократно
осъждан, като от значение за определяне на квалификацията са осъжданията му с Присъда
№ 151/15.05.2007, постановена от РС - Харманли по НОХД № 92 по описа на същия
съд за 2006, в сила от 30.03.2007 г., с която е признат за виновен в извършването
на престъпление по чл. 195, ал.1, т. 5 и т.7, вр. чл.
194, ал. 1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година,
което е изтърпял ефективно и с Присъда № 141 от 08.05.2008 г., постановена от РС
- Харманли по НОХД № 10 по описа на същия съд за 2007, в сила от 23.05.2008 г.,
с която е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 195, ал.1, т.7,
вр. чл. 194, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 8 осем месеца, което е изтърпял ефективно. На досъдебното производство за същия са събрани характеристични
данни, от които се установява, че е криминално проявен, има криминалистически
регистрации. Не се ползва с добро име в квартала, в който живее, но няма данни
да е нарушавал обществения ред.
На 21.02.2011
година в около 22.00 часа подсъдимите И.Д.И., М.С.Щ., А.Е.И., А.Д.А., Х.А.В. и К.А.М.
се били събрали пред заведението на „Милко” в град Харманли и започнали да говорят
за кабел, който се намирал в землището на с.Брягово, общ. Хасково, който да отидат
и да откраднат.
Решили да отидат
с колата на подс. М.Щ. - лек автомобил „Опел Астра”, с рег. Х 5430 ВК, собственост на Зинка Мирчева Славчева от град Харманли,
като всеки от подсъдимите дал по два лева за нафта. В багажника сложили две прави
лопати (белове) и ножовка.
Всички подсъдими
тръгнали към 23.00 часа на 21.02.2011 г., с автомобила „Опел Астра”, с рег. **** , управляван от подс.
М.Щ.. Спрели автомобила вдясно от пътя до един черен път до едни цистерни, които
са от лявата страна, преди отбивката за село Брягово.
Взели от багажника инструментите, които предварително били приготвили. Отишли до
мястото в землището на с. Брягово, общ.Хасково, където бил положен кабелът и започнали
да копаят като си светели със запалки. Всички подсъдими копаели като се сменяли.
Копаели на 60-80 см
дълбочина и за около четири часа, вече на 22.02.2011 г. изкопали около 50-55 метра ров. Кабелът, който
бил поставен там бил дебел, с бяла гумирана обвивка, с четири жици вътре, меден
тип СВТ 3x129+70 кв.мм.
След като
достигнали кабела, подсъдимите А.И. и И.И. ударили по него с правите лопати (белове
), при което хвръкнала голяма искра и се чул силен шум, но кабелът не се отсякъл.
Това обаче било достатъчно, за да сработи защитата и да бъде прекъснато
електричеството по него. После А.И. и И.И. с ножовката отрязали кабела. След това
шестимата подсъдими хванали кабела и го издърпали - общо 56 метра. Направили го на парчета
и го натоварили в колата. С лекия автомобил занесли парчетата кабел обратно в град
Харманли в къщата на подсъдимия К.М. и там цяла нощ ги чистили от обвивката.
На сутринта на
22.02.2011 г. подсъдимите сложили в четири чувала изчистения от гумените
обвивки меден проводник и го натоварили в колата на подс.
М.Щ.. На подс. Щ. обещали сумата от 30 лева, за да ги
закара до град Д.
Шестимата отишли
до пункт за изкупуване на черни и цветни метали „Бари
73” ЕООД с
Лиценз № 950 в град Димитровград. Там предали 242 кг. мед, които били записани
на името на подс. Х.В.. Предаденото било платено на подсъдимите
по курса за деня, като петимата си разделили по около 330 лева на всеки, а на подсъдимия
М.Щ. дали допълнително 30 лева за транспорта.
Междувременно свид. Т. Я., който отговарял за
водоснабдяването в с. Брягово, обл. Хасково, сутринта
на 22.02.2011 г. установил, че подаването на питейна вода било прекъснато, с
оглед на което при направения обход до помпената станция край селото установил
изкопания ров и веднага се досетил, че причината за прекъсване на водоподаването е свързана с прекъсване на електричеството
към помпената станция, поради кражба на захранващия кабел, с оглед на което
сигнализирал съответните отговарящи за района лица във „ВиК”
ООД, град Хасково, за изпращане на аварийна група, като били уведомени и
органите на МВР.
В хода на издирвателните
мероприятия след като било установено, предаването на процесното
количество меден проводник в пункт за изкупуване на черни и светни метали,
стопанисван от „Бари 73” ЕООД, град Димитровград, свидетелят
З.Й.Д., собственик на капитала на дружество предала фотокопие от регистър за покупките
и вноса на отпадъци от черни и цветни метали с данните на Х.В., датата и количеството,
което предал.
Според заключението на вещото лице по изготвената
по ДП оценителна експертиза, стойността на инкриминираната вещ - 56 метра кабел тип СВТ
3x129+70 кв.мм, към момента на извършване на деянието, възлиза на сумата в
размер на 3401.16 лева.
Гореизложената
фактическа обстановка се доказва по
безспорен начин от събраните на
досъдебната и съдебната фаза на производството
писмени доказателства,
посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по
реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали,
съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за съдимост, от заключенията на вещото лица по назначената
на досъдебното производство оценителна експертиза,
всички преценени във връзка с приобщените чрез прочитането в съдебна фаза, по
реда на чл. 279, ал. 2, вр. чл. 1, т. 4 от НПК, на
обясненията дадени от подсъдимите в качеството на обвиняеми, пред орган на досъдебното производство в присъствие на защитник, в това
число и на подс. К.М., по отношение на когото
производството по делото се разгледа задочно. Обясненията, дадени от подсъдимите на
досъдебното производство като обвиняеми са
еднопосочни, логически обосновани и вътрешно безпротиворечиви,
относно основаните моменти, свързани с деянието, механизма на осъществяването
му и кръга от лица, участвали в извършването, като отделните несъответствия в
изложеното от подсъдимите касаят отделни моменти и нюанси, свързани с начина на
възприятия и възможността и способността за възпроизвеждане на фактите, а не се
отнася до проблем на достоверността им. Достоверността им се консолидира и от
гласните доказателствени средства, събрани по делото чрез разпита в качеството
на свидетели на лицата Ж.Н.В. и З.Й.Д. относно предмета на престъпление, а за
последната и по отношение на авторството, както и от изложеното от свидетелите Т.П.Я.
и Р.Н.А. относно предмета на престъпление и начина на осъществяване на
деянието, като изложеното от тях се възприема от съда и цени като съответно на
обективната истина.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа
обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността
и правната квалификация на извършеното деяние, се налага недвусмислен и
категоричен извод, че подсъдимите М.С.Щ., А.Е.И., А.Д.А. и Х.А.В., са
осъществили от обективна и субективна страна престъплението, субсумирано по състава по чл. 195, ал. 1, т.
4, предл.
1-во и 2 – ро и т. 5, вр. чл.
194, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което с
повдигнатото им обвинение са привлечени към наказателна отговорност, тъй като на 21/22.02.2011 г. в
землището на село Брягово, обл. Хасково, след предварителен
сговор помежду си и с К.А.М., ЕГН: ********** и с И.Д.И., ЕГН: ********** ***, чрез използване на технически средства /прави
лопати, ножовка, лопати/ и моторно превозно средство /лек автомобил "Опел Астра", с peг. № *****, собственост
на З. М. С., от гр. Х./, отнели чужди движими вещи - 56 метра кабел тип СВТ
3x129+70 кв.мм, на стойност 3401.16 лева, от владението на органите на управление
на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - град Хасково, без тяхно съгласие
и с намерението противозаконно да ги присвоят, като случаят не е
маловажен.
От
събраните доказателства е безспорно установена обективната страна на
деянието, механизма на осъществяването
му, неговия предмет както авторството на престъплението - а именно, че
подсъдимите М.С.Щ., А.Е.И., А.Д.А. и Х.А.В. са съпричастни в извършване на същото.
Обстоятелство, което не се оспорва от тях, с оглед направените пред съда признания
на основателността на обвинението и от четиримата и с оглед приобщените
обяснения, дадени в хода на разследването, нито от защитниците им. Въпросът за
авторството на деянието се потвърждава и от събраните на досъдебното
производство доказателства, приобщени в съдебна фаза на процеса.
От субективна страна, съдът намира, че
деянието е извършено
умишлено,
при пряк умисъл,
т.е всеи от подсъдимите е съзнавал е, че с деянието
си лишава от фактическа власт
владелеца на чужди вещи, предвиждал
преминаването им в негова фактическа власт и е целял да установи тази
власт върху предмета на престъплението, както и да
извлече имуществена облага чрез това. Същите са съзнавали умисъла и на
останалите участници в съвместната инкриминирана дейност, като налице е и
предварително планиране на извършваната кражба, в относително спокойна
обстановка и след преценка на аргументите относно нейното извършване,
обосноваващо и квалификацията по чл.
195, ал. 1, т. 5 НК, а използването на техническо средство – права
лопата, лопати ножовка, както и опсаното моторно
превозно средство – и квалификацията по т. 4, предл.
1-во и 2 – ро на чл. 195, ал. 1.
При определяне на вида
и размера на наказанието за подсъдимия
М.С.Щ., съдът взе
предвид: от една страна степента
на обществена опасност на деянието,
както и стойността на предмета на
престъплението, а от друга страна – степента на обществена
опасност на дееца и подбудите за извършване на
престъплението. При индивидуализация
на наказанието, съдът прецени обстоятелствата,
които имат значение за определяне
конкретната степен на обществената опасност на деянието
от гледна точка стойността на
инкриминираните вещи и дееца. Подсъдимият не е осъждан към датата на деянието и не е с обременено съдебно минало към настоящия момент, като за същия
са събрани характеристични данни за личността му, които го характеризират в положителна светлина. Изложеното обосновава извода за липса на възможност да се приеме завишена степен на обществена опасност
на дееца и
следва тези данни да бъдат отчетени от съда като
смекчаващи отговорността с оглед личността
обстоятелства. Съдът отчете и съдействието, което деецът е оказал на разследващите
органи, като по този начин
е спомогнал за по - бързото разкриване
на случая, преценено заедно с процесуалното му поведение в аспекта на изключително
смекчаващо вината обстоятелство. Още повече при липсата на възможност за провеждане на производството
по реда на Глава 27 НПК, с оглед отсъствието при разглеждане на делото на
единия от шестимата подсъдими. Преценявайки поотделно и в съвкупност
гореизложеното, съобразявайки
принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието, изхождайки от предвидено
за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”,
съдът счете, че наказанието за подсъдимия Щ. следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК. По този
начин предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода”
съдът прие да бъде наложено за срок от 6 месеца - под
предвидения в приложимата правна норма от особената част на НК минимум, като изпълнението
на същото на основание чл. 66, ал. 1 от НК бъде отложено с изпитателен срок от
3 години след като се констатира наличието на формалните предпоставки на
цитираната разпоредба от една страна. Така определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество
да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето
въздействие и ефект спрямо дееца, както
и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото, а за изпълнението на тези цели не се установи и
необходимост от ефективно изтърпяване.
При индивидуализацията
на наказанието по отношение на подсъдимия А.Е.И., съдът взе предвид степента
на обществена опасност на деянието, от гледна точка стойността на предмета на престъплението
и механизма на извършването му, а от друга страна – степента на обществена опасност
на дееца и подбудите за извършване на престъплението.
Съдът прецени, че подсъдимият не е осъждан към датата на деянието и не е с обременено
съдебно минало към настоящия момент, като за същия са събрани характеристични данни
за личността му, които го характеризират в положителна светлина. Отчете се и съдействието,
което деецът е оказал на разследващите органи, като по този начин е спомогнал за
по - бързото разкриване на случая, преценено заедно с процесуалното му поведение
в аспекта на изключително смекчаващо вината обстоятелство. Още повече при липсата
на възможност за провеждане на производството по реда на Глава 27 НПК, с оглед отсъствието
при разглеждане на делото на единия от шестимата подсъдими. Преценявайки поотделно
и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление
наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете, че наказанието за подсъдимия А.И.
следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. По този начин
предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде наложено
за срок от 8 месеца - под предвидения в приложимата правна норма от особената част
на НК минимум, основавайки се на конкретното участие и принос на този подсъдим
в извършване на деянието. Съдът прие изпълнението на същото на основание чл.
66, ал. 1 от НК бъде отложено с изпитателен срок от 3 години след като се констатира
наличието на формалните предпоставки на цитираната разпоредба от една страна. Така определеният размер на наказанието е справедлив
и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл.
36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе
предупредително върху останалите членове на обществото, а за изпълнението на тези
цели не се установи и необходимост от ефективно изтърпяване.
По отношение на подс.
А.Д.А., при определяне на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на деянието, от гледна точка стойността на предмета на престъплението
и механизма на извършването му, а от друга страна – степента на обществена опасност
на дееца и подбудите за извършване на престъплението.
При индивидуализация на наказанието, съдът прецени, че подсъдимият не е осъждан
към датата на деянието и не е с обременено съдебно минало към настоящия момент,
като за същия са събрани характеристични данни за личността му, които не го характеризират
в негативен план. Отчете се процесуалното му поведение в аспекта на изключително
смекчаващо вината обстоятелство при липсата на възможност за провеждане на производството
по реда на Глава 27 НПК, с оглед отсъствието при разглеждане на делото на единия
от шестимата подсъдими. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки
принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване
от свобода”, съдът счете, че наказанието за подсъдимия А.А. следва да бъде определено
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. По този начин предвиденото в закона
наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде наложено за срок от 8 месеца
- под предвидения в приложимата правна норма от особената част на НК минимум, основавайки
се на конкретното участие и принос на този подсъдим в извършване на деянието.
Съдът прие изпълнението на същото на основание чл. 66, ал. 1 от НК бъде отложено
с изпитателен срок от 3 години след като се констатира наличието на формалните предпоставки
на цитираната разпоредба от една страна. Така определеният размер на наказанието
е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя
в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да
повлияе предупредително върху останалите членове на обществото, а за изпълнението
на тези цели не се установи и необходимост от ефективно изтърпяване.
Що се
касае до подс. Х.А.В., при определяне на наказанието,
съдът отново взе предвид степента на обществена опасност на деянието, от гледна
точка стойността на предмета на престъплението и механизма на извършването му, а
от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване
на престъплението. При индивидуализация на
наказанието, съдът прецени, че подсъдимият не е осъждан към датата на деянието,
след като е реабилитиран по право на основание на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК на
09.07.2007 г. за осъждането си по НОХД № 21 по описа на РС – Харманли за 2003 г., като за същия са събрани
характеристични данни за личността му, които не го характеризират в негативен
план. Отчете се процесуалното му поведение в аспекта на изключително смекчаващо
вината обстоятелство при липсата на възможност за провеждане на производството по
реда на Глава 27 НПК, с оглед отсъствието при разглеждане на делото на единия от
шестимата подсъдими. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки
принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване
от свобода”, съдът счете, че наказанието за подсъдимия Х.В. следва да бъде определено
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. По този начин предвиденото в закона
наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде наложено за срок от 8 месеца
- под предвидения в приложимата правна норма от особената част на НК минимум, основавайки
се на конкретното участие и принос на този подсъдим в извършване на деянието.
Съдът прие изпълнението на същото на основание чл. 66, ал. 1 от НК бъде отложено
с изпитателен срок от 3 години след като се констатира наличието на формалните предпоставки
на цитираната разпоредба от една страна. Така определеният размер на наказанието
е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя
в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да
повлияе предупредително върху останалите членове на обществото, а за изпълнението
на тези цели не се установи и необходимост от ефективно изтърпяване.
На следващо
място, детайлният анализ на фактите,
установени в хода на съдебното производство,
потвърждаващи описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, води до недвусмисления извод, че подсъдимият
И.Д.И. от обективна
страна е осъществил признаците от състава
на престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
4, преда. 1-во и 2 - ро, т.
5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, след
като се доказа,
че в на 21/22.02.2011 г. в
землището на село Брягово, обл.
Хасково, при условията на повторност,
след предварителен сговор с М.С.Щ., ЕГН: **********, К.А.М., ЕГН: **********, А.Е.И.,
ЕГН: **********, Х.А.В., ЕГН: **********, А.Д.А., ЕГН: **********,***, чрез използване на технически средства
/прави лопати, ножовка, лопати/ и моторно превозно средство /лек автомобил
„Опел Астра”, с peг. ******,
собственост на З. М. С., от
гр. Х./,
отнел чужди движими вещи - 56 метра
кабел тип СВТ 3x129+70 кв.мм, на стойност
3 401.16 лева, от владението на органите
на управление на ''Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Хасково, представлявано от Ж.Н. ***, без тяхно съгласие
и с намерението противозаконно
да ги присвои,
като деянието не представлява маловажен случай, с оглед стойността на отнетите вещи и при
преценка на обществената опасност на деянието и дееца.
От събраните доказателства е безспорно установена
обективната страна на деянието,
механизма на осъществяването му, неговия предмет както авторството на
престъплението - а именно, че подсъдимият е извършил същото. Обстоятелство,
което не се оспорва от него, с оглед направените пред съда самопризнания, нито
от защитата му, макар да се възразява по отношение предмета на престъплението,
касаещо стойността на отнетия кабел, който обаче бе изяснен по - горе. Въпросът
за авторството на деянието се потвърждава и от събраните на досъдебното
производство доказателства, приобщени в съдебна фаза на процеса.
Налице е и квалифициращият признак “повторност” по
смисъла на чл.28, ал.1 от
НК, тъй като деянието, извършено от подсъдимия за
посочения период от време е довършено
преди да изтече срокът по
чл. 30, ал.1 от НК и след анализ на
данните за съдимостта на подсъдимия
и конкретно осъжданията на последния към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт - Определение от 16.03.2004 г., с което на същата дата е одобрено споразумение
по НОХД № 773/2003 г. на РС-Стара Загора за престъпление чл.195 ал.1 т.7 вр чл. 63 ал.1 т.1 от НК, с което му е наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от 4 месеца при „общ" режим и с Определение от
05.04.2006, с което одобрено на същата дата споразумение по НОХД № 496/2006 г.
по описа на РС - Стара Загора за престъпление чл.195, ал.1, т.7 от НК и му е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца при „общ” режим. Цитираните
осъждания на подсъдимия, предхождащи инкриминираната дейност, за която е привлечен
към наказателна отговорност по настоящото дело, обосновават извода, че деянието следва да се квалифицира
като извършено при условията на
„повторност”
по чл. 28, ал. 1 от Наказателния кодекс, съответно правилна
се явява и дадената в обвинителния акт квалификация на извършената кражба по
чл. 195, ал. 1, т. 7 НК, като възраженията на защитника му в обратна насока не
намират опора в закона. Същите впрочем се
основават на наличието на възможност според адв. С.
да бъде приложена разпоредбата на чл. 88а, ал. 1 от НК, с което се аргументира
и тезата му за настъпване на реабилитация по право за осъжданията на подсъдимия,
въз основа на които прокурорът е приел, че се обосновава виждането за
извършване на инкриминираното деяние при условията на повторност.
Действително от Справка за съдимост, рег. № 1708, издадена от Районен съд
– Стара Загора на 18.04.2011 г. се установява, че наказанието на подс. И.Д., наложено му по НОХД № 773/2003 г. на РС-Стара Загора
за престъпление чл.195 ал.1 т.7 вр чл. 63 ал.1 т.1 от НК за срок от 4 месеца е изтърпяно към 2003 г., но след това отново за деяние,
съставляващо престъпление против собствеността – кражба с квалификация по чл.
195 от НК, подс. И.Д. е признат за виновен по НОХД №
496/2006 г. по описа на РС-Стара Загора и му е наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от 4 месеца, като споразумението е одобрено на 05.04.2006 г.,
т.е. преди изтичане на 5 – годишния срок. Извод, който не се променя от факта,
че с Определение на съда по ЧНД № 585/2006 г. по описа на РС-Стара Загора, в
сила от 29.04.2006 г. е допуснато групиране на наказанията по цитираните по
горе осъждания, в резултат на което, след приспадане по реда на чл. 25, ал. 2 НК
на наказанието на подс. Д., наложено по НОХД №
496/2006 г. по описа на РС-Стара Загора от изтърпяното наказание НОХД №
773/2003 г. на РС-Стара Загора, се е стигнало до липсата на фактическо
изтърпяване на това наказание. Последният факт обаче не променя датата, на
която то е наложено, която следва да се приеме в тази хипотеза, че се явява и
дата на неговото изтърпяване, от която следва да започне да тече срокът по чл.
