Решение по дело №435/2019 на Окръжен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 6  

 

гр. Русе, 16.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският  окръжен съд - наказателна колегия в открито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:   ПЕТЪР БАЛКОВ

            Членове:   РОСИЦА РАДОСЛАВОВА

                              АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ

 

при секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА в присъствието на прокурор НИКОЛАЙ НИКОЛОВ  като разгледа докладваното от съдия Радославова ВНОХД №435 по описа за 2019г.,за да се произнесе съобрази следното:

Про­из­во­д­с­т­во­то е въззивно, по реда на глава ХXI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на М.А.Д. от грРусе, с която е обжалвана присъда №52/27.03.2019г.на Русенския районен съд, постановена по НОХД №1204/18г. по описа на РРС – пети нак.с.-в, с която е бил признат за виновен  в това, че на 11.02.2017г. в гр.Русе, по хулигански подбуди причинил на Д. Д. А. *** лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 и чл.54 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода в размер на 1г.6м., изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от ЧЕТиРИ ГОДИНИ на основание чл.66, ал.1 НК.

Представителят на РОП счита жалбата за неоснователна.

Жалбоподателят и упълномощения му защитник - адв.Д.С. *** поддържат жалбата, в която се сочат основания за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост на присъдата и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се приложи институтът на чл.78а НК, алтернативно претендира изменение на наложените наказания в насока тяхното намаляване до законоустановените минимални размери.

Като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и извърши служебна проверка на правилността на решението, Окръжният съд намира следното:

Жалбата е  основателна. 

Производството пред първата инстанция е протекло по общия ред, при условията на гл.20 от НПК. За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд правилно е възприел, че от събраните по делото доказателства се извежда по несъмнен начин извода, че жалбоподателят е автор на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение на досъдебното производство, поради което настоящата инстанция не смята за необходимо да преповтаря посочената от обвинението в обвинителния акт и приета безусловно от районния съд фактическа обстановка, нито е наложително да прави обстоен анализ на събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, въз основа на което същата е била установена по един непротиворечив начин. Тя съответства изцяло на събрания доказателствен материал, който съдът е преценил съвкупно и интерпретирал правилно, с оглед  действителното съдържание на отделните доказателствени източници, в резултат на което и закономерно е достигнал до правилни правни изводи, досежно съставомерността на Д.ието, неговата правна квалификация, както и вината на обвиняемия, които съображения изцяло се споделят и от настоящия въззивен състав.  Следователно, доводите в жалбата за необоснованост на присъдата, почиващи на превратно и едностранчиво интерпретиране на доказателствения материал от страна на съда, не намират опора в доказателствата по делото, детайлно анализирани и оценени в мотивите към атакувания съдебен акт, за разлика от тези доводи на защитата, сочещи на неправилно приложение на материалния закон.

Повече от основателни са доводите на защитата за наличието на основания за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78а НК, съобразно задължителните указания по приложение на закона, дадени с ТР№2/28.02.2018г. по т.д.№2/17г. ОСНК на ВКС  и след попълване на доказателствената маса от страна на въззивния съд с копие на ИД №18110004217/2011г., прекратено в частта за вземането по изпълнителен титул ИЛ от 18.02.2013г., издаден по НОХД№235/2012г. на РС – Русе, направено с разпореждане за частично прекратяване изх.№С190018-035-0216856/26.02.2019г. на основание чл.225, ал.1, т.7, вр.чл.168, т.3 ДОПК, поради изтичане на 10-годишния давностне срок, сч. от 01.01.на годината, следваща тази, през която е трябвало да се плати задължението, поради което те се споделят изцяло от настоящата инстанция. С цитираното ТР№2/18г. на ОСНК на ВКС в т.7 се потвърди признатото в т.4 от ППВС№7/85г. право на повторно освобождаване от наказателна отговорност на основане чл.78а НКслед изтичане на една година от изпълнение на наложеното адм.наказание по аналогия с чл.86, ал.1, т.3 НК. Същевременно е възприето приравняване на неизпълнимото, поради изекла давност накаказание с изтърпяно такова и е прието, че в случай на неизпълнено наказание, необходима предпоставка за повторно освобождаване от наказателна отговорност на осн.чл.78а НК е последователното изтичане на давността за изпълнение на глобата и едногодишни срок по чл.86, ал.1, т.3 НК. Съответно, доколкото глобата, налагана на осн.чл.78а НК, представлява адм.наказание, давностните срокове, с изтичане на които се погасява вазъможността за принудителното й изпълнение, са уредените в ЗАНН.

С оглед задължителните указания на върховната съдебна инстанция, в настоящият случай наложеното на подсъдимия наказание по реда на чл.78а НК с присъда №236/09.10.2012г. по НОХД №235/12г.на РС – Русе, в сила от 02.01.2013г.- адм.наказание глоба в размер на 3 500лв.е погасено по давност на 04.04.2015г., т.е. след изтичане на двугодишния срок за принудителното й изпълнение по см. на чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН, след който наказанието става неизпълняемо и подсъдимият следва да се счита за реабилитиран по право за това осъждане след изтичане на  едногодишния срок по чл.86, ал.1, т.3 НК . Следователно, към момента на извършване на процесното Д.ие по настоящото наказателно производство подсъдимият е бил реабилитиран за посоченото Д.ие, поради което следва да се приеме, че не е бил осъждан, нито освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Следва да се посочи, че независимо, че районният съд не се е съобразил с  правната същност на наказанието глоба в конкретния случай/адм.наказание/, за да направи правилни и релевантни правни изводи, то дори да беше наложена като углавно наказание, като вид санкция по см.на НК, съобразно разрешението дадено в цит.ТР №2/17г. на ОСНК на ВКС в т.4, отново е налице реабилитация за осъждането, тъй като изпълнителската давност е прекъсната с образуване на изпълнителното производство и от осъществяването му е започнал да тече нов двегодишен срок по чл.82, ал.1, т.5 НК, след изтичане на който наказанието глоба става неизпълнимо по принудителен ред, доколкото други действия на органа по приходите, които са от естество да прекъснат давността в този срок не са осъществени по см. на разрешението, дадено и в Решение №61/13..05.2016г. ВКС-II н.о., то и при такава евентуална хипотеза би било налице изтичане на абсолютната давност към момента на извършване на процесното Д.ие, съобразно указанията по приложение на  закона, дадени с ТР№2/18г., изхождайки от принципното положение, залегнало в него, че разпоредбата на чл.82, ал.5 НК дерогира само абсолютната давност, но не и обикновената, която се прилага и при образувано изпълнително производство.

Изложеното налага извода, че по отношение на подсъдимия са налице предпоставките, визирани в чл.78а, ал.1 НК, което обосновава задължително им приложение.  Това налага освобождаването му от наказателна отговорност с определяне към средния  предвиден размер на административно наказание „глоба“ -  в размера от 2 000лв.,предвид превеса на отегчаващи отговорността обстоятелства, обсъдени при направената от районния съд индивидуализация, с която настоящата инстанция се солидаризира,  тъй като по този начин според въззивния съд най-пълно ще се постигнат целите на наказанието и най-вече неговата лична превъзпитателна функция, съобразени с критериите на чл.36 от НК и чл.17-21 от ЗАНН, поради което присъдата следва да се измени в тази част. При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство или на съдебното следствие, довели до накърняване правото на защита на обвиняемото лице или на пострадалата, поради което и налагащи цялостна отмяна на атакувания съдебен акт.

Мотивиран така и на осн.чл.334, т.3, вр.чл.337, ал.1,т.4 от НПК,съдът

 

 

                        Р Е Ш И  :

 

 

ИЗМЕНЯ присъда №52/27.03.2019г.на Русенския районен съд, постановена по НОХД №1204/18г. по описа на РРС - пети нак.с.-в, в частта за наложеното наказание на подсъдимия М.А.Д., ЕГН-********** /с установена по делото самоличност/, където на основание чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 и чл.54 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода в размер на 1г.6м., изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ на основание чл.66, ал.1 НК, като

На основание чл.78а НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимия М.А.Д., ЕГН-********** /с установена по делото самоличност/ от наказателна отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000лв./две хиляди  лева/.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.    

Решението е окончателно.

 

 

 

Председател:

 

 

 

Членове:  1.

 

 

  2.