Р Е Ш Е Н И Е
№: 1907 14.12.2015г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр.Бургас VІІ състав
На единадесети декември две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: С.Х.
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 1960 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе
пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на М.И.И., ЕГН-**********,***,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 15-00282-000142/24.07.2015г.,
издадена от началника на Районно управление на Полицията гр.Карнобат към
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Бургас (РУП-Карнобат),
с която на осн. чл.171, т.2, б.“и“ от ЗДвП и чл.22 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) му е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) – временно спиране от движение на моторно превозно
средство (МПС) за срок до 1 месец, а именно за 30 дни. В жалбата се изразява
становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена в
противоречие с материалния закон и се прави искане за нейната отмяна. В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощения адв.С.К.,
който поддържа жалбата на изложените в нея основания и пледира за отмяна на
оспорената заповед и присъждане на разноските по делото.
Ответната страна – началника на РУП-Карнобат, редовно
уведомен, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. След
указание на съда представя цялата административна преписка по която е издадена
атакуваната заповед и писмено становище съгласно което жалбоподателят М.И. на
24.07.2015г. по пътя с.Невестино към път ІІ-73 (Шумен-Карнобат), при управление
на лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ *** е допуснал самостоятелно
пътно-транспортно произшествие (ПТП). Бил е проверен за употреба на алкохол с
техническо средство, което отчело наличие на концентрация 2,29 промила на
хиляда алкохол в кръвта му. Срещу И. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) и образувано досъдебно производство за
престъпление по чл.343б, ал.1 от Наказателния кодекс НК). Собственик на
автомобила с което е допуснато ПТП е Т.Д.Д., ЕГН-**********, но заради
софтуерен проблем ПАМ е наложена не на собственика на автомобила, а на лицето
срещу което е издаден АУАН.
Административен съд Бургас в настоящия си състав, като
взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
закона, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока
по чл.149, ал.1 от АПК – видно от датата на която заповедта е връчена и
пощенското клеймо на плика с който е подадена жалбата. Тя изхожда от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата е
основателна.
Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 15-00282-000142/24.07.2015г.
на началника на РУП-Карнобат. С нея на основание чл.171, т.2, б.“и“ от ЗДвП
на М.И.И. е наложена ПАМ „Временно
спиране от движение на МПС за срок до 1 месец, а именно за 30 дни“. За да
пристъпи към налагането на въпросната ПАМ административният орган от фактическа
страна е приел, че оспорващият М.И. на 24.07.2015г. около 19:00 часа, в община
Карнобат, на общински път № BGS2068, път 73045, на километър 1+800 от
път ІІ-73, като водач на МПС – Фолксваген Пасат с рег.№ ***, собственост на Т.Д.Д.,
ЕГН-**********, управлявал автомобила след употреба на алкохол с концентрация
на алкохол в издишания от него въздух 2,29 промила. Пробата е установена с
техническо средство Алкотест Дрегер 7410+ с фабр.№ ARSM0094, показана на водача. Издаден бил
талон за медицинско изследване с рег.№ 0129944, което водачът отказал да
изпълни. Освен това той не избрал скоростта си на движение съобразно условията
на видимост и интензивността на движението, излязъл вляво от пътното платно по
посока движението и се блъснал в крайпътно дърво, като допуснал ПТП с
материални щети. С това М.И. е осъществил съставите на две административни
нарушение – по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и по чл.20, ал.2 от ЗДвП. В
административната преписка е приобщен АУАН № 109310 от 24.07.2015г. за извършването
от М.И. на тези две нарушения на правилата за движение по пътищата. На водача е
издаден талон за медицинско изследване рег.№ 0129944, приложен към преписката
на л.23 от делото. Предвид установеното
от органа на оспорващия с атакуваната заповед е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“и“
от ЗДвП – „Временно спиране от движение на МПС за срок до 1 месец, а именно за
30 дни“.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, б.„а”, т.6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Едновременно с това, въз основа на изложените от
оспорващия твърдения и при преценка на приобщения по делото доказателствения