88а, ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 НК. В случая не
би могло да се счита, че след като чрез приспадане по реда на чл. 25, ал. 2 от НК на едно наказание то реално няма да се търпи, би се стигнало дотам същото да
се приеме за изтърпяно още преди да е било наложено, т.е. към 2003 г. Такъв подход
противоречи на смисъла на закона и на правната логика. Приложението на чл. 25,
ал. 2 от НК е било в интерес на осъденото лице, за да не се стигне до надлежаване преди производство по групиране на наказанията,
но от гледна точка на разпоредбите за т.нар. давностна
реабилитация, в случая не би могло да се приеме, че това наказание – а именно
наложеното по НОХД № 496/2006 г. по описа на РС-Стара Загора и общото наказание
по ЧНД № 585/2006 г. по описа на РС-Стара Загора, в сила от 29.04.2006 г. са
изтърпени още през 2003 г.,
т.е. преди налагането му. По изложените съображения, не е бил изтекъл и
петгодишният срок по чл. 88а, ал. 1, вр. чл. 82, ал.
1, т. 4 от НК. В обобщение, основано на закона е твърдението на прокуратурата
за наличие на квалифициращия признак повторност по
отношение на инкриминираното деяние, извършено от подс.
И.Д..
От субективна страна, съдът намира, че
деянието е извършено
умишлено,
при пряк умисъл,
т.е съзнавал е, че с деянието си
лишава от фактическа власт владелеца на чужди
вещи, предвиждал преминаването им в негова фактическа власт и е целял да установи тази
власт върху предмета на престъплението, както и да
извлече имуществена облага чрез това. Същият е съзнавал умисъла и на останалите
участници в съвместната инкриминирана дейност, като налице е и предварително
планиране на извършваната кражба, в относително спокойна обстановка и след
преценка на аргументите относно нейното извършване, обосноваващо и
квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 5
НК.
При индивидуализацията
на наказанието за подсъдимия, съдът отново взе взе предвид:
от една страна
степента на обществена опасност на деянието, както
и стойността на предмета на престъплението,
а от друга страна – степента на обществена опасност
на дееца и подбудите за извършване
на престъплението.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени обстоятелствата,
които имат значение за определяне
конкретната степен на обществената опасност на деянието
и дееца. Същият е с обременено съдебно минало, а по делото не са налице данни, характеризиращи
личността на дееца в положителен план, а точно обратното. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства
съдът отчете съдействието, което деецът е оказал на разследващите органи, като по
този начин е спомогнал за по
- бързото разкриване на случая, както
и положителното му процесуално поведение. Следва да се вземе
под внимание и младата възраст на подсъдимия, с оглед преценка за възможността
с наложеното наказание да бъдат изпълнение целите, прокарани в разпоредбата на
чл. 36 НК и от гледна точка личната и генерална превенция. Преценявайки поотделно
и в съвкупност гореизложеното,
съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, настоящият
съдебен състав прие, че наказанието за подсъдимия И.Д.И. следва да бъде определено при условията на
чл. 55, ал.
1, т. 1
от НК, в светлината на
изключително смекчаващо вината обстоятелство, като каквото следва да се
възприема признанието му и при липсата на възможност за провеждане на
производството по реда на Глава 27 НПК, с оглед отсъствието при разглеждане на
делото на единия от шестимата подсъдими. По този начин и ръководен от забраната за влошаване положението
на подсъдимия, предвиденото в закона наказание
“лишаване от свобода” съдът прие да бъде наложено за срок, под предвидения в
приложимата правна норма от особената част на НК минимум, а именно 9 месеца, което е постановено да се изтърпи от
подсъдимия ефективно, при първоначален „строг“ режим, в затвор или затворническо
общежитие от „закрит тип”.
На следващо
място, детайлният анализ на фактите,
установени в хода на съдебното производство,
потвърждаващи описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, води до недвусмисления извод, че подсъдимият
К.А.М. е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението, субсумирано
по състава по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.
1, т. 4, преда. 1-во и 2 - ро,
т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от Наказателния кодекс, за което
с повдигнатото му обвинение е привлечен към наказателна отговорност, тъй като на 21/22.02.2011 г. в землището на село Брягово,
обл. Хасково, при условията на опасен рецидив, след предварителен
сговор с М.С.Щ., ЕГН: **********, А.Е.И., ЕГН: **********, И.Д.И., ЕГН: **********,
Х.А.В., ЕГН: **********, А.Д.А., ЕГН: **********,***, чрез използване на технически
средства /прави лопати, ножовка, лопати/ и моторно превозно средство /лек автомобил
„Опел Астра”, с peг*****, собственост
на З. М. С., от гр. Х./, отнел чужди движими вещи - 56 метра кабел тип СВТ
3x129+70 кв.мм, на стойност 3401.16 лева, от владението на органите на управление
на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Хасково, представлявано от
Ж.Н. ***, без тяхно съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои, като
случаят не е маловажен.
От събраните доказателства е безспорно
установена обективната страна на деянието,
механизма на осъществяването му, неговия предмет както авторството на престъплението
- а именно, че подсъдимият е съпричастен в извършване на същото. Обстоятелство,
което не се оспорва от него, с оглед направените пред съда признание на основателността
на обвинението и с оглед приобщените обяснения, дадени в хода на разследването,
нито от защитата му. Въпросът за авторството на деянието се потвърждава и от събраните
на досъдебното производство доказателства, приобщени в
съдебна фаза на процеса.
Налице е и квалифициращият признак “опасен
рецидив” по смисъла на чл.29, ал.1 от НК, тъй като деянието, извършено от подсъдимия
за посочения период от време е довършено преди да изтече срокът по чл. 30, ал.1
от НК и след анализ на данните за съдимостта на подсъдимия и конкретно осъжданията
на последния с Присъда № 151/15.05.2007, постановена от РС - Харманли по НОХД №
92 по описа на същия съд за 2006, в сила от 30.03.2007 г., с която е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл. 195, ал.1, т. 5 и т.7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК и му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 1 година, което е изтърпял ефективно и с Присъда № 141 от
08.05.2008 г., постановена от РС - Харманли по НОХД № 10 по описа на същия съд за
2007, в сила от 23.05.2008 г., с която е признат за виновен в извършването на престъпление
по чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, като
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 осем месеца, което е изтърпял
ефективно. Цитираните осъждания на подсъдимия, предхождащи инкриминираната дейност,
за която е привлечен към наказателна отговорност по настоящото дело, обосновават
наличието и на двете хипотези, при които деянието следва да се квалифицира като
извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а” и по чл. 29,
ал. 1, б. „б” от Наказателния кодекс.
От субективна страна, съдът намира, че
деянието е извършено умишлено, при пряк умисъл, т.е съзнавал е, че с деянието си
лишава от фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждал преминаването им
в негова фактическа власт и е целял да установи
тази власт върху предмета на престъплението, както и да извлече имуществена облага
чрез това. Същият е съзнавал умисъла и на останалите участници в съвместната инкриминирана
дейност, като налице е и предварително планиране на извършваната кражба, в относително
спокойна обстановка и след преценка на аргументите относно нейното извършване, обосноваващо
и квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 5
НК.
При определяне на вида и размера на наказанието
за подсъдимия, съдът взе предвид: от една страна степента на обществена опасност
на деянието, както и стойността на предмета на престъплението, а от друга страна
– степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението. При индивидуализация на наказанието,
съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен
на обществената опасност на деянието от гледна точка стойността на инкриминираните
вещи и дееца. Подсъдимият е осъждан към датата на деянието и е с обременено съдебно
минало към настоящия момент, като за същия са събрани и негативни характеристични
данни за личността му. Изложеното обосновава извода за завишена степен на обществена
опасност на дееца и следва тези данни да бъдат отчетени от съда като отегчаващо
отговорността с оглед личността обстоятелства. От друга страна обаче, съдът отчете
съдействието, което деецът е оказал на разследващите органи, като по този начин
е спомогнал за по - бързото разкриване на случая, преценено в аспекта на изключително
смекчаващо вината обстоятелство. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното,
съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание
„Лишаване от свобода”, съдът счете, че наказанието за подсъдимия К.А.М. следва да
бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. По този начин предвиденото
в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде наложено за срок от
10 месеца - под предвидения в приложимата правна норма от особената част на НК минимум,
като същото на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража следва да се изтърпи при първоначален „строг”
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Така определеният размер на наказанието е справедлив
и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл.
36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе
предупредително върху останалите членове на обществото.
По отношение на предявените субективно съединени граждански искове,
съдът намира следното:
Предявеният от „ВиК” ООД, град Хасково против подсъдимите К.А.М., И.Д.И., Х.А.В., А.Д.А., А.Е.И. и М.С.Щ. за сумата в
размер на 3401,16 лв., представляващи
обезщетение по чл.45 от ЗЗД за причинени от престъплението имуществени вреди, изразяващо се в паричната равностойност на отнетата движима вещ, а именно 56 метра кабел тип СВТ
3x129+70 кв.мм, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата
на увреждането – до окончателното изплащане на сумата, намира своето правно
основание в разпоредбата на
чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, по която е квалифициран от съда.
Същият, с оглед достигнатия извод за наличие на деяние, осъществено от
подсъдимите виновно, съдът намира, че е доказан по основание. Установен, с
оглед заключението на вещото лице по назначената на досъдебното
производство експертиза, е и размерът на причинените от деянието имуществени
вреди, за които следва да се приеме, че са в пряка причинно – следствена връзка
от извършеното престъпление. Предвид на това, по отношение на подсъдимите ще
следва освен наказателната, да бъде ангажирана и деликтната
им отговорност, изразяваща се в необходимост да възстановят причинените на ощетеното
юридическо лице имуществени вреди, като заплатят паричната равностойност на
отнетите и впоследствие отчуждени от тях движими вещи при условията на
солидарност, каквато в конкретната хипотеза произтича по силата на материалния
закон. Във връзка с последното и в контекста на възраженията на адв. Б.Д. следва да се отбележи, че действително
солидарността, като институт на гражданското право, предполага реализирането на
едно право на кредитора, който разполага съответно и с възможността да не се
възползва от него. Когато се претендира възмездаяване
на вреди солидарно това винаги трябва ясно и конкретно да се заяви пред съда. В
случая наистина в писмената молба, с която е предявен гражданският иск липсва
позоваване от страна на гражданския ищец на факти, обосноваващи солидарността и
липсва конкретно, ясно и точно искане в тази насока, но такова все пак е
своевременно формулирано в съдебно заседание преди даване ход на съдебното
следствие при първоначалното разглеждане на делото пред първоинстанцинния
съд, поради което съдът приема за основателна гражданско - правната претенция и
доказана, респ. същата ще следва да бъде уважена освен в пълния предявен размер,
така и при условията на солидарност на задължението на подсъдимия.
По отношение
на разноските:
С
оглед обстоятелството, че и шестимата подсъдими: К.А.М., И.Д.И., Х.А.В., А.Д.А., А.Е.И. и М.С.Щ. са признати за виновни в извършване на
престъпленията, за които са привлечени към наказателна отговорност, в тяхна тежест на основание чл. 189, ал. 3 НПК
следва да се възложат разноските
по делото, чрез осъждането им да заплатят всеки от тях по сметка на РС-Хасково сумата
в размер на по 30.17 лева, представляващи разноски по делото за вещо лице, и държавна
такса върху уважената част от гражданския иск в съответната част, а в полза на „ВиК“ЕООД, град Хасково - сумата в размер на по 66.67 лв., представляваща
разноски по делото за заплащане на адвокатско възнаграждение на упълномощения по
делото повереник.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател:/п/ не се чете
Вярно
с оригинала!!!
Секретар:
В.К.