№ 3407
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100506254 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Т. С. В., чрез адв. Р., срещу
решение № 4435/12.03.2024г., постановено по гр.дело № 34719/2023г. по описа на СРС,
178-и състав, в частта, в която срещу ответника Т. С. В. са уважени предявените от
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата 213.27 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия в топлоснабден имот – ап. 2, находящ се в гр. София, ж.к.
****, аб. № 240244, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., сумата 25.78 лева –
мораторна лихва върху същата главница за периода от 15.09.2021г. до 18.05.2023г., и
сумата 18.25 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2020г.
до 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху главниците от 22.06.2023г. до
окончателното погасяване.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на
постановеното съдебно решение в обжалваната част. Неправилно СРС приел, че
процесният имот бил топлоснабден, което се установявало от СТЕ. Заключението на
СТЕ установявало именно обратното – имотът не бил топлоснабден, за него била
начислена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. По-нататък се казвало,
че доставената топлинна енергия възлизала на сумата 449.71 лева. Изводите на съда
били противоречиви, респ. такова било и заключението на СТЕ. Моли постановеното
1
първоинстанционно решение да бъде отменено в обжалваната част, а вместо това –
постановено друго, с което предявените срещу него искове бъдат изцяло отхвърлени
от съда.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД депозира
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира
обжалваното съдебно решение за правилно и обосновано и моли същото да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява
становище по жалбата.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение
настоящият съдебен състав намира следното:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съобразно
разпоредбата на ал. 6 на същата норма потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
В нито един етап от развитието на производството по делото ответникът Т. С. В.
не оспорва обстоятелството, че през процесния период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.
бил носител на ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния апартамент № 2,
находящ се в гр. София, ж.к. ****. Същият релевантен факт се установява и от
представените по делото и неоспорени писмени доказателства.
От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. протокол от общо
събрание на етажните собственици от гр. София, ж.к. „Света Троица“ бл. **** от
25.07.2002г. за избор на ФДР, договор от 06.08.2002г., сключен между ФДР и етажните
собственици от адрес гр. София, ж.к. „Света Троица“ бл. ****, извлечение от сметка за
аб. № 240244/**********, съобщения към фактури и неоспорените заключения на
изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ се установява, че сградата в режим на етажна
собственост, находяща се на горния адрес през процесния период била топлоснабдена.
Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
2
остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
В конкретния случай от представеното от ответника Т. С. В. писмено
доказателство – констативен протокол от 13.04.2011г., съставен от „Техем Сървисис“
ЕООД и от неоспореното заключение на СТЕ се установява, че радиаторите в
процесния имот на ответника били демонтирани. Сумите за отопление на имота
съгласно неоспореното заключение на СТЕ се формирали от начислената за 1 бр.
щранг лира без ИРРО топлинна енергия по максимален специфичен разход на
сградата. За процесния период на абоната била начислена топлинна енергия за БГВ
въз основа на реален отчет на 1 брой водомер за топла вода № 0854715. За процесния
топлоснабден имот ищецът начислявал и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, изчислена по формулата, посочена в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването, съобразно пълната отопляема кубатура на имота по проект от 134
куб.м. Начислените при ищеца количества потребена от абоната топлинна енергия
били съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от „Техем
Сървисис“ ЕООД при спазване поднормативната уредба. Заключението на СТЕ
напълно кореспондира с представените по делото и неоспорени писмени
доказателства, в т.ч. подписани от лице от адреса протоколи за извършен реален отчет
на 23.05.2021г. и на 11.05.2022г. Не се установи по делото и да са правени рекламации
от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на
топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно
показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата
топлинна енергия, за които на ответника били начислени сметките за процесния
период. Съобразно заключението на СТЕ задължението за процесния период за
главница за топлинна енергия за имота с аб. № 240244 възлиза на 449.71 лева.
С оглед дефиницията на чл. 153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ през исковия период ответникът
Т. С. В. бил потребител на топлинна енергия, като договорното отношение между
страните възниква от качеството на ответника на собственик на апартамент, находящ
се в сграда-етажна собственост и от това, че в исковия период ищецът „Топлофикация
София” ЕАД подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Предвид цитирания
законов текст ответникът Т. С. В., като собственик на топлоснабдения имот, бил
обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно
доставяната до собствения му имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно
изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца
„Топлофикация София” ЕАД топлинна енергия. Доколкото законът обвързва
качеството клиент/ползвател на топлинна енергия с притежаваните вещни права върху
топлоснабдения имот, то и отговорността на ответника за задължения за цена на
доставена до имота топлинна енергия във връзка с чл. 150 ЗЕ следва да е съответна на
участието му в съсобствеността – или във връзка с чл. 30, ал. 2 ЗС, същият следва да
3
отговаря за ½ част от дължимата цена за доставената до имота топлинна енергия.
По горните мотиви относно приложението на чл. 153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ,
неоснователни са доводите в жалбата, че процесният имот не бил топлоснабден. Не са
налице противоречия в тази връзка нито в заключението на изслушаната СТЕ, нито в
мотивите на първоинстанционния съд.
Понеже във въззивната жалба липсва конкретно оспорване и не се излагат
никакви съображения по отношение задължението за главница за дялово
разпределение и изпадането на ответника в забава, както и относно установените
задължения за лихви за забава, съдът не намира основание за промяна изводите на
СРС и по този въпрос, доколкото при въззивната проверка съдът е ограничен до
доводите изложени в жалбата по смисъла на чл. 269 ГПК.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Обжалваното
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, в която
искът за главница за топлинна енергия е уважен до сумата 213 лева – ½ част от
задълженията за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
забава за плащането на същата главница е уважен до размер на сумата 25.78 лева –
мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 18.05.2023г. и искът за главница за
дялово разпределение е уважен за сумата 18.25 лева – задължения за периода от
01.05.2020г. до 30.04.2022г.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивния съд право на разноски има въззиваемата
страна – ищецът „Топлофикация София“ ЕАД. Ищецът претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 100 лева. Настоящият състав на
съда намира, че разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва да му се
присъждат, тъй като ищецът е депозирал бланкетен отговор на въззивната жалба и не е
изпратил представител в проведеното пред настоящата инстанция единствено съдебно
заседание, а единствено е депозирал бланкетна молба с която е оспорил въззивната
жалба като неоснователна. Поради това съдът намира, че защита от юрисконсулт
реално не е осъществена пред настоящата инстанция, поради което липсва основание
да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НМРАВ, поради
което и съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4435/12.03.2024г., постановено по гр.дело №
34719/2023г. по описа на СРС, 178-и състав, в частта, в която на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, Т. С. В., ЕГН ****, е осъден да
4
заплати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата 213.27 лева,
представляваща ½ част от дължимата цена на доставена топлинна енергия в
топлоснабден имот – ап. 2, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 240244, за
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., сумата 25.78 лева – мораторна лихва върху
същата главница за периода от 15.09.2021г. до 18.05.2023г., и сумата 18.25 лева – цена
на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със
законната лихва върху главниците от 22.06.2023г. до окончателното погасяване.
В останалата част, като необжалвано, решение № 4435/12.03.2024г., постановено
по гр.дело № 34719/2023г. по описа на СРС, 178-и състав, е влязло в законна сила.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5