материал и съгласно нормата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът прецени, че
обжалваната заповед на РУП-Карнобат за налагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „и”
от ЗДвП - „Временно спиране от движение на МПС за срок до 1 месец, а именно за
30 дни“ е издадена в противоречие с материалния закон – отменително основание
по чл.172, ал.2 предл. второ от АПК, във вр. с чл.146, т.4 от АПК, по следните
съображения:
В процесната заповед като фактическо основание за
издаването й е посочено – М.И.И., управлява лек автомобил Фолксваген Пасат с
рег.№ ***, собственост на Т.Д.Д., след употреба на алкохол. Описаното в един
административен акт фактическо основание за издаването му представлява
юридическият факт, от който органът черпи упражненото публично право и въз
основа на което се извършва последващата съдебна преценка за
законосъобразността на властническото произнасяне. Фактическите обстоятелства в
акта очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с
материалната му законосъобразност, тежестта за което носи административният
орган – арг.: чл.170, ал.1 АПК. Настоящият съдебен състав намира, че по делото
не се установиха фактическите основания за налагане на ПАМ, поради следните
съображения. В АУАН № 109310 от 24.07.2015г. е констатирано, че при извършена
проверка на водача М.И.И. с техническо средство Алкотест Дрегер 7410+ с фабр.№
ARSM0094, апаратът отчел 2,29 промила на хиляда алкохол в кръвта. На И. е
издаден талон за медицинско изследване, но той не дал кръв за анализ.
Като правно основание за издаване на заповедта е
посочен чл.171, т.2, б.“и“ от ЗДвП, съгласно който се прилага ПАМ временно
спиране от движение на пътно превозно средство: на собственик, който допуска
или предоставя управлението на МПС на лице, което не притежава съответното
свидетелство за управление и/или е употребило алкохол с концентрация в кръвта
над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество – за срок до един месец.
Следователно ПАМ на това правно основание се налага на субект, който трябва да
има специално качество – да е собственик на автомобила с който е извършено
нарушението – управление на МПС след употреба на алкохол, или да е предоставило
управлението на собствения си автомобил на лице употребило алкохол или на
неправоспособно лице.
Не се установява от приобщените към оспорената заповед
доказателства, че оспорващият е собственик на автомобила с който е извършено
нарушението – лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ ***. Напротив в процесната
заповед изрично е записано, че този автомобил е собственост на друго лице – Т.Д.Д.,
ЕГН-**********, т.е. не са налице материално-правните предпоставки за издаване
на процесната заповед, тъй като ако административният орган е приел, че са
налице такива предпоставки за налагането на ПАМ, тя следваше да се издаде срещу
собственика на автомобила – Т.Д.Д., а не срещу водача М.И., който е управлявал чужд
автомобил. Тази неправилна преценка за адресата на наложената мярка не може са
бъде преодоляна с наличието на някакви проблеми при работата с програмните
продукти на МВР, тъй като представлява пряко нарушение на съответната хипотеза
на предвидената в закона норма. Ето защо е основателно възражението на оспорващия,
че процесната ПАМ е издадена в нарушение на закона.
С оглед на изложеното, процесната заповед се явява
незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби
на закона и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, следва да бъде
отменена.
Пълномощникът на жалбоподателя адв.К. направи искане
за присъждане на разноски и представи договор за правна помощ, видно от който
жалбоподателят му е заплатил адвокатско възнаграждение в размер от 400лв. Същият
е заплатил и определената от съда държавна такса от 10лв. Предвид изхода на спора и съобразно нормата
на чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира, че искането за присъждане на разноски е
основателно.
Воден от горното Административен съд Бургас, VІІ състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 15-00282-000142/24.07.2015г., издадена от
началника на Районно управление на Полицията гр.Карнобат към Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи гр.Бургас, с която на осн. чл.171, т.2,
б.“и“ от ЗДвП и чл.22 от ЗАНН, на М.И.И., ЕГН-**********,*** е
наложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на
моторно превозно средство за срок до 1 месец, а именно за 30 дни.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи гр.Бургас да заплати на М.И.И., ЕГН-**********,***,
съдебно-деловодни разноски в размер на 410,00 (четиристотин и десет) лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